Ултиматум ?

  • 7 367
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Здравейте виждам се с мъж от 1 година.
Скрит текст:
Живеем в различни градове.На 30 минути един от друг.Понякога се виждаме всеки ден,спим,излизаме и т.н.Някой път се случва така,че не можем да се видим по 1 седмица или повече,тъй като му се налага да пътува.Аз го чакам и всеки път го преживявам много трудно,когато не мога да го видя.Измъчвам се много.Минава ми до следващото заминаване.Не ми е достатъчно,това че сме от различни градове,това че постоянно е някъде с дни,не ми е достатъчно времето прекарано с него.Не сме говорили никога за събиране в единия град от който сме.Как да му кажа или дам ултиматум че ако продължаваме така,ще се разделим?Можеш ли да кажеш на някой че ако не се виждаме повече и не измислим друг вариант,че това е края?Дали ако той искаше,до сега щеше да се е променило нещо за тая една година.
Той знае че аз не съм окей от това
Скрит текст:
,казва че и той не е,измъчва се и т.н но това е положението,никаква промяна,и всеки път така.
Според мен ако той искаше нещо повече от това което е,до сега щеше да стане
Скрит текст:
,не мога да го накарам на сила.Аз не издържам повече така,мисля го,не мога да спя,тежко ми е,плача вечер когато съм сама и не е до мен.Искам човек който да е до мен,когато заспивам,когато се будя,да мога да разчитам на него,когато не ми е добре,да е до мен,а той все го няма.Как да му кажа да избира,да измислим нещо да заживеем заедно или да се виждаме повече или край с нас.Много пъти съм се опитвала,да се разделим да го пусна,но не мога защото го обичам.А в същото време ме наранява,
мисля че не ме иска толкова много,въпреки че казва,че съм всичко за него,а действията не му отговарят на думите.Знам че един мъж който е влюбен и обича истински,ще иска да е постоянно с половинката си.
Скрит текст:
Задавам си въпроси постоянно,тормозя се.Всеки е в неговия си град,прави си каквото си иска,нямаме планове за бъдещето нищо.Аз мисля че тея раздели когато не е тук,ни сплотяват повече,и всеки път като се прибере за нас е празник,радваме си се,прекарваме време заедно,и после всеки в неговия си град,в неговия си дом и до там.Не съм била в такава връзка до сега,в различни градове и с по-малко виждания,и не знам какво да правя в случая и кое е правилно.Въпростите са ми свързани с това дали да му кажа това което мисля,че не издържам повече така,че искам да съм с него постоянно и за мен така е редно,че не искам да слушам повече думи и обещания,че искам действия,че му е окей така,но не вижда бъдеще с мен,че мисля това.Той е много горд човек и не знам ако му кажа това,дали няма да ми каже,ти си го решила вече,искаш да се разделим,поставяш ми условия,щом това искаш вече,аз нямам какво да направя.и така мога да го загубя,не че сега е много мой.Не знам как да подходя,измъчвам се а в същото време не мога без него и не знам как да го оставя,ако не се промени нищо и да продължаваме както си е било до сега,а аз не искам това.Прекалено много време изгубих с него,и ако до сега не е станало нищо,нямам надежда че ще стане.Не съм от хората,който се отказват лесно,и за това винаги изчаквах и се надявах на нещо повече от негова страна,и като мъж.Трудно слагам край,и не знам дали ще издържа ако му кажа че е това е края,можеш ли да се разделиш с някок който обичаш,но същевременно страдаш с него и с него и без него.Може да опитам да се отдръпна да му дам време да помисли,да разбере че може да ме изгуби наистина.Много съм объркана,знам че ще чуя,ако искаше нещо повече,щеше да стане от само себе си,не с уговорки,не с ултиматуми.Но не знам какво друго да направя в случая.
Ами, сама си направила анализ на ситуацията...."душата" ти знае и усеща, че ти не си за него това, което е той за теб.
И да, един умтиматум в случая е най-подходящата стъпка.Защото ще получиш яснота и ще спреш да се мяташ като риба на сухо "...обича ли ме, не ме ли обича?!".
1.или ще ти заяви "Аз не приемам ултиматуми, щом така си решила, о.к., късаме.Сбогом"-което е повече от ясна заявка, че не те обича, просто си била удобна за секс/друго.Защо ти е в такъв случай мъж, който не се иска?
2.или те обича, не желае  да те загуби и ще предприеме нужното, за да се съберете.
И в двата случая ТИ печелиш.Та, не виждам причина да продължаваш агонията.

