Thaicho, клише е, но като срещнеш истинския, сама ще разредиш пътуванията, за да сте заедно.
- Публикувана: 26 апр. 2019, 17:08 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2020, 17:38 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №3/
Нямам против да отделя време. Логично е, за да им връзка, се налага.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Или пък не....и ще останеш сама.
Което пак е въпрос на приоритет.
Ако трябва да избирам между това да откажа пътувания (което при мен е равностойно на професионално самоубийство) и да съм сама, предпочитам второто.
За мен пък най-важно винаги е било семейството-родители, мъж, децата....и общото ни време.
Няма работа/приятели/хобита, които да са ми по-важни от най-близките ми хора.Най-важни са ми обичта, любовта, нежността, усмивките, радостта, хилядите страхотни мигове със семейството....Няма работа, която може да ми даде това.
Тайчо, вземаш един моряк (хайде капитан на кораб) или подобна професия и дума няма да каже (предполагам де), че ти пътуваш. 
Между другото, мислех си го, защото се запознах миналата година с един. Липсва минимум по 3 месеца.
Имам позната, която винаги е твърдяла, че няма да има семейство, защото не иска да дели свободата си. Важна е работата й, в която е огромен експерт.
Сега е на 50 години и отглежда болните си родители. Няма мъж, няма деца.
Надявам се, че когато тях вече ги няма, така желаната от нея свобода няма да се окаже тежка самота.
Сега е на 50 години и отглежда болните си родители. Няма мъж, няма деца.
Надявам се, че когато тях вече ги няма, така желаната от нея свобода няма да се окаже тежка самота.
Нямам против да отделя време. Логично е, за да им връзка, се налага.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Всъщност, ще дойде време, да се почувстваш изтощена от този начин на живот, и ще поискаш да го смениш заради себе си, не заради мъж.
От опит го казвам-след 15 години на педал без събота и неделя, без отпуска, по срещи след официалното работно време, избягах в Балкана и ограничих дори говоренето по телефона.
Само че, аз съм си изживяла и семейния живот, и раждането, и отглеждането на децата, та сега няма какво да пропускам.
Тайчо, вземаш един моряк (хайде капитан на кораб) или подобна професия и дума няма да каже (предполагам де), че ти пътуваш.
Между другото, мислех си го, защото се запознах миналата година с един. Липсва минимум по 3 месеца.
Трябва ти някой с близка професия, за да може да разбере желанието ти за работа и удовлетворението, което ти носи, да се попдкрепяте взаимно. Такива, които ще искат и ще те натискат да си смениш ритъма - тц.
Оставете я да бъде щастлива по нейния си начин. Това дали нещо ще стане или няма да стане (да срещне "Истинския", да си нареди приоритетите и т.н.), Божа работа е.
Щом така те устройва в момента, защо не.
Да си съ-зависим също не е работа (codependency issues).
Всичко е във финия баланс.
Щом така те устройва в момента, защо не.
Да си съ-зависим също не е работа (codependency issues).
Всичко е във финия баланс.
Е, и зависи от възрастта. Тайчо е млада, има време за всичко. 
По темата - скоро не ми се е случвало, но някога хем ми беше смешно, хем се дразнех, когато някой мъж демонстративно кавалерски тръгва да помогне на дамата си да слезе от автобуса/ тролея, подавайки й ръка, като в това време успява да блъсне/ разбута 2-3 други дами.
По темата - скоро не ми се е случвало, но някога хем ми беше смешно, хем се дразнех, когато някой мъж демонстративно кавалерски тръгва да помогне на дамата си да слезе от автобуса/ тролея, подавайки й ръка, като в това време успява да блъсне/ разбута 2-3 други дами.
И аз мисля, че с времето приоритетите и желанията на Тайчо може да се променят. Но това ще стане естествено и от самосебе си.
И аз обичам работата си, но тя не ми дава всичко. В един момент се радвам, че има с кого да изживееш нещо ново, нещо по различно. Просто човека до теб ти дава нещо допълнително и това е приятното.
И аз обичам работата си, но тя не ми дава всичко. В един момент се радвам, че има с кого да изживееш нещо ново, нещо по различно. Просто човека до теб ти дава нещо допълнително и това е приятното.
Да го кажа така, обичам го, когато е буден.
Моят, странно, от няколко седмици с нищо не ме дразни. Дразнеше ме че сутрин редовно вземам малката и му оставям по час още да поспи, а той не го бешее правил за мен от преди Коледа. Но днес ми даде не един, а два часа. Наспана съм и животът е хубав.
Нямам против да отделя време. Логично е, за да им връзка, се налага.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Но в работата ми, в много случаи ме няма по седмица или се прибирам в 22 часа, а съм тръгнала на път в 4 сутринта. Често, ако гоня срокове, работя по цяла нощ. Същевременно, за да съм актуална за пазара, нонстоп участвам в обучения, курсове и т.н. Имам домашни любимци, както и приятели. Отделно, понякога след ежедневен контакт с 20 човека имам нужда просто да съм сама.
За много мъже този начин на живот е проблем, защото аз няма как да посрещам всяка вечер със салатата. Понякога само се прибирам, за да сменя дрехите в куфара и пак да замина. Връзката е нещо прекрасно, но мен тази работа ме издържа, а и аз си я обичам. Като чуя от някого, с когото тъкмо съм се запознала колко лошо е, че пътувам/не спя и не мога ли да го огранича, получавам нервни тикове и не е до влюбване. Емоционална съм, влюбвам се, просто не съм склонна да зарежа живот, който градя с години заради мъж.
Не се налага, ти го искаш.Има разлика.
Просто не си срещнала човека.Ще разбереш някой ден