Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №4

В 1-3 клас класната от време на време вадеше насъбралите се дрехи в стаята и ги показваше една по една пред класа с надеждата някой да си разпознае своята и да си я прибере. Имало е случаи, в които ми се носи дреха да ме пита дали случайно не е нейната, както и такъв, в който си беше загубила едната маратонка и няколко седмици я издирваше. Чак се чудя къде в тази неголяма класна стая с не чак толкова много шкафчета може да се загуби цяла обувка. В крайна сметка я намери там.

Все си мисля, че не може да има по-разсеян човек от това, дето аз бях между 7 и 12 г, хаха. Пишех стихове, фантазирах си, съчинявах наум разкази, преживявах наново и наново книги и филми. За майка ми, която не знаеше какво става в главата ми, си бях обикновен заплес, който нон-стоп губи ключове, пари и какво ли не. Откарах си безтегловно така до 17г, когато преместването ми в друг град и сблъсъка с университета и самостоятелния живот рязко ме приземи. Че и бях невероятно срамежлива, за капак.
Но се научих на всичко-и да пера, и да готвя, и в транспорта да се оправям. За година -две пълна трансформация. Майка ми и до днес казва, че не може да ме познае. Е, пак забравям някои неща, но електронния календар ми помага много.
Нека гласуване повече доверие на децата и да не забравяме, че на техните години, нашите родители вероятно са мислели същото за нас.
И още една смешка да разкажа. Обичам много да я разказвам, за ужас на хубостника. Една сутрин в 3 клас толкова му се спеше за училище, че си обул тесните суперслим ластични дънки хем с шевовете навън(!), хем някак си (неизвестно как!) успял да ги нахлузи върху бая широкото долнище на пижама с дълги крачоли. Талант мамин! Таман да му се скарам и гледам, че освен, че са с хастара навън, те са и закопчани...отзад на кръста му,  вместо отпред!
Втрещена го питам "A поне не забеляза ли, че си ги закопчал Отзад, как си изви ръцете там, за Бога?". При което той ме застреля с отговора си "Ама аз дънките не ги закопчавам и откопчавам въобще, така си ги обувам....".
Ядосах се и го заплаших сериозно, че някой ден (но без да казвам кой), ако пак спи сутрин докато се облича, ще му сложа пола и ще го пратя така на училище.  Дори купих пищна дантелена розова поличка като за балет и му я размахах пред носа.
От този момент, та до ден днешен младежът се облича внимателно, а отдавна умалялата розова пола стои като плашило в гардероба ....за всеки случай.

Всъщност намирам, че казармата е необходима  институция за развитието на един младеж. А там на разсеяните не им е никак лесно... както и в живота по-късно междувпрочем.
А свободата (вкл. и духовната) се придобива и отстоява със сила, а не се "отглежда".

Аз също бях много разсеяна. Губех какво ли не. Но някак ме гризеше съвестта, преживявах, дали ще е нещо загубено, дали съм забравила домашно. Моето изобщо не се трогва. Без домашно-2, хубаво домашно-6, приема с безразличие. Много рядко проявява енгусиазъм.
Има и много странно, неопределено отношение към учението. Оня ден ми съобщава, че ще се бори за 6 по биология, а не е отличник. Казвам му и 5 е хубава оценка. Той:-Да, бе, да! В никакъв случай, ще се боря! При което аз му казвам, че одобрявам, обаче какво ще правим с историята, там има опасност да е 3. Поглежда ме с най-безизразния поглед, свива рамене и отговоря"Е, какво толкова"

Светкавица, Елица, искрено ме разсмяхте

И моето е с аналогично отношение към учението. Зависи от преподавателя, от темата. Може да съжалява за грешка въпреки отлична оценка и да не се трогва от 3. Беше много разсеян като по-малък. Два чорапа обути на един крак и търсим половин час другия чорап. С панталон върху пижамата на училище. На лагер в Италия спял и тренирал с едно също термобельо. Сега обаче като тръгва за тренировки или има физическо е като манекен, всичко комплектовано. Учебници и тетрадки може да забрави, обаче екипа както се иска от учителя - никога.

