Габз, на теб какво ти шепти интуицията? Ако, за момент се абстрахираш от всички съвети, прескачащи от едната крайност в другата, и попиташ себе си как е редно да постъпиш, какво би направила? Моля те, задай си въпроса и си отговори честно. Не кое е най - правилно, според другите, а как чувстваш, че трябва да постъпиш. Защото това, което е добро за едни, за други не е. Затова съм против събирането на различни съвети от различни типове хора, минали през подобни, но все пак различни ситуации. Вслушай се в тях, но не ги взимай за чиста монета. Да ти кажа честно, грешките в живота ми са само и единствено, когато съм решила да послушам приятелите си, за това как да постъпя, в ситуация, която късае мен и моя живот. Лично аз, не мога дълго време да тая нещо в себе си, било то тайна, лъжа, премълчаване, съмнение.. Това са душевни боклуци, които никой не заслужава да носи, но всеки има избор дали да го направи. Ти от кои си? Можеш ли да издържиш да премълчиш, и докога? Вярно е, че все някога истината ще изскочи наяве, но понякога това може да се случи и след като връзката приключи. А, ти искаш ли да си мажеш очите, с розова заблуда, че всичко е наред, докато самата ти усещаш, че не е? Повярвай ми, това чувство не отминава, когато чувстваш, че нещо не е наред, в действителност е така.
Извинявай, но, ако с моя човек не можем да си кажем всичко, да бъдем съвсем открити и истински един с друг, защо по дяволите изобщо да съм с него?
В любовта няма грешки. Според мен, пък не е никакво престъпление, че си му отворила телефона. И, аз не го правя по принцип, но по случайност на съдбата ми се наложи да търся бившия си приятел, който имаше проблем със сърцето и изчезна, докато бяхме заедно. Преди броени дни беше излязъл от болница, и не дойде да се видим, при все това, че имахме уговорка. Притесних се ужасно, разбих вратата в тях, влязох, и по ирония на съдбата компютъра му беше отворен. За да разбера къде е погледнах последните съобщения. И останах абсолютно озадачена, сърцето ми се късеше, като видях, че момичетата с които си пише, ги нарича ,,миличко", ,,ангелче", споделя с тях прекалено лични неща, с някои по - простички пък, си пишеше мръсотии. ШАХ И МАТ! А, аз се молех просто да го видя жив.. Когато се прибра, се оказа, че е бил на кафе с бившата си приятелка, с която, така и не спря да комуникира 4 години. Това беше краят. И може би, защото бях избрала да не му пипам телефона, да му вярвам безрезервно и да премълчавам през годините, това, в което се съмнявам. Разказвам ти това, за да можеш, вземайки предвид фактите, да си направиш извод, никога не е казано, че при теб събитията ще се стекат драматично. Но, предателството може да се спре на време, когато покажеш къде са границите ти, за да не ги прекрачват. Според мен, премълчавайки, правиш компромис със себе си, след първия ще последва и още един, докато не ти стане навик, да пренебрегваш себе си в името на любовта.
И, из между другото, съветвам те да вземеш предвид думите, които ти бяха казани за ревността. Човек, ревнува, когато не харесва достатъчно себе си, и дори подсъзнателно смята, че може да бъде заместен от някой по - добър. Изневярвата и предателството, зависят от човека, а ревността - от самата теб. Не ти вярвам, като казваш, че не можеш да го промениш. Просто все още не си осъзнала къде се корени болестта, чиито симптом е ревност. За съжаление, много хора не го разбират, не ровят в себе си и не търсят начини да се променят. Казвайки, че не можеш да промениш нещо, страшно много се ограничаваш. Потребността от липсата на ревност ще бъде най - вече за теб. Любовта е свобода, и чистата си форма не познава ревност (разбира се, ако не ти дават поводи). И ще я изпиташ истински, само и единствено, ако се освободиш от всички тези човешки недобродетели. Не можеш да искаш нещо само за себе си, то само избира дали да бъде с теб. И, точно там е красотата. Дано отвориш ума си повече, сега са годините в които да се развиваш, а не да си хабиш ценната мисъл по някакво момче. Не, че и аз не бях така, и знам, че докато сама не го осъзнаеш, каквото и да ти говорят, дори да знаеш, че е истина, няма да го приложиш. Всичко с времето си, просто не губи твърде много.
Успех, мило момиче!
Извинявай, но, ако с моя човек не можем да си кажем всичко, да бъдем съвсем открити и истински един с друг, защо по дяволите изобщо да съм с него?
В любовта няма грешки. Според мен, пък не е никакво престъпление, че си му отворила телефона. И, аз не го правя по принцип, но по случайност на съдбата ми се наложи да търся бившия си приятел, който имаше проблем със сърцето и изчезна, докато бяхме заедно. Преди броени дни беше излязъл от болница, и не дойде да се видим, при все това, че имахме уговорка. Притесних се ужасно, разбих вратата в тях, влязох, и по ирония на съдбата компютъра му беше отворен. За да разбера къде е погледнах последните съобщения. И останах абсолютно озадачена, сърцето ми се късеше, като видях, че момичетата с които си пише, ги нарича ,,миличко", ,,ангелче", споделя с тях прекалено лични неща, с някои по - простички пък, си пишеше мръсотии. ШАХ И МАТ! А, аз се молех просто да го видя жив.. Когато се прибра, се оказа, че е бил на кафе с бившата си приятелка, с която, така и не спря да комуникира 4 години. Това беше краят. И може би, защото бях избрала да не му пипам телефона, да му вярвам безрезервно и да премълчавам през годините, това, в което се съмнявам. Разказвам ти това, за да можеш, вземайки предвид фактите, да си направиш извод, никога не е казано, че при теб събитията ще се стекат драматично. Но, предателството може да се спре на време, когато покажеш къде са границите ти, за да не ги прекрачват. Според мен, премълчавайки, правиш компромис със себе си, след първия ще последва и още един, докато не ти стане навик, да пренебрегваш себе си в името на любовта.
И, из между другото, съветвам те да вземеш предвид думите, които ти бяха казани за ревността. Човек, ревнува, когато не харесва достатъчно себе си, и дори подсъзнателно смята, че може да бъде заместен от някой по - добър. Изневярвата и предателството, зависят от човека, а ревността - от самата теб. Не ти вярвам, като казваш, че не можеш да го промениш. Просто все още не си осъзнала къде се корени болестта, чиито симптом е ревност. За съжаление, много хора не го разбират, не ровят в себе си и не търсят начини да се променят. Казвайки, че не можеш да промениш нещо, страшно много се ограничаваш. Потребността от липсата на ревност ще бъде най - вече за теб. Любовта е свобода, и чистата си форма не познава ревност (разбира се, ако не ти дават поводи). И ще я изпиташ истински, само и единствено, ако се освободиш от всички тези човешки недобродетели. Не можеш да искаш нещо само за себе си, то само избира дали да бъде с теб. И, точно там е красотата. Дано отвориш ума си повече, сега са годините в които да се развиваш, а не да си хабиш ценната мисъл по някакво момче. Не, че и аз не бях така, и знам, че докато сама не го осъзнаеш, каквото и да ти говорят, дори да знаеш, че е истина, няма да го приложиш. Всичко с времето си, просто не губи твърде много.
Успех, мило момиче!
хахаха, котенце, моля те 
) тя вече не е пубер ... 
Щеше да звучи още по яко😂 