Други пък те не са мой типаж. А иначе - стоях сама около 4-5 години след като родих първото дете, разделих се с баща му и хич и не ми беше до проби- грешки и да си оставям детето по баби, че да хойкам.
- Публикувана: 5 май 2019, 11:43 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2019, 21:27 ч.
Къде да се запозная със свестен човек?!
Абе трудно е, ако си с големите претенции. Аз например съм така, все им намирам кусури. Пък и не се бутам много сред хора, защото като цяло ми е скучно, мразя дрънканици тип ден да мине друг да дойде, smalltalk, та ей ти - трудно.
...
Бих искал да поднеса извиненията си към Bonitta22, че в отговор на нейни догадки за мен и мои изказвания, с които не бях съгласен, в желанието си да опровергая категорично това, на места се изразих малко по-силно от необходимото! Усмивки! 
Ако и друга участничка от дългото ми мнение се чувства леко засегната, нека същоприеме моите извинения! Нямам намерение да се оправдавам. Считам, че на първо място следва да сме критични към себе си и да искаме оттам да започва по-доброто, а едва след това да гледаме и останалите.
Ако и друга участничка от дългото ми мнение се чувства леко засегната, нека същоприеме моите извинения! Нямам намерение да се оправдавам. Считам, че на първо място следва да сме критични към себе си и да искаме оттам да започва по-доброто, а едва след това да гледаме и останалите.
Счупено пиронче, одеве спомена нещо за годините ми, за годините на които звуча и за годините, на които предполагаш, че съм.. Я ми поясни пак, че не схванах какво имаш предвид. Говори ми в цифри как точно си ги преставяш нещата, че ми стана много интересно
P.S. Извинението се приема.
P.S. Извинението се приема.
Празните приказки ги казах по повод на това, че не се бутам сред хора, защото не обичам да говоря и слушам празни приказки, т.е. социалният ми кръг винаги е бил тесен.
Умен, умен - колко да е умен...? Някои са всезнайковци, все те знаят най-добре кое е добре за тях, теб и .. евентуалните ти бъдещи деца, други като Пирончето - дървени философи, на теория умни, на практика ... Като си с торбата с изискванията е трудно, да.
Умен, умен - колко да е умен...? Някои са всезнайковци, все те знаят най-добре кое е добре за тях, теб и .. евентуалните ти бъдещи деца, други като Пирончето - дървени философи, на теория умни, на практика ... Като си с торбата с изискванията е трудно, да.
Празните приказки ги казах по повод на това, че не се бутам сред хора, защото не обичам да говоря и слушам празни приказки, т.е. социалният ми кръг винаги е бил тесен.
Умен, умен - колко да е умен...? Някои са всезнайковци, все те знаят най-добре кое е добре за тях, теб и .. евентуалните ти бъдещи деца, други като Пирончето - дървени философи, на теория умни, на практика ... Като си с торбата с изискванията е трудно, да.
Умен, умен - колко да е умен...? Някои са всезнайковци, все те знаят най-добре кое е добре за тях, теб и .. евентуалните ти бъдещи деца, други като Пирончето - дървени философи, на теория умни, на практика ... Като си с торбата с изискванията е трудно, да.
И аз съм така - интроверт. Като седна на типичната "маса" някъде със 7-8 човека и ми доскучава на 5та минута от празни приказки и безмислени бъзици.
Умни, имам предвид умни. Не дървени философи. То си личи по това къде се намира тоя човек, в каква среда се движи, дори ако щеш какви са родителите му. И не робувам на разни предразсъдъци, че не бивало да съм зависима. Защо да не бива? Ми и той е зависим от мен, иначе за какво сме си изобщо. Да делим сметките?
Пиронче, бе кой вече работи с години по проекти? Къде има такива срокове? Почваш да звучиш като Шелдъна с хвърчащия диод, оня, дето си търсеше жена.
Но няма да изпадам в подробности. 
Пък и не се бутам много сред хора, защото като цяло ми е скучно, мразя дрънканици тип ден да мине друг да дойде, smalltalk, та ей ти - трудно.
Правилно правиш, Вероника. Повечето хора говорят пълни глупости, колкото да не мълчат и да не заспят.
Ами не знам, на мен това все едно ми е да се забия да пиша Великия Си Роман и да чакам успеха, вместо всеки ден да пиша доза комерс и да си имам някаква пистичка за успехи.
И мен силно ме съмнява някой да остави на един-единствен мега-супер български инженер да мисли с години над някои проблеми, вместо да наеме консултант, екип и нещата да стават за месеци.