 За казармата - малко митове и легенди. Не е като да не познавам разпиляни и неспособни да се организират
 мъже ,  ходили в казарма. А моето дете от 6 годишно е в залата, където има определена дисциплина и двуразови тренировки, през всички ваканции, които може да започват и сутрин рано. Обаче не външно зададените рамки го оформят, а личният мотив да направи нещо. Изобщо това е като че ли общовалидно. Следват само себе си. С всичките позитиви и негативи на факта.

Ходенето по пижама на училище е класика. И у нас се практикува. Горнището на пижамата нали е като блуза и по никакъв начин не може да направи впечатление на баща му /който обикновено го изпраща на училище/. Обаче идеята с поличката много ми хареса. Ще взема да я пробвам.

Аз на кино съм ходила по пижама.

Казармата изобщо не помага за развитието на един младеж. Загуба на време и нищо полезно за един младеж завършил и самостоятелен. Единственото, с което може да се сблъска, е простотия ("до шия" е малко)

В тази връзка се сещам за една случка от старата работа мъж ми.
Един от колегите му получава повиквателна и след като бе съобщил на шефката им (чужденка), тя се бе възмутила "какви са тези работи" и бе казала иска обяснение от военните от как така ще и взимат служителите (периодът преди да отменят задължителната служба, в който трябва връзки, за да влезеш веднага като завършиш висше, откагаха ги)

А аз по пантофи до спирката на автобуса. Многократно! Понякога и в сняг.

Десем, това от личен опит ли го казваш?


A при нас си е инстуциализирано - има си ден, в който се ОЧАКВА да бъдат по пижами, но малкият се разсея и си отиде с нормални дрехи. Заплес...

Мъж ми е прибирал детето от градината зимата по пантофи, добре, че бе сухо
А броя на загубените връхни дрехи/учебници на синковеца не ми се броят, но научи кое колко струва след като започна да ги плаща:joy:

Да, Ежко, от личен.
Когато се видиш как изглеждат местата (с моите очи, не разказано) наречени WC или "баня", липсата на топла вода повече от месец, безхаберието в поддръжката, докато местя една купчина пръст от т. А до т. Б и обратно, или "да лепят листата по дърветата"...
Двама мои познати по случайност са живи, заради небрежно боравене с оръжие (не от тях, независими "случки" )

Да де, ама само в един ден... Най-разсеяните го пропускат него


Да не ви казвам аз колко разсеяно дете бях... та не получих ключове до 7ми клас включително в един клас бяхме със сестра ми, тя отговаряше за ключове, купони, пари... домашни, кръжоци, училищни мероприятия... щото, видиш ли, аз съм по-малка! Като отидох в МГ не само се оправях в училище, но отговарях за купуването на хляба (ако си спомняте времето с опашките и купоните - докарваше се в определен час, имахме точен брой купони за точно количество хляб, а не съм отишла - а вкъщи няма да има хляб!), та се научих да си настройвам будилник не само като трябва да стана сутрин, а като трябва да изляза за покупките, че като се отплесна със сборника и забрави!
Сега според мъжа ми и според колегите съм възможно най-организирания човек с много строг график на времето, ама то иначе оправия няма! (деца - училище/извънкласни дейности, работа - все нещо със срок, болна свекърва - график за консумативи и за лекарства кога и откъде да се купят, за готвенето да не говоря, нали и да се напазарува трябва). Според бившия ми мъж съм "твърде организирана", според настоящия "достатъчно, точно по мярка" организирана... според майка ми все още (често) "оле, мале! Хаос!" ама в края на краищата само при нея се отпускам напълно и се глезя

Личните наблюдения, не са личен опит. Сори.
Едно е да погледнеш отстрани, друго да преживееш.

А , ако ги нямате всички тия моменти, за какво ще разказвате? На какво ще се посмеете?
Толкова спомени ми изплуваха покрай разказите ви и си се усмихвам, и радвам! Благодаря ви!