Фентъзи и фантастика - 17

  • 15 674
  • 726
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 41 806
Сега през ваканцията ми си дочетох Линията на бляновете на Лукяненко - хареса ми повече от Лордът на планетата Земя, но има един голям проблем - изглежда недовършена, а доколкото знам не е част от поредица. Освен това накрая се случват някои нелогични неща, като например, защо му е било на Къртис ван Къртис да праща Артур толкова пъти, ако през цялото време е можел сам и без чужда помощ да стигне до Граал?...

След нея започнах Илион на Дан Симънс и съм към края. Много странна книга. Прегледах някои ревюта в Гудрийдс, защото ме заинтригува - доколкото видях, повечето хора са във възторг от Илион и плюят по Олимп. Ами, според мен, Илион е много интересна, но далеч от перфектна (и по тази логика си мисля, че Олимп няма да ми се стори чак толкова ужасна и двете части ще са горе-долу на едно ниво за мен). Едва ли ще я чета втори път, но ми направи силно впечатление - чела съм малко такива книги. Струва ми се, че сюжетът е кодиран и се случват едни неща, които са представени като други неща - имаме апокалипсис в развитие, който е маскиран като приключенска история/епос... И това е така, не защото книгата е пъзел, а само поради прищявка на автора, който се старае да бъде колкото се може по-политически некоректен (освежаващо Wink  ). Прочетох, че има план за филмиране на двете книги, но не вярвам да стане някога, а и да стане, ще е провал.

# 151
  • Майничка
  • Мнения: 13 822
Може би защото препратките в "Олимп" са повече, отколкото в "Илион" и не всички произведения са толкова популярни, колкото историята от "Илиада".

Ако не си чела "Хиперион" - препоръчвам ти и него. За мен това са уникални епоси, трудно мога да им намеря аналог в научната фантастика.
И пак в личен план, напълно реабилитираха в очите ми Дан Симънс, чийто роман "Песента на Кали" ми е в топ 3 на най-гадните прочетени книги.

# 152
  • Мнения: 41 806
Песента на Кали не е ли първият му роман? Не съм го чела, но е нормално да не е много добър, ако е дебют.
По-натам ще прочета и поредицата Хиперион Simple Smile Първо Олимп - да видим дали ще ми се стори толкова зле, колкото е според ревютата.

Между другото, не знам какво проучване е правил за книгите, но в Илион има много неточности, свързани с митологията - например нещо дребно
Скрит текст:
- Зевс не е по-големият брат на Посейдон и Хадес - той е най-малък. Това е известен факт за всеки, който е обърнал внимание на гръцките митове - Кронос поглъщал децата си, накрая на жена му Рея й писнало и вместо последното бебе (Зевс) му дала да глътне един повит камък. По-късно той освободил всички, започнал война срещу Кронос и завсел властта.
Тъй че Зевс е по-млад дори от жена си Хера, а не само от братята си. Simple Smile
И нещо очевидно - войната срещу боговете е пълен абсурд - ако това бяха истинските гръцки богове, просто щяха да избият всички. В митологията има примери за това (има и потоп, след който всички са избити и земята е презаселена - това е в мита за Девкалион - древногръцкият Ной  Simple Smile ). Боговете убиват както им харесва, дори малки деца, а хората не могат да им го върнат - ако се разбунтуват като в Илион, биха били избити до крак, а боговете не биха се опитали да им се обясняват.
Естествено, Дан Симънс пише своя история и не е длъжен да се съобразява с логиката на митовете, но това е една от причините, поради които сюжетът на Илион съвсем не е толкова перфектен, колкото го изкарват.

И още нещо - Манмът е експерт по Шекспир, който никога не е чел Троил и Кресида (безсмислена и недовършена пиеса, хвърлих й едно око съвсем случайно, защото Маделин Милър я споменава в свое интервю - ако не бях, нямаше да ми направи впечатление). Това е пиеса на Шекспир за Троянската война. Би трябвало моравекът, който е луд фен на Шекспир, да е запознат с нея.

# 153
  • Мнения: 22 280
ако трябва да сме точни, в редките случаи когато човек успява в старогръцката митологията да порази някое божество той е герой (Херакъл или пък Диомед) и задължително му помага друго божество, което го крие от удара на противника или пък му дава исполинка сила.. Дори и най-големите герои са беззащитни ако резгневят всички богове - добрият пример е малкият Аякс, когото Посейдон спасява от вълните, протв волята на другите богове той започва да се хвали че сам се е спасил и Посейдон го убива заради надменността, като разцепва скалата под него и той пада в бушуващото море.

