Къде да се запозная със свестен човек?!

Ти какво предлагаш насреща?

Има ли желание ще се случат нещата излизай забавлявай се

изчетох отговорите ви и често казано не виждам с какво това ще попомгне на авторката. Ето аз съм на 24 и в същото положение като нея. Имам си своя компания и приятели. Имам работа. Ходя и в университет. Излизам си с приятелите ми. На всичкото отгоре една моя приятелка не спря да ми предлага някакви нейни познати, които не ми харесват, защото са по-малки от мен. Хем знае че, според мен над 90 процента от момчетата, които са по-малки от нас, са все още "останали в училище"
Има доста момчета, които ме харесват, но едно голямо НО....
Единият от тях ми се моли да го блокирам, защото бил много грозен. Другият ми реве в месенджър "хубъв ли съм? хайде де, моля те, пиши ми". Единият ми обяснява, как се мисли за животно. Един със скрит профил ме тормозеше месеци наред /пращайки ми всичките си измислени профили/. Няколко директно ми казаха, как само искали да спим заедно /включително момчето, което последно харесвах и което по някаква причина не намразих след това/. Един, с който просто нямаше, как да се получи, въпреки че е добър човек, но аз искам човека до мен да има добро образование, а не само гимназия и сигурни /не държа да взема над 2 хил/ доходи, а при него това не беше така, дори ми предложи да живеем заедно. Един ми се разсърди само, защото по коледните празници исках да бъда със семейството си, вместо да излизам с него по кафета и вечери. И не, не съжалявам за избора си, защото няма нищо по-важно от семейството.
Получавала съм дори анонимни обяснения като разкази в гимназията, но така и не разбрах, от кого бяха.
И къде между всичко това например виждате един свестен, с който човек си струва да се обвърже? Както казах нито държа момчето до мен да ми плаща сметките, нито нищо. Мога и сама да си го позволя. Но и не виждам смисъл да се обвързвам с някакъв подобен идиот като част от изброените от мен.
Разглеждала съм и момчета във Фейсбук, но тези, които ми харесат са все заети, така че не ми трябва да се занимавам с тях.
Но вече се примирих с това. Както казах по-добре да си бъда сама, отколкото да страдат постоянно във връзката си, като една приятелка. Сигурна съм, че все някога ще срещна правилният за мен, но да видим кога. А до тогава, кой знае още колко идиота ще ми предлагат да ходим, и колко пък други аз ще си харесам, и няма да се получи нищо повече между нас.
Така че с този роман само искам да кажа на авторката, че не е сама в това. Познавам поне още няколко момичета като нас, които са умни, красиви, работещи и сами. Така че да не се притеснява от това. "За всичко си има време", както казваше прекрасната ми майка.

А си само на 24..))
Какво да кажем ние, на два пъти повече дето сме.
И пак не съм обезнадеждена..))

Missy, срещането на правилня човек е късмет и мисля че рано или късно на почти всеки се случва. Важното е обаче да не се губи време и възможности с неподходящи. Така че и аз мисля по-добре сама, ако видиш още от самото начало, че не е това, което търсиш. Моят съпруг го срещнах на 29. Бях на почти 31, когато се оженихме. Сега, 3 години по-късно чакаме трето дете. Искам да кажа, че дори и малко по-късно, щом е писано пък и знаеш какво търсиш, нещата се нареждат.

Missy, може би средата ти не е толкова добра, щом срещаш само идиоти по пътя си....
Разбира се, не подценявам факта, че наистина е пълно с некачествени хора. Пълно. Но все пак не са само те - има ги, все още, и хората от "свЕстната порода".

Аз обаче имам и един друг въпрос, насочен общо, не е персонално към теб: какъв пък е тоя зор човек да се обвързва, заженва и т.н.? В живота има и други хубави неща! Много хубави неща. Не всичко е връзки, любов, брак или деца.
Много се радвам, че се излекувах от тази болест. Тази типично женска болест да нямаш търпение да си във връзка и това да ти е основния приоритет в живота...

