Любители на кучета - 91

Оф, като чуя или прочета за такива инциденти с кучовци и така ми става тъжно, доста често си и плача.
Ние миналото лято, една вечер на пеещите фонтани се разхождаме с мъжа ми и Карла, минаваме покрай хората, а те много и не видях от къде излезна едно питбулче и аха да се хвърли да я захапе за врата... Полудях, мъжа ми едва ме успокои, аз едва се съвзех, онези пияндурници там така хубаво ги наредих, защото не кученцето е виновно, а пияния му човек, който не го е сложил на повод. И тоя най - нагло ни вика: ама, пуснете я, той само си играе..
Е, да де, тя ще му е играчка в устата.
От този момент видя ли куче по - голямо от нея, минаваме на другия тротоар. Наплашила съм се и не ми се рискува. А куч дори на не е агресивно, ще усети, че изпитвам страх и ще стане страшно..

Когато взехме Швепса си бяхме казали, че поне едно поколение искаме да оставим от него. Почти веднага обаче ни присъединиха в групата на кокер шпаниол и приятели, а там са големи противници на диванното развъждане. С течение на времето четях постове, статии, виждах колко усилия полагаха всички тия "изтрещели лелки и чичковци" там, да помагат на кучета в беда, да правят акции, да отделят от времето, труда си, средствата си, за да подпомогнат каузи за лечение, спасяване и намиране на дом на изхвърлени и болни животни. И нещата рязко поеха в противоположна посока - и дума да не става вече Швепса да остави някой след него. Само го чакам да мине 1,6 г. и ще му клъцна макаричките. Освен, че няма да станем причина за поредното изхвърлено и бездомно, ще ме освободят и от таксата за притежаване на куче. Тая година съм си я платила, но догодина планирам да е кастриран вече и това ще ми отпадне като задължение към общината.

Сетих се да ви разкажа за една случка от оня ден. Отиваме с приятелка на ветеринар с нейната бигълка. Понеже и сложиха една инжекция от която може да има повръщане и ни казаха да обиколим близкия парк за да можем да се върнем бързо ако нещо ни притесни. Вървим си с нея, а парка пълен с всякакви кучета от всякакви размери. Върви една девойка с нещо подобно на померан/шпиц (далеч беше и не успях да определя) и девойката при всяко приближаване до куче взимаше нейното на ръце. Аз много пъти съм казвала на моята приятелка, че това е най-лошото което може да направи, когато почувства заплаха, защото може да бъде наранена и тя. Та.. наблюдаваме ние девойката и по едно време тя пак взима нейното куче на ръце, а отдолу едно чихуа подскача, лае и се опитва да го стигне това в ръцете й. Много комична стируация, първо че чихуато беше пуснато и не реагираше на повикванията а стопанката не можеше да го хване, второ че се показа като агресивно и трето че момата с помероно-шпица на ръце я беше страх онуй дребното да не и изяде кучето. Тази девойка послужи за онагледяване на това, което съм казвала на приятелката ми. После се чудех и друго, ако ще си пазиш кучето и ще го носиш на ръце при вида на всяко куче, какво по дяволите търсиш в парк, където се знае че е пълно с кучета по това време на деня. Голяма част от другите кучета бяха на повод и не мисля, че някой идиот ще си навре кучето в нейното за да го захапе. Аз като знам, ме Макс е проблемен в някои ситуации не се навирам там където знам, че се събират много кучета. И после и на чихуато се зачудих, защо като е малко и дребно на хората им е забавно че е агресивно и не предприемат мерки да го превъзпитат. Представям си как водя Макс на повод и пристига тоя мъник да му се ежи и на всичкото отгоре и да скача и да иска да го захапе.
А пък по въпроса за развъждането още нещо исках да добавя. Един познат виждам с Джак Ръсел, с който едно време ги разхождахме заедно. Джака стана много агресивен към хора и към кучета. И онзи ден се засичаме в парка и той ми казва за поредна заплодена женска от неговия незаменим мъжкар. Да, наистина е разкошен представител на породата може би (въпреки че не е нито късокрак, нито дългокрак, което май е извън всякакъв стандарт), съответно няма и родословие. Ама айде тия неща ги оставям на страна, ама защо позволява да се създават малчугани, които ще носят агресията на мъжкаря. Една колежка се оказа, че си е взела от неговите щерки и наскоро се засякохме и се оплака точно, че кучето и започнало да става агресивно към всичко движещо се. Егото и парите ли са най-важните не знам. В случая да, касае се за изтъкване и пари от едно кученце без никакъв разход за стопанина на мъжкаря, но я няма отговорността, че тези малчугани не се знае къде ще попаднат и колко от тях ще развият агресията на “татко си”.

