Дали е време за раздяла или връзката може да се поправи ?

А все пак ние не го познаваме човека. Описан ни е с няколко изречения. Авторката е единственият човек от пишещите тук, който го познава.

Мали..... Аз съм разведена с дете  и толкова си ценя свободата и всичко, което съм си извоювала, че на такъв индивид не бих отделила и пет минути от графика си -  дори, за да му кажа какво точно мисля за него. 

Те всички така казват...Но  дори и ревността му да е на база травматичен опит, интелигентният човек, констатирайки, че това пречи на връзката му, преосмисля и променя много неща, той напротив. Виж, тук не говорим за епизодични  и безобидни прояви на ревност, трудно ти  е да го разбереш, защото една част от тях  вече отчиташ като норма. "Той е загрижен, бил е наранен, такъв си е и пр." А това е толкова тъжно! Разбери момиче, не е нормално да даваш ежедневни отчети, все едно си нечия собственост; не е нормално да се рови в лични чатове и анализира; не е нормално да ти вменява вина; не е нормално да преустановиш толкова контакти само заради него и емоционалния му комфорт. Не е от значение, че са виртуални - те и реални да бяха, пак щеше да ги ограничи.  На 40 години трябва много сериозна мотивация /а често и професионална помощ/, за да се пребори някой с подобна ревност, а той дори не го  разчита като проблем - той търси проблем и вина в теб!  Това е психика на типичен манипулатор. Ако по този начин искаш да живееш, ок - изборът е твой.  Но имай предвид, че с  времето нещата може да стигнат до там, да  налага контрол и върху това как се обличаш дори, как се гримираш /да ти забрани да се обличаш и гримираш по определен начин и пр/. А дотогава вече, ще си с толкова промито съзнание и подвластна  на него и  ревността му, че ще  изпиташ вина и за още по-малки  „грешки“ – 5-минутно закъснение, нова прическа, отклонение от маршрута от работа до вкъщи и т. н. Ще започнеш да  приемаш за нормално да живееш по този начин, ще приемаш психическия тормоз за нормален! Това ли искаш? Това не е любов, а обсебване, патология, която може да заеме застрашителни размери и да прерасне в сериозно насилие. Насилие над тялото, над личността! Живееш ли в страх и тревога, не си обичан, а контролиран!  Компромисите, които ще  правиш; причините, които ще изтъкваш,  за да го "оневиниш" ще са същите, с които малтретираните жени оневиняват насилника си.  До един ден, когато...е късно.

не ти трябва  мъж който ти рови в телефона  за мен такива ревниви мъже или жени  не са хора с които си заслужава да  споделяш живота си  най важното нещо в една връзка е да има спокойствие  ако го няма просто не си заслужава със сигурност напрежението не води до нищо добро

rosi81,
''Но  дори и ревността му да е на база травматичен опит, интелигентният човек, констатирайки, че това пречи на връзката му, преосмисля и променя много неща, той напротив. Виж, тук не говорим за епизодични  и безобидни прояви на ревност, трудно ти  е да го разбереш, защото една част от тях  вече отчиташ като норма. "Той е загрижен, бил е наранен, такъв си е и пр." А това е толкова тъжно! Разбери момиче, не е нормално да даваш ежедневни отчети, все едно си нечия собственост; не е нормално да се рови в лични чатове и анализира; не е нормално да ти вменява вина; не е нормално да преустановиш толкова контакти само заради него и емоционалния му комфорт. Не е от значение, че са виртуални - те и реални да бяха, пак щеше да ги ограничи.  ''
Благодаря. Така, както си го написала, ми се струва по-ясно, че в крайна сметка дори и ако е такъв заради мен, все пак би следвало да го осъзнава и променя.  А също и че наистина съм толкова свикнала с някои от тези неща, че вече не ги считам за ненормални.
Отвори ми малко очите.

Ивайло, да, определено се усещаше напрежение. Съвсем не винаги, но само като ми посегнеше към телефона..и това стигаше.. А като се сетя колко спокойна се чувствах до него преди
Ами..ще трябва да си избия тея хубави спомени от главата, поне за близките години, и да си ги спомням някога на старини

запомни едно нещо в тоя живот не се ли чувстваш щастлива  просто се махни от това което те прави нещастна щастлива ще си само с  този който те кара да се чувстваш свободна

Така си е. И аз го осъзнах след като се разделих с втория ми годеник. Несравнимо е удоволствието да ти имат доверие.

