Говорим си за Боговете, Човека, Вселената, Философите и Живота

Няма смисъл да наказваш някого за нещо, което не помни (не изкупуваш предишен живот в този).

Реалността притежава безкрайно разнообразие от форми на проява.

Всички възможни форми на проява на реалността се съхраняват в информационна структура – пространство на варианти. В него се  съдържат всички възможни варианти на всички събития, които могат да се случат.

Движението на материята в пространството на варианти е форма на проява на реалността.

Времето е статично докато не го разгледаш кадър по кадър като филмова лента.

Излъчването на мислена енергия материализира потенциален вариант. Съзнанието определя действителността.

Не можем да променим нещо в една жизнена линия, но можем да преминем на друга.

Махалото живее от енергията на мисълта, която изцежда от хората, за него ние сме батерии. Всичките ни емоции са храна за махалото.

Щом работата не става, значи така трябва. Намирай положителното във всичко.

Всяко поколение е убедено, че животът е станал по-лош.

Нямай желания, имай намерения. Липсата на прекомерно значение и отношение на зависимост води до сбъдване на желаното. Енергията на намерението е достатъчна.

Чистото намерение е единство от желание и действие при отсъствие на значение.

Колкото по-голямо значение придавате на събитието, толкова по-вероятен е провалът ви.

Равновесните сили изчистват излишните потенциали.

Свалете летвата на значението и важността като не се надявате да получите онова, което е важно за вас.

Намалете значението на целта си.

Когато мислите за онова, което активно не искате, отивате на честотата на неговата линия и то се случва.

Излъчвай само положителна енергия.

Нямай угризения на съвестта. Нямай чувство за вина.

Не искай пари, имай цел, а парите ще дойдат сами.

Можеш да искаш всичко.

Излишен потенциал се създава тогава, когато придавате прекомерно значение на качество, обект или събитие, вътре или вън от себе си.

Чувството за хумор – да се посмееш над себе си и другите без злоба - не създава излишен потенциал. Хуморът е отрицание и карикатура на важността.

Спонтанност, импровизация, по-леко отношение към важните събития. Подготовка само като застраховка. Действайте, не мислете.

Хората страдат от депресия, никой не страда от прекомерно веселие.

Всичко трябва да се решава по най-лекия и прост начин, по пътя на най-малкото съпротивление.

Повече наблюдавайте, по-малко се опитвайте да контролирате.

Всичко е по-лесно отколкото изглежда.

Душевният комфорт е ясен пътеводен знак.

Отслабете хватката на плановете си и включете непредвиденото събитие в сценария си.

Мозъкът не съхранява информация, а пътища към нея в пространството на варианти.

Сънищата не са илюзия. Сънищата са нереализирани сектори на пространството на варианти. Разумът не си ги въобразява, а ги вижда действително.

В осъзнато сънуване душата лети през нереализирани сценарии на пространството на варианти. Но ако попадне на материално реализиран сектор можете да изчезнете заедно с тялото си пренасяйки се там. Или ако тялото остане се констатира смърт по време на сън.

Нашите мисли и желания насочват движението ни в пространството на варианти.

Намерението е решимост да имаш и да действаш. Не се реализира желанието, а намерението.

Има смисъл само намерението да избирате. Изборът не е молба, а вашата решимост да имате и да действате. Намерението не създава излишен потенциал, защото енергията на потенциала на желанието се изразходва за действане.

Желанието и действието се обединяват в намерение. Намерението в действие стопява излишния потенциал по естествен път, без участието на равновесните сили.

Действайте незабавно. Обмисляйки сложността на проблема създавате излишен потенциал и давате енергия на махалото. Когато действате реализирате енергията на намерението.

Намерението е движещата сила, която реализира секторите в пространството на варианти.

Хората с телекинеза не движат предметите. Със силата на намерението си те преместват материалната реализация в пространството на варианти.

