Връзката ни е от около година. Първите месеци всичко беше наред. "Уж" за да си имаме доверие си разненихме паролите на фейзбук, но той изтри всички мъже и ги блокира, за да не могат да пишат, дори едно здравей как си или харесване на снимка се тълкува като едва ли не(ебач). Извинявам се за грозната дума. Нещата не спират до тук обаче. Помислих си, че вината е в мен, защото си пишем с колега но той е в Германия с приятелката си,че аз му давам поводи но НЕ!
НЕ СЕ СПРЯ ДО ТУК.
Заглеждала съм, мъжете по кафетата, колите по улицата на мен свирят, на работа не мога да ходя, защото по някаква случайност бившия работи в същата фирма, но нямам досег до него.Можете ли да си представите ревнува ме чак от мъжа на сестра си, едва ли не му имам мерак.
Проблемите за мен се вихрят един след друг предстоеше ни събиране да живеем заедно но в една стаичка за нас(което означава свекър свекърва, зет и зълва с малко бебе общо 6 души на един етаж. Опитах с говорене, да променя нещо но уви не става. Настроиват го техните да не се изнесе на квартира(щом съм си писала с други мъже рано или късно ще ми омръзне и ще му бия дуспата). Разделени сме от 2 месеца и се чудя правилно ли е.
Когато сърцето, казва едно разума друго е трудно. МОЛЯ ВИ ЗА СЪВЕТ!Благодаря ви.
НЕ СЕ СПРЯ ДО ТУК.
Заглеждала съм, мъжете по кафетата, колите по улицата на мен свирят, на работа не мога да ходя, защото по някаква случайност бившия работи в същата фирма, но нямам досег до него.Можете ли да си представите ревнува ме чак от мъжа на сестра си, едва ли не му имам мерак.
Проблемите за мен се вихрят един след друг предстоеше ни събиране да живеем заедно но в една стаичка за нас(което означава свекър свекърва, зет и зълва с малко бебе общо 6 души на един етаж. Опитах с говорене, да променя нещо но уви не става. Настроиват го техните да не се изнесе на квартира(щом съм си писала с други мъже рано или късно ще ми омръзне и ще му бия дуспата). Разделени сме от 2 месеца и се чудя правилно ли е.
Когато сърцето, казва едно разума друго е трудно. МОЛЯ ВИ ЗА СЪВЕТ!Благодаря ви.
