Трудно проговаряне - тема 25

Здравейте, всички, регистрирах се и пиша за първи път, защото изчетох част от старите теми и виждам много позитивно отношение тук и смятам, че бихте ме посъветвали на база вашия опит и експертиза в областта. Извинете ме за дългия пост. Майка съм на дете с автоимунно заболяване и последните 6 месеца бяха изследвания,болници и т.н., фокус по-скоро върху прохождането, което се забави заради заболяването. Още от бебе много бърбори на бебешки, но покрай прохождането забелязах, че имаше застой в проговарянето. В момента е на 1г7м и казва мама (не много често), тати, да, не, котка, куче, баба и напоследък се мъчи да повтаря някои думи(ботуши казва доста добре, буки = обувки), но не прави изречения от 2 думи и не си/ми говори на бебешки, колкото преди (преди отваряше книжка и започваше да показва и да говори по 5 мин, четеше ми книжката). В същото време има огромен пасивен речник - всичко знае какво е, къде е, изпълнява като й кажеш да донесе/направи нещо, познава цветовете, на въпроси с да/не отговор можеш да разбереш всичко какво иска/не иска(отговаря осъзнато и логично), играе както сама така и с нас. Но не ме вика с ела или дай, ами със сочене и побутване да стана и ме хваща да ме води. Като цяло много обича деца, играе с познати и непознати деца, не съм забелязала поведенчески отклонения, по скалите за развитие е в норма каквото съм чела. Моля да ме посъветвате дали трябва да я заведа на логопед или на този етап да си работим вкъщи (започнахме да играем с флаш карти, лаптопи и таблети никога не е използвала, много обича книжки, чета и разказвам) и към 2 години ако все още не говори повече, изречения от 2 думи и т.н. тогава да потърся логопед? Благодаря ви предварително за търпението, съветите и помощта!

Не се притеснявай,  рано е още.
Моята дъщеря нямаше толкова думи колкото вас на 3 години.

Благодаря, момичета! 
Ще видим как ще го измислим, дали с направление или платено и точно къде, но ще го заведем, че така ми е ужасно трудно, като не знам какво мога да очаквам от него. Иначе не бързаме.

BeStrongMoms, според мен също е рано, а и детето си казва доста думички, нашето на 2,5 беше все още на "ъъъъ". 

Благодаря ви, всички, които ми отговорихте и писахте лично! Просто се притеснявах покрай болестта да не изпусна да й обърба внимание на друг важен аспект.

BeStrongMoms, още е рано за притеснения, но това не пречи да си имаш едно на ум. Идва лято - най-благодатния период - може да го занимаваш със сто неща и да стимулираш безопасно проговарянето на детето - занимания с вода, духане на балончета, надуване на балони, събиране на съкровища от разходката, разходки в гората и т.н. занимания без тв и всякакви други екранни дроги . Вече като стане на две години и половина е хубаво да се консултираш, ако нещата не са потръгнали напред.
Аз да скоча три пъти и да си отдъхна - завърши (завършихме, защото и аз като него ) първи клас. Днес му беше, поради определени причини, последнияТ учебен ден - взехме си списъка с книги, раницата, гуменките и беж да ни няма . Много се гордея с него, завърши с отличен успех, постигнат с много работа, пот, сълзи, сърдения и т.н. Оставям го една седмица да почива и започваме на ново, дано и следващата година трудът, който ще положи детето да бъде оценен.
Да Ви кажа има смисъл от всичките напъни, които правим за децата си, дори и в чуждите очи да изглеждаме тирани (визирам себе си, защото са ми го казвали).

Бенчолино, много се радвам. То ще стане скоро цяло десетилетие висене в тази тема и зор и мъки, обаче заради такива резултати си заслужава. Дай Боже повече такива новини да четем!

Леле десетилетие! Влязох за първи път в темата през 2012г, колко отдавна!
Бенчолино браво на момчето! Моят мъж миналата година когато завършихме първи клас ме питаше къде е моето удостоверение за завършен първи клас. Но пък тази година във втори вече имам пропуски. Тя започна и сама да се справя, невинаги, а аз само проверявам.

Честит завършен първи клас! Пожелавам ви весела ваканция с много игри за детето и отдих за мама!

Ние имаме да бутаме още месец и половина, до края на юни. На всичкото отгоре, моето напоследък играе театър за всяко домашно, разбирайте всеки ден. Вчера рева половин час, че трябва да напише пет изречения по английски (той да ги измисли), а тази вечер - че трябва да напише таблицата за умножение с 3 три пъти. И подчертавам, че това са неща, които той много добре знае и може да направи. Което прави ситуацията още по-досадна за мен. От средата на юни ще ходи/м на psychoeducation (му викат тук), най-вече заради лошата дисциплина в час, но се надявам да даде някой съвет и за тези тръшкания. Явно подходът ми куца.

Благодаря, дами! Прав е човекът, трябва ни свидетелство и на нас за завършен клас, особено за тези логически задачи, които ме сюрпризираха през годината и сме писали и рисували докато ги разбере....
Тъй като гледам ще си откараме до тридесетгодишнината им , пък тогава да се женят и друг/а да ги мисли (това в кръга на майтапа).

А, ако ще е така, да се жени на 20

Здравейте. Пиша тук, тъй като не знам дали е време за консултация или е твърде рано за притеснения. Синът ми е на 1г.11м. и все още няма много думи в речника, изречения не съставя никакви. Знае как правят всички животни, отговаря с "да" на въпроси, когато иска да отиде някъде или иска нещо казва "там" и сочи или ни води, като пляска с ръце казва "баво"(браво). Колата е "кла", тракторът е "такто", цветето е "тете", бебе си е бебе, буболечката е буба. Казва ам-ам като е гладен и нани като му се спи. Това са нещата, които разбирам, бърбори постоянно, но на бебешки, макар че винаги сме му говорили правилно и като на голям. Притеснява ме най-вече, че няма нито едно обръщение, казва мама, тата, баба, но не като обръщение към нас. Иначе изпълнява команди, посочва, контактен е, социален, но други деца на неговата възраст вече говорят с прости изречения и се притеснявам за него. Кога е време за консултация и какъв е редът за такава? ЛЛ, психолог, логопед или друго? Благодаря предварително за мненията.

Според мен няма никакъв проблем. Всичко ми звучи чудесно, даже не разбирам какво ви притеснява.
Преди 3 г. не мисля че има смисъл от консултации с посочените специалисти.

Благодаря за мнението. Аз също бях спокойна до скоро, но споделих с позната, която е логопед, че малкият не може да съставя изречения и не използва обръщения към нас и тя категорично заяви, че на тази възраст трябва да се обръща към нас и да съставя прости изречения от поне две думи. Реших да се допитам и тук за мнение преди да го помъкна по специалисти.

Някои хора понякога се изказват, без да мислят.( Извинявам се, нали Ви е "приятелка"). Изчакайте малко, не се вкарвайте във "филми", всяко дете има свой собствен темп на развитие.
Нашият като беше на 3,8 г., започна да ходи на логопед, уж много добра специалистка. Тя повече от година ни вкарва и изкарва във филм ,че има аутизъм( което към днешна дата направо ми звучи смешно), но тогава ни побеляха косите.... та така за специалистите....

За Ваше успокоение можете да споделите притесненията си с педиатъра на детето.

За сравнение обаче синът ми на тази възраст казваше точно четири думи: 'мама', 'баба', 'да' и 'не'. Останалото беше неясни брътвежи. Вярно, че му се говореше на три езика, които детето перфектно разбираше, защото изпълняваше (все още беше много изпълнителен ), но с днешна дата не мисля, че многото езици бяха основният проблем.

Ние потърсихме помощ, когато детето беше на 3 години и 4 месеца и започнахме да имаме проблеми с общуването. Аз не разбирах какво ми казва, то очакваше отговор според ситуацията (а не просто усмивка или 'да', 'добре') и след моето поредно питане и искане да повтори, детето започваше да се изнервя и да плаче, че не го разбирам и не можем да водим диалог.