Здравейте на всички, от едно известно време ви чета и се радвам на невероятните косматковци. Та дойде време да ви представя и нашия глезан:

Джефри, на 9 год., порода ши-тцу, при нас от бебе, неверотно лигав и много,много обичан.

Добре дошли. Много сладка прическа си има Джефри.

Добре дошли!
Пожелавам да се чувствате уютно тук, да споделяте и тревогите, и радостта.

Sivi, благодаря за вниманието, оказано на Рексун от негово и мое име!
Колажите ги правя с пикаса, имам я на компа, слагам снимки, тя си прави колажа, като ми хареса -ок, като не ми хареса, махам снимки, размествам...лесно е.
Реа, недей с такива снимки, бат Рексьо, само кАт зърне мацето, ще го тресне нещо, на годинки е душицата!
И, че прочетох Хибискус:"Мара подробната", те май всичките са все мари подробни!
Добре дошъл на Джефри, сладък косматко!

Аз пък да сЪ пУфаля , на сутрешната разходка с Рекс, минават няколко жени покрай нас от тези, дето чистят по улиците, една се спира, аз придърпвам Рекс, мисля, че се страхува да мине, тя стои, гледа го, аз очаквам нещо язвително да каже и в един момент прозвучава:"Какво прекрасно същество!" Щях да падна буквално, щот все на страхуващи се повечето налитаме. А той, като лъснал един косъм от слънцето, ама блеЩи! Позасмях се, жената каза, че явно бил добре гледан, тръгна си, пък аз си помислих как пък моя косъм на главата не се лъсне така като Рексьовия, ми се чудя какво да клепя!

Sivi,агресията едва ли се предава по наследство,по-скоро са кучета ,с които не се занимават ,не се грижат за възпитанието им.Просто не ми се говори за индивиди ,собственици на агресивни и т.н кучета,дето нищо не правят ,за да променят това,чакаме да се оправи от самосебе си ,е няма как да стане.Затова симпатизирам на мама Еми,защото е директна,казвам нещата в прав текст и не се отказва,буквално при нея няма куче безнадежден случай,ако трябва индивидуално работи с кучето.
Много болна тема ми е това ,защото нашата Фея е точно така спасена от мъжа ми.Като се запознахме с него беше съвсем различно куче,скачаше да лае всеки ,доближил се до него,винаги се набутваше между нас ако ходим един до друг,буквално ме избутваше,ако е в колата и отида до нея,скача и почва да лае,нападайки.Предишните й собственици са я спуквали от бой,затваряли са я в банята и бой,били са я метла и какво ли не,подхвърляли са й корички сух,мухлясал хляб,козината й беше ужасна-мръсна,сплъстена.Чашата преля ,когато  казаха ,че ще я изхвърлят на улицата,защото тя е тъпо ,просто куче,нищо не схваща и т.н.Взехме я и се започна процеса на оздравяване.В началото като я вкараме с банята и се напишкваше от страх или види ли метла,или моп и се свива от страх някъде.Доста време ни отне да я извадим от този свят,в който се затваряше,но си заслужава,сега няма толкова любвеобилно и добро същество,винаги подхожда с добро към кучета,хора.

Запис, по-късно ще пускам и снимки.
Подписвам се с всички налични крайници под това.
В една хипотетична вселена, в която Денис не е кастриран, бих го пуснала да стане татко, при условие, че имам средства и място, в което да си ги гледам всичките. Честно, никаква друга мотивация нямаше да имам, ако кученцата нямаше да си ги имам после аз, при условие, че не е чистокръвен. И пак не съм сигурна, има твърде много душички, търсещи дом, които се нуждаят от своя човек.