# 31
  • Мнения: 5 234
Звучи като че ли само авторката се измъчва, а на него му е добре така.

# 32
  • Мнения: 17 268
Звучи като че ли само авторката се измъчва, а на него му е добре така.
Вероятно този мъж не вижда абсолютно никакъв проблем във връзката.

Какви ултиматуми, то това ще му дойде изневиделица.
Кажи му как се чувстваш, какво искаш, за какво мечтаеш. Начертай някакъмв план, предложи му го да го обсъдите.
Ултиматумите идват, когато всички варианти са изчерпани и няма подобрение.
Най- кофти е да поставиш ултиматум и той да го приеме. Както си луда по него, толкова ще се смачкаш психически, че не зная има ли оправяне после. Защо да си го причиняваш? Не сте опитали никакви варианти още, а ти с ултиматумите напред. Много незряло.

# 33
  • Мнения: X
На колко години сте, не видях да пише?

# 34
  • София
  • Мнения: 23 750
Дано присъствието на авторката в темата  не се изчерпа само с първия й и единствен пост.
Аз бих я посъветвала да попита приятеля си как вижда връзката им след половин година примерно. Ако човекът възнамерява да я карат както досега, не бих си губила повече времето с него. Разговор му е майката. Ултиматуми не са нужни.
И аз бих искала да разбера на колко години са тез двамцата. Ако са на по 20+, ясна е работата, поне откъм мъжката част.

# 35
  • Мнения: 4 360
Аз не издържам повече така,мисля го,не мога да спя,тежко ми е,плача вечер когато съм сама и не е до мен.Искам човек който да е до мен,когато заспивам,когато се будя,да мога да разчитам на него,когато не ми е добре,да е до мен,а той все го няма.
Забравих тук в коя тема бях чел как немалко бг-мами казваха "брей, защо моят мъж не беше я летец, я моряк, да го няма редовно в къщи да не ми се мотка из краката" - май бяха пропуснали да добавят "стига да си носи редовно заплатата в къщи", ха-ха.
Та предлагам потърсиш с търсачката и да се размениш с някоя от тях, те биха оценили твоят мъж, а ти - техните.
Мен лично ми се вижда плашещо такова обсебване... че то човека и да се премести да живее с теб, няма да смее един уикенд да иде на риба, да не те завари разплакана че два дни не си се будила с него.
Може това да го спира да предприеме по-сериозни стъпки.

# 36
  • Мнения: 18 326
Проблемът на жените във връзки от разстояние е точно в това напиране да се случи нещо си, ама то си го има и без дистанцията  това.
Не бих подходила самоинициативно, в стил - “какво ще кажеш да се преместя при теб, или обратното”, какво остава за ултиматум. Или се случва по взаимно желание, или по-добре да не се напъваме. Прекратявала съм връзка от разстояние по други причини.
Моя позната се натресе на милото в друга държава, защото не можело така повече, с всичките му произтичащи от туй драми и натякване - виж ква жертва сторих за тебе. Ответната реакция - че не съм те канил, твое решение Simple Smile

# 37
  • Мнения: 507
Здравей,

Малко късно си се сетила, но все пак говори с него.
Според мен няма нужда от ултиматум, излишно е.. имате нужда от изясняване на позициите.
Кажи му директно в очите какво искаш и какво очакваш, питай го той как вижда вашата връзка в бъдеще, имате ли шанс.