някак си те сами ме намират
и аз не бързам. Мисля че ми е рано за брак и деца. Говоря /поне аз де, за авторката не знам/ просто за откриването на някакъв свестен за нормална връзка, а дали тя ще доведе до нещо повече, само времето ще покаже.
Даже сега нямам нищо против да се развивам най-вече професионално, но 95 процента от хората около мен са обвързани и понякога ми става тъпо от този факт. Както и като погледна някакви неща из социалните мрежи. Иначе нямам проблем да си чакам да се появи някой, който не е идиот и с който е възможно нещо наистина хубаво да се случи, вместо да се занимавам с неподходящи

Човешките потребности от деца и семейство не са равни на "не мога без връзка", нито на "не мога да преценявам хората и се хващам с идиоти". Човек може да си има и критерии, и самочувствие и пак да желае тези неща, без да са приоритет номер 1 постоянно. Не го виждам като болест само по себе си.

Може би не си се напарила достатъчно от връзки просто.
Ако ти се случи (което не ти пожелавам, въпреки че е възможност за страхотен личностен растеж ), ще видиш, че свръх-силното желание за връзка и "обичане"  често е прикрит инфантилизъм и запълване на някакви други празнини. Подчертавам - свръх-силното желание , за да не ми се слагат думи в устата.


Иначе като жена напълно те разбирам, даже ми стана малко смешно и горчиво-иронично, когато прочетох мъките ти с мъжете, които ти пишат глупости
Защото наистина е пълно с идиоти, които пишат отчайващо неграмотно, нарцистично, незряло, жалко и т.н. На такива нито грам внимание. Колкото повече се уважаваш и не губиш дори секунда с такива същества, толкова повече ще привличаш по-нормалните мъже.

И хобитата са много важни.

чрез приятели е най добре според мен в тия сайтови не всичка са това за което се преставят пък и ти си млада какво толкова си се отчаела всяко нещо със времето си

 Не зная дали съм разбрал правилно написаното в цитата горе, но доколкото успявам да вникна в думите ти, ти бързаш да слагаш в графата "идиоти" всеки, който не покрива 100% от изискванията ти, сред които е и наличието на някакво Висше образование. Дори описа случай, в който с "добър човек" нямало как да ти се получи, само защото му липсвала заветната диплома. Аз мисля, че хората не с делят на ставащи и неставащи, заради дипломата си, а заради своите постъпки, начин на разсъждение, ценностна система и способност да са винаги себе си. Стана ми странно, че този човек го беше включила по средата на списъка с изброени "идиоти". Дипломата за пред хората ли ще се развява? Защото хорското мнение е по-важно от вашето лично щастие? Дано да греша... ! Също така, дипломата не е гаранция, че един мъж, когото сметнеш за най-достойния кандидат сред всички останали ухажори около теб, ще те направи щастлива в дългосрочен план. Както някой по-напред в темата правилно спомена, има много случаи, в които привидно добър ухажор след това се превръща в насилник (физически, психически или и двете) или нехранимайко, скитащ по баровете с приятелите си, без да го е грижа за семейството си.

 Взискателна си и това донякъде е хубаво, защото ще ти помогне да срещнеш правилния за теб човек. Но! Трябва да си готова и на разумни отстъпки и да умееш да вникваш по-добре в цялостната си представа за набелязания от теб мъж, защото в противен случай може да стигнеш дотам да избереш привидно най-идеялния измежду всички идеални, а след година-две съвместен живот или брак да си кажеш: "Ех, защо не избрах онзи другият, който..."