Това е едно от нещата които не ми харесват в Пърси  Джаксън - няма реализъм

# 154
  • Мнения: 41 806
Така е; в съвременната литература, филми и сериали трябва хората да са силни почти колкото боговете и да ги побеждават - сега така е модерно, докато реално в митовете има много примери, в които героят се разбунтува и бива смазан. Точно затова не е много вероятно Елена или Андромаха толкова лесно да решат да се разбунтуват - дали мразят или харесват боговете няма никакво значение - те би трябвало да знаят какво ще последва. Ако ситуацията не им понася, по-просто би било да се самоубият, отколкото да си навлекат гнева им и да рискуват всеки, който им е близък, също да бъде убит за отмъщение.
И това не се отнася само за древногръцките богове - по принцип във всяка една митология/религия, е лоша идея да се опълчиш на бог, защото ще те унищожи заедно със семейството ти до девето коляно. В някои случаи заедно с града и даже страната, в която живееш.

# 155
  • Мнения: 22 280
всъщност в митологиите, героите са или роднини на боговете (Херакъл - син на Зевс, Менелай -зет на Зевс, Тезей - син на Посейдон) или са фаворити на някоя богиня (Диомед и Одисей - на най-вече на Атина, но също  и Хера).
В Библията също е така - Йехова си има официални "любимци" Йосиф, Мойсей, Исус Навин, Давид и пр. и всячески им помага.
класически са примерите с Йосиф и Давид, които са най-малки братя измежду 12/7 сина, но Бог избира тъкмо тях. Без Божията подкрепа Давид никога не би станал цар.
Дори в скандинавските митологии за да победиш митологично чудовище трябва да ти помага я Один, я Тор, я поне някое джудже да ти е задължено.
Ако вярваме  на Библията за Бог не е проблем за една-единствена нощ да избие всички първородни синове на Египет, нито да хвърли потоп, който да продължи 40 дни и да стигне до върховете на най-високите планини или да заличи Содом и Гомор с атомно оръжие. Зевс също си е падал по идеята за ОМП - когато хората станали повечко просто провел Троянската война, където загинали 100 000 души.

# 156
  • Мнения: 41 806
Боговете понякога наказват и любимците си - например Йов: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B2

Някои тълкувания наричат това изпитване, но за какво изпитване говорим, щом всичките му деца са били избити? Дори и след това да е имал други, това не променя фактите и не компенсира загубата.

Пърси Джаксън има странен морал, дори да оставим настрана тази липса на реализъм. Гледах видео интервю с автора, в което той твърди, че децата били длъжни да обичат родителите си (в случая божествените си родители), дори да са ги изоставили и да не се интересуват много от тях?! Явно е особен човек...

# 157
  • Мнения: 22 280
В случая с Йов не е точно наказание, а изпитание  за смирение
В случая с Йов всичко което му е било взето, му е било върнато - стадата му се намножили по седем пъти отпреди, а е имал и нови деца. Обривите му ги манхал Рафаил (или беше Ууриил?) който похвалил Йов, че не хули Бог, но го смъмрил, че се фука с праведния си живот.


На подобно изпитание е бил подложен Авраам, който трябвало да заколи сина си защото Бог пожелал. Тук смисъла е, не че Бог е наистина е искал да умре Исаак,  (Бог в крайна сметка заместил Искаак с козел)q а че е искал да провери доколко му е верен Авраам
Спомнете си, че навремето Бог поискал същото и от падналите ангели - да се отделят от децата си, ,родени от човешките жени, уж за да бъдат убити. И ангелите се разбунтували, т.е. поставали своята кръв и плът на Бог, своя владетел. Накратко - провалили се на изпитанието за смиреност
Неслучайно първият грях  е гордост - грехът на Луцифер. гордостта върви ръка за ръка със суетата.


В случая с Пърси Джаксън първо нереално е, че героите са  деца. Но за Разлика от Хари Потър, където децата порастват постепенно, минават през трудности, в даден момент се мразят, тук Пърси прекалено бързо овладява уменията си и започва да поваля чудовища, същински Херкулес. Дори в Нарния героите-деца изпитват отчаяние, трудности и не биха успели ако го нямаше Аслан. На Пърси Джаксън някак си прекалено лесно му се получава всичко.

Последна редакция: нд, 28 юли 2019, 18:25 от Лорд Сняг

# 158
  • Мнения: 41 806
Синът на Авраам е бил спасен в последния момент, докато децата на Йов са избити. Ако ти имаш дете и то умре, и след това ти се роди ново дете, това не отменя смъртта на първото.