Няма, няма вече

Началото на темата с толкова много снимки е много свежарско. Обичам да гледам снимки на кучовци и котенца Страхотни муцунки!

Ужасни хора има, преди две-три години може би се случи, на една вечерна разходка срещаме младеж с питбул, но малко/младо куче, като ни наближи, насъска кучето към нас, само притеглих Рекс в уплахата си, то, ако беше скочило, нямаше и какво да направя, но Рексун излая, а той лае като тръба йерихонска, бас-баритон е, онова мъниче се сви към краката на момчето, а той така го изрита и напсува, че както бях умряла от страх, така се освестих набързо и го овиках, ама хубаво. Накрая го заплаших, че ще разуча къде живее и ще пусна жалба за лошо отношение към животното. То на арменския поп ще се оплача, но наистина го нахоках добре, дума не обели маймунът, замина си. Не съм го и срещала повече, може да е бил гостенин или случайно минаващ през квартала ни, не знам, но животинката със сигурност ще я разсипе. Трябват си някакви психо експертизи за решили да се сдобиват с куче, направо е належащо.

Благодаря! Прическата е задължителна с дължината на неговата козина. Ако се случи да се скъса ластика по време на разходка и кукуригото му падне напред пред очите, стой спира на едно място, препарира се и отказва да върви, докато не му махна козината. Много е смешен. Майка ми отдавна ни бъзика, че Джефо посещава фризьор (визира моите услуги ) много по-често отколкото на мноооого жени им се иска

Той ни е 3-то куче, по стечения на обстоятелствата и другите 2 бяха малки породи, но аз лично винаги много съм обичала и големите кучовци и с мъжа ми сме решили, че някой ден, ако(като) си имаме къща, ще си вземем и голямо четериного.

Групата тук е много позитивна и много ви се радвам на историите всеки ден, много разпускащо действа след гаден работен ден да отвориш и да разгледаш сладки муцуни и лапи

Признавам, че не виждах нищо лошо в това да пускам Роузи да потича на някоя междублокова полянка. Уверявах се, че няма хора наоколо, най вече деца или други кучета, и я пусках да гони пръчка за няколко минути. След грозна разправия с една баба и дискусия тук в темата /то и дискусия не беше, 'щото си знаех, че съм виновна и не съм спорила/ , вече не помислям да я отвържа. Не съм се обиждала, знам че сте прави, а и имате голям опит с кучовци.

По другия въпрос - за развъждането, тук в темата научавам много. Никога не съм смятала да я заплождаме, точно защото не мога да осигуря дом и грижи за кученцата, но признавам, че тук научих защо е така важно родословието. Не ми трябваше много, за да реша да я кастрираме. Е, не че не мрънках после тука, ама знам, че е за добро, просто се притеснявах дали ще мине гладко и ми беше мъчно за душичката. Наскоро една съседка, стопанка на куче, ме спря да ме пита с известна доза укор и почуда "кой ви го даде тоз акъл?!" То си било природа... и т.н., знаете...

Лабрекс, не мога да го проумея това с насъскването. На твое място бих се побъркала от страх и от гняв.

Привет, Джефри!

Здравейте момичета...и момчета ако има.
Аз имам котка...но много искам да си взема и куче...и то порода акита Ину. Тук в темата има ли развъдчици. Или знаете някой?
Котката ми също е от развъдник. Британка е.
Благодаря Ви предварително.

Днес, докато ви чета и размишлявам, зяпам и фейса, и ми изкочиха две душици за осиновяване. Много искам Бизу да си има приятелче и всеки път, ей тъй,спонтанно,ми иде да си взема още едно кученце, двойна любов, обаче, много, ама много ме притеснява Лили. Кучето ще я приеме ли, може ли да я побъркат,като станат две, да я тормозя ,някакси на старини не ми се иска, а как да взема някоя душичка и после, ако не се спогодят, да го връщам? Не мога.Ей такива размисли и страсти в мойта глава. Дайте съвет.