Иначе сега с тоя глад за специалисти, би трябвало вече да си се пласирал и да си с високи доходи, кола и жилище.
И мен силно ме съмнява някой да остави на един-единствен мега-супер български инженер да мисли с години над някои проблеми, вместо да наеме консултант, екип и нещата да стават за месеци.
Иначе сега с тоя глад за специалисти, би трябвало вече да си се пласирал и да си с високи доходи, кола и жилище.
Ох, натовари ме пак, Счупено пиронче 
За 24/7 правя последно уточнение, защото става банално вече - казах НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ 24/7, а не бачкаща за детето денонощно. Моля те, прави разлика между двете неща, защото както обвиняваш мен, че съм ти сложила думи в устата, така и ти го правиш, изопачавайки моите.
За работата, като "геройство" по време на учене казах точно, че НЕ го приемам за геройство. И не съм писала никъде, че на жените родителите били по-богати от на мъжете, както се опита да обясниш, че съм казала. Тук нещо не се доразбрахме, но така или иначе темата е тъпа, така че няма смисъл да дълбаем
По това изречение за мъжа "да взема отношение по подредбата и чистотата в домакинството", аз нямам абсолютно нищо против, даже обратното. В нашето семейство сме се разбрали така с мъжа ми и си помагаме взаимно, без да си мерим везните. Естествено, стремя се аз да си върша "женската работа", но винаги съм била рамо до рамо с него и когато той има нужда в типично "мъжката работа" - тук разбирай шпакловки, сглобяване на мебели, боядисване, бетони, керемиди и каквото друго ни поднесе животът.
НО аз написах "никой уважаващ себе си мъж няма да хване метлата" по повод на това:
"Основните причини повечето татковци да не го правят, са две:
1. Майките твърдо настояват те да си стоят вкъщи и да отглеждат детето, а мъжът им да работи и да носи пари.
2. Почти всички от майките не печелят достатъчно като татковците"
Ето, че и ти ми вадиш изреченията от контекста. Мисля, че си го написал точно по начина, по който аз съм го разбрала.
Думите ми "жените нямат търпение да завършат гимназия, за да започнат да се провалят в живота" не са цитат от твой пост, а "преразказване" на тези твърдения:
"още от завършване на гимназията* и след това не са направили необходимото да се развият в професията, която са избрали.
б) избрали са професия, която поначало не е доходоносна, само защото са предпочели тя да е възможно по-лека и спокойна, осъзнавайки ниското заплащане."
С това си изказване точно така ми прозвуча. Ако съм го изтълкувала грешно, ок.
Но и като цяло теориите ти за работата и твоята сфера на реализация са ми малко ..не много ок, защото излиза така, че само проектантската дейност е трудна работа и само от там се вадят пари. Има толкова много професии, които са доходоносни и не е задължително години наред да влагаш енергия в едно нещо, че накрая да го окачествиш като "работа, която е отговорна" и т.н. Има толкова жени адвокати, които също носят немалка отговорност за животите на хората. Ако делата им приключат за няколко месеца какво? Избрали са си работа, която е по-лека ли? Не съм съгласна.
За бившата ти, да, признавам, че съм пропуснала някои неща явно, като това, че явно много си бачкал, докато сте били заедно. Но това пък не означава, че си оставил у нея нужното усещане за спокойствие и сигурност, което не винаги е равностойно на пари в чист вид.
За 24/7 правя последно уточнение, защото става банално вече - казах НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ 24/7, а не бачкаща за детето денонощно. Моля те, прави разлика между двете неща, защото както обвиняваш мен, че съм ти сложила думи в устата, така и ти го правиш, изопачавайки моите.
За работата, като "геройство" по време на учене казах точно, че НЕ го приемам за геройство. И не съм писала никъде, че на жените родителите били по-богати от на мъжете, както се опита да обясниш, че съм казала. Тук нещо не се доразбрахме, но така или иначе темата е тъпа, така че няма смисъл да дълбаем
По това изречение за мъжа "да взема отношение по подредбата и чистотата в домакинството", аз нямам абсолютно нищо против, даже обратното. В нашето семейство сме се разбрали така с мъжа ми и си помагаме взаимно, без да си мерим везните. Естествено, стремя се аз да си върша "женската работа", но винаги съм била рамо до рамо с него и когато той има нужда в типично "мъжката работа" - тук разбирай шпакловки, сглобяване на мебели, боядисване, бетони, керемиди и каквото друго ни поднесе животът.