 Същото се отнася и до избирането на спътник в живота (независимо мъж или жена) по различни други признаци: тегло, ръст, размер на гърдите (при жените) или на мускулите (при мъжете), материални придобивки, цвят на коса/очи/кожа, излъчване в погледа и прочее. Вечната борба за онова, което е маааалко повече от другото, което по логиката на някои хора е равносилно на "по-добро бъдеще" и "по-голямо щастие в семейството". Гошо е 178 см, а Пешо е 185 см, значи Гошо минава в графата "идиот", а Пешо е божество. Или: Милена има малки гърди, а на Спаска са ѝ тройно по-големи; следователно, Спаска е егати яката пичка, а Миленчето е дъска и "не става". И какво пра'им, когато се окаже, че божеството Пешо след година или дори след месеци започва да се държи видимо не както трябва (защото вече е минал периодът на първоначалното ухажване и напъни да се хареса на изискващата и обстойно избираща жена); а пък Спаска се докаже като несериозна и мислеща само за себе си? И с кое тогава помага в общуването размерът на сутиена ѝ, спрямо малкия сутиен на Милена, която е земна и отговорна?


 А авторката на темата, ако действително желае да ѝ бъде помогнато поне с мнения и съвети тук, би следвало да разкаже нещо повече за себе си, защото само по признака години можем да гадаем до безкрай и пак няма да сме обективни, тъй като не е спомената изначално съвкупността от особености, които според нея биха могли да са пречка за завързване на желаното запознанство в тази толкова чудесна възраст.
 Вече няколко човека по-напред призоваха да се дадат повече подробности, като например: външност (приблизителни тегло и ръст, защото и децата знаят, че женската фигура и лице са сред по-важните за мъжете неща), населено място и среда на общуване (едно е да си в столицата или в голям окръжен град, друго е да си в село с предимно възрастни хора или в обезлюдяващ се малък град).
 Не стана ясно, дали авторката е вдигнала летвата твърде високо и не допуска отстъпки в преценката си кой става и кой не, или се касае за липса на мъжко внимание, дължаща се на физически дадености. Беше уточнено само мъжът да е отговорен и да работи, за да може да издържа семейство. Има много такива съвестно работещи мъже (например Мерал от "Женени от пръв поглед" остави такова впечатление), но явно разковничето е другаде.

 Що се отнася до така познатото "женско чакане" непременно мъжът да направи първата крачка (или и всички следващи крачки нататък), това е отживелица и по-скоро го свързвам с вътрешни страхове от възможността за отхвърляне при проявен интерес на жената към мъжа, отколкото с нещо, което действително би ѝ навредило. Както няколко жени в темата разказаха, те са щастливи в момента, след като навремето са проявили инициативност и да действали в посока завързване на запознанство с мъжете, без да чакат отстрани като недостъпни принцеси. Ще разкрия една огромна тайна (шегувам се ): Ние мъжете не умеем да четем женските мисли! Ей, тъй - не умеем! Ние сме същества на логиката и буквалното възприятие - чуваме точно това, което е изречено от жената; виждаме точно онова, което е показано от нея. Не търсим скрит подтекст, не боравим с тънки намеци, нито обичаме да гадаем, защото така рискуваме да си съставим погрешни изводи. Искаме недвусмислени, ясно изразени знаци, които жената да отправи към нас, за да я разберем също така ясно и недвусмислено, както тя очаква от нас. Но само с мълчанието на жената, разчитаща на опитите за телепатично четене на мисли от страна на мъжа, няма как да се случи. Неоспорим факт е, че хората, които са осъзнали тази простичка истина и не следват заучено поведение за пред обществото от страх да не би някой да кажел нещо си зад гърба им, успяват взаимно да се намерят и да са щастливи. И бидейки благодарни, че когато е трябвало, са били дейни и точно затова са спечелили!
 Противно на взеобщото изтъркано схващане, че жената щяла да изглежда жалка в очите на мъжа, ако сама го заговори и пожелае опознаване, ще ви кажа, че всъщност на повечето мъже им е много приятно, ако някоя жена направи точно това! И тогава шансът да се получи нещо между двамата е около 3000 пъти по-голям, отколкото обичайният вариант със стоенето на жената настрани и мълчанието ѝ.

