С един мъж в леглото и живота

  • 8 250
  • 68
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 17 775
Явно не съм сш изразила като хората. Аз съм много против на 20 да живееш с мъж, защото още се оформяш и това изкривява малко или мнофо възприятията.
Просто това, което ти (Франсоаз) описа, аз го виждам като стъпка, като нужна стъпка и период в живота- човек да остане няколко годинки насаме със себе си, в случая да не заживява непременно с всяко гадже, да обиколи тук- там и подобни.
Просто понякога на студентските години се гледа в коловоз- това са ти годините за алкохол, да сменяш за спорта хора и за денонощни купони.

/В тази връзка, аз не смятам, че отрепките, които се раздават на всички тия фронтове, се наживяват и после улягат. Един вид са си взели дължимото и вече могат да свият гнездо. За мен това е жилка./

# 46
  • Мнения: 4 808
Аз имам много примери около мен за момичета, които са се омъжили за първия мъж в живота си, съответно и той с неголям опит. Съответно след време започват да искат нещо повече, да опитат неща, които не са могли в младостта и да имат свобода, като това не включва непременно само чужди пениси. Е, повечето от тях се разведоха. Франсоаз много точно го е описала.

# 47
  • Мнения: X
Явно не съм сш изразила като хората. Аз съм много против на 20 да живееш с мъж, защото още се оформяш и това изкривява малко или мнофо възприятията.

И аз също. В днешно време си е съсипия на такава крехка възраст да започваш живот на семейни начала. Вместо да мислиш за учене, кариера и купони, ти бързаш да се прибереш вкъщи и да готвиш на милото. Ужас.

# 48
  • Мнения: 1 495
С моят мъж сме си първи. Заедно сме от първи курс в унивеситета. Имаме три деца, с годините се разбираме все по-добре и бих казала, че и в сексуално отношение не само не сме си омръзнали, но и се преоткриваме постоянно. Но това сигурно зависи и от самите хора като характер и темперамент. И може би това дали връзката се развива и хората гледат в една посока.

# 49
  • Мнения: 22 427
С такава връзка могат да се пропуснат много неща, но може да се случи и точно обратното.
Двойката да израства заедно, да гледат в една посока и т.н. и т.н.

Авторката обаче определено не изпитва тези чувства, нито връзката им е стабилна.
Най-доброто което може да направите и двамата за себе си, е да се разделите.
Не започвай с изневери и т.н., само за да пробваш и после да си осигуриш скандали, или пък гузна съвест.
Просто се разделете културно и си потърсете други хора.

# 50
  • София
  • Мнения: 19 242
Смятам, че примери трябва да се дават, ако бракът е над 10 годишен или поне са живели заедно толкова време.
Имаше едни теории, че 7-мата година е критична за брака и после - кратните на 7. Ами, ако нямате някакви страшни несъответствия и сте по-инертни като мен, дори през 7-мата да има катаклизми, като нищо може да откарате още 3 години колебаейки се, и ей ги - станали 10.
Аз имах "време разделно" на 14-тата година от брака си, но в крайна сметка не се разведохме.

# 51
  • варна
  • Мнения: 1 228
13г сме заедно аз бях на 16,той на 18,имаме две деца, понякога си мисля какво би било дА съм с друг, но някак си само неговия образ е в съзнанието ми. За секса мога да кажа, че определено не е толкова често като преди, но е по качествено. Не съжалявам, че се е получило така и се надявам живота ми да се стече така, че да не разбирам какво е с други.

# 52
  • Наблизо
  • Мнения: 6 072
Авторката явно не обича вече половинката си и по-добре да се разделят.

Иначе за мен не е задължително лошо за връзката да са си първи,имам такива примери,но е по-добре да си видял две и двеста ,за да можеш да оцениш качественият човек за теб,независимо кога ще се случи това.
Аз съм и за живеенето заедно и опознаването,преди да се пристъпи към брак и деца.Избагва доста кофти ситуации и сценарии.

# 53
  • София
  • Мнения: 17 591

Глей ся, от богат опит най-отговорно мога да заявя, че всичките само по един имат. Е, има такива, при които и наличният един не става, ама ако не ти е такъв случая и ти пасва - за какво точно съжаляваш, че не си опитала? Ми ти сигурно и редица други неща не си опитала - ЛСД пробвала ли си? Или кока? Или да изкачиш Еверест без кислород? Изобщо, човек не е нужно да пробва всички неща, които съществуват в света - ако се чувстваш добре там, където си, не е нужно да пробваш да живееш на всички възможни други места само за да се убедиш, че това е било вярното - от една страна, понеже може в един момент да се обърнеш и да видиш, че си изживяла живота си в пробване... на места, на неща, на хора, които не ти допадат и от друга - понеже е твърде вероятно да разбереш, че това, което е било добро за теб, не е останало да те чака в първоначалния си вид.

