Здравейте,Месец и половина мина и вече написах малко по горе какво правя и мисля като ми се допуши, но има моменти в които простооо... пфффф. Едно време като ме питаха защо не спра да пуша, казвах - защото ми харесва и наистина ми харесваше, доставяше ми удоволствие. Миналата година към края като пробвах да ги откажа 2-рия път и като порпуших след това до 3-тия(сегашния) опит не ми харесваше, вече не ми харесваше да пуша. Обаче сега имам чивството, че ако запаля ще си изпуша цигарата с наааааййй голямо удоволствие. Много странно защо не беше толкова силно в началото а след време започна да ми се пуши така.
И нямам причина честно казано която да ме кара да пропуша, както някои от отчаяние заради кг. или др. - да, качих 3кг, но сега почнах да влизам вече в режим, почнах да си тренирам вкъщи, доста хора около мен спират цигарите, ноооо, не знам, може би защото не усещам никаква разлика м/у като пушех и сега, понеже и не пушех кой знае колко. Но да, единствено като че ли се чувствам малко по нервна. Кога ще спре да ми се пуши и да се сещам?
. Сега останахме само с един колега пушач, всички други сме НЕпушачи!
шегувам се разбира се.
Мрън.
Всички тези плюсове ме надъхват, но на моменти.... Пак ми се припушва доста, дано скоро кризите станат по- нарядко.