НО аз написах "никой уважаващ себе си мъж няма да хване метлата" по повод на това:
"Основните причини повечето татковци да не го правят, са две:
1. Майките твърдо настояват те да си стоят вкъщи и да отглеждат детето, а мъжът им да работи и да носи пари.
2. Почти всички от майките не печелят достатъчно като татковците"
Ето, че и ти ми вадиш изреченията от контекста. Мисля, че си го написал точно по начина, по който аз съм го разбрала.
Думите ми "жените нямат търпение да завършат гимназия, за да започнат да се провалят в живота" не са цитат от твой пост, а "преразказване" на тези твърдения:
"още от завършване на гимназията* и след това не са направили необходимото да се развият в професията, която са избрали.
б) избрали са професия, която поначало не е доходоносна, само защото са предпочели тя да е възможно по-лека и спокойна, осъзнавайки ниското заплащане."
С това си изказване точно така ми прозвуча. Ако съм го изтълкувала грешно, ок.
Но и като цяло теориите ти за работата и твоята сфера на реализация са ми малко ..не много ок, защото излиза така, че само проектантската дейност е трудна работа и само от там се вадят пари. Има толкова много професии, които са доходоносни и не е задължително години наред да влагаш енергия в едно нещо, че накрая да го окачествиш като "работа, която е отговорна" и т.н. Има толкова жени адвокати, които също носят немалка отговорност за животите на хората. Ако делата им приключат за няколко месеца какво? Избрали са си работа, която е по-лека ли? Не съм съгласна.
За бившата ти, да, признавам, че съм пропуснала някои неща явно, като това, че явно много си бачкал, докато сте били заедно. Но това пък не означава, че си оставил у нея нужното усещане за спокойствие и сигурност, което не винаги е равностойно на пари в чист вид.
За 24/7 обясних вече, че обсъждах самото време, без никъде да съм омаловажавал грижите на майката. Нека се пак думите ми да бъдат четени дословно 1:1 и да не се залита към свободни съчинения и преразкази, водещи до погрешни впечатления от прочетеното. Много хора също на теория са 24/7 "на разположение" в работа и в личния живот, но ако трябва да сме безпристрастни, действителните часове "на разположение" са значително по-малко от теоритичните такива. Ето - мъжът ти може да е на твое разположение денонощно, но на практика колко часа от денонощието той те обгрижва? Дори и да приемем неговата професия също като обгрижване към еб (донякъде е), пак ли не му остава никакво време за други дейности и забавления, освен да е на пост до теб? Дори един филм или среща с приятел, хоби, излизане да си купи нещо - тези неща определено не спадат към гръмките 24/7 "на разположение", които бяха давани като пример по-напред в темата. Затова и аз бях изброил един дълъг списък със странични дейности, които бременните (особено в началните месеци) жени и майките на по-късен етап извършват, без това тяхно теоритично "разположение 24/7" да е действително 24/7. Като мъж, приемам нещата 1:1 такива, каквито са били написани/изречени. Затова и поне от моята гледна точка, както бях споменал, по-правилно е да се каже "в повечето време" или "много често през денонощието".
Но съм съгласен, че е по-добре да не спорим, защото само трошим излишно време.
Всеки си има виждане на нещата.За избора на професия след завършване на гимназията имах предвид и тези, които може да решат веднага след това да започнат работа, и другите, които избират професията и продължават в тази насока в университета. И при двата случая се касае за осъзнат избор към какво човек да се насочи, въз основа на лични разбирания, преценка на възможности за справяне със задълженията и особеностите на професията, приблизителното равнище на заплащане за дадена сфера и прочее. Никъде не съм писал за непременно започване на работа след училище и за проваляне на живота, ако не следваш за Висше образование, защото и поне двама човека в този уклон писаха, а всъщност не е така.
Точки 1 и 2 относно желанието майките да искат да са с бебето, а татковците да работят, са съвсем така, както съм ги написал. Това всеки непредубеден човек може да го види в действителния ни живот. Като не бях пропуснал да отблежа и за наличието на много малък процент изключения - в около 2% от семействата таткото гледа бебето, а майката работи нещо по-доходоносно от него. В някои западни общества след 3-тия месец майката се връща на работа. Живял съм навън и съм го виждал с очите си. И там няма на разположение баби и дядовци, за разлика от широкоразпространената привичка в България. И отново ще се повторя, че според мен българският модел с двугодишното майчинство е по-добър.
