Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №4

Според мен оценката всъщност дори не е най-важното. Не омаловажавам измерването на постиженията в спорта. Но те си имат място и то е там където спортът е състезание между професионалисти и където колкото и да е пардоксално в тази си състезателна форма той по-скоро вреди на здравето.

Целта на училищния спорт би трябвало да е той да учи на децата да се движат здравословно, не да се състезават и достигат крайности подобно на професионалния спорт. И да нормативите може да са смешни за покриване, но целия начин на формулиране на часовете измества фокуса от важното. След като училищата разполагат с преподаватели-специалисти защо те да не работят по най-добрия начин, не като измерители и оценители, а като вдъхновители и възпитатели, да отворят очите на всяко дете за спорта, да образоват за здравословния начин на спортуване, да откриват и насочват талантите, но и да учат останалите как да спортуват според възможностите си, без да сравняват, оценяват или осъждат липсата на определени качества и неспазването на нормативи. Не всички деца имат необходимата физическа култура, подготовка, семейна среда и и т.н. за знаят как и какво е полезно да спортуват, колко е как да се натоварват, кое полезно и вредно. Да не говорим за блъскането с протеини по-нататък в името на външния вид. Трябва да бъдат научени да  се грижат за тялото си без да го насилват и да отделят време за движение всеки ден, да им бъдат предложени алтернативи на спортове, които могат да продължат да практикуват и като възрастни, за да възпитат в тях желанието и нуждата да спортуват цял живот.
А сега се слагат всички деца под един знаменател, използват се остарели измерители и непроменяни с години упражнения без да се влага мисъл каква трябва да е идеята на часовете по физическо възпитание.

Sparkles, хубав пост. Имате възможност директно да го пратите и в МОН. Не, че има надежди нещо да се промени, но колкото повече хора дават сигнал, че сегашните часове по ФВС не подтикват децата да заобичат здравословния начин на живот и спорт, толкова по-добре.

Аз имам, с дъщеря ми навремето, в ДГ, 32ро (изрично казвам кое е, за да си представите бетонния двор), ниска оценка за покриване на норматив по дълго бягане изпълняван посредством обикаляне на училището, забележете, по тротоара от външната му страна. Двамата ми сина след нея са учили в ЧГ и там не е имало подобни смешки.

Проблемът е, че много от учителите по ФВС се правят на ротни и не разсъждават върху частните случаи. Как да окачествиш натиска едно дете да тича докато колабира? Освен като тъпота...

Оценката е именно това - оценка на състоянието в момента. И без нея е невъзможно да се определят както пропуските, така и нужните корективни действия.
Разликата с професионалния спорт е, че се търси постигането на определено ниво, а не сравняването на индивидуалните резултати, с цел селекция на победителите, класирани за следващия кръг на състезанието и в крайна сметка на медалистите.
Грешката е не че имаме оценки, а че сме свикнали да ги използваме най-вече за да си състезаваме децата.
Нормативите на МОН наподобяват модерните такива на запад, където промяната е дошла от все по-урбанизираната среда и начин на живот (с все по-тесните дворове и зали, както и с обездвижените и все по-малко издръжливи на физическо натоварване деца). Това от една страна, а от друга - отпадането на изискванията наложени от военното противопоставяне (и оттам необходимостта да се подържат нужните стандарти на дееспособност сред подлежащите на мобилизация).
Проблемът на МОН е че е побългарил нормативите, без да разбира и без да го е грижа от какви нужди са продиктувани и на какви цели служат същите.
Единствената мисъл явно е била същата, както и при матурите - да се скрие истинското състояние на образованието ни възможно най-дълго.

Аз не съм видяла да има часове по физическо за корективни действия. В момента променят нормативите само за да паснат на всяка невъзможна за физическо база.
 Много неточно се използва - професионален спорт. Децата не са професионални спортисти. Не си изкарват доходите със спорт. Световните първенства и повечето дисциплини на Олипиадата са за непрофесионалисти по принцип.
 

Аз се разписах толкова по темата защото след ДГ на сина ми, където заниманията бяха доста по-добре организирани си мислех че това е обща тенденция у нас, и се изнадах че в училище нищо не се е променило. А може да бъде различно. Щом е било възможно в наш университет преди повече от 15 години, не виждам защо да не стане и в училище. Може би не всяко училище има базата да предложи всички видове спорт, но с какво базата на една детска градина е по-добра за повечето спортове. Преди години на мен смешните занимания по физическо не ми попречиха на успеха (оценката беше Зачита се). И сега сигурно на оценката не се отдава голямо значение. Мен по-скоро ме е яд за изгубеното време и за насаденото в мен отношение към спорта. Можеше точно на тази възраст да бъда насочена правилно, а не да се лутам и да търся свой път към добрата форма с гимнастика в къщи или тичане до припадане по стадионите, където сигурна съм съм допуснала много грешки при техническото изпълнение. Отношението към спорта и към тялото не трявба да е състезателно и агресивно, неговата полза е в умереното и редовно практикуване.

