GoT 37 ПОСЛЕДЕН СЕЗОН - Да бъдеш или не.. /06.05.-12.05./

Какво й харесвате на тая Джили, погледът й е на абсолютен дебил... Предпочитам да гледам луда Денерис.

между другото аз си мисля и за друга възможност. не Дани да подпали града, а Церсей да го подпали с адски огън. Един вид, след мен и потоп. Аз няма да царувам, но и за вас ще останат само камъни...
а за това което си писала, ами да възможно. много варианти има в които Аря да умре, за това и съм на тръни и сън не ме лови, хаха.  
но не знам там, да измислят нещо. някъде да се скрие я нещо, под нещо, не ми пука.

Кротка, тиха, вярна и безвредна.

Харесваме актрисата!

Нещо друго да Ви питам и споделя...
В отминалия епизод, когато Денерис се прощаваше с Джора, наведе се целуна го, 2-3  нейни  сълзи затоплиха за секунди ...отдавна вледененото му бездиханно но вече спокойно ...лице....Сори отнесох се...Джора ми беше от любимците:disappointed_relieved: 
Та след като го целуна....се наведе още малко...по близо до ухото му...и все едно му каза нещо...Забелязохте ли...този момент...
като че ли му обещаваше...нещо...Може би ..."Ще отмъстя за теб"

Съгласен съм с втората част (ала се боя, че първата няма да е вярна, просто го и заявиха в прав текст вече, пък доста праволинейно го карат в подобни отношения).

Видях, че Денерис често е обсъждана като постъпваща лудо, особено в този епизод. Аз не видях признаци за лудост. Видях за силен гняв, може по някое време да обуземее от яд, но между падане на пелената и лудост в истинския й смисъл има огромна разлика.

Денерис дойде във Вестерос и имаше подкрепата на половината континент. Не е вярно, че никой не я е искал. Зад нея бяха Дорн, Предела и част от железния флот, зад нея застана и Севера. Тирион и Варис от първата секунда я подкараха с „бъди милостива, в КЧ има невинни селяни“.

Х време по-късно Денерис е точно там, откъдето тръгна, постепенно съюзниците й бяха убити един по един, драконите й бяха убити, кавалерията й бе убита, пехотата й бе убита, флотата й бе потопена (4 пъти май), най-старите и лоялните й съветници и придружители бяха убити, сега стигнахме да колим даже личните й приятелки. Всичко това не като една голяма, еднократна и шокираща загуба, а последователно, малко по малко, в непрекъсната серия от загуби. Насреща си получи един неориентиран любовник, който знае, че не знае нищо, подмолно ядене от страна на ония, на които отиде да помага, и пълно незачитане (иронично е, че единственият обърнал й внимание на пира беше не кой да е, ами дивак отвъд Вала, другият аутсайдер за Седемте кралства).

През цялото това време съветниците й (Варис и Тирион) продължават със същата стара песен „Трябва да махнем Церсей, но бъди милоствиа, в КЧ има невинни селяни“, без даже репликата да променят. И за капак изпълни всичките им съвети, на моменти ядосвайки им се, но пак слушайки ги, и останаха недоволни и заговорничат срещу нея. Е, хубаво де, тия селяни Церсей няма да ги пусне доброволно.

Величайшият Егон Таргариен е изгорил живи десетки хиляди хора. Харънхъл е такъв стопен именно заради него. Апропо, изгорил го е с всички вътре (един човек не е оцелял от хилядите) само и единствено заради Харън вътре, който е бил аналог на Церсей. После да не говорим на други места, камо ли в Дорн, какви ужасии са били. Не десетки, ами стотици хиляди са изгорели общо от драконите.

