Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №3

 По същата причина по която примерно деца от СС ходят на уроци преди 7 клас. Нямат нужда повечето, но го правят.

Русалке, особености има навсякъде.
Но за да не влизаме в детайли, при двамата учители по немски, за които стана дума, ходят (и то масово) на уроци именно по немски ученици от НЕГ.
И според тях се представят като цяло по-зле от тези от втора немска.
Големият ми син ходи на групови уроци и също споделя, че има масово присъствие на ученици от НЕГ.

За мен нещата са прости - има случаи при които има "клик-клик" между училище, дете, родители и тогава всичко е точно и хич не ти дреме ходят ли, не ходят ли Х човека на уроци. То даже и от негативите не ти дреме толкова. Защото позитивите са много повече. Има други случаи, когато връзката е скърцаща и болезнена, тогава и на хубавите неща не можеш да се зарадваш.
Ако някой очаква по магичен начин АК, или което и да е училище, да изцери мързела у детето му, няма как да стане. За мен лекуването на прокрастинаторството не идва от системата. Номерът за мен е детето да е изложено на много вдъхновяващи примери - дали ще е учител-възрожденец, дали ще е силно целенасочен съученик, дали ще е идол някакъв, или познат реализирал се в дадена сфера възрастен, дали ще е собственото осъзнаване, че животът си е негов.... Случва се последователност от неща, които събуждат детето. Не е толкова училището като административна единица, като система и начин на работа, колкото средата - приятели, семейство, учители, други контакти.

+1000, Тинкърбел

Ежко, стига, де! Не е вярно тов за масовото присъствие на ученици от НЕГ. От опит. Със същия учител.

А бре, Ежко, спри се вече.."Масово" няма как да се дефинира, понеже из София са плъзнали знайни и незнайни учители, готвещи уж за сертификати, при които ходят деца и от трите ДУ с немски, ходят деца и от двете частни.Тоест дори и да предположим за миг, че цял един випуск от НЕГ е мега зле и ходи на уроци, тоест 180 деца, пак масовост при твоите даскалки няма, понеже масата ще се разпредели между многото учители, като  ще  се ориентира по възможност  към доказани имена в подготовката за ДСД.  А те се броят на пръсти и съм убедена, че двете дами, за които говориш, не са от тях. За n-ти път ще повторя, че този изпит не е масов, та всички да познават тънкостите му. Ако ми се наложи да търся учител за целта, НИКОГА няма да избера просто учител по немски, пък бил той и добър..И съм сигурна, че повечето родители биха реагирали по подобен начин.

"Кликването" също не е магия, а въпрос на мотивация. И за мен е важно как и на какво мотивира даденото училище.
Дали мотивацията е базирана на "направи това" (реши тази задача, победи в това състезание, влез и завърши този университет) "и ще получиш награда" (шестица, медал, висока заплата)?
Такъв подход има предимства: лесен е за учителя и за ученика, нещата са прости, ясни и точно определени от самото начало. Остава само да работиш повече от другите (при равни възможности).
Но има и много недостатъци.
На първо място, целите се определят и поставят от другите. И ако не съвпадат с интересите на ученика, получаваме незаинтересован прокрастинатор. Родителите могли с подходяща система от поощрения, наказания и манипулации да убедят детето си да приема чуждите цели като свои, срещу заплащане. Така се формира перфектния служител. Много ценна стока.
Разбира се, човек свикнал с това, други да му определят целите, бързо губи способността да формулира сам такива, поне за себе си. То така е и по-лесно. Няма съмнения, нито терзания. До момента, в който се наложи да прави самостоятелни избори и да взема самостоятелни решения.
Друг недостатък е, че ученето, като всяка дейност, изисква постоянен поток от "малки победи". Ако същите са дефинирани като "победи над другите" и то в една тясна област, само единици ще постигат такива и в резултат ще се радват на постоянна мотивираност. И то само в тясната област. Другите области няма да са интересни. Останалите ученици постепенно ще губят всякаква мотивация и ще се превърнат в презирани от първите "мързели". Което, освен всичко друго, създава нездравословни шаблони на отношения и в едните и в другите.
И не на последно място, постоянната надпревара с другите, бързо води до нарушаване на здравословния баланс между работа и отдих, подкопавайки здравето и намалявайки способността за учене. Което бързо се превръща в омагьосан кръг.

