Мъжът или жената трябва да направи първата крачка ?

А защо свързвате задължително и драматично "жена, сваляща мъж" и там, каквото влага всеки в това с разпоретина, мъжкарана? Много ограничено е да се приема животът в черно и бяло. Има хора и хора. Разпоретините се лендзят на всичко, в това число и на жени. Познавам такива – адски досадни са. Тях никой не ги харесва. Просто ги използват. Те са извън коментар. Има и мъже такива – свалят всичко де няма топки. И те са ужасни. Но не мисля, че светът е изграден само от крайности.

Има пътници за всеки влак.

Някои мъже не са изпускане (особено, ако си със ситно сито) и нямам абсолютно никакво намерение да се размина с човек, когото много харесвам, защото "ще го скопя" (мъж може да се почувства доминиран от жена само, ако е някакъв муйко) или няма да ме приеме някой за дама. Аз съм хищна алфа, ще чакам... да падне небето, друг път.

Не говорим за чакане да падне от небето, а за директната първа крачка- отиваш и се запознаваш с него, и открито го сваляш.
Той може и да не изглежда като за изпускане, ама ти ще изглеждаш достатъчно отчаяна, че да си за подминаване или за еднократно ползване, според мен и мъжките виждания по въпроса, които са ми споделяни.

Разбира се, ако това е целта ти- да го ползваш еднократно " тук и сега", на 90+% ще ти се получи.
Стига всичко да му е наред откъм потентност.
Но, мисля, че с този пример излизаме извън темата.

А това го разбрах, че е си е играл и на двата бряга
Няма за кога да го свалят, жените странят от стари ергени, които все са контра. И има защо.

Само не разбрах примерите на Франсоаз, хем мъжът трябва да сваля, хем нейният бил обвързан, като са се срещнали, хем тя си го взела. Предвид тези нови за мен факти доста ме озадачава мнението й за изневярата.

Може наистина да съм отчаяна, АбсурТ. На кого му пука, ако след това имаме една прекрасна връзка между Човеци, а не между, спазващи шаблона "кой какво ще си помисли". И кой въобще възприема така хората – "ей, тази ме заговори, значи е някаква измет, ще я ползвам веднага само за чукане и чао". Ако някой разсъждава по този начин, то тогава ще се радвам, ако не се получи нищо. Все едно говорим за някакви маймуни или друга реалност.
В моята реалност такива крайни позиции няма. Хората общуват и в процеса на общуване разбират дали се харесват като двойка или не. Дали първа е дала знак жената или мъжа е най-малкият им проблем, ако впоследствие не са един за друг.
Моята позиция е ясна, аз съм доста консервативна и "стисната" откъм хора и даването на възможност за близост с мен. Така че затова не намирам абсолютно нищо нередно, без значение от пола, да се прави първа или втора крачка. Лично за мен са по-важни процесите и развитието на комуникацията. Тогава се виждат истинските достатъци или недостатъци на всеки. Аз държа мъжът да ме доминира. Ако не успее да преодолее началната ми доминация, значи не е за мен. Но определено не си падам по изпълняване на общоприети ритуали – цветя, подаръчета, умилкване, "черпене", так анареченият начален стадий на ухажване и "подгъзуване" на жената, че да бъде спечелена – тези неща ме отегчават ужасно. Лично мнение. На която дама (а на повечето им) ѝ харесва да я "обикалят" и да ѝ правят "стъпки", лошо няма, така го чувства, така го прави.

Сега станаха и дует. Агента е виновен също и за глада в Сомалия, и за глобалното затопляне, и много други. Ама давайте, много ме радвате.
Ако смятате някаква анкетка в някакво форумче за достоверна и миродавна извадка, значи сте доста по-ограничени, отколкото си мислех. И глупави.

Поредното съчинение по картинка. Нищо не знаеш за мен.

Ба и приемливо не е, от много отдавна го мислех, понеже един ми беше казвал, че бившата му го е ударила и аз се учудих много, но си замълчах и чак след години като видях тази публикация, се сетих. Изобщо не е нормално да го удари, това и важи за двата пола. Има и такива жени, дето си мислят, че са в правото да го удрят... бляяяк. Разбирателството си е му майката.

Скоро очаквам да прочета, че около мъже не се диша много-много. Току-виж дишаш много шумно и те вземат за лесна...
Да се тресеш от страх, че дори и да подадеш ръка за запознанство - значи ще те вземат за отчаяна, издава сериозен проблем на ниво общуване. Защото подобни стереотипи започват да затормозяват ежедневни и работни контакти - ами ако корпоративният партньор схване погрешно това, че си се представила?
И в крайна сметка малко се стига до въпроса на Агента - как, аджеба, да те хареса този мъж, ако ти нищо, ама съвсем нищо не правиш. Не си се представила, сакън, не се усмихваш, за да не му даваш аванси, за някой и друг намек, предполагам, и дума не може да става. Ако тези съвети се следват дословно, съжалявам, но според мен за околните (и мъже, и жени) ти си една красива, но уви, крайно скучна и безинтересна кукла, която само седи и чака.
Ако пък не е точно такъв случаят, тоест все пак се усмихваш, флиртуваш, общуваш заинтересовано - то това пак са "крачки"...

Шамарът от жена към мъж е по- скоро обида или назидание за нанесено огорчение. От мъж към жена е физически тормоз.
Колкото и да не им се ще на мъжленцата и да се опитват да изравнят всичко.

П.П. Агента е мъж, просто се е кръстил на женски парфюм.