# 159
  • Мнения: 22 280
Петя,
 Бог, като върховен съдник,  който е отговарял за милиарди не го е интересувало дали това е било последният или предпоследният момент. Той е разполагал включително с живота на Йов и АВраам.  Бог не е нищо друго освен един върховен феодал.Той е искал да види дали Авраам е готов да пожертва най-скъпото си зарази него.  Идеята е, че след като пожертваш всичко за Бог, той или намира заместител на жертвата (Авраам) или те възмездява за загубеното (Йов) дали това с което той е възмедил Йов е бил равностойно на загубата не е проблем на Бог, а на Йов - Йов е длъжен да се подчинява и толкова! Всеки бунт (Луцифер и ангелите) пък било и поради това че поставяш жена или деца над Бог, значи че ти не поставяш Бог на първо място в сърцето си, т.е.  смееш да му опълчваш заради някого другиго/обявяваш се сам за Бог. Това е държавна измяна и се наказва най-строго от всички престъпления - със смъртна присъда. Затова Сатана и херцозите му били хвърлени в Ада, той изгубил правото да се нарича ангел, защото пожела трон, който не е бил него. Луцифер е  бил едно гигантско огледало, което светело с блясък на Бог. Когато той престанал да отразява Бог, изгубил и светлината си, защото нямал собствена светлина. Самата идея че може да оспорваш заповедите на Бог е немислима. Саул например поискал да скрие част от военната плячка, която Бог обявил да се предаде на заколение (корупцияяяяя!) и Бог веднага му отнел правото да бъде цар и решил, че цар ще е Давид.

В Древногръцката митология, единствения който се чувства достатъчно равнопоставен на Зевс за да оспорва заповедите му е Посейдон (Троя) където той се заканва да Зевс, да си гледа небето и да дава команди на съпругите, любовниците си и децата си, но не й на него*. С това изключение ние не знаем някой да е оспорил някога заповед на Зевс - дори Хера си е патила от него, когато той я провесил с една верига между небето и земята и никой не смеел да се намеси.
През средните векове владетелите създават метафората за Краля , херцозите, барони по нискостояща пирамида, по алюзия за Бог, архангелите, ангелите. И бунта към владетеля трябва веднага да бъде смазван в зародиш.

*Чел съм много версии, че Посейдон е "огледален образ" на Зевс, и това като че ли се потвърждава от държането на Посейдон

Последна редакция: нд, 28 юли 2019, 18:45 от Лорд Сняг

# 160
  • Мнения: 41 806
Е, да. И аз това казвам - няма значение дали харесваш Бог/боговете или не. Няма значение дали са справедливи - въпреки че повечето пъти не са (и нашият Бог Отец не е). Просто си длъжен да се съобразяваш с тях, защото иначе ще те унищожат.
Това се отнася за Бог/боговете в абсолютно всички митологии.

Не мисля, че някой би могъл да се опре на Зевс от древногръцката митология при хипотетичен конфликт, дори Посейдон. Този бунт, който споменаваш, начело с Хера, май включваше всички богове - опитали са се да му спретнат заговор, но той ги е разгромил.

# 161
  • Мнения: 22 280
не, не ги е разгромил. Посейдон както казах е изключението. Всъщност Зевс бива приспан от Хера (тя уговоря Хипнос, бога на Съня), Посейдон започва да вършее избивайки наред Троянци и влива сила на двамата Аякси., Зевс се събужда внезапно, вижда как фърчат наляво и надясно трянци, а той е обещал на бившето гадже Тетида, никакви победи за ахейците, докато Ахил го нямаааааа....
И двамата богове дълго и нашироко се заканват един на друг, но накрая Хера умирява Посейдон и той се отегли в морето  мърморейки. Мирча Елиаде има интересни теории за Посейдон, че той е по-стар бог, от Зевс, а Зевс е "привнесен", и затова не са могли истински да намалят силата му. Показателно е, че Тезей е огледален на Херакъл, Посейдон също има тризъбец като Зевс, също може да прави земетресения  като Зевс,  а освен това има власт над всички океани и морета, както Зевс - над небето, и съответно П. може да прави цунамита. Той един от "СВ.Троица", обаче Хадес е пасивен, а Зевс и Посейдон са много активни. И двамата често се превръщат в бикове и оплождат я някоя нимфа, я някоя царица Посейдон е много почитан от атинянитите, ведно с Атина Палада си е оспорвал правото да бъде защитник на града.
не мисля че друг освен Зевс и Посейдон има тризъбец, който е прерогатив за върховна владетелска власт - именно чрез нея те правят земетресенията и гръмотевиците
Впрочем Зевс не е можел да победи титаните преди към него да се присъдинят Посейдон (който водил битки в моретото самостоятелно от другите)  и Хадес (който се бил изолирал в Тартара)така че не е всесилен
Но, принципно всичко други  освен в Посейдон, са в подчинено положение спрямо Зевс, дори и Хадес, който е доволен и и щастлив да си живее в Тартара и не излиза много навън. А разни му там Аполони, Артемиди, Ареси, Хефести, Хери, Афродити, Персефони, Деметри по думите на Зевс той всичките е можел да ги окачи на една верига - той нагоре - те надолу и е нямало въобще да го затруднят.