Природата на мисловната енергия, насочена към постигане на целта, се проявява в три форми: желание, вътрешно намерение и външно намерение.
Желанието е концентриране на вниманието върху самата цел.То няма никаква сила. Колкото и да желаете целта от това нищо няма да се промени.
Вътрешното намерение е концентриране на вниманието върху процеса на собственото движение към целта. Това вече работи, но изисква много усилия.
Външното намерение е концентриране на вниманието върху това, как целта се реализира сама. То позволява на целта да се реализира самостоятелно. Вариантът на реализираната цел вече съществува, остава само да бъде избран.
С вътрешното намерение целта се постига, а с външното се избира. (стр. 35)

Вътрешното намерение се стреми към целта директно. Външното намерение е насочено към процеса на самостоятелното реализиране на целта. То неумолимо, хладнокръвно, безпристрастно и непреклонно придвижва целта към реализацията й.

Външното намерение възниква не в резултат от волево усилие, а като следствие на единството между душата и разума. Вътрешното намерение (волята) трябва да е насочено само към постигането на това единство. В този смисъл външното намерение не се поражда от волята и действа сякаш независимо от нея. Но за да се появи то, е необходимо да се осъзнае, че сценарият може да се контролира. Осъзнатостта е необходимото условие за възможността да се принуди външното намерение да работи за нас.

Наблюдавайте себе си отстрани.
Бъдете страничен наблюдател в ситуации, които бихте сметнали за важни. Контролът над ситуацията предполага внимание и яснота на мислите. Дайте си сметка, че сами определяте правилата на играта.

Всеки сложен проблем има просто решение. То се намира на “водевилната” жизнена линия. За да преминете върху тази линия трябва просто да си представите, че ще бъде точно така.

Осъзнатостта не е контрол, а наблюдение.

Реших за себе си, че ще получа желаното. Нали го искам! Тогава какво? Ще го имам - и точка.
(Реши и знай какво искаш.)

Намерението не вярва и не желае, то просто действа.

Транссърфинга е преминаването по жизнените линии, или с други думи движението на материалната реализация по секторите в пространството на варианти.
Външното намерение е силата, която осъществява транссърфинга.

Овладяването на външното намерение изисква намаляване на важността и отказване от желанието да се постигне целта.

Ако вътрешното намерение е решимост да действате, външното е по-скоро решимост да имате. (Бъди готов да получиш това, което искаш).

За да се намали важността има едно просто действено средство – предварително да се примирите с поражението. В противен случай няма да се отървете от желанието.

Примирете се с поражението и повече не размишлявайте нито за него, нито за сполуката, а вървете към целта.

Сънищата не бива да се интерпретират като знаци.

Комплексите ни действат като филтри /слайдове/ през които гледаме и виждаме недостатъците си подчертани. Другите нямат този слайд спрямо нас и съответно не ни виждат така. Колкото повече се взираме, толкова по-силни стават недостатъците ни.В момента, в който спрем да им придаваме важност слайдът с недостатъците ще изчезне и животът ще стане по-пълноценен. Замести негативизма с положителен слайд.

Визуализирай целта си не като мечта, не като копнеещ наблюдател, а така, сякаш вече я имаш.

Визуализирай процеса на движение към целта.

Трансферна верига – поетапен път към целта в пространството на варианти. Етапите са свързани в звена, ако не е изминат един етап е невъзможно да се премине към следващия.

Визуализирайте процеса на движение до целта само що се отнася до текущия етап. Може да си представяте крайния резултат във вид на слайд, но процеса на движение – само в рамките на текущото звено на трансферната верига.

Ако не знаете как целта ви може да бъде реализирана, не се вълнувайте и продължавайте да визуализирате слайда. Когато целта напълно влезе в зоната на вашия комфорт, външното намерение ще ви подхвърли подходящя вариант. Отхвърлете важността и спокойно се доверете на течението на варианти.

Знаците нямат отношение към целта, а само към текущото звено. Интерпретацията на знаци е ненадеждната техника в транссърфинга. Изключение прави душевният комфорт.

Волята е атрибут на осъзнатостта.

Разумът е посредстен и обикновен, уникална е само душата. Разумът трябва да даде свобода на душата. Когато са в единство се постига всичко. Всеки човек има уникален потенциал.