Не мога да се съглася. За протокола винаги сме имали срочни и годишни шестици по физическо, но миналата година моят син се прибира и вика: Бях най-бърз от целия клас на ... метра. Каза, че ще ми пише 5, защото съм бърборил много.
Теоретично получих информация за нужни корективни действия, нямащи нищо общо с физическото възпитание. Моят човек, който няма никаква драма с оценките ми го разказва с такава насмешка, че се чудя речта ми на корективните действия ли да наблегне или да защити пред детето адекватността на училището ни в тоя си вид.
Полза нула. Нито часовете по физическо имат принос за формата на детето ми, нито го възпитават на нещо с нормативите си.
Русалка пусна много хубав линк вчера за училище в Кьолн. Без оценки. Нормативът е индивидуален на всеки и фокусът е върху "радостта от движението".

„Wir wollen niemanden dafür bestrafen, dass er nicht sportlich ist, sondern wir wollen eben das Positive hervorheben, um den Schülern klarzumachen: Sport ist was Schönes, für jeden, auf seinem Niveau, und das sollte er mit möglichst viel Freude weitermachen.“

В свободен превод: Не искаме никой да наказваме, че не е спортна натура....да е ясно на учениците, че спортът е нещо хубаво, за всеки, на неговото си ниво и той трябва да го практикува с възможно най-голямо удоволствие.

Е,  Ежко не коментира  тази статия,  понеже тя противоречи на тезата му как е навсякъде на Запад. Сега ще каже,  че такава мярка се е наложила вероятно заради липсващи зали и терени,  но ще го посъветвам преди това да разгледа снимков материал из нета на училищните дворове и физкултурните  салони там.

      С уговорката, че нямам представа какви точно са тези нормативи и колко постижими. С уговорката, че в 7 клас имах една 5 и то по физическо, когато ми беше важно за кандидатстване в ЕГ, но за радост, не ми попречи

    Чисто човешки питам- наистина ли са толкова непосилни тези нормативи .Не съм спортистка не разбирам. И защо точно върху физическо се задълбочава темата? Не мислите ли, че въобще системата на оценяване е някак остаряла, в общия случай- с почти "наказателен" привкус.

И още-колкото и да се "гърби " едно дете над учебници- литературата ,писането, създаването на текст също е талант. Да оставим клишетата в тестовете, които са възможни за учене и зубрене, но нали виждате по свои деца и по други, че някои без специално да го учат, създават брилянтни текстове, имат красив ,вълнуващ и точен изказ, други- не и не. Математиката също е талант в общия случай. Защо толкова се акцентира върху това физическо, а не се роптае въобще срещу една остаряла и догматична система на проверка и оценка на знанията?

Опитът с моя дечко миналата учебна година: с маратонки за бягане покрива норматива за 6, следващия път, след няколко месеца,  понеже специалните маратонки за бягане вече са умалели, а мама не му е купила нови, та бягал с ежедневните маратонки, нормативът е покрит за 5. Разлика в килограмите или физическия статус между тези две събития няма, само маратонките са различни.

Ами защото спортът трябва да се разглежда не като учебен предмет, а като средство за компенсиране на липсата на движение през другите часове и усвояване на здравословни навици. Той е важен с тази роля, а не като още един предмет за оценяване. И като са нарекли часа Физическо Възпитание, да изпълнят името му със съдържание. Иначе може би сте права и за другите предмети, ние сме още в началото на ученическия път и не съм съвсем наясно със съвременното образование ...

И аз съм съвсем съгласна! Но основният ми въпрос, който отдавна не ми дава мира, е какво всъщност правим ние - ти, аз и всички с отношение към образованието, освен да четем и лайкваме статии и да се спасяваме поединично в няколкото училища-оазиси насред тази образователна пустиня?

Светкавица, ако може да се спори по въпроса дали училището може да подготви децата за математическите и БЕЛ "нормативите" (НВО), с които тества, то часовете по физическо в този им вид абсолютно не могат да подготвят децата, та да позволяват на системата да налага тези и каквито и да е нормативи. Оценките по физическо, нормативите и прилагането им по места с много примери освен да карат децата физическото да им опротивее, друго не правят. За случки с непосредствени вреди върху здравето или оценка по физическо попречила за нещо даже не говорим.

  Пишем писма до министерство, отзиви. Задаваме въпроси на училищните ръководство. Дори и дискусиите в този форум не са без отзвук, доколкото се четат и от преподаватели, а предполагам и от тези, които "творят ", това което дискутираме