Мотивацията може да бъде базирана и на идеята да се помогне на ученика да намери своите интереси, а после и да се създадат условия за успешното им постигане.
Този подход е труден и за двете страни. Изисква систематична работа за разкриване на собствения потенциал на ученика, а не предаването на способности, чрез магическо докосване от успяла суперзвезда (било то учител или съученик)
На ученика му се налага да решава задача, на която никой освен него не може да каже кой е правилния отговор. Не е лесно да те карат да се питаш какво искаш и да те оставят да се съмняваш дали си прав. Особено в тинейджърските години.
Не е и никак лесно за едно училище да подкрепя разнообразие от интереси и да осигурява условия за редовни малки успехи на всеки един в неговата област. Изисква се едно съвсем друго ниво на планиране, изградена самодисциплина, правилен режим на работа и култура на отношенията.
Не всички успяват. Но за веднъж поелите по този път ползите са неоспорими. Няма нужда от постоянна външна мотивация. Удовлетворението от постигания напредък мотивира за следващата стъпка и после за следващата... Отношенията с другите се градят на уважение и взаимопомощ между успешни партньори, всеки със своите различни силни страни и постижения. Здравето, като необходима цел, вече не се разглежда като разменна монета...

Кликване може да се получи и при двата мотивационни подхода. Първият е по-лесния. Вторият изисква много повече работа, обаче е за предпочитане.
Така мисля.

"Кликването" не може, а и не трябва да става за всички на едно място, пък ако ще то да е по-по-най като мотиватор, като опция за развиване на интереси и прочие клишета. Сетих се в тази връзка за едно момиче, сега е 12 клас.В 7-ми, с минимално количество уроци само при нужда, при това само по единия предмет, след завършване на обикновено  държавно училище, изкара оценки, които стигаха и за езикови, и за СМГ, и за НПМГ..Но без друг да му поставя цели и насоки направи нетрадиционен избор, спря се на определяно от масата като мъжко училище. И сега, 5 години по-късно, не е мръднало в интересите си, в подхода си  към ученето също. Ако между училището и детето го няма това кликване, 5 години са достатъчно дълъг период, в който да загубиш завинаги интерес...Ама явно го е имало кликването.

И, за добро утро, малко теория по темата за прокрастинацията:

https://www.nytimes.com/2019/03/25/smarter-living/why-you-procra … mes&smtyp=cur

Sharky*, статията е страхотна - съдържа много точни аргументи, доста от тях се припокриват със собствените ми наблюдения.  !

Ей, че сме начетени. Направо ме убихте с тая дума про......, намсикво. А си е просто мързел.

Мързел е да се разплуеш на канапето и да гледаш в точка (телевизора, де), а "намсиквото" е заместване на нещо, което трябва да направиш сега,  с правенето на нещо друго, отлагайки правенето на първото за по-нататък. Ако наистина беше прочел и статията в линка, щеше да научиш и причините хората да го правят.

E, Notaris, ако кажем "размотаване" или "разтакаване" по-ясно ли е? Думата прокрастинация е с латински корен, в България е чуждица, даже може и да не е призната официално, защото коректорът ми я подчертава. Но така или иначе, човек, учил чужди езици, би следвало да я разпознае, без да има претенции за изключителна начетеност.

Прокрастинацията и мързелът са типове поведение със съвсем различно външно проявление, както и Шарки ти написа. Вероятно има някакво бегло припокриване в причините, които предшестват двата типа поведение, обаче самите причини са толкова много и толкова много могат да бъдат анализирани, че въобще не може да се търси съвпадение или взаимовръзка и да се правят аналогии.

А който иска да си заключва самодоволно "к'во толкова - чист мързел" - свободен е да го направи .

Позволявате ли на децата си мързел? Ей така, да не правят нищо ако искат. Или да се пльоснат на дивана и след час да не помнят какво са гледали?

Естествено....имаме си време за нищоправене. Едно от любимите ми