Скрит текст:
Земетръсецът славен така й отвърна сърдито:

185
„Горко ни! Ако и мощен, Кронид е говорил надменно,

щом ме заплашва със сила, макар че сме равни по почит.

Трима сме братя от Кронос, които е Рея родила:

Зевс, Посейдон и бог Хадес, владеещ подземното царство.

Всичко на три е делено и всеки частта си получи:

190
с жребий на мене се падна вовеки морето пенливо,

Хадес получи дълбокия мрак на подземното царство,

Зевс пък — небето широко сред облаци и сред ефира:

обща за всички остана земята с Олимп необятен.

Ето защо не живея по воля на Зевса! Спокоен,

195
както и силен, той нека над своята трета владее.

Мен да не плаши с ръцете си, сякаш съм жалък страхливец!

По-добре той ще направи да мъмри със думи обидни

щерките и синовете, които самичък създаде.

Те по неволя ще слушат, каквото им той заповядва.“
- ето го и отговорът на Посейдон на думите на Зевс - вижда се, че владее една трета от земята и Олимп, че всичко е делено на три, че всичко е подбирано с жребий, че Посейдон съвсем не се страхува от Зевс и го съветва да налага волята си на щерките и синовете си, които ще го слушат по неволя.

Последна редакция: нд, 28 юли 2019, 19:22 от Лорд Сняг

# 162
  • Мнения: 41 806
Възможно е да е бил върховен бог от друга ера, но по-късно да е променен - същото се отнася за Пан, Дионис и някои други божества.
Но в по-новите митове, които са свързани, той също е погълнат от Кронос и спасен от Зевс, следователно е по-слаб от него. Сега погледнах за бунта - пише, че е участвал в бунта и за да го накаже, Зевс го изпратил да гради стените на Троя, заедно с Аполон (той също е наказан). Това е доста преди войната. Предполагам, че са били преобразени...

# 163
  • Мнения: 22 280
Скрит текст:
Земетръсецът славен така й отвърна сърдито:

185
„Горко ни! Ако и мощен, Кронид е говорил надменно,

щом ме заплашва със сила, макар че сме равни по почит.

Трима сме братя от Кронос, които е Рея родила:

Зевс, Посейдон и бог Хадес, владеещ подземното царство.

Всичко на три е делено и всеки частта си получи:

190
с жребий на мене се падна вовеки морето пенливо,

Хадес получи дълбокия мрак на подземното царство,

Зевс пък — небето широко сред облаци и сред ефира:

обща за всички остана земята с Олимп необятен.

Ето защо не живея по воля на Зевса! Спокоен,

195
както и силен, той нека над своята трета владее.

Мен да не плаши с ръцете си, сякаш съм жалък страхливец!

По-добре той ще направи да мъмри със думи обидни

щерките и синовете, които самичък създаде.

ТТе по неволя ще слушат, каквото им той заповядва.“ [/b]

също и стих 210

аз пък на Зевса съм равен по своята сила и жребий.

Илияда - глава 13
мисля че в думите "макар да сме равни по почит" и "не живея по воля на Зевса" "мен да не плаши с ръцете си" "аз пък на Зевса съм равен по сила и жребий" става ясно че Посейдон е абсолютно равен на Зевс във всяко едно отношение.

 ето го и отговорът на Посейдон на думите на Зевс - вижда се, че владее една трета от земята и Олимп, че всичко е делено на три, че всичко е подбирано с жребий, че Посейдон съвсем не се страхува от "ръцете на Зевс" и го съветва да налага волята си на щерките и синовете си, които ще го слушат по неволя. Уменията на Зевс - да прави зетресения  и да вдига бури - са напълно равни на тези на Зевс, има и тризъбец като него. Зевс има мълнии, но пък Посейдон има цунамита, освен това на негова страна е бог Океан, с всички реки, потоци, нимфи и водни божества, а те покриват повечето от Земята.

Тълкувателите забелузват в последният стих " по-добре той де да направи да мъмри със думи обидни
щерките и синовете, които самичък създаде" отново едно равенство -  Посейдон не е създаден от Зевс, той не е негово творение, т.е. равен му е като бог . Това че Зевс е излязъл първи  от корема на баща си, е просто случайност, защото той е бил глътнат последен.

Последна редакция: нд, 28 юли 2019, 19:40 от Лорд Сняг

# 164
  • Майничка
  • Мнения: 13 822
Песента на Кали не е ли първият му роман? Не съм го чела, но е нормално да не е много добър, ако е дебют. ...

Не казвам, че е лош, просто за мен е гаден.

Общи условия

Активация на акаунт