По-добре е да се прехвалите, отколкото да се ругаете. Но все пак след това ще направите грешка или ще ви сполети неприятност, заради равновесните сили и малкия излишен потенциал, който създавате. Затова споделете успеха с ангела хранител, благодарете му, радостта оставете за себе си, гордостта дайде на него, успехът ви така или иначе вече е факт. Ангелът няма да ви поиска енергия,но има нужда от нея.

Променете отношението си към това, което ви е изкарало от равновесие. Осъзнайте, че важността не е необходима на вас, а на махалата. Възможностите на махалата са ограничени единствено от равнището на вашата важност и осъзнатост. Просто спокойно и без настояване вземайте своето.

Фреиле на душата – неповторима индивидуална съвкупност от параметри на душата.  Фрейле характеризира индивидуалната същност на човешката душа. Това е нейната характерна честота. То е скрито под маските на разума.

Не съществува душевна красота, има само хармония на отношенията между душата и разума. Ако човек не се обича, недоволен е от себе си, ако разумът му е тревожен, в разпра с душата, тогава не може да притежава обаятелна красота. Всеки конфликт между душата и разума се отразява върху външността и характера на човек. Ако човек е доволен от себе си, живее с удоволствие, тогава има обаяние. Разумът се е настроил на фрейле на душата.

Изразявайки недоволство от себе си, човек никога не попада на жизнените линии, където е доволен. Параметрите на излъчването му отговарят точно на жизнените линии, където ще има още повече причини за недоволство.

Най напред трябва да обикнеш себе си. Любовта към себе си не бива да се бърка със себелюбието, самовлюбеността и самодоволството. Да обичаш себе си означава да разбираш уникалността си и да се приемаш какъвто си с всичките си недостатъци. Вашата любов към себе си не бива да има никакви условия, иначе ще се превърне в излишен потенциал. Нима не сте достоен просто да се обичате? Нали сте само един за себе си.

Когато  размишлявате за целта, не включвайте престижността. Бутнете целта от пиедестала на недостъпността. С това ще отхвърлите външната важност.
Когато размишлявате за целта, изключете средствата за постигането й. С това ще отхвърлите вътрешната важност. Мислете само за своя комфорт.

Душата не може нищо да не иска, нали животът за нея е уникална възможност.

Отдавайки се изцяло в служба на другите, дори и на близки хора, а камо ли на махалата, безсмислено ще прахосате живота си. Той не ви е даден, за да служите на някого, а за да се реализирате като личност.

Грижете се старателно за себе си, отнасяйте се към себе си със съучастие и внимание. Тогава душата ви ще се стопли и ще разпери крила.

Няма гаранция, че разумът интерпретира правилно информацията на душата. Единствената надеждна интерпетация е душевният дискомфорт в отговор на взетото от разума решение.
Душевният комфорт не е гаранция, че душата казва “да”. Тя може просто да няма отговор. Но когато казва “не” – състоянието на душевен дискомфорт - е сигурен критерий за истинността на решението, което трябва да вземете. Ако душата казва “не”, а разумът “да” смело откажете, стига да е възможно.

Твърдението пред самия себе си е звуков слайд.
Всяко твърдение трябва да бъде позитивно, точно насочено и  придружено от съответните чувства.
Твърдението трябва да е в сегашно време и насочено към причината, а не към следствието.

Най-добре е когато слайдът е комплексен. Не го гледайте и не го слушайте, а живейте в него.

От време на време разумът се изморява от контрола и бърборенето си и тогава за няколко мига губи бдителността си. В този момент можете да вмъкнете чувства за събитие, именно чувства, а не словесни формулировки. Прехвърлете в главата си слайда на постигането на целта и изберете един отпечатък от него  – фрейм. Може да озаглавите фрейма с една дума. Този фрейм е формулата, нещото, което трябва да вмъкнете в отворения прозорец, докато разумът се е отнесъл. Най-напред чрез разума разработете фрейма на усещането за реализация на събитието. После превъртете този фрейм, за да си изясните какво е крайното чувство. Трябва да си създадете нещо, за което да се заловите, интрегрално усещане. После в момента на отваряне на прозореца мигновенно вложете фрейма в него. Дремещия разум трябва да осъзнае сънното си състояние и тутакси сам да вкара фрейма в прозореца, преди да е успял да се събуди.

Душата винаги знае точно какво не иска.

Ако избирате вещ и се налага да се уговаряте, значи вещта е чужда. Ако вещта е ваша няма да се налага да се уговаряте.

На чуждата жизнена линия човек не го очаква никакво щастие, нито в близкото, нито в далечното бъдеще.
Напред няма никакво щастие, то или е тук и сега, на текущата жизнена линия, или изобщо го няма.
Щастието идва по време на движението към своята цел през своята врата.
Постигането на чужда цел носи разочарование и опустошение, но не и щастие.

Чуждата цел винаги е насилие над себе си, принуда, задължение. Ако откриете в своята цел макар и малко принудителна необходимост, смело можете да се откажете от нея. Няма да ви се наложи да се уговаряте, щом целта е ваша. Да се върви към нея ще бъде приятно.

Алгоритъмът на вашия успех не е известен на никого, освен на душата ви.

Ако чрез постигането на целта искате да докажете нещо на себе си и на всички, значи това не е вашата цел.

Всичкото зло, жестокостта и насилието в този свят не произтичат от уж долната природа на човека, а от алчната природа на махалата. Душата на човека не познава злото. То е съсредоточено в разума и е последица от деструктивното влияние на махалата.

Целта не трябва да се определя от никакви временни потребности. Тя трябва да отговаря на въпроса - какво искате от живота? Какво ще направи живота ви радостен и щастлив? Само това има значение, всичко останало е плява, идваща от махалата.
Открийте си една главна цел. Постигането й ще повлече след себе си изпълнението на всички останали желания.

Душевният дискомфорт е тягостно усещане за потиснатост или бреме, което се проявява слабо на фона на оптимистичните разсъждения на разума. Единственият надежден критерий в избора на целта е душевният дискомфорт. Това е негативната реакция на душата към вече взето решение от разума.

Достойни сте за всичко най-добро.

Задачата на разума в процес на търсене на целта не е да търси. Задачата на разума е да пропуска през себе си цялата външа информация, като при това обръща особено внимание на състоянието на душевен комфорт.

Всичко, което умеете да вършите лесно, непринудено и с желание, има значение и ценност.
Нямате нито едно незначително качество.
Ако действително вършите глупавите си действия непринудено и с желание, това трябва да има някакво значение.
Ако ви обхваща вдъхновение, когато се занимавате с нещо, което ви приближава към целта, можете смело да смятате тази работа за своята врата.

Намерението превръща желанието в цел. Без намерение мечтите са празни.
Трябва да вървите към своята цел така, както отивате да вземете пощата си от кутията.

Изобщо не е необходимо да включвате в целевия слайд никакви сценарии за постигане на целта. Той трябва да съдържа само окончателната картина на постигнатата цел. Всичко, което се изисква от вас е да се наслаждавате на слайда и да крачите с помощта на изчистеното вътрешно намерение. Визуализацията на процеса е работа над сценария, но съвсем в друг план.
Вие убеждавате разума не просто че всичко ще премине, а че преминава гладко. Визуализацията на текущото звено на трансферната верига е в крак с онова, което вършите сега, и само на крачка напред. А убеждавайки се в благополучния завършек на нещата, вие се оставяте в мъртвата хватка на контрола. Отпуснете я, не мислете за проблемите, които още не са настъпили, и спокойно се движете по течението на вариантите.

Прекратете размислите за развитието на събитията. По пътя към целта следва да преобладава решимостта да имате – това е най-главното, което трябва да ви интересува. Останалата част от намерението – решимостта да действате, трябва максимално да бъде изчистена от желание и важност.

Обмислете сценария на постигането на целта само в общи линии – определете основните етапи, тоест звената на трансферната верига. След това е необходимо да спрете размишленията над общия сценарий. В мислите ви трябва да е само целевият слайд. Той съдържа единствено окончателната картина на постигнатата цел и не включва никакви сценарии.

Премирете се с поражението предварително, измислете пътища за отстъпление и резервни варианти. Нека бъдат готви. Без да го направите, няма да успеете да се освободите от желанието.