# 54
  • Мнения: 58
Аз съм за един мъж в леглото и в живота. Постоянното търсене на нещо по-добро кара хората да се чувстват нещастни. Не съм против растежа и себереализацията, но чувството, че все нещо изпускат, е вътрешна нагласа и е много заблуждаваща. Да слушаш невероятните истории на приятелките си също не е ок. Ако са правили страхотен секс защо не са с този човек, а след него имат още 2-3-4-5-10-20 партньора? Или сексът не е бил толкова уау, или човекът не е бил уау. Готова ли си да се впуснеш в търсене на някаква химера?

Ако правите секс веднъж месечно и вече си падаш по друг това вече е проблем. Но проблемът не е, че ти е първият и единствен. И петдесети да ти е, ако сексът е станал толкова рядък на тези години и си започнала да се оглеждаш пак ще е проблем.



# 55
  • Мнения: 4 808
Аз съм за един мъж в леглото и в живота. Постоянното търсене на нещо по-добро кара хората да се чувстват нещастни. Не съм против растежа и себереализацията, но чувството, че все нещо изпускат, е вътрешна нагласа и е много заблуждаваща. Да слушаш невероятните истории на приятелките си също не е ок. Ако са правили страхотен секс защо не са с този човек, а след него имат още 2-3-4-5-10-20 партньора? Или сексът не е бил толкова уау, или човекът не е бил уау. Готова ли си да се впуснеш в търсене на някаква химера?

Ако правите секс веднъж месечно и вече си падаш по друг това вече е проблем. Но проблемът не е, че ти е първият и единствен. И петдесети да ти е, ако сексът е станал толкова рядък на тези години и си започнала да се оглеждаш пак ще е проблем.




Ами аз например съм правила най-страхотния секс в живота си с един, който за нищо друго не ставаше. И връзката ни беше изцяло на тази основа. Но тук май не става въпрос само за секса, а за отношенията като цяло. Ако например баща ти е тормозил майка ти и после с партньора ти пак се случи така, как да знаеш, че има и други отношения и не със всички е така?! Или ако равнодушието  се е настанило във връзката?! А на авторката мисля, че проблемът не ѝ е само в секса.

# 56
  • София
  • Мнения: 925
А аз се чудя защо напоследък върви една тенденция сред младите - не че се имам за стара, но с моя партньор имаме почти 10 годишен брак - та се чудя защо при първия срещнат проблем във връзката се предпочита раздялата, пред това да се опитат да спасят взаимоотношенията си.

# 57
  • Мнения: X
А аз се чудя защо напоследък върви една тенденция сред младите - не че се имам за стара, но с моя партньор имаме почти 10 годишен брак - та се чудя защо при първия срещнат проблем във връзката се предпочита раздялата, пред това да се опитат да спасят взаимоотношенията си.
Защото е по-лесно.
Защото са "облъчени" с мантрата "....тоя/тая като не става, зад ъгъла чака следващия/та!".
Защото са инертни и мързеливи...спасяването на връзка изисква да "влязат в себе си", за да видят къде са им треските за дялане...
Защото това виждат около себе си и приемат, че е нормално и така трябва да е.
Защото не знаят какво е истинска, стойностна връзка, представата им за такава опира само до готиния секс.
Защото не са с точния човек за тях.
Защото наистина няма какво да се спасява.
Сигурно има и още "защото", но това се сещам на прима виста....

# 58
  • София
  • Мнения: 925
А аз се чудя защо напоследък върви една тенденция сред младите - не че се имам за стара, но с моя партньор имаме почти 10 годишен брак - та се чудя защо при първия срещнат проблем във връзката се предпочита раздялата, пред това да се опитат да спасят взаимоотношенията си.
Защото е по-лесно.
Защото са "облъчени" с мантрата "....тоя/тая като не става, зад ъгъла чака следващия/та!".
Защото са инертни и мързеливи...спасяването на връзка изисква да "влязат в себе си", за да видят къде са им треските за дялане...
Защото това виждат около себе си и приемат, че е нормално и така трябва да е.
Защото не знаят какво е истинска, стойностна връзка, представата им за такава опира само до готиния секс.
Защото не са с точния човек за тях.
Защото наистина няма какво да се спасява.
Сигурно има и още "защото", но това се сещам на прима виста....


Да аз също си мисля за тези неща. И си мисля още, че до известна степен опира и до възпитание от родителите, а именно как родителите  са ни научили да възприемаме себе си. Все по-модерно става обожествяването на детето. Че неговите чувства са по-важни от всичко друго, че то заслужава най-доброто, че трябва да взема от живота на макс... Което на пръв поглед не е лошо, но като се замисли човек, стига до извода, че така се възпитават егоисти, които искат само да вземат, искат да им се дава, а те от своя страна не мислят, че трябва нещо да дадат. И затова все по-често се срещат теми тук от типа на "Той не ме прави щастлива", или "Вече не чувствам нищо към него" и други подобни. А не се замислят, че и те трябва да се понапънат във връзката, да се потрудят и да се опитат да дадат на партньора си.

# 59
  • Мнения: 18 526
А случайно на вас двете да ви е хрумвало, че проблема просто се е оказал нерешим? Разбира се, за тия неща трябва въображение Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт