Трудно проговаряне - тема 25

Проблемът с Дашева както и всички други психиатри е, че те казват какво виждат като проблеми с детето в текущия момент, но не осъществяват терапия нито  насочат поне каква да бъде тя. Те са чисти диагностици и  понеже психиката е много специфична част от човешкия организъм диагнозата им може  да се сменя според това как се държи детето или какво е постигнало спрямо предния диагнотичен сеанс. За мен, лично, от тази диагностика няма особена полза, освен ако родителя няма нужда от телк или лкк. Ние бяхме пациенти на Дашева може би 6-7 години. Не бих казала че диагнозите й са ни помогнали с нещо. Виж диагностирането, което ни правеха в екип специалисти към една фондация в която детето ходеше на специален педагог, кинезитерапевт и психолог беше съвсем друга работа. Диагностирането се правеше комплексно, съгласувано от всички специалисти с програма за работа следващата година. За съжаление за да ползваме помощта им трябваше ежегодно да минаваме през Дашева, чиято диагноза пък ни беше потребна само документално. Но тя не е виновна за ситиацията. Виновна е системата и начина по който биват терапевтирани децата ни в бг - на парче.

има архалоидна киста

С детските психиатри също трябва много да се внимава, особено ако са млади, с малко стаж. Далеч не са толкова компетентни, колкото си мислят, че са, а си позволяват да се изказват категорично, за 20 минути преглед.
Дъщеря ми като беше на 4г и 10 м я заведох на консултация, защото новата ни логопедка ме посъветва, за да знаем все пак какво ѝ е. Реших, че ще чуя нейното мнение...
Ами тази жена изобщо не я предразположи, влизаме в кабинета, една маса, цялата отрупана с играчки. Детето ми веднага започна да ги разглежда...и те не са 2-3, а около 10. И докторката ѝ извика по име, тя не си вдигна погледа (но аз, познавайки я, я видях, че се стегна при повика, което ми говори, че е "чула", но не желае). Извика ѝ втори път, пак не я погледна, а още повече забучи поглед в играчките. Психиатърката седна до нея и я накара да ѝ покаже геометрични фигури, цветове - показа ги и ги каза (знае ги отлично), но беше малко несигурна, все пак не се чувства комфортно с напълно непознат човек, който "незнайно защо" я изпитва. После я пита "къде е мама" и тя каза "мама (името ми)", после я пита как се казва и на колко е години - отговори, но след като и аз повторих въпросите. Разпита ме и мен някои неща, като казах, че отдавна е без памперс, но не казва кога ѝ се ходи до тоалетна, а трябва аз да я подканям, го отчете като голям проблем! Казах ѝ също, че няма проблем с нови места, нови маршрути, шумна среда и т. н., изпълнява команди, напредва си нормално в обучението...но това изобщо не ѝ се стори важно. Каза, че се съмнява за ГРР и иска да я обследва в екип с клиничен психолог и клиничен логопед. Писа като неофициална диагноза "Разстройство на експресивната и рецептивната реч", но по всичко ѝ личеше, че като отидем втори път, с лекота ще напише ГРР. Като тръгвахме детето ми я погледна в очите, усмихна се, каза "довиждане" и даде целувка, за нейно огромно учудване!

Бях решила да отидем на обследване, въпреки че не ми хареса психиатърката. Викам си поне логопедката и психоложката може да са добри. Обадих се за час, дадоха ми някакъв телефон и се свързах с психоложката. Не трябвало по този ред, ама "съдбата" така е решила, та се срещнахме първо с нея. С 2 думи жената ми каза: "прибирайте се вкъщи и си гледайте детето като нормално, да ходи на логопед, на градина, не ви трябват диагнози, но ако продължавате да търсите, ще я получите". Питах я първо при психиатърката ли трябваше да отида и тя каза "да, но да знаете, че няма нищо случайно". И така не получихме диагноза, успокоихме се, ходим си на логопед, на ерготерапевт и на детска градина.

Дъщеря ми сега е на 5г и 3м, прогрес има във всяко едно отношение - говори повече, общува, почна да рисува, вече казва кога ѝ се ходи до тоалетна, като цяло е много, много по-осъзната. А преди 5 месеца като нищо щяха да ѝ лепнат грешна диагноза, която вероятно щеше да ме срине. Сега да им я закарам, да видят разликата... Да, имаме още път да извървяваме, но вече притесненията ми са съвсем малки, детето ми направо разцъфна в развитието си, след 5-я си РД. И логопедката е много доволна.
Затова моят съвет е да не се предоверявате, защото истински диагноститици трудно се намират. По-важно от диагнозата е работата, подкрепата и вярата в децата ни. Търсете повече мнения, ако ходите на обследване, май само в "Свети Никола" са истински добри. Успех на всички дечица!

Не очаквайте някой да предразполага детето. Това не е продавачката в магазина, за да го предразполага, нито бавачката. Важно е как се държи едно дете в непозната обстановка и с непознат човек. Важни са тези неща, които е казала и е направила психиатърката. За владеенето на тазовите резервоари и казването самостоятелно за тоалетна също е важно. Когато се прави диагностика се прави диагностика, а не се угажда на детето и на родителя. Аз съм безкомпромисна при първите срещи, защото искам да имам поглед върху състоянието на нещата към момента. Не да говоря сладки приказки  - не продавам прахосмукачки.

Моето дете ако не го предразположи човекът отсреща,не говори и не изпълнява,дърпа ме да си ходим ако не му хареса атмосферата.Това има ли медицинско наименование.Според мен ще му пречи и в училище.Дори да знае всичко ако сам не реши,не иска да говори.

Ще се изразя така - поведението има значение. Няма значение какво "си знае" и "трябва да го предразположат".

Владее си тазовите резервоари от 3-годишна, перфектно, дори и през нощта, просто не казваше, много стискаше, но очевидно не можеше да определи кога е точният момент, че не може да стиска повече. Но ето че вече казва, всеки път, ако ме няма в стаята, идва и ме намира и ми съобщава. Това какво означава? "Големият проблем" се е изпарил някъде. Както и останалите неща, които я притесняваха, вече са в норми. Няма проблем с нови места, с нови хора, като я питат непознати - отговаря. В градината почнала да говори, споделят учителките. Играе сред  децата, все още не може да говори като връстниците си, но съм наясно, че проговарянето е много дълъг процес. Но какво щеше да се случи, ако бяха я регистрирали с тази нелека диагноза заради неща, които вече ги няма...
Наясно съм, че нарочно не ги предразполагат, но все пак се иска и малко човещина, това е дете и преди да го "жигосаш", дай му шанс...

Ние бяхме на обратно. Всички, с които сме работили, не само за реч, предразполагаха детето. Не очаквам да угаждат на някого, но абсолютно ми е задължително да разберат какво може и знае малкото. Ако ще се работи с това дете, основите трябва да се установят. Поведението е важно, но нито е само' за себе си, нито само' по себе си е определящото. И ако ще ходят на чорчек, по-добре да не си губим взаимно времето. Не е проблем на детето, а е проблем на професионалиста ако не може да установи добър работен контакт с дребното. И от такъв не очаквам никакви резултати, съответно.

Не знам какво разбираш под "човещина". Диагностиката е диагностика, има си протокол. Пояснявам как стоят нещата и дали и как всеки конкретен специалист прилага протокола е въпрос на професионализъм. Не вземам страна, защото нито познавам детето, нито психиатъра. Преди 6 месеца си е преди 6 месеца, а това, че сега си говориш за някакво жигосване е твое тълкуване.

В момента изказвате субективните си очаквания и тълкувания за предразполагане и непредразполагане и какво трябва и какво не трябва да прави специалистът. В процеса на една диагностика е важно не само какво се вижда, а и какво не се вижда. Всеки родител има право да има всякакви свои представи, но това си е негова работа и не трябва да влияе на този, който върши работата.

Човещина видях в клиничния психолог, човек с по-голям опит. Погледна на нашия случай отвъд протокола и си личи, че е чела между редовете на учебниците. Не мога да кажа същото за психиатърката. Просто някои хора има още много да учат и да трупат опит. Може би е нормално, като за почти всяка професия.

Ние като ходихме при един клиничен психолог,да не кажа с най-добрата репутация в града и с най-богат опит зад гърба си,пише експертизи по съдебни дела и думата и се зачита много.Преживяването беше ужасно.Първо,че закъсня много за срещата.Извика ни на едно съмнително място.На детето му се пишкаше,онази не искаше да го пуска в тоалетната.Взе да мърмори,че който дойдел на обществен тоалет го обръщал,какво било това нещо,защо не се изпикаел навън.После изкара едни фулмастри и лист малкият да рисувал,извади от една кутия прашлясали кукли да се заиграе.Той естествено не им обърна внимание.Жената взе да ми задава въпроси,прочетени от телефона си.Влезе в интернет да търси въпроси за "аутизъм".Беше толкова рязка и груба с нас,че детето се разрева и искаше да си ходи.Накрая заключи,че е за психиатър и трябва да пие успокоителни,защото реве.След тези думи си грабнах детето и си тръгнахме.Казах и че няма никакъв подход с децата и сме крайно разочаровани от нея.След тези мои думи тя излезе навън след нас,стана по мека но ние вече се бяхме отказали от услугите и и синът ми отказа да се върне вътре.После ходихме при друг клиничен психолог,който беше една идея по-добър и човечен.Срещата мина по коренно различен начин.Ето защо според мен подходът е важен.Има хора,които не си пият хапчетата редовно и трябва да внимаваме при кого ходим.

Здравейте! Синът ми е на 4 години и 7 месеца и има затруднения със струпването на много съгласни в една дума, също и се бърка в използването на Да и Ще при свързване на глаголите. Моля, препоръчайте ми добър логопед от Варна. Дали имате наблюдения от център "Широко" и логопед Антоанета Гинчева?

Здравейте! Някой има ли опит с Магнезиев Л-Треонат за дете под 3 години. Ако имате: каква ви е била дозата и лекарят ли ви я определи или самостоятелно решихте? Същият въпрос е и за витамин Б12. Правихте ди специални изследвания?
Напоследък намирам доста положителни отзива за л-треоната в борбата с трудно проговаряне и заекване.
Имаме опит с голямото дете, което също проговори късно (първите изречения към 4 г), без диагнози, посетихме какви ли не специалисти и нищо. Овладяхме положението самостоятелно, сега е на 12 години и се справя в училище добре, въпреки, че все още има беден речник. Него отгледахме в двуезична среда. С дъщеря ни вече говорим само на български . Но тя не говори… 2г 4 м. Не прави изречения, знае как правят животни, казва още около 20 думи. Но почти не напредва. Добавя по 1-2 думи на месец, използва ги рядко, само ако попитам, отказва да повтаря думите, но всичко изпълнява и разбира.

Аз нямам опит с въпросното лекарство. Имам с друго, но е доста показателен. В първи клас синът ми беше фурия - проблеми с концентрацията, проблеми с дисциплината в училище, изключително изнервен, мрънкащ, викащ, нервни кризи, хвърляне на тетрадки и прочие. Изобщо беше ад, при това всеки ден. По препоръка от форума започнах да му давам натурален магнезий с някакъв витамин Б. Даже специално от България го купих, докато бях командировка. След един месец приемане ефектът беше обратен на очакваното - детето съвсем започна да подскача на стола и започна да прави тикове. Оказа се, че витамин Б-то му е дошъл в повече. Престанах да му го давам и след месец детето се поуспокои и тиковете изчезнаха. А дядо му допи магнезия. От тогава не давам нищо, без да съм се консултирала с педиатъра. И сега пие магнезий от време на време, но в него има витамин Д, а не Б, специално предназначен е за деца и когато го приема, намалявам ежедневната му доза витамин Д наполовина.

Аз съм давала магнезиев оротат, давала съм и б12. Правихме кръвни изследвания за магнезий и б12. Имаше дефицит. Лекар ни предписа дозите. Сега давам понякога детски магнезий като хр.добавка.