Омагьосан кръг

И тя написа, че очаква само той да се промени.
Събрали са се двама лика прилика. Борят се за надмощие и кой е по по най.

Dincho това съм го пропуснала. Жалко за децата.

Ако съпругът ми ме нарече с епитетите, каквито твоя те е нарекъл и то пред децата , няма да ми е вече съпруг. Аз съм малко крайна в някои неща и не правя компромис, вербалната агресия е едно от тези неща. Не може партньори да се обиждат така, за мен не е нормално. И определено не е нормално невинни дечица да са свидетели на подобни грозни сцени.

Тука всички са светци, които никога и никого не са обиждали....
За да си позволи един човек да използва подобни обиди след толкова години съвместно съжителство, нещо го е предизвикало. Някак не ми се вярва авторката да е седяла в ъгъла и да си е мълчала.

По-малък съм, ще изкажа мнение, което не знам кой, как би приел... В моето роднинско обкръжение има подобна ситуация, борба за надмощие - момент в който единия доминира, а човека срещу него - самочувствието му се срива за момент, лошите емоции надделяват, а устите се отварят и започват да сеят грозни думи. Страшни спорове и караници, стигало се е лоши неща, които не са никак приятни, поради факта, че както Вие, така и моят близък човек сте направили своят избор с разликата, че вие сте го направили три пъти - 1. Допуснали сте този човек до себе си, много навътре в сърцето си, чието действие е последвано от избор - 2. Създали сте нов живот заедно, дарили сте любовта си с най-чистото и силно нещо - детенце, при което идва номер 3. Още едно детенце. Реално тук идва въпроса за промяната - защо? Зад гърба си имате деситилетие, в което сте направили най-важните крачки, заради хората, които сте и сега очаквате да се промените? Аз лично мисля, че проблемите ви идват от друго място, проблеми в ежедневието или в личния ви живот извън връзката, която имате. На кой и защо трябва да се доказвате, вие сте си доказали един на друг достатъчно, за да имате семейство... Посетете психотерапевт, изровете проблемите, които ви ръчкат вътрешно, дълбоко във вас. Да - има много двойки, които се отказват, всичко свършва и накрая децата живеят или с един родител или с баща, но с друга жена и обратното, което за мен е най-болезненото нещо. Съдейки по себе си, възпитанието не се дава с налагане на принципи и старание, детето си има собствено съзнание, света е объркан и не съм срещал едно дете на тази възраст, което да не е разглезено - всичко е адски изкривено!? Като малък съм бил свидетел на конфикти между родителите ми, но аз ги възприемам за нещо нормално, колкото и мазохистично да звучи, обиди, страшни скандали, но съм благосарен, че въпреки трудния период, родителите ми намериха път един към друг и израстнах с тях! Сигурен съм, че ще се справите двамата, ще намерите баланса, който ви е подтикнал да бъдете семейство...

Не съм съгласна, че грозотата на епитетите е от значение. В случая те са грозни и просташки, защото той е такъв. Но фактът, че умишлено се стреми да обиди, унижи, нарани, натъжи своя най-близък човек - говори сам по себе си. Той, ако беше малко по-интелигентен, би могъл да и каже, например, че тя не го заслужава, че не е истинска жена или че е прекалено елементарна за него. Не звучи така грозно, нали? Това би ли променило нещата?
За мен - не.
Най-близките ни хора знаят най-добре какво би ни наранило.
На мнение съм, че щом има борба за надмощие в двойката, няма обич. Няма го уважението, грижата за другия, обожанието. И това не е следствие от афект, това е ежедневие.

Обидите му говорят за него, не за нея. Използваните епитети показват мащаба на злобата му. А тя за мен е стряскаща.
Начина на изразяване говори много за един човек. И този очевидно не може да води диалог. Разумно решение с този маниер на комуникация няма да се постигне. Необходимо му е цялостно преразглеждане на отношението му към половинката. А това без нейно активно участие няма да стане. Но тя трябва не да му каже, а действията й да покажат той къде греши. И за целта тя трябва също да ревизира отношението си към него.
За да се реши един проблем, обикновено е нужно да се промени гледната точка към него. А това изисква промяна на по-дълбоко ниво- такова, което принципно ти променя гледната точка към всички проблеми... А неговит начин на изразяване говори, че той е много далече от осъзнаване на своята грешна гледна точка.
Ако се беше изразил по-възпитано, би оставил впечатление, че има желание за търсене на решение на проблема и би дал шанс за диалог. Но с тези брутално грозни епитети той сякаш затръшва вратата и блокира всеки опит за нормална комуникация.
Аз бих опитала да говоря напълно спокойно, търпеливо и без емоции. С фокусиране върху фактите. Това би трябвало да промени тона на разговора. Ако не се появи взаимност в търсенето на решемие, аз съм чао.
Дръжте се като зрели и улегнали хора, каквито се очаква да бъдете. Истеричното поведение е крайно неподходящо за родители на малки деца- проявете отговорност заради тях. Утре ще берете плодовете на собствената си инфантилност.

Интересно ги степенуваш нещата, обаче еднократното води до многократно, малкият скандал - до големи. И така нататък, но който иска - търпи и се надява да няма рецидиви, или посвещава семейния живот на обучение и превъзпитаване на "половинката".

Извън темата, това трябва да го обяснят на феновете на 'еднократните възпитателни шамари'.

Мълчанието на авторката е разумно, явно  напипваме тънката жилка ,че двамата са лика прилика.Защото не си представям  отведнъж  да почнат обидите, ей така без причина  една вечер и само тогава.Това зрее  дълго и дава плод  веднага ,няма мислене по въпроса.Щом е стигнало до там е лесно да се реши, освен ако не е в отговор на нейните обиди.Подозирам само.Тя не отрече нито буква.

Да, тя авторката си няма друга работа, ами ще идва тука да се обяснява и оправдава като ученичка.
Айде моля ви се, чужбина, две малки деца, работа, предполагам без помощ, че и проблемите им с мъжа ... само й е тука да дава отчет във форума.

Тя си е пуснала тема,.Имала е времето за нея.

Хайде сега, в чужбина не са по-натоварени.
Аз видях доста оплюване на мъжа. Културничко, така, да не вземе да зазвучи като него.

И на един Господ знае какъв друг тормоз от нейна страна.
Мдам.
Така и не отговори дали той не иска да се разделят от .. да речем няколко години, а тя тъпо и упорито се е лепнала.

По повод културата - има едни биячи, които знаят къде да ударят, че да няма следи. Е, все пак си остават биячи, нищо, че няма свидетели. Едни културни такива. Та така.

Зависи, Гал.Живота е много различен от живота в България.Обаче чужбина или сплотява брака или го разкъсва.Явно на мъжа й му идва в повече.Не всеки понася адаптацията лесно и понякога става страшно.Не малко бракове са се разпаднали в чужбината.Съгласна съм , че е наговорил глупости, но пък кой ли не изпада в някакви истерии.Когато се преместихме за моя мъж беше голям шок..Той е много добър човек и съпруг.Аз избрах стратегията да го оставя да си излее напрежението събрано от преместване , езикова бариера и т.н.без да се карам с него, без даже да го чувам какви ги дрънка, защото знам, че всичко е в прилив на някакво временно умопомрачение да го нарека.След първата година всичко си дойде на мястото и всичко е мирно и тихо.