Промяната след раждането

  • 31 593
  • 855
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 5 142
Какво му е невъзможното, Сирен, не разбрах? Какво имаш предвид, че не може да се учи второ висше?
Никой не ми е правил проблеми, но трябваше да подготвя голяма документация оттук.

Не знам, с каква информация боравиш, но нещата не са толкова "невъзможни", но аз никога и не съм се интересувала от това, какво не може да се направи. Понякога се създават и прецеденти Simple Smile

Пак се сещам за едно интервю, сравнително наскоро,със семейство цигулари- концентриращи често навън и доста добре оценявани там. Бяха с 3 деца, породени и навсякъде ходеха с тях.
Да, имаха наета помощница, но на всички репетиции децата им присъстват, щом е възможно и всичкото свободно време е посветено на тях.
Та, тогава се сетих за "наща" Сирена- как не ги е срещнала някъде, че да им разясни как направо са се объркали и как нищо с деца като си, не се получава......


Е, ти какъв пример даде. Първо, децата са хвърлени на гледачката и второ, поне да беше Вивалди тоя провайдър. Кой знае въобще какво им е нивото, едва ли ходят по тея концерти с друга цел освен да си разхождат концертните фракове. А и извинявай, "наща" Сирен свири на пиано къде къде по-добре, но за съжаление децата я спират за момента от Карнеги Хол, защото в Пловдив е мръсно и няма добри гледачки.

# 346
  • Мнения: 22 217
Няма лошо в оплакването с повод, лошо става, когато това ти е целия живот и всички вече те свързват само с мрънкащата жена, на която космоса й е крив.
И понеже темата е за живота след раждането - общо взето каквото е било преди това, същото е и след него. Само оправданията стават повече.

# 347
  • Мнения: 30 802
Аз пък мисля, че оплакването е хубаво нещо - човек ясно вербализира какво го дразни и това понякога води до решения.

Точно днес ще съм щастлива, ако нищо не се обърка. Може да ми се получи да имам спокойни и хубави моменти, да почета нещо, но още не е сигурно. Каквото дойде. Може и да нямам хубави моменти днес. Не знам, не мога да ти кажа. Понякога планирам хубав ден, а то се получава ужас. Понякога се подготвям за кофти ден, а се случват хубави неща. Някои въпроси нямат директен отговор, това е.

И виж сега какъв парадокс се получава - ако кажа какво ме кефи и какви са ми целите - ау, снобария, дуене, въздухарка. Ако не кажа - майчунгел без цели и пълен хаос, парадокс! Мога да ти кажа конкретно - мега яко би ми било да се запиша на курс по илюстрация, само че няма кой да ми освободи дните и часовете на тоя етап, просто не може. Ако дам газ и хъс ще сътворя едно голямо...нищо и ще  изнервя всички. Затова бутам каквото мога - просто работа за пари, не кариера, просто гледам да мине денят без инциденти и това е. В почивните дни по нещо за душата и така...

Никъде не съм писала, че свиря на пиано на професионално ниво. Но да, харесва ми да свиря и не, с деца не става просто, пробвано е.

Предполагам, че репетициите на жената-цигуларка са неприкосновено време, тоест не се очаква през пет минути да прекъсва и прибърсва тук и там, прави го бавачката. Има огромна разлика дали си на повикване или друг скача по децата.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 13:07 от The Siren of Titan

# 348
  • Мнения: 4 683
Iza, как си изкарала две висши с такова четене с разбиране? Нямам предвид, че държавата ограничава студентките с деца. Имам предвид, че ако ученето е сериозно, и ако трябва активно да си гледаш детето, ако специалността е тежка - просто ще е невъзможно без сериозна помощ.

И да, може да работиш с дете в косата, доказано е, но не излиза толкова добре, а после изтощението и нервите са тройни. Хайде да не се лъжем, че това са компромисни решения, а вие ги изкарвате все едно са пей-сърце, никакъв проблем и въобще трябва жената да цъфти и свети, не да се оплаква, дори най-мъничко.
Това е до лични качества и възможности. Все пак, аз съм имала стабилен опит, на който да разчитам. След раждането доразвих някои умения без да ми тежи.

При мен решението е било осъзнато, с преценка на последиците и всъщност, доста интересно. Компромис щеше да е да не го направя. Разбира се, не съм била активна във форума по това време, а преди, когато пък пишех в теми по интереси: за книги и филми - дори намерих прекрасна приятелка, която като мен се интересува от азиатско кино от 50те.
Не убеждавам никой в нищо, давам само друга гледна точка за хора, които не са се сблъсквали с някои проблеми.

# 349
  • Мнения: 3 449
Сирен, пожелавам ти курса за илюстрации да ти се случи скоро. Relieved

# 350
  • Мнения: 30 802
Да, но за да се случи, трябва да отпаднат други ангажименти - денонощието има само 24 часа. И всичко си иска технологичното време.

# 351
  • Мнения: X
Имам хиляда книги, ама знаеш ли как се чете книга в режим стани-седни, мамо ела, дай, донеси, отнеси. Никак. Още повече се дразниш, че не ти върви четенето. Филм цял не съм изгледала от има-няма 5 години по същите причини. При опит за кафе-бира с приятели - пак стани-седни и гонене на деца из заведение.
А четенето на постове е скука в повечето теми, но и не иска толкова внимание и голяма работа, ако те разсеят, не се губи. Пък има и интересни мнения.
Абсолютно. Мен форума ми е за запълни време, когато искам нещо неангаже, когато съм изморена и т.н. Като съм в кондиция си правя другите си неща, важните ми.
А за - седни - стани - може би пък съм си научила зле децата, истина е - не ги пъдя като дойдат за нещо, и в резултат на това идването им е през две минути.
Изненадана съм да науча, че не за всички е така.
А форумът става и накъсан. Не е вдъхновяващ, просто разсейващ.
Аз все още не мога да правя нищо работно, ако и двете деца са вкъщи. Даже едни тестове да седна да проверя, ще има Мамо мамо мамо. Понякога предпочитам да работя в градския транспорт. Седна, пусна си музика, чета си уроци, пускам си мейли...
Курсови работи и онлайн тестове за университета правя, когато децата ги няма.
Може би е до човек, но аз съм така.
Аз също лесно се разсейвам, работя /правя неща / добре на тишина. Нямам какво повече да добавя към написаното от теб, затова просто го цитирах.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 13:37 от Анонимен

# 352
  • София
  • Мнения: 24 839

Предполагам, че репетициите на жената-цигуларка са неприкосновено време, тоест не се очаква през пет минути да прекъсва и прибърсва тук и там, прави го бавачката. Има огромна разлика дали си на повикване или друг скача по децата.

Колко си предвидима в отрицанието си. Mr. Green

# 353
  • Мнения: 30 802
OK, всеки си намества живота по някакъв начин, възможно е и това семейство да са постигнали поредица от много добри дни, без забележка, децата им никога не са кисели и тъй нататък. Само че все пак да не забравяме, че нещата по телевизията са монтирани и редактирани, а животът от първо лице не е.

Впрочем "видях едно семейство по ТВ и изглеждаха щастливи" е толкова силен аргумент, че няма накъде.

Също така предполагам, че някъде там има цигуларка, която едновременно готви мусака, тренира в Монтесори, репетира Дяволските Трели и чете Бодлер на латински:) и е с тризнаци, по които няма и петънце и са с гладени дрешки. От нея лично.

Ето един интересен парадокс: от една страна се очаква родителите да имат мечти и стремежи, от друга - да са 100% заети с децата във всеки свободен момент. Пита се колко часа трябва да е денонощието, за да вместиш и отдаване на интересни неща, и учене, и хобита, и концентрирано внимание върху децата с интензивни дейности (не просто наглеждане).

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 14:22 от The Siren of Titan

# 354
  • Мнения: 4 683
И какво се оказа, понеже всичко друго им идва невъзможно (или в най-добрия случай, компромис), за майките с три и повече деца остана само да спасяват цивилизацията като единствена възможна дейност.

Последна редакция: чт, 28 фев 2019, 14:49 от Iza_

# 355
  • Мнения: 30 802
Не, има доста други възможности, но не и всичко наведнъж. А тук някак се опитват да ме убедят, че най-ранните години на децата трябва да се натъпчат с още 100 полезни дейности и това не е никакъв проблем.

# 356
  • София
  • Мнения: 12 374
Също така предполагам, че някъде там има цигуларка, която едновременно готви мусака, тренира в Монтесори, репетира Дяволските Трели и чете Бодлер на латински:) и е с тризнаци, по които няма и петънце и са с гладени дрешки. От нея лично.

Ако това е върхът на майчинството, мерси съм. Не за друго, ми не харесвам Бодлер Smile

Подсетихме ме за съвет, който преди години давах на мои приятелки с ревящи бебета и деца: четете им поезия. Не се майтапя, в периода на зъбоникненето, а и не само, четях на глас любимите ми Тед Хюз, Дън и Елиът, и детето се успокояваше. Покрай нея и аз, поезията винаги ми е била любимо скривалище. Оказа се, че може да има и съвсем практично приложение.

# 357
  • Мнения: 30 802
Ох, как не се сетих да рецитирам Емили Дикинсън, когато тази сутрин ми се затръшка, че съм й дала жълта вместо розова сламка...и то да беше само зъбоникненето да е проблем. Както казах, има непредсказуеми моменти, които НЕ СЕ контролират и настроението на децата е един от тях - дори всичко да е изпълнено както трябва, просто си има периоди на киселеене. Не е от зъби, ей така от нищо и от всичко.

Ясно е, че има период на "треснати с мокър парцал", ако щеш блато го наречи, както искаш. И че примерите за майки, при които всичко изглежда перфектно отстрани, са малко измамни. Просто защото в живота в повечето случаи нещата винаги изглеждат 90% нормално, докато не настъпи някаква неочаквана криза и тогава от нормално до пълен ужас разликата може да е и един час, може и минути. Ако завариш човека в нормалните периоди- изводът ще е, че е цветя и рози.

# 358
  • София
  • Мнения: 12 374
Stay away from negative people. They have a problem for every solution.

Сори, хора, знам, че сме български форум, ама не се сдържах.

# 359
  • Мнения: 30 802
Може, само че някои моменти нямат решение, трябва да си минат. Не че не може да правиш неща, но това ще е "solutionism", и ще се стигне до парадокса, че колкото повече правиш, толкове повече се обърква.

Впрочем пак казвам, всичко е от опит, защото не е като да не съм пробвала доста решения - и от книги, и от форум, и да не разправям до какъв хаос водят. Най-нелюбимата ми фраза е "защо просто не пробваш"...ми защото вече съм пробвала и резултатът е бил лош. Защо не пробваш да заведеш децата на басейн...завеждам и от това следват още 20 усложнения, завършващи с недоволни и кисели деца (а са ми обещали доволни и изморени). Примерно.

И затова съм приела, че в някои периоди просто трябва да прегазиш как да е, решение няма.

Общи условия

Активация на акаунт