Всъщност действително би навредило на една жена да се предлага на мъж.
От една страна мъж свободен досега не съм видяла да отхвърля възможност да си легне с жена,освен ако не му е страшно противна(дори и тогава,ако е позагорял ще се прежали за секс) и после да си я отхвърли.
От друга- по-страшното -да продължава да не харесва жената кои знае колко,но да е с нея,за да не е сам и да има редовен секс и да бройка нещо по-добро.
Затова и някак се е затвърдило това,че мъжът е този който трябва да ухажва ,сваля и т.н - да се потруди и да покаже истински интерес.Не че няма и изключения на това правило-някой друг психопат и играч,но една нормална жена в 90% от случаите няма да си легне и още по-малко да остане с някой,който не харесва.10%те процента оставям за тези,които си търсят спонсор и да бъдат държанка и жените с психични проблеми и себеоценяне.

 Не става въпрос жената да се самопредлага на мъжа като държанка, а да прояви инициатива да се запознаят и така да тръгне общуването помежду им, което да има възможност да прерасне и в естествено опознаване с течение на времето.
 Не мога да се съглася с твърдението за свободния мъж, който не би отказал на жена да си "легнат". Не на всички мъже ангелът им е слаб. Аз съм грозен, глупав, дебел, нисък и беден, но не ми е било проблем да отказвам на желаещи ме за в леглото жени, при това хубави и начетени. Но е имало други неща, които са ми показвали, че не бихме си подхождали, без непременно да сме кофти личности сами по себе си. Има хора, които просто не са като плюса и минуса на магнитите и не става спойката помежду им. Познавам и други мъже, които знаят какво искат и не биха се възползвали от жената, само за да си направят едното удоволствие.

 Обаче съм съгласен с теб, че има много мъже, които са готови да са с някоя жена, колкото да имат нещо в леглото за вечерта. И, както ти спомена, често такъв тип мъже си бройкат други жени между другото, с надеждата да им излезе късметът с някоя по-готина. Това определено е много недостонойно поведение и е в ущърб на тези от жените, които не могат да осъзнаят за какво биват използвани. А някои сигурно го осъзнават пределно ясно, но при тях има някакви психически травми, чувство за малоценност и обреченост без този мъж. Касае се за Стокхолмския синдром, при който жената отъждествява насилник или възползващ се от нея като нещо добро и незаменимо. Самовтъпляват си, че не могат да живеят без този мъж и, че без него са кръгла нула. И се започва с едно безкрайно прощаване на изцепките му, с надеждата да го превъзпитат лека-полека. Което е невъзможно.

 Също на приливи и отливи е и схващането, че ако мъжът плаща, т.е. женското възприятие за "показване на интерес и сериозност", значи бил годен и сериозен. Ти правилно отбеляза, че има и изключения. Аз също не го споделям и съм чувал за подобни изключения. Много жени са се опарвали от изкусни играчи, които са се ошлайфали в това да завъртат главата на жените с гръмки приказки и привидна показност на щедрост. И по-лекомислените и първични жени се връзват на тези театрални номера, започват да се самонавиват колко добре се развива всичко, след което минават през кревата, а накрая си ближат раните. И обратното - предвид икономическата обстановка в страната ни, не са рядкост мъжете, които няма как да извадят луксозна кола и пачки на масата, с които да покажат "интерес", съответно биват нарочени за несериозни. Ето това се получава, когато парите погрешно биват считани за равнозначни на човешкото качество "сериозност".

Е никой не им е виновен, че са лекомислени и първични. "Играчите" прилагат елементарен тест за интелигентност и достойнство. След една възраст човек трябва вече да знае как работи живота и да притежава нужния инсайт. Тарикатите се пръкват заради наивниците, а не обратното. Трябва да е малко пресметлив, умерен, да балансира нещата. Пък и не е чак голяма болка да мине някоя през леглото на някой само щото се е полакомила. Пак да се радва, че бъбреците й са още нейни, че тези луксозни коли често не са от легални бизнеси.

Това е толкова вярно. Ще се опитам да го запомня.