Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 53

  • 41 030
  • 767
  •   1
Отговори
# 225
  • Швейцария
  • Мнения: 584
Здравейте борбени дами! Да, осмелявам се да ви наричам така, защото вие за мен сте бойци, повече от самите бойци. Следя темата от края на 2015г., когато бях диагностицирана с РМЖ. Тогава писах един пост, но нещо не ми се получиха нещата да продължа и за това само ви четях. Нямате си на идея, колко много ми помогнахте психически да премина и преодолея този ад. И до сега продължавам да ви следя, защото много свикнах с вас и се чувствам една от вас, свирявам си часовника с вас. Получих много полезна информация и насоки какво да питам лекарите и т.н. Стискам палци на всички момичета, които в момента водят тази тежка битка с рака, и вярвам, че всички ще са победителки. Моите молитви са за вас.
Бих желала да ме приемете сред вас въпреки, че вече съм на етап ремисия от 2,5 години.
С Марита можем да обменим опит, тъй като и аз съм се лекувала в Швейцария (тук живея от 25г. ) и нещата при нея се случват точно както при мен, с малката разлика, че на мен си ми запазиха гърдата при 3см-ов тумор, който при предоперативната ХТ( 6 курса ) изчезна напълно. Разбира се, при всеки е индивидуално. Исках само да бъда позитивна и да ви кажа, че има и случаи и случаи. В момента съм на хормонотерапия, от 2,5, но нямам никакви странични ефекти поне до сега. В менопауза съм, но така и не се “запознах“ с така наречените топли вълни, крампи, нервност и др. Що за животно съм...и аз се питам...За протокола, на 44г. Имам дъщеря на 23 и син, който е на 10г. При поставяне на диагнозата бях на 41г.
Успех на всички и вярвайте в добрия изход на нещата.

# 226
  • Мнения: 4 597
Mari@K, добре дошла отново 🤗
От момичетата в ремисия също научаваме много неща , така че пиши редовно 😘

# 227
  • SHOOT ME 10 $
  • Мнения: 3 298
marittaa  "В дупка съм" Ей тва е най-страшното от всичко, което чух от теб в момента мила. Повярвай, бях като теб, но не го показвах. Аз съм горд и суетен мъж. Промяната на външния вид ти смачква самочувствието и подсилва страха от случващото се с теб-рака. Остригах се, купих си борсалино, че взех че се харесах, пък взе, че ми излезе и късмета...ти да видиш...неусетно ми окапали и вежди и мигли и се оголиха и крака и ръце(а бях щедро обрасъл) и мустаци и ташаци и кво от туй? Косата ми беше рядка и тънковлакнеста. Само три месеца по-късно ела да видиш каква гъста и твърда четина ми излезе. Първото ми поражение беше на простатата- махнаха я. Аз също не мога да чукам,(но не съм минал на левия тротоар) и кво от туй? Но мога да обичам, да се влюбвам и да бъда обичан! Секса е широко понятие.
Погледни как вървят нещата при Al97,, същото е и при мен. Моите гадове в ч.дроб станаха резистентни към химията и започнаха да растат. Спряха ми химията, а те се преселиха и другаде. Но, няма начин, да няма начин. Уверен съм!!!Просто прави каквото трябва, пък ще стане каквото е писано.
Ей така се опитай да гледаш на нещата. Някои му казват висок дух, аз пък мисля, че е леко идиотско...хах.

Последна редакция: сб, 09 мар 2019, 16:19 от midkoо

# 228
  • София
  • Мнения: 5 074
Мидкооо, велик си !!!
С нетърпение чаках да пишеш отново.
Пък каквото, такова, нали ?
Ние сме за борбите.

# 229
  • Мнения: 42
Mari@K, здравей! Хубаво е, че си минала през изпитанието и можеш да дадеш кураж на тепърва започващите.
Бях започнала да пиша, когато видях поста на midkoo.
Много, много ми харесаха думите му "Просто прави каквото трябва, пък ще стане каквото е писано."
Midkoo, желая ти много сила и кураж! В борбата винаги има смисъл.

# 230
  • Мнения: 2 369
Мидко, излизам от дупката вече. Махнахме умрялата ми коса с гаджето ми и май се почувствах една идея по-добре. Още повече той ме острига с машинката и съответно ме и видя. Сега съм по-добре. Даже и един секс си спретнахме, че и детето е с баща си да карат ски и сме сами. Сори за инфото, но за мен е важна точка🤣 Ще оцелея😊 Да ти също си боец! Продължавай в същия дух, човече! Де да знаем....може пък да намерят и магическото лекарство против тая "чума" най-после. Моля се отдавна за това.

Люба, последния ти абзац, ааама никак не ми хареса, но знам, че е в позитивен стил все пак🤗

Mari@K, къде си се лекувала? Аз в Цюрих (Unispital). Имаш ли някакви забележки за лечението ми, ако си проследила какво съм писала? В сряда след химията като ми слагаха маркера в тумора и съответно го замериха. Доктора уточни, че при моя тумор е малко трудно да се замери точно, защото има размити граници, но не е намалял. Не е порастнал. Аз много се надявах поне малко да се е смалил. 6 курса химио си имала, това значи 6 терапии нали? Защо аз имам толкова много- 16?