Успех и после ни кажи какво е станало Simple Smile

# 38
  • Мнения: 411
Много негативни мнения, истината е, че понякога нещата се получават, а друг път не. С Мм дълго живяхме разделени, аз се измъчвах, като теб а той уж беше на моето мнение пък нищо. Много пъти съм повдигала темата в началото плахо после по-сериозно. В същото време виждах, че много ме обича и във всеки възможен момент сме заедно. Заживяхме заедно на 6 тата година, после се оженихме имаме и дете вече. Някои хора им трябва ръчкане, не са решителни, според мен ще дойде ситуация, която ще даде начален тласък в едната или другата посока. Много и зависи и на колко сте години. Успех Simple Smile

Последна редакция: вт, 26 мар 2019, 14:40 от Lilince123

# 39
  • Мнения: 18 326
Ръчкане не, но погалване и леко побутване може Grinning

# 40
  • Мнения: 5 096
Как се казва....Ами ей така,лесно.Аз така казах на мъжа.Бяхме излизали от 2-3 месеца ,в единия  и в другия край на София.Приключих друга дълга връзка и изобщо не ми се занимаваше пак с месеци да се разкарвам по целия този път,докато в някакъв момент се съберем.За това му казах-или се събираме отначало,пък както се получи, или тази връзка приключва тук.
В интерес на истината той много се зарадва,каза,че иска да живеем заедно,макар и толкова скоро и така живеем вече 6,отиват 7 години Grinning
Ако човекът е точния,не би трябвало да има проблеми да му кажеш и предложиш всичко Simple Smile

# 41
  • София
  • Мнения: 20 725
Забравих тук в коя тема бях чел как немалко бг-мами казваха "брей, защо моят мъж не беше я летец, я моряк, да го няма редовно в къщи да не ми се мотка из краката" - май бяха пропуснали да добавят "стига да си носи редовно заплатата в къщи", ха-ха.
Моята зълва казваше така за мъжа си, защото постоянно се карат, че и още нещо, обаче той я издържа и тя с 2 деца от неговата къща няма да мръдне.
Тя хич не беше против той да кара тир, но да й оставял достатъчно пари.  Laughing
Така че си прав за хора, които вече или още отначало не могат да се понасят.

Но останалите - всички свикваме с половинката и понякога ни пречи, но първо сме минали през нейните вълнения и нежелание да се делиш от този човек.
Освен това има различни типове хора - аз и ММ в най-розовия си период се виждахме през ден. За човек с достатъчно приятели, които не вървят задължително по двойки, липсата на миУто се понася по-леко.

# 42
  • Мнения: 2
Здравейте.Говорих с него и блъфирах казах му че имам предложение за работа в неговия град.Питах го какво мисли по въпроса.Да си вземем квартира в неговия град,тъй като не можем да живеем в тях.Да сме повече време заедно,и да се виждаме повече.Каза ми че работата която имам е хубава и е близко до нас,да не вземам такива решения,а той знае че искам да се махна.Каза че го притискам и това било нещо сериозно.Т.е не иска и това е .Какви ли не варианти съм му казвала до сега,на човека явно му е удобно така.И щом сега в началото когато трябва да сме повече време заедно,то не става си мисля че нищо няма да излезе ,освен че си губя времето с него.Той просто не желае да си променя нищо,не е готов за сериозни неща,и така му е добре.Не мисля че го притискам,мисля че една година е достатъчен период да знаеш дали би бил с един човек или не.И това че сме от различни градове,и това че не можем да се виждаме по -често ме убива,но явно само аз мисля така.Макар че думите му не отговарят на действията му,че иска да бъде с мен и т.н но само така както е.Не знам дали има смисъл да се тормозя повече,като мога да съм с човек с нормални отношения.

# 43
  • Мнения: 807
Аз мисля,че няма смисъл да се измъчваш по този начин.
След като на теб не ти е ок така,то трябва да вземеш решение.

# 44
  • Мнения: 5 234
Много тъжно и сигурно в момента ти е гадно, но е станало ясно, че той не те иска. Но по-добре, че си го разбрала сега, отколкото след още време.

Общи условия

Активация на акаунт