Той има дете, а аз-не

Връзка само от една година, а толкова натоварена с проблеми. Вие всъщност кога успяхте - измежду дела и проблеми с бившата, и дете живеещо при него през голяма част от времето - да сте пълноценно заедно за тази една година, та даже и за дете да мислиш? И защо се оставяш да те набърква в делата си...Съжалвам, но и на мен ми се струва, че не гледате в еднаква посока.
Иначе почти всички имаме по някоя подобна история с нехубав край. Моята е за приятелка с мъж с близнаци от предишен брак, който след един куп дела и циркове с бившата...се събра с нея! И приятелката ми остана сама. И тя беше на 30 в началото на сагата. Загуби 4 години след това с него и още не може да намери човек до себе си, защото с годините нещата стават малко по-сложни.

Смесваш нещата- да остарее с нея, не включва задължително и да ѝ направи дете, след като той вече си има.
Дори и да нямаше, пак не е задължително да иска да има.
Мъжете не са еднакви с жените- друга вселена са и който се опитва да го омаловажава, бърка.

Ами този дава разнопосочни сигнали. Нещо като "мама ще ми купи колело, ама друг път".
Това за мен е знак, че и той не знае точно какво иска от Портокал. Ако я искаше , ехе...
Делата и драмите му не пречат на развитието на отношенията им. Но не под такова отлагателно условие.

Естествено, че знае какво иска от Портокал - да си живеят заедно ден за ден, секс с млада, нераждала никога, без стрии и увиснали цомби без да се налага да я издържа, защото тя си има заплата и наеми, компания на зрял човек докато е вързан у дома с детето, подкрепа, обич, чувство, че е желан като мъж без да се налага да се охарчва допълнително, да сваля звезди и да си вдига разходите с още едно дете, да преживява бебешки рев и тръшканици Итн. Не е малко.

Той е честен и не дава разнопосочни сигнали, нито обещава невъзможното. Проблем в поведението аз не виждам. Предупреден значи въоръжен. Портокал трябва да реши да остане ли с него при това положение, при положение, че е на 30г и без реални възможности за брак и дете другаде. А възможности за брак и дете с друг няма как да и се отворят докато слугува на татката.


Което няма да промени факта, че собствено дете няма да има. Едва ли ще дадат за осиновяване малко дете на 50г, при положение, че има доста млади кандидати. Голямо дете към нея няма да се привърже.

Да, факт е, че ще е пропиляла възможността си да има собствено дете, чакайки някой си....

Но иначе не е невъзможно да осинови. Може да не е съвсем бебе, но на 1-2-3 г. спокойно.....или поне да се пробва.
Имам позната, която беше осиновена на 14-15 г. от семейство. Тя беше много свястно дете и много ги уважаваше. Не знам доколко са се привързали с времето един към друг, но беше щастлива с тях, предполагам и те с нея.

Има и друг, краен вариант. Ама авторката е младичка за него. Но ако толкова не може да се пусне от тоя, да забременее в клиника : )
Така ще си има свое дете, каза, че има как да го издържа. Ще е спокойна донякъде, че часовникът й тиктака. И в момента е предимство, че не са женени. Пък тоя с нея ще се види какъв е при този сценарий. Ако е върховен егоист, ще се махне. Тя как е готова да гледа чужди деца..

Как ще осинови, като той толкова години не пожела тяхно биологично дете да имат, какво остава за осиновено...
Всъщност, като се пооправиха отношенията му с дъщеря му, репертоара вече беше друг " Аз дъщеря женена имам, какво бебе оттук- нататък, да ми се подиграват хората"...
Разбира се, моята позната сама си е виновна, добър бил, възпитан, кавалер, подкрепа в живота, въобще идеалният съпруг. Какво бил виновен, че първата жена и дъщерята така го съсипали, че му се отщяло друго дете...Това преди години, сега си скубе косите и не може да го понася вече, но пък живее един уреден, спокоен живот и май не й се променя статуквото.

В крайна сметка всеки прави изборите в живота си! 

Имам чувството, че от месеци чета подобни теми. Всеки ден. Една част са измислени, да кажем, ама стига половината да не са. Щото все пак във форума не е събрана цяла България.

И ме доядява. Хем на младите жени, които си налягат парцалките и правят компромиси с големи неща като сватба, деца, къща, хем на изнежените пухльовци, които толкова са се вглъбили в себе си, че всяка трета е мотана от някой такъв. Уж жените са си го направили, но за мен е двупосочно- и двата пола вървят надолу и се срещат в една скапана и лишена от общи планове, отговорност и често любов точка.

Авторке, ако нямаш все още увереност или възпитание, или каквото е там, да се разделиш с този човек, то поне си покрий личното желание, щото това не е нещо, с което ще свикнеш, ако си го пропуснала. Мисля, че почти всички имаме по един такъв случай около себе си. 30 е една много подходяща възраст да имаш вече свое семейство. Успех ти желая, изглеждаш като добронамерена и интелигентна жена, но за съжаление- леко наивна. 

Не, никой не е длъжен да иска дете, независимо дали е мъж или жена. Въпросът е, че когато се събираш с един човек, в едно жилище, с намерение за сериозна връзка и евентуално брак, тези неща се коментират ясно и открито.
Има хора, които искат пълна къща с деца, има и такива, които искат едно, колкото да отбият номера. Има и такива, които по ред причини не искат нито едно. Е, добре, няма как да живеят в хармонична връзка, този, който не иска нито едно, с този, който иска десет. Примерно. Така че, не виждам защо трябва да се чака три-пет-десет години или цял живот, партньорът да си промени мнението...

Точно така, ама и не честно да те мотаят години наред с някакви празни обещания - най-накрая да ти посочат вратата и на тебе живота ти да е минал. А "милинкия" да забремени първата срещната по-млада след това. А ти "забремнявай" на 35 плюс или 40 плюс. Идеалната "партия" за всеки мъж, отчаяна чакаща да се хвърли на всеки стига да я осемени.

Всичко прочетох дотук, но след това горното ето какво мисля: той не мисли за теб, дори не се знае дали след митичните две години ще дойдеш на дневен ред.
Това за делата са големи фантасмагории! Дори тя да се ожени за оня, ще мине поне година, докато получи зелена карта и съответно разрешение за работа....смятай колко време ще ѝ е нужно "да се устрои" и да го докаже това пред съд. После ще трябва да повторят процедурата със зелената карта и за детето, щот то не става автоматично, синджир-марка с майката да върви. А трябва и за двамата да има "спонсори", за да вземат изобщо зелени карти. Така, значи още 6 месеца до година, за да уредят статута и на детето. Не виждам как съда хей така ще пусне детето, въпреки нежеланието на бащата. Та, какви 10 години дела, кви пет лева! Изобщо няма да може да го изведе! Не и преди майката да може да докаже легален статут, добро семейно положение (минимум 2 години ще минат, помни ми думата, през което време детето няма да мръдне никъде!) И ще трябва да докаже и това, че бащата е измекяр от класа. А разбираме, че не е такъв по думите ти, така че шанса й просто така да го вземе за постоянно е мизерен, дори за екскурзия се съмнявам да го пуснат, при наличните обстоятелства (намерение да се установи и задоми там, направо си прозира намерение да го отвлече и хич няма да ви е трудно да го докажете в съда) Та твоят човек просто се е вкопчил в удобно оправдание "не сега, не така, дела, документи, драма"...ако не беше това, щеше да е друга причината да не иска сега деца, то ВИНАГИ причина има! Ама хората, наясно с чувствата и приоритетите си, взимат решения в кратък срок, а не се оправдават с "ако баба беше мъжка" или да оставят на другия да решава риск печели-риск губи. В момента си му екстра, свидетел си по делото. И е оставил на теб да решиш да се жертваш или не. Сива зона, той вина няма да има, ако и след 5 години не е проискал деца с теб.
И това, дето се разделили за битовизми, пък сега, ще се изпотрепят за това кой да бута битовизмите около отглежданено на детето. Нещо не ми се връзва. Май онази го е зарязала..?

 
Подкрепям това мнение.
Преди близо година в този подфорум имаше тема за кандидат-съпруг американец, как да заживее тук без много проблеми и т.н. Накрая темата се изроди и беше заключена.  Понеже познавам питащата тогава - американеца дойде, защото бившия и мъж не дава разрешение детето да се изведе от страната. Пробваха всякакви варианти, но не и точка.
Биологичния баща също има приятелка, не бързат за дете засега. Оправданията са като в случая на Портокала.
За мене трябва навреме да се излезе от подобна отровна връзка и да се продължи живота.

 Аз пак ще се включа в темата с по-генерално мнение.
Ситуацията е такава, че авторката полага услилия да съдейства на приятеля си в решаване на неговите нужди, а той как ѝ отвръща спрямо нейните такива? Той ѝ казва: " Нека твоята нужа да почака!", и то при положение, че времето за чакане общо погледнато е фактор с отрицателен знак спрямо успеха....
Т.е., аз виждам една нееквивалентна съпричастност между двамата. И те трябва да го осъзнаят. Ако мъжът не положи усилия да оправи това неравенство - авторката е на ход да решава да остане или да си тръгне от връзката им.

Портокал, няма да имаш бъдеще с този човек. Намери си мъж без деца и си направете свое.
Твоите родители какво казват по въпроса, че ти ще гледаш чуждо дете? Детето никога няма да те обикне, майката си остава на първо място, ще имаш големи ядове, децата могат да бъдат много зли.
Този иска да се докаже пред бившата, че не е сам, според мен те използва.

Имаш достатъчно време да си намериш подходящ мъж, само на 30 си. Една приятелка наскоро роди първото си дете на 40, никой не е казал, че трябва обезателно да раждаш до 30, потърси просто подходящ партньор, с  този няма да имаш пълно щастие. Не води неговите битки.