Любители на кучета - 92

Паднах зверски, помлях си глезена, дано не е счупен. Болката намаля, но не мога да го движа. Хич не ми се ходи до спешното. Работата ми се прецака. Поне детето е вкъщи, та ще разхожда Ней.

Много хубаво интервю
https://life.dir.bg/day-lapa/trenyorat-na-kucheta-nikolay-vasile … iZCgf8Xa1k-E0ZbxM

Трапезица, моите съболезнования... Силно гуш!
Донси, писах и в другата тема, беж към спешното.

Трапезица, Боже, много съжалявам! Чудех се защо не пишеш вече, но през ум не ми е минавало. Много е тъжно това, текнаха ми сълзите. Дано е на по-добро място... ПРЕГРЪДКА.

Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел…
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа –
няма място за кучета в новия дом. И за мънички даже…
И баща ми го даде на някой – две чорапчета бели
и очи като есен… в очакване времето спрели.
Аз забравих веднага за моето мъничко куче.
Бързах в този живот, бързах целия свят да науча.
А пък то е скимтяло и гризало нощем синджира
и с очи се е молело тъжно: „Пусни ме! Умирам…”
И един ден, не помня, навярно година по-късно,
черна топка космата на пътя във мене се блъсна…
Две чорапчета бели и топли очи… като лято –
мойто куче добро! Моят най-добър първи приятел.
По ръката ме близна с езиче и лапа протегна.
И ме стегна жестоко отляво. От обич ме стегна…

Моят първи приятел отдавна се скита из рая…
Някой ден ще го стигна, ще чукна на входа. И зная –
ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!

Ники Комедвенска

donsita, подкарахме я покрай мен с тия крака... Върви в спешното и стискам палци да е по-малкото зло!

Трапезица съжалявам много,знам как боли...
Кирил беше прекрасно куче❤

Трапезица, искрено съжалявам за загубата ти.

Трапезица още като прочетох преди месец си поплаках за Кирил и сега пак ми се насълзяват очите. Тия душички така ни докосват сърцата.. Прегръщам те силно.
Има още една звездичка в темата, за която случайно вчера разбрах и за него ми стана много мъчно.. нашето адашче Макс на Ели.

Да,за Макс на Ели плаках и аз И той също беше младо хубаво куче .
Благодаря на всички за добрите думи !

Съболезнования и прегръдки!
Знам как боли, не че е утеха... единственият минус на животинките е, че живеят толкова кратко.

Ето този разказ много го харесвам
Защо кучетата живеят толкова кратко?

Съжалявам и за Макс на Ели... Сега си поплаках...
Аз нищо не съм разбрала... Какво става, защо... Толкова млади кучета, здрави, прави, и изведнъж...

 Трапезица. Болката е силна ,но ще мине.Спомена остава вечно. за теб.

Трапезица, събалявам, че сте се разделили! Когато имаш сили разкажи, олеква!

Ох, бе, момичета, сега разбирам....Трапезица, Ели,..не знам какво да напиша даже....сили дано имате да го преживеете, ако изобщо е възможно.
Аз направо ще психясам от тая мисъл, защо толкова кратък живот точно на тях? Напоследък все черни мисли са ми в главата, Рекси изкара нещо като инсулт, краката му омекнаха, взе да залита един ден. Не можеше да се храни от купичката си, бута с муцунка, ама нищо. Няколко дена ядеше от ръката ми, колкото сложа на длан, се лапа наведнъж и така го хранех. Сега, вече 5-ти ден, сам си се храни от паничката, омита я, което ме радва. Като се случи, първо помислих, че проблемите са с крачетата от възрастта, докторите ми дадоха тоя превикокс, дето го бях оставила за тежка артилерия, нямаше някаква видима промяна.Давам му и карсил, пак по препоръка на док и невробекс от мен си. Изкара два-три дена така, едва ходещ милият. И взе да се пооправя забележимо, т.е. ходи си, не залита, изкачва стълбището на блока до асансьора с почивки. Хапва си добре, спи си. Но забелязвам следното, при разходка е един като дезориентиран, излизаме от апартамента и той забива глава във вратата на съседния апартамент, където никога не е ходил или изведнъж тръгва по стълбите надолу, където е ходил няколко пъти само при развален асансьор, като на всеки етаж се строяваше пред асансьора. сега аз го вкарвам в асансьора, стои с глава във задната стена, а винаги се обръщаше, той пръв да излезе. Като спре асансьорът, аз го подръпвам да излезе, иначе просто си стои. При прибиране след разходка е готов да тръгне по стълбите към мазата, където никога не е ходил, вместо към асансьора. На разходка ходим по един и същ маршрут от сто години. Сега, както си върви, спира изведнъж, почва да се оглежда и хуква в обратна посока, без значение дали току-що сме излязли или сме на прибиране. Общо-взето ходя по него, но в такива моменти го придърпвам. Иначе пак си ходим по час на разходка, както винаги, само че по-бавно. Изобщо, непоносимо е и като че ли още не мога да си повярвам на очите, че това, пълно с енергия и динамично същество, след което само подтичвах, едва-едва се движи. Иначе мен си ме познава, няма промяна, другите от вкъщи също, само се моля да не вземе да ме забрави и мен.Та такива, не добри работи, омрънках орталъка, ама да се оплача, че и аз се разревах на лошите новини.
И да питам, невробекс някой да знае колко дълго може да се дава? Изпи една опаковка, купих втора, но взех да се чудя дали не трябва почивка да се направи. Ще взема и на док да звънна, нищо че аз си го назначих, най-много да ме овика. Ама и те са за овикване, аз го водя да му помогнат, те - ами старо куче.....Е, като е старо какво, не искам години да му вземат, просто да му облекчат състоянието, ако е възможно. Ама и Рекси ми е юначе, понякога се спъва на стълбището и в следващия момент е скокнал и продължава. Не знам, знам само, че искам да си е с мен още, и още, и още много.....

Съболезнования и за Макс! Душите им са в Рая.
labrex, виж, млади душички си отиват, твоят Рекс ти е бил достоен и верен приятел почти 15 години. И те като хората, като остареят и започват болежките, променят се. Желая ви още да се радвате един на друг.
Аз досега не съм имала куче, което да си е отишло от старост, все нещо се случваше, че от болест или натравяне...
Много е тъжно днес, след тези новини. Пожелавам на всички кучетата им да доживеяр дълбоки старини, докато последното косъмче на брадичката побелее.

Лабрексче, дали не му е повлияло на зрението това нещо по някакъв начин? Ама егати и докторите, честно... Ми старо куче, какво като е старо, дай да го отпишем ли??? Ми то и ние като остареем, да вземем да си теглим ножа според тях??? Все повече се изумявам... Виж в Тракийския университет дали не могат да помогнат, можеш да им пишеш, може би имат такива случаи и знаят какво може да облекчи положението...
Иначе да видиш верния си другар така... Ужасно е... Аз бях при Бела, като я упоиха за кастрацията, не спрях да рева. Почва да залита, да се мъчи да се изправи,а да не може, не я държат лапите, подгъват се, пада... И хем знам, че е временно, и въпреки това...