вечерно преяждане

За какво е дневникът?

Оооооок, изчетох всички коментари
Хареса ми нещо написано от Франсоаз - че не държи на склад вредни неща.
Всъщност, всички съвети ми харесаха, де
Разбрах, че си с 30 кг над нормата, но не пишеш на каква възраст си.
Разбрах, че нямаш възможност за спорт.
Аз се насилвам да ставам малко по-рано сутрин и три пъти седмично тичам на детската площадка пред блока. По 40 минути. А два пъти в седмицата пък въртя метален обръч - пак по 40 минути.
Обаче нямам никаква друга възможност за движение през деня.
Мислиш ли, че можеш да отделяш по 20 минути сутрин за подобна дейност?
Ставаш по-рано, но си и лягаш по-рано = по-малко висене пред телевизора = по-малко тъпчене.
Тичането би ти помогнало да изхвърлиш голяма част от баласта и организмът ти сам ще свикне да не приема да го тъпчеш.
Купуваш свестни маратонки за бягане и някакъв анцунг, зареждаш телефона с яки и мотивиращи музики и......ще видиш как скоро ще се пристрастиш
Тичането е наистина страхотно
За сведение - аз съм на 42, веднъж родила. Започнах да тичам на 33. Не знам колко тежа, ориентирам се по това дали ми стават дрехите.

Здравей!
Не мисля, че проблемът има нещо общо с воля или с какви продукти държиш в хладилника. Това е вид хранително разтройство и това, което помага е много, ама много съзнателна работа със психиката ти. Бих те посъветвала пак да потърсиш психолог, може би първия път не си поопаднала на правилен човек. Цялото това тъпчене стои в основата на психологически проблем - стрес, чувство за недостатъчност, нежелание, безинтерес, мъка, тъга...няма значение - празнина в теб, която ти се опитваш да запълниш с храна.
Няма никакво значение дали ще последваш някой съвет да държиш нискокалорични неща и да се тъпчеш с моркови - идеята е една и съща. Трябва да се пребориш с психикатата ти.
Също така бих те посъветвала да не се ограничаваш през деня, да не смяташ, че трябва да компенсираш за вечерното ядене, да стиш гладна и да мислиш само за това - не се самонаказвай и не се ограничавай. Това е първото нещо, което алармира мозъка ти и смята, че си в режим на глад. Храни се пълноценно, дори си прави големи закуски, за да си заситена още от сутринта - опитай поне няколко дни ) Не е нужно да не закусваш много, за да "пестиш" калории, защото така или иначе знаеш, че вечерта ще се натъпчеш. Храни се с всичко и не си забранявай тези тестени, мазни и т.н. неща, които така обичаш през деня. Когато тялото ти научи, че те не са ограничени, ще спре да те кара да се тъпчеш с тях вечер, защото ще знае, че имаш постоянно достъп.
Тъпкала съм се толкова много пъти, поглъщала съм неизмерими количества храна, мразела съм се след това, ревяла съм по пода, мъчила съм се да повръщам и никога не ме е накарало да се чувствам по-добре. И по-добра. Беше просто един ужасен кръговрат на ограничение, тъпкане и вина.

Nephrite, това със склада е точно така.
Аз вече нямам. А държах едно време купища боклуци - няколко вида вафли, наполеонки, крекери, соленки, бисквити с крем. Какво ли не. Винаги зареден.
Като разбрах за ИР го опразних. Не веднага. Изядох си го. После по навик започнах да купувам. И чак като се прибера се сещам какви ги върша. Давах ги на другите. Имаше моменти пак купувах, но ставаха все по-рядко.
Сега имам само натурален шоколад. 1 ми стига за много дълго време. Понякоа и за 2 месеца.
Е, сега имам трюфели. Ама щото бяха на промоция преди 2 седмици и отдавна не ги бях яла. Не са полезни, ама ги взех. Само три изядох. Другите ще ги пробутам.
Не съм вярвала, че ще достигна това ниво - да не ям всичките тези неща. Мислех, че нямам воля, но се оказа, че човек ако иска нещо - може всичко.

Ние държим склад заради детето - тя обича сладолед и в камерата винаги имаме доста, отделно сладки и шоколади, все пак често идват деца на гости.

Т. е., ти не ядеш тези боклуци, но за деца са о. к.?                  У дома на "склад" има само плодове. И понякога черен шоколад... Ако ми се прияде някакъв боклук, ям навън колкото ми се хапва, не купувам за в къщи.

По-добре черен шоколад и то качествен.
Ако почна да ям млечен или шок. бонбони ме разяжда за още неща.
Но вече мога да се контролирам.

Да Не вярвам в лишаването на деца от сладолед и бонбони. Аз съм яла колкото поискам като малка, за мен това е част от детството.

У нас на скла има черен шоколад, който най-често отива в някое печиво веднъж на 2 месеца или ако правя нещо за гости, има царевица за пуканки, които пукам сама, има ядки, фурми, слънчоглед, който пека сама, има и сушени кайсии, тахани. Друго на склад не се държи, защото се опустошава много бързо. Сладки неща ако ни се преядат ги правя сама, не мигажда си представя как доброволно ще се натъпча със всичките консерванти, подобрители, е-та и т. н. В купешките неща. Даже сладолед правя. Бонбони и сладки заради детето пък никога не бих държала.