Като се почне с това тежко за мъжете и леко за жените. Ами да стане някой мъж медсестра, санитар, учител в детска градина, да види колко леки и префинени са женските професии.
Виж сега, ММ може да сменя памперси, да облича, храни и приспива дете. Но когато то беше бебе, му беше неимоверно трудно да разбира за какво реве в момента, виждаше му се много крехко в ръцете му и изобщо не ставаше да му го оставиш за цял ден и да идеш на работа. Откак придоби дар слово, може да го гледа по цял ден. Но като малко бебе не беше добър вариант.
Специално за Пирончето, 24/7 на разположение значи, че не знаеш в кой момент от денонощието ще трябва да прибършеш нещо разлято или гнусно. Или да слушаш 130 децибела плач. Може да се случи, докато си релаксираш с романче. Което значи, че дори мама с романче никога не релаксира 100% като нормален човек, а винаги е готова да я вдигнат, да направи прихапка, да забърше, преоблече, успокои, разтърве и сто други дреболии. Това, което изморява е, че не може да се отпуснеш и отблееш, с гаранция, че през следващите 2 часа никой няма да те търси. Ако си с малко дете, в следващия час ей така от нищото може да си в болница. Самото прекарване на време с дете е отговорност.
Аз не будя мъжа си в 2 през нощта със силен рев да ми донесе вода.
Аз не будя мъжа си в 2 през нощта със силен рев да ми донесе вода.
Така. Нямам времето (заради лежане, не от работа ) да прочета целия пост, но прочетох частта, адресирана до мен.
В голяма грешка си, ако смяташ, че е заяждане. Грам не е заяждане, а нещо върху което би могъл да помислиш. Дали пък девойката, която уж станала меркантилна нямаше да те погледне с други очи, ако в онзи момент не бе предприел някакви действия да излезете от блатото? Не ти казвам да изнесеш всичко на плещите си сам, а примерно да проведете някой и друг разговор ала: "Виждам, че вече връзката ни напредва, годините също, а не сме успяли все още да си осигурим един по-добър стандарт, какъвто и двамата заслужаваме. Дай да помислим какво можем да направим и ти, и аз, за да се изтеглим напред. Аз мога да направя еди какво си, еди що си, ти би ми помогнала много, ако еди какво си, еди що си..." Ей така да види, че има рамо, гръб, опора, инициатива... още думички имам, но започват да се припокриват.
Все си усетил, че това със "скромно, морално пригодено момиченце с нулеви претенции" не може да трае вечно, защото с времето животът тече към развитие обикновено и всеки се опитва да направи най-доброто, на което е способен, за да създаде добро семейство с нормален стандарт на живот.
Няма заяждане. Съвсем човешки съвет и друга гледна точка.
Мда, девойката е скочила от едната крайност в другата, защото ти не си предложил средно положение, а сама не го е намерила. Е, може би пак щяхте да се разделите, кой знае, но в случая ситуацията ми звучи точно така.
Нямам времето (заради лежане, не от работа ) да прочета целия пост, но прочетох частта, адресирана до мен. В голяма грешка си, ако смяташ, че е заяждане. Грам не е заяждане, а нещо върху което би могъл да помислиш. Дали пък девойката, която уж станала меркантилна нямаше да те погледне с други очи, ако в онзи момент не бе предприел някакви действия да излезете от блатото? Не ти казвам да изнесеш всичко на плещите си сам, а примерно да проведете някой и друг разговор ала: "Виждам, че вече връзката ни напредва, годините също, а не сме успяли все още да си осигурим един по-добър стандарт, какъвто и двамата заслужаваме. Дай да помислим какво можем да направим и ти, и аз, за да се изтеглим напред. Аз мога да направя еди какво си, еди що си, ти би ми помогнала много, ако еди какво си, еди що си..." Ей така да види, че има рамо, гръб, опора, инициатива... още думички имам, но започват да се припокриват.
Все си усетил, че това със "скромно, морално пригодено момиченце с нулеви претенции" не може да трае вечно, защото с времето животът тече към развитие обикновено и всеки се опитва да направи най-доброто, на което е способен, за да създаде добро семейство с нормален стандарт на живот.
Няма заяждане. Съвсем човешки съвет и друга гледна точка.
Мда, девойката е скочила от едната крайност в другата, защото ти не си предложил средно положение, а сама не го е намерила. Е, може би пак щяхте да се разделите, кой знае, но в случая ситуацията ми звучи точно така.