Той има дете, а аз-не

Никога не бих живяла с мъж, който отглежда малко дете от предишна връзка, дори и да е за половината от месеца. Този мъж вече е начесал крастата да е баща и понася негативите от раздялата с майката + гледа и издържа детето.

авторката, ако силно искаш твое дете е по-добре да прекратиш тази връзка. Такива мъже нямат средства, нерви  и време за нови деца. Казал ти е да чакаш още 2 години. Много е. След 2 години може да те помоли да почакаш още 3 години, а възрастта ти не го позволява. На него така си му е добре. Радостта от ново, допълнително дете не оправдава за него вложението на време и средства, особено в контекста на непрекъсната грижа за детето, което вече има. Може и да се притеснява да не би да се разделите и да трябва да води нови дела, защото в съвременната българска реалност това е напълно възможна вероятност.

На твое място бих му обяснила, че силно искам собствено дете и не мога да си позволя да чакам повече. Бих му пожелала всичко най-прекрасно и бих си отишла завинаги. След това бих си направила десетина профила в нета и каквото сабя покаже. Току виж съм си намерила щастието в Америка и съм заминала преди майката на детето му, хаха. Или другаде. Бих започнала да излизам повече със свободни хора и да се токам.

Родителите ми и доста техни приятели и познати бяха в ситуацията на тези, двамата. 40 години по-късно само един от мъжете се ожени и направи бебе на новата, бездетна жена, ама пък умря, та тя и издръжка не видя. Останалите само обещаваха бебета и бракове и бездетните жени си загубиха времето с тях. Някои се ожениха 10-15г по-късно, като пораснаха децата от първата връзка, но не за жените, които ги подкрепяха, подпираха, перяха и хранеха докато се точеха дела за издръжки и родителски права.

Историята, която tays разказа е доста разпространена. Втората жена никога не става номер едно в живота на бащата или детето.

Връзка с такъв мъж е подходяща за жена, която вече има достатъчен брой деца и иска нещо лежерно и незаангажиращо отвреме навреме.

Цитирам го, за да натъртя и аз.
Гадната истина е, че хората с проблеми рядко се женят и си правят деца с тези, които са ги подкрепяли и  които в един момент започват гласно или негласно да показват разочарованието си.
Вместо да се отидете на някой театър или концерт, да се излегнеш някъде на почивка, да ти е спокойно, обикаляш дела и мислиш за чуждите деца. Това ли трябва да е животът на една млада 30- годишна жена, която не е обременена от разводи и бивши съпрузи.

Много им знаете отношенията. Хората не са залостени един за друг. Това, че някоя е подпирала някого , и му перяла гащите, и гледала дори децата,  би следвало да е резултат от нейното желание и удовлетворение някакво, към онзи момент, а не плод на очакванията за женитба в замяна.

Така е Дренка,но за съжаление някои жени си мислят ,че като подкрепят партньора си,като му гледат децата и домакинстват е въпрос на време да им предложи брак.
И като се усетят след 5-10години,че това няма да се случи,вече е късно...

Не всички хора са настроени да живеят само днес и за мига като еднодневки, без да гледат към бъдещето. За много хора известна перспектива и сигурност са от голямо значение за връзката.

На такива хора просто им се получават нещата, без натиск и напън, Сапфире.

На кои хора какво им се получава и в какво се изразява напънът?

За съжаление съм се нагледала на разочаровани стари моми или разведени, които десетилетия след раздяла с татката се жалват, че си загубили времето, изморили, изтощили, а накрая неблагодарника нищо не направил за тях. Безусловна любов няма. Даже и искрената, безмерна любов, която изпитвам към децата ми е защото са ми деца. Всеки човек, мъж или жена иска нещо от дадена връзка. Ако то е да пере и гледа чуждо дете безплатно, добре. В случая на авторката тя силно иска собствено дете и понеже харесва мъжа е склонна да направи компромис с това, че има присъствие на детето му от предишна връзка, кавги с майката, дела итн. Самото дете може да не и пречи сега, когато няма собствено, но няма да е голяма помощ като си роди нейно. Липсва и голямо желание за друго дете у бащата. Липсват и достатъчно пари щом е нужно да го убеждава, че ще го гледа с наема и майчинството.

Ако наистина няма финансови пречки да издържа сама дете е по-разумно да намери бездетен мъж, който поне ще иска дете, защото още няма и ще и по ага с гледане на детето, извеждане, пазаруване или друг битовизъм. При равни други условия ще липсва един наследник и една уста за хранене.

Какъвто и да е изходът от делата, мъжът ще се окаже или разочарован от факта, че синът му ще расте далеч от него с пастрок, а той ще плаща издръжка и че пак може да му се случи същото или ще трябва да се грижи за него през цялото време и съответно да осигурява топла храна поне вечер, да пере, чисти и да не може да излиза сам.

Бекярите често не осъзнават отговорностите и разходите по едно дете и фактът, че всички връзки са прекрасни преди появата на детето, но всяка може да се развали и да вгорчи живота на всички в семейството. А разведените и вдовците това го премислят многократно преди да се навият за друго дете.

Ама всеки има право да е жертва на собствената си ограниченост, Невена.
Аз също ги гледам, всеки ден, от което иде и споделеното в предното изречение.

А аз имам близка, която е омъжена от 20 години за мъж с предишен брак и дете. Тя също е била на 30-31, като са се оженили. Отпреди брака си и години след това, двамата бивши съпрузи не спираха да водят дела за права, имоти, глупости, а по едно време и за причинени психически травми се съдиха взаимно. Въобще- пълен цирк. Делата им станаха хоби някакво. Дъщерята  беше системно настройвана против баща си, не искаше да го вижда, крещеше му, обиждаше го. От това пък таткото изпадаше в кризи, самобичуваме се какъв лош баща бил и видите ли, нямало да преживее, ако има второ дете и вземе пак да се провали като родител. Нека се поуталижели нещата, пък тогава... Моята позната страдаше заедно с него, търпеше истериите на бившата жена и на дъщерята, отнасяше обиди и по свой адрес, помагаше финансово господинчото да си плаща дела, издръжки....След дълги години драми, съпругът продаде наследствени имоти, почна бизнес, позамогна се...и за дъщерята изведнъж стана от хубав по- хубав татко. Купи й апартамент и кола, вече е омъжена и има дете. Да, но моята позната е  на 50, дете няма, няма и да има. Сега все се оплаква на майка ми,  каква глупачка била, как си пропиляла живота за битките на мъжа си. Дори не могат да се гледат вече, просто съжителстват, колкото да кажат, че са семейство. Тъжно, но факт...

Тъкмо ще има за какво да мисли до края на дните си - какво щяло да бъде, ако не е била толкоз всеотдайна, пардон - страхлива и пресметлива.
Каква  е поуката от тези безкрайни истори? Вероятно мъжете са за порицание, защото не са изритали жените до себе си, щото, както виждаш - сами си не тръгват лесно.

На 50 г. може да осинови детенце.

Да си осинови и после след 10 години да остане пак само. Айде без тия..

Много бързо ги погреба хората.....

Един мъж, ако е убеден, че това е жената , с която иска да остарее, хич няма да поставя срокове, да драматизира, да се вайка. Не виждам на Портокал на партньора какво му пречи да и предложи брак и да имат дете. Те делата са си дела, всичко си следва своя ход.
По - скоро не иска да се обвързва с Портокал, а не че нещо му пречи . Детето, та детето. Ами , докато се обърнат и той вече ще е тийн. Тези сладки малки дечица много бързо растат и се превръщат с гневни малки мъже, които гледат обвинително.
Тези "битки" при него са само предтекст.