У нас също е така, но явно и това ни е много или грешим в друго, не знам. Препоръчаха ми диетолог, ще видим

Не мислиш ли, че точно това е важна част от проблема с кг ти сега?
Защото аз това забелязвам и смятам, че е така...децата свикват с много сладко, продължават да го ядат в голеами количества и като пораснат.И ето ти, дебели възрастни.
Не говоря хипотетично, големият ми син също порасна със "склад от десерти" у дома, вече е на почти 30, сладкото продължава да му е любима храна.Предимството му е, че се движи доста, работата му е такава, и е все пак мъж, млад, метаболизма му все още е добър.Има коремче вече, и не ограничи ли захарта, нищо добро не го чака.За съжаление, няма как да върна времето назад.
На младини всички (май) правим простотии.

А и аз не говоря за тотално лишаване.А за ограничаване.
Не е нормално един човек, без значение дали дете или възрастен, да яде десерти ВСЕКИ ден, че и по 2-3 пъти на ден.Лакомствата би трябвало да са изключение....например топка сладолед в неделя на разходка, парче торта на РД, някой и друг сладкиш по повод (коледа, великден...), понякога десерт при вечеря с приятели.....
За мен, това е нормално, захар (под каквато и да било форма), 1-2 пъти в месеца, средно.
В останалото време, плод.

Не, моите десетина излишни килограми са си от лакомия - все още ям така, както преди 8 години, тоест преди Хашимотото да се появи на сцената. Преди това цял живот, тоест 32 години, съм яла винаги каквото и колкото поискам, имах железен метаболизъм. Освен това спортувах и бях напълно здрава. След Хашито метаболизмът ми се спихна, буквално. Спрях и спорта, започна да ме мързи. И воала.

Моят глад по принцип е за паста и много бира, сладкото не ми е толкова важно..мога и без, или само с малко черен шоколад. Но през ден обичам да ям спагети, лазаня, пица, и да изпивам по 1-2 бири. Трупа се коремче, особено когато човек работи седнал и после не спортува. Правила съм си екперимент - миналата зима беше последният - махам глутена, бирите, почват тренировки. За два месеца веднага свалих 11 кила, и най-важното: кръвното ми спадна. Но после ми писна, пак започнах да ям пица, пържени картофки и бира, спрях тренировките и айде пак си ги качих.

Всичко е въпрос на желание. Аз знам, че мога доста бързо да се вкарам във форма, просто трябва постоянство. Ето сега пак започнах последните 2-3 месеца да вдигам кръвно, ЛЛ отказа да ми даде хапчета, и започнах да тренирам и да ограничавам любимата паста и пържено. Няма как, налага се.

А щерката има достъп до сладко, но тя решава колко и кога ще яде. Тя изразходва всичко - слаба и жилава като тръстика е, тренира балет, кара нонстоп колело, катери се на стена, абе все е навън в движение. Познавам деца, ограничавани от пица и сладко, отпуснати като парцали, щото по цял ден висят на таблета и компа. Тя има съвсем друго ежедневие.

Е, и аз като дете бях щиглец (баба ми така ме наричаше    ), малко по-силен вятър можеше да ме "отнесе".
Тренирала съм художествена гимнастика, модерен балет, а и по мое време децата бяха почти целодневно навън, особено в топлите месеци....Ние нямахме 200 тв канала, нямахме интернет, единствените ни забавления бяха игрите навън, колелото, походи....
Ама, както и ти си написала, след 30-35 години нещата вече не са същите.....
Тялото се променя, метаболизмът се променя.И ако на 10 години съм изяждала по един шоколад на ден (защото бях злояда и ядях не повече от 10-на храни, една от които шоколад) и съм била слабичка, то на 35+ този номер вече не минава.
А детските навици са ....почти неизкореними.От опит.

Апропо, предпочитанията ти към тесто и бира, пак е към "захар", за тялото е все глюкоза.Дали ще дойде от торта или спагети, няма особено значение.То е свикнало на много въглехидрати и си ги търси, независимо под каква форма.

Лятото  и аз обичам да пия бира , но понякога. Аз смятам, че трябва всичко да е умерено
Моето дете умира за сладки и боклуци. У дома ограничавам, но веднъж в месеца сладолед или пица може.

Обаче... баба и !!! Огромен проблем имам с нея. Двадесет дни беше при нея и ми я върна доста надебеляла. Просто е тъпкана. Как да обясня , че детето се храни нормално вкъщи ? За майка ми е слаба. Здраво дете е едва ли не дебелото. Не и давам да и купува боклуци, а тя изпада в истерии и ми се сърди.
В момента заради гестационен диабет съм на НВД и ям ограничено. След раждането ще е още по-строга диета. Сладко и тесто не ми липсва, но плодовете....

Франсоаз*, то да беше само захарта проблема. Като цяло храната която масове се яде е лошо качество, пълна със сол, захар, овкусители, оцветители, които водят до пристрастяване. Рецепторите свикват с вкуса на изкуственото и преработеното до такава степен, че най-нормалните неща като плодове, заленчуци и месо започват да изглеждат безвкусни. Просто масово родителите прибягват към бързите решения за хранене повече, отколкото към качествените, защото е много по-лесно да вземат пица за вечеря, вместо да се организират и да си я направят сами, или пък да врътнат една супа и салата. Много по-лесно е да дадат на детето 2лв за закуска отколкото да му приготвят хубав сандвич, по-лесно е да карат самите те на вафли и солети на работа, или пък да си купят порция храна от близкото заведение (най-често приготвяна мазно, солено и с кофти продукти), отколкото да си вземат кутия с храна, която сами са сготвили. Децата свикват така от малки и не изоставят навиците си и като възрастни, а после болести, хормони и т.н.