Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

Повечето, героично излезли от дупки, са такива, които са преодолели "бели кахъри". Не всички са Наташа Кампуш или оня, дето сам си отрязал ръката, за да се измъкне от скалата.

Тя природата сигурно не търпи дисбаланс, но понякога, когато ни се случи нещо гадно и според нашите човешки разбирания "несправедливо",  не можем да приемем, че всъщност не сме нейният венец, а едни мравчици, които се борят да оцелеят. Казваш си "Точно това не може да се случи точно на мен", но често се случва. И да, не си убил човек, не си крал, не си навредил умишлено никому ( доколкото ни е услужлива паметта), но се случва. Подобни на описаните от авторката примери ме карат да мисля, че навярно наистина има Господ, но той сигурно е зает с по-мащабни дела и може би някой ден, като му остане време ще се сети и за тези хора. Но възмездието рядко идва право пропорционално на очакваното. Възможно е една беда, случвайки се, да те предпази от друга, но ми се струва твърде самонадеяно да мисля, че Вселената се вторачва конкретно в някого и му нарежда играта заради нещо си, заради уроци, карми итн. Всички тези неща си ги измисляме ние, хората, за наше собствено успокоение, защото иначе трябва да си признаем, че ние и нашите драми са нищожни на фона на нещо огромно, което не можем да обозрем.

Естествено, всеки може да си смята скъсването на изпит като равносилно на загуба на близък, но да не се сърди, ако масово не го взимат на сериозно.
А това кой как се справя при един и същ проблем - хората са много различни, кой със слаба, кой със силна нервна система, кой деен и енергичен, кой затворен и меланхоличен, зависи от обкръжаващата среда, има ли какво да им дава сила, подкрепа, утеха и смисъл за живот. Въобще много фактори влияят при решаването на проблеми - и външни, и вътрешни.

Някои намират смисъла на живота в изгрева и залеза. Други се отчайват, щото жената родила близнаци 😁.  Много е субективно и почти всичко е в главата ни, не във външните фактори ( стига да оживеем, де).
Не е сериозно да страда за невзет изпит. А ако се самоубие вследствие на страховете и липсата на разбиране и подкрепа става ли сериозно? Или още си е глупост маловажна?

Страхът има различни измерения, също и любовта. Могат да се тълкуват различно.
Практиката на психолозите е да дават готови отговори и решения, а този подход, взет от учебник, не работи, в голяма част от случаите, което пък поставя под съмнение ползата от тях.

Рчзбира се, че трябва да се отчитат външните фактори, често те накланят везните в едната посока. Аз откривам парадокс в някои мнения. От една страна, всичко е субективно и истината всъщност не я знаем, подчинени сме на друга, по- велика сила, от друга страна се придава някаква митичност на човешкия капацитет и психика. Mind over matter до такава степен, че всичко е преодолимо, всичко е урок, стига да можрш да го видиш и ще се издигнеш чрез изстраданото.

Не знам за вас, но аз бягам от върлата субективност и смятам, че обективните човешки закони те приземяват и те правят емпатичен, защото иначе само на база субективната си преценка всеки ще се затвори в себе си с "най- големия и най- важния проблем от всичките".

Нищо не вземам на сериозно. Животът е достатъчно сериозен.Езотериката е за дъвка в свободни моменти ако не се занимаваш сериозно с нея. Тогава просто ит прави кеф ,в останалото време   си дъвчеш и  изплюваш  и нататък.Щото да гледаш философски и отвисоко на нещата когато виеш от болка, особено  заради дете,  си е    представително и   фалшиво.

Именно различните ни възприятия правят света интересен и шарен. На едни им е добре да са здраво стъпили на Земята, другояче казано - реалисти. Други пък са непоправими мечтатели, трети са мрачни и затворени в себе си. Но светът се нуждае еднакво от всички тях. Първите ни връщат на Земята, когато сме се заблудили, вторите ни карат да виждаме красивото, там, където е трудно да го съзрем, а третите пък ни даряват с прекрасно изкуство, именно те са най - добрите художници, поети. Съгласна съм с мнението, че сме просто мравчици, обитаващи една малка част от огромния Космос, отчаяно търсещи някаква значимост в нашето съществуване. Дори, понякога, колкото и голям проблем да имам, мислено хвърлям един поглед отгоре - на града, държавата, континента и така докато не стигна до Мултивселената и си припомням, колко съм малка във времето и пространството. И, че всяка тревога е излишна, а проблема страшно преувеличен.

Важно е да имаме обективно, трезво мнение, че да си сверяваме часовника. Но, от друга страна най - големите открития са направени, от хора с нестандартно мислене, противоречиво на всякаква обективност и логика. Хора, повярвали в своята абсурдна истина, а не логичната навън. Целият свят е една огромна манипулация, от векове наред, дето се вика, докато има балъци ще има и тарикати. Колкото и да разсъждаваме истината е някъде по средата, дори може би и там я няма. Но, е интересен самия процес. Интересно ми е всяко мнение тук. Както споменах, това, което работи за един, не винаги е полезно за друг.

Всъщност един човек може да има много лица , много разбирания ,много  различности.Зависи на коя страница ще отвори душата си.Може да е  разбиращ философските   нагласи и да ги  има в себе си ,  а може и да  е практичен  когато се налага, дори циничен.Пак е  той.

"SaRaNia, говориш за любов, а всъщност съдиш хора, които изпитват истинско страдание."

Съдя?!

Mindset is everything. Повече нямам какво да добавя и към случая, и към темата.

Добре де, какво лошо има в думата "съдя". Ами всеки човек има позиция по отношение на действия отсреща.
Дали е еретично да го нарека съдене , или да кажа , че го порицавам, не го приемам , отхвърлям, не одобрявам..не е ли едно и също. Съдене означава да го вкарам в своя рамка / законова, морална, някакъв кодекс/ и според него да е нарушител.
Не е чак толкова страшно като понятие съденето.
Аз доста хора съм осъдъла според собствения си морален кодекс, като наказанието е било да стопирам инвазията им в живота ми.
Ами осъдила съм ги.
С ненамеса. Категорича.

Не си ги осъдила, спасила си себе си.
Някъде горе прочетох за самоубийството. Психиатрите се обвиняват, когато пуснат неуспял самоубиец в домашен отпуск. Лекари, сигурни в себе си и в това, че са преборили риска, но са сбъркали. Няма спасение. Сериозно ли е? Сериозно е, но положението е това. Някакви други идеи? Или е по-приятно да си философстваме само?

"Не съдете " означава, че когато видиш, че някой краде, да не го наречеш крадец. А да кажеш- той открадна това и това. Или ако някой излъже, да кажеш - той излъга за това и това. Но не да го наречеш лъжец.
Имаме правото да оценяваме в негативен или позитивен план събитията, с които се сблъскваме в живота, но не бива да стигаме до окончателна присъда за човешката личност. Защото човек се мени – може да се покае, може да се обърне във вярната посока и Бог е неговият Съдия, както и на всекиго от нас.
от тук:

SaRaNia, прочети първата от статиите, които споделих по-горе и предполагам ще разбереш защо използвам думата "съдя".

Четейки, слушайки, виждайки, преживявайки такива ситуации може спокойно човек да каже майната му на религията, вярата, духовността, философията, вярата в прераждането и кармата, и да осъзнае, че животът е скапан и понякога просто няма обяснение защо.