Уважаемите Старки са колели и бесили хилядолетия наред. В пълна безпощада – жени, деца, всичко опълчило им се под ножа. В момента имаме някаква романтична представа за тях, която се базира на честния и почтен Нед и огледалните му копия Роб и Джон. Тук масово си съдим с днешните понятия за свобода, равенство и демокрация от 21 век, когато всички трябва да се уважават, човешката неприкосновеност и благополучието на всеки индивид е най-висша цел (на думи), а целият свят подскача да рони крокодилски сълзи при някоя снимка на гладуващо африканче. Хубаво, ама през тази призма да се изкарва персонажът на Денерис от това фентъзи като луда, понеже пострадал някой невинен селянин еди къде си, не е особено практично.

След всичко случило се ако тръгне да беснее ще е точно толкова луда, колкото някоя днешна жена в пика на беса й, когато се разправя с изневерилия й съпруг и тежко и горко на всеки нещастник, озовал се наоколо. Яростно, безумно отприщване на събралия се гняв, прераснал до момент на падане на пердето и невъзможност за контролиране на помитащата емоция. Истинска лудост тук няма.

От анкетата дадох глас за Варис - беше предупреден от Мелисандра. Денерис му рече, че ако я предаде, ще се възнесе (образно казано).
За Хрътката. Никак не ми се иска и дано не загине. Но, докопат ли се с брат си в КЧ, няма голям шанс.
За Юрон. Просто ми е безкрайно неприятен. Единствения, след Джофри и Рамзи, на когото желая да отпраши в небитието.
Не е ли възможно да загинат повече хора?
Аря няма да я пипнат. Тя е недосегаема. Дори за сценаристите.
Санса винаги оцелява. По кьошета, по мазета и крипти (докато другите се бъхтят). Ще оживее момата. И ще пребъде.

Могат да го бронират, но след това ще трябва да търчи по земята като кокошка, защото няма да може да лети.

В някои фентъзита драконите имат брони. Няма да е нещо ново.

След драконобойните харпуни, които пронизваха цели кораби от-до, нещо, което май и гюлета с барут не са могли преди няколко века, всичко е възможно.

Ох, смях се с глас. Веднага се сетих за оня на Вала, Джанос Слинт ли се казваше? Дето се навря в мазето да се крие, когато Манс атакуваше, напика се от страх и правеше "компания" на Джили с бебето, които Сам скри там. Дааа, в мазетата се крият най-оцеляващите явно. Все пак Джили и бебето още са живи, нищо че на Слинт Джонито му клъцна дебелото вратле, все пак диваците не го убиха, оцеля от битката с тях. Та и Сансита така, възприела е правилното поведение, наври се в дупката пък горе какво става не те вълнува.

Цитат от "Ерагон"
"... Какво е това? — попита Ерагон. Бронята беше дебела два сантиметра и много тежка. Определено беше неподходяща за човек, а и имаше твърде много части.
— Дар от Хротгар — отвърна Орик доволно. — Стояла е толкова дълго в съкровищницата, че я бяхме забравили. Изкована е много отдавна, преди падането на Ездачите.
— Но какво е това?
— Броня за дракон, разбира се! Нали не смяташ, че драконите влизат в бой без защита? Сапфира е все още малка и тази вероятно ще й стане.
— Какво мислиш? — попита Ерагон.
— Дай да я пробваме.
След известни усилия да й я сложат, Ерагон и Орик отстъпиха, за да видят резултата. Целият врат на Сапфира беше покрит с триъгълни железни парчета, а стомахът и гърдите й — с дебели стоманени плочи. Краката и гърбът й също бяха добре защитени, но крилата бяха голи.
— Това ще ме забави, но пък ще ме предпази от стрелите. Как изглеждам?
— Доста внушително.
— Донесох нещо и за тебе, макар че не беше лесно да се намери... "

Джили никога не е имала претенции да е лидер. Нека се крие жената.
Сансето е друга бира. Още не мога да я разбера напълно. (По-скоро, още и търся оправдания.)

Коронис, страшен пост! Подкрепям всяка дума.

Не, беше напълнил един кораб с адски огън и отзад течеше.

Я да видите що си избрах тоя псевдоним
Има си и броня и е по голям от Дрогон