Обучавала съм за 6 месеца 20 човека за една позиция. Всеки идваше „да види за какво става дума” за по 2-3 дни и после или се отказваше, или не ставаше. Мисълта ми е, че всички тези хора имаха достъп до цялата информация на фирмата без договор, без никакъв ангажимент за конфиденциалност, а на фирмата основния ресурс е информацията и контактите...Та, фирми и политики всякакви.
Някои хора дори да имат цялата информация, не знаят какво да правят с нея.
Относно професионалния живот - хората сме много различни. За мен кариера никога не е била цел, просто нещата, които правя са ми интересни и харесвам работата си много. Приемам ролята на мениджър най-вече като възможност да помогна на колегите в екипа да се развиват и да изпитват удовлетворение от постигнатото. Никога не пестя похвали и то публични.
Може би и затова не симпатизирам на хора, които са готови да минат през всичко и всеки, за да застанат на дадена позиция. Но разбирам, че това по някакъв начин обслужва техни вътрешни потребности. Обаче не позволявам да се случва в екипите, които ръководя, не стига до крайности, които пораждат много излишно напрежение.
Представи си да се подпише договор с всеки от тия 20 човека и след 2 дни да се прекрати. Обаче проблема идва от избора на кандидати - неквалифицирани и с просто око е ясно, че не стават, но по разни други съображения (да не са майки с малки бебета, да не са момичета в родилна възраст, да не са с много опит и образование, за да нене искат повече пари и т.н) са викнати... Абе книга с абсурди мога да напиша, чак ме е яд, че ги забравям с течение на времето. 
Шефа по едно време реши, че ще взима пенсионерки. Беше епично да обяснявам на 60+ годишна женичка как се пуска компютър... 