# 231
  • Мнения: X
Mari@K, добре дошла в отбора  Hug
Мидкоо, ей затова толкоз те търсят тука......да дойде един мъж, па да ни нареди и да се сетим, какво и защо трябва да правим/да не правим.....Е,те така и аз мисля, че трябва се гледа на нещата. То дошло вече, не можем го върнем.....ма докато сме живи- трябва сме пълноценни. И щастливи и обичани и обичащи!И да го живеем пустият му живот като за последно.
И Марита, явно не си ми свикнала на начина на изразяване, но виждам ще ми схванеш сарказма.....ама наистина имах в предвид ,че смятам следващите примерно 50 години, да живея като за последно. Пък и досега съм се убедила, че като го карам по-спестовно, все се отваря харч за здраве....та реших да опукам част от спестяванията, да не предизвиквам пак съдбата..... Ще видите като стана едно проклето бабе, дето ги прави луди и внуци и правнуци:mrgreen:

# 232
  • Мнения: 2 369
Знам, че писахте назад, но да питам пак. По време на химио нормално ли беше или не да имаме менструация? Сега трябваше по план да ми дойде периода и като гледам май ще дойде. Да се притесня или да не се?

# 233
  • Мнения: 4 597
marittaa, нормално е.
Аз имах през първите 6 химии. Последните 2 ми спря.

Мидко , стискам палци всичко да се оправи 🤗🤗🤗

# 234
  • Швейцария
  • Мнения: 584
Благодаря за приема и ще се постарая да се впиша сред вас.Yum
 Ще съм радостна, ако мога да бъда полезна с моя опит.

Мarittaa, аз съм в кантона Valais и съответно се лекувах в Sion. Доста съм отдалечена от теб.
 И на мен ми сложиха чип в тумора преди да почна химиотерапията, за да знаят точното място, ако евентуално изчезне. То така и стана. Аз имах и пет екстри, които се оказаха доброкачествени образования, които изчистиха по време на операцията. И лимфните възли бяха чисти. Не знам, защо са ти назначили 16 химии, може би защото при теб рака е агресивен. При мен не беше такъв. Довери се на лекарите си, те си знаят работата.  

DZ благодаря, но по скоро аз се учех от вас Flowers Hibiscus

# 235
  • Мнения: 2 369
Ох добре! Но щом идва менструация не значи, че химията не действа....или?

Mari@K, аз им се доверявам, но само се страхувам да не ми описват нещата по-оптимистично, отколкото наистина са. Уж прогнозата ми била от най-добрите, тумора бил агресивен, но това не било толкова страшно, защото е и податлив към терапиите (статистически) и щели да ме излекуват напълно на 90%. Ми защо толкова химии, защо тумора ми грам не е намалял като би трябвало да е податлив....? Имам си своите притеснения извън сексуалното и козметичното дето тук ви досаждам😊

# 236
  • Мнения: 2 433
Мидко, звучиш толкова свежо, човешки, баш в десятката. Дано се овладеят нещата!
Марита, винаги ме разсмиваш най-искрено, една такава си естествена, емоционална....нали след пърната химия са гледали тумора? Ай дано вече почне да се смалява...

# 237
  • Мнения: 4 597
Ох добре! Но щом идва менструация не значи, че химията не действа....или?
Същото  хампи си като мен 😂😂😂
Не, това не значи , че не действа 🤗

# 238
  • София
  • Мнения: 3 992
Ей, Миташки, Hug
Да разбирам ли, че не пишеше, защото си бил в дупка?! Пиши, бе човек, щяхме да те  дръпнем оттам.
Радвам се, че се върна!
All, защо млъкна и ти? Пиши, говори, моля те, не потъвай! Споделяй какво чувстваш, какви са страховете ти, надеждите ти. Само не мълчи!
Mari@k, здравей! Blush

# 239
  • Враца
  • Мнения: 1 017
Днес се обадих на приятелката ми. Отстранили са й полипи на дебелото черво и един е останал. Направили са биопсия и чакат резултатите. Беше доста притеснена. „ На какво се дължи това”. Нямам отговор.
Аз се постабилизирах. Мина време от последната химия.  Изрезах старото лозе. Трудно ми върви, но добре. Отидох си до нас и „ децата” много ми се радваха. С изключение на Сивушка, но тя си беше особена.
Вчера си купихме дръвчета за засаждане. Скарахме се с моя приятел защото поисках три да засадим при мен. Той си е малко егоист, та ме попита кой ще ги бере. Наистина „кой ще ги бере”, но ще се опитам поне и аз да ги вкуся.
Мисля, че ще измислят нещо, въпреки, че се притеснявам от вторичен проблем  на белия дроб ако не овладеят  рака защото местонахождението му е  на централния бронх и го стеснява като пишат,  че го обхваща като маншон.
Малко ми е тъжно защото се  надявах да започне да намалява, но вече съм се хванала на хорото.
АnyHr, ще се боря за децата. За сега положението поне физически е търпимо.

Общи условия

Активация на акаунт