И колко след тази случка с випуска изкарахте, ако не е тайна? Причината да се разделите това ли беше или му изтъкна друга?

Бих се прибрала и оставила го да си прибере на спокойствие багажа Не се издържа такъв тормоз!

Имаше една притча..за сварената жаба:
Пускат една жаба във вече вряща вода, тя се опарва рязко, изскача и се спасява.
Пускат друга жаба в леко хладка вода. Тя седи. Постепенно я нагряват, тя седи. И така докато водата стане вряща, а жабата се свари..

Та.. постепенното влошаване на една ситуация (понякога) е неусетно. Друго е, ако още от началото нещо е видимо лошо и шокиращо за теб

Имах гадже, което беше същия. Всеки ден ме изпращаше до нас, след което стоеше по 1 час пред нас, за да види дали няма да изляза, след като си тръгне. Да не говорим, че в един момент си помислих дали пък няма способността да се телепортира. Всеки път, когато ми звъннеше на домашния телефон /тогава не всеки имаше мобилен/ и аз не вдигна /защото съм на двора, в банята и т.н./ до 30 минути ми цъфваше на вратата. А живееше на 20 км. от нас и нямаше кола. Едвам се отървах от него - беше, като кърлеж

Следя темата от самото начало и искам да ти кажа мило момиче, че тоя мъж няма да се промени. Разбирам те много добре, че разума ти казва,, бягай,, а сърцето,, дай му шанс,,. Това е така защото ти не си приключила тази връзка, а той те е оставил/макар и не окончателно, а да те накаже /. Егото ти е понесло голям удар, значително по възрастен мъж си е позволил да те зареже! Теб, млада, хубава, умна и още много други качества, които други мъже оценяват,А той те наказва за тях .
От опит ще ти кажа, че няма да ти е лесно да се оттървеш ако продължаваш да гледаш назад. Казваш, че ти харесват контактите в социалните мрежи... ами какво чакаш. Почвай! Не мисли какво той ще направи , а мисли ти какво да направиш за да се чувстваш добре.
Бъди егоист, мисли първо за себе си!

Лелее, къде-къде по-брутални от моите
В. примерно само "случайно" се е возил с колата там, където аз в това време карах колело с една приятелка


Smile*,
''Разбирам те много добре, че разума ти казва,, бягай,, а сърцето,, дай му шанс,'' -  с тази част съм съгласна.
Обаче аз не го приемам като да ме е зарязал. Може би е така или поне така изглежда, но аз не го приемам така. В смисъл.. та той после звъня и писа, че ме обича, съжалява и иска да се видим. Его-нцето ми в случая не страда, или поне така мисля.

За сега иначе нямам голямо желание да пиша с други, или да се виждам с някого.. може би след седмица-две-три

Отвратителна история е това със срещата на випуска. Има различни видове ревност. При някои е страх от загуба, че някой друг ще развали връзката ви евентуално, или пък изискване на вниманието само за себе си. Други си мислят, че си егати леката жена и ще си легнеш с всеки, който ти щракне - смятай какво мнение за жената до теб! Трети пък много ги е страх да не развалиш репутацията им пред хората с това, че засягаш честта им да излезеш с мъже или нещо друго. Повечето за мен биха били нетърпими и нямат нищо общо с любовта или с мен, а с тях самите.

По-скоро като някакво общо мнение за жените ми е това. Имах един такъв, наистина беше гадно. Кратко го издържах, бях вече на сериозна възраст и с опит с връзките, брак и т.н., не мина номера.

Следя темата и все ми е на ума, че да те ревнува интелигентен човек и не до там такъв - разликата е от земята до небето. Историята на Злодеида ми е до болка позната... грижа като към принцеса, но уважение към личността - никакво. А точно неуважението към мен и незачитането ми като човешко същество със своите собствени потребности, чувства и желания, ме съсипа... бях загубила правилната преценка кое е допустимо и кое не в отношението на мъжа към уж любимата му жена (примерът с жабата на Лучия - бавно и системно обработване и заличаване на собствените ми вярвания и убеждения за правилно и неправилно)... та има ли уважение към жената като цяло, зачитане на нейните потребности от общуване, развлечения и т.н. с приятели и колеги (в никакъв случай не визирам флиртове, фриволност и подобни действия), то ревността е даже романтична... може би както я описа Ондин... и вярвам, че е превъзпитала мъжа си именно защото е зрял и възпитан мъж, който преди всичко я уважава като жена и човешки индивид.