Хайде, пак да обясня.
Не си виновен за нищо- толкова си можеш, затова и не видях някоя да те обвинява в каквото и да било.
Просто ти обясняваме женската гледна точка и защо, според нас, не си мъжът, с главно "М".
Държиш се като празноглава кифла, която скача с обидни епитети, щом не ѝ стаане по гайдата.

Наврял си се точно в този форум и точно в тази тема, та хайде да питам- защо се напъхваш тук, като нито си жена, нито си глупав като нас, нито за теб е мИродавно мнението на участничките в " анкетката"?

Аз лично не свързвам с разпоретини и мъжкарани, по-скоро като цяло мисля, че е хубаво жената да не е по-активната страна. С това нямам в предвид седене и чакане, а просто знаците, които се изпращат към мъжа да бъдат по-обрани, а не прекалено директни и да му се остави възможност той да поеме водачеството. И на тях си им харесва (явно не на всички, както се разбра от темата, но повечето).
Скоро бях разказвала за един мой добър приятел, на когото много върви с жените. Ама лепят му се като мухи направо. Забелязала съм, че тези, които му пишат, правят му комплименти, обясняват му как не са такива, но той им влияе не знам си как и тн. предизвикват у него изключително краткотраен интерес, колкото че му чешат егото. Дълго време беше много силно привлечен, да не кажа влюбен, в жена (май единствената ), която не му се натиска и хем се държи мило, хем не му е постоянно навита и не го гони тя. Естествено, това си е частен случай, но според мен е често срещано.

Такива глупости и преиграване никой не е писал.

Сериозно ли не можете да си представите нормално общуване, в което жената се смее, държи се мило и приветливо и си говори свободно без да кани на кафе/сладолед/парк и тн, и не инициира разговори за романтични отношения.

Разните хора имат разно едно или повече наум, или пък нищо, като мен.
Както писах по-нагоре, че аз засега не целя нещо друго, освен приятелство. Свободно се държим и си говорим... такава съм си, пък и някои ме знаят, че толкова свободна да съм - не означава, че съм се захласнала по него и подобни. А просто уважавам мъжете и обожавам разговорите и емоциите.

Нещо си се объркала, щом реагираш така.

Тук си говорим за откровена свалка- чисто физическото проявление на първата крачка.
И защо намесваш корпоративния партньор в схемата?
Нима не знаеш, че налитането на колега, без значение на пола, се води сексуален тормоз на работното място?
Само някой сексуален маниак може да охарактеризира подаването на ръка в тази обстановка, за свалка.

И не, една жена не прави нищо само ако мъжът не е събудил интереса ѝ.
Ако я интересува, един по- настоятелен поглед в очите, една усмивка при срещане на погледите, са достатъчни да разбере той, че стига да има желание, няма да му бъде отказано запознанството.
Пък оттам нататък- каквото сабя покаже.

Мога и в огромна случай го прилагам, просто това "Жената не бива никога, по никакъв повод да прави първата крачка, защото ще я вземат за лесна, ще я употребят и ще я захвърлят" е твърде крайно. Има много щастливи двойки, които са двойки, защото жената е била инициативната. Не съм забелязала нито да е употребявана, нито да е недолюбвана, напротив. Обичат се не по-малко от обратните случаи.
Да внушаваш, че щом в една двойка жената е направила първата крачка, то тя със сигурност не е толкова ценена и обичана, е меко казано невярно.
Защото съм ставала свидетел на другия "филм" - мъж, който гони до дупка, сваля звезди, първите месеци е направо някаква мечта. И после си бие камшиците към следващата, която да гони и да й сваля звезди. Та това, че мъжът е "спечелил" жената, че той е бил инициативният, далеч, ама далеч не е гаранция за безоблачно бъдеще.
Аз също не харесвам приказки за "ловец, трофей, мъжете такива, жените онакива". Смятам, че след толкова години еволюция да се сравняваме с животни е унизително за самите нас.

П.П.: Agent Provocateur е... марка много скъпо бельо Парфюмът е кръстен на марката, понеже е известна с еротичните си колекции

Гугълче, не само си ги представяме, но и участваме. Но точно реалността показва, че рецепта и модел вече не съществува. Имайте предвид, че в тази динамика, в която живеем (мълниеносно се сменят джаджи, идват нови, информацията тече много бързо) няма много време за идилични очаквания. Хората живеят на "бърз кадър" – проба-грешка, че докато се обърнеш и той животът свършил. Ти си частен случай (както и всички ние), вярваш в този модел, защото при теб е проработил и си в успешна връзка. Но аз съм ти кака и след едно подобно "туткане" (12-13 години в лутане) и осланяне на модела "мъжът пък ще ме печели", вече не страдам от подобни предразсъдъци. Тъй ме "спечели", че ми се качи на главата от обсебване и да ме "обича до смърт", ами мерси. Нямам проблем кой какво ще си помисли за мен, това си е техен проблем, не мой.

Запознаваме се на имен ден. Цяла вечер си говорим, танцуваме няколко пъти. Виждаме се няколко поредни пъти случайно в университета... Личи, че му е приятно, но не предприема нищо. Питам негов колега за номера му, той ми отговаря "А, той май си има приятелка, на Нова година беше с едно момиче." Взех му все пак номера, звънна му да го питам за задачи... Обясни ми, покани ме на среща и колелото се завъртя. След време ми каза, че наистина е имал приятелка, били са пред раздяла, връзка от разстояние е трудна, тя си е намерила друг. Аз си го харесах, опитах, получи се. Всъщност, когато ме покани да излезем, вече са били разделени, той си бил в града на сватба на съученик и тогава са сложили край окончателно. Та, какво общо има това с изневярата? Никой от двама ни не е изневерил на никого.