В никакъв случай не залагайте целта си на една карта. Не захвърляйте всичко ей така, за да се увлечете по нещо. Винаги трябва да има някакъв противовес. Така равновесните сили няма да ви закачат.

Не се грижете за бъдещето, живейте в настоящето.

Посрещайте всяка несполука не с досада, а с радостно удивление. Външното намерение ви придвижва към целта по неведом за вас път.

Ако свързвате мечтата си със свои близки, на които бихте искали да помогнете, може да не се получи нищо (стр.201). Душата е егоистична по природа. Тя се грижи само за своето благополучие. Всички прояви на алтруизъм не идват от душата, а от разума.
Ако целта не служи на душата, тя губи всякакъв интерес и предоставя на разума свободата да напряга сили в борбата за решаване на единствената задача.

Чиста илюзия и самозалъгване е да виждате щастието си в служене на нещо или някого. В този случай разумът сериозно е завладян от махало и вижда щастието си в служене на него. Колкото и да се убеждава, че е открил щастието в служене на други хора или идея, душата на такъв човек е дълбоко нещастна и пъхната в калъф.

Намерите ли собственото си щастие ще успеете да доставите радост и на други. Защото ако постигнете целта си при вас ще дойдат и пари, и благополучие, и, разбира се, ще помогнете на свои близки. Но докато още сте по пътя към целта, трябва да мислите единствено за своето щастие. Така няма да наплашите душата си с целта. Нека по пътя към нея тя да мисли само за себе си. След като постигне целта предоставете на алтруистичния си разум свободата колкото си ще да се грижи за близки, природа, бездомни животни, гладуващи деца и т.н.

Вдъхновението е състояние на единство между душата и разума, при което липсва потенциала на важността.
Вдъхновението не идва, то само се освобождава в момента, когато си отива потенциалът на важността. И обратното, вдъхновението се потиска, когато нетърпеливият разум набутва душата в калъфа на очакването.
Не очаквайте вдъхновението. То ще се освободи в процеса на работата ви.

Отдавате се под аренда – действате сякаш отстрани и едновременно осъзнато.

Никога не е късно да си потърсите нова цел, дори ако някои от предишните цели вече са обективно недостъпни.

Позволете си да правите грешки.
Истинският успех се гради върху руините на вашите несполуки.

Действайте безупречно в дреболиите.

Не се поддавайте на чуждо влияние. Вярвайте в себе си.

Ако решите да разглеждате привидно негативната промяна в сценария като позитивна, така и ще бъде.

В пространството на варианти има всичко, но  с най-голяма степен на вероятност се реализират вариантите с най-малък разход на енергия. Прородата не изразходва енергия напразно.

Транссърфинг – плъзгане през пространството на варианти; трансформиране на потенциално възможния вариант в реалност; преминаване през жизнените линии.

Фрейлинг – ефикасна технология на човешките отношения, съставна част на транссърфинга. Откажете се от намерението да получите, сменете го с намерение да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.

Причината за физическото напрежение е психическото. Състоянието на потиснатост, безпокойство, раздразнение, страх, предизвиква напрягане на мускулите. Релаксацията не бори стреса, а отпуска мускулите, тоест лекува следствието, не причината.
За да се премахне психическото напрежение обаче, е нужно до голяма степен да се намали важността.
Вие сте в напрегнато състояние само за сметка на излишното значение, което придавате на засягащите ви неща. Стресът е следствие на важността.

Повишеното значение винаги работи срещу вас. За да се отървете от стреса е необходимо да се събудите и да отхвърлите важността.

В случай, че е невъзможно да отхвърлите важността, поне не хабете сили да се отпускате. Така изразходвате енергия не само за да контролирате важната ситуация, но и да се сдържате.

Енергийните вампири се хранят с вече усвоена чужда енергия като се настройват на честотата на излъчването й.
Типове – мазник; манипулатор; провокатор.

Когато нещо ви тревожи или гнети енергетиката ви е отслабена. Заобикалящите ви хора и животни го чувстват енергийно на интуитивно ниво. Например на улицата точно вас ще ви залае куче.

Енергийна гимнастика – при вдишване и издишване си представете вертикалните енергийни потоци, които текат между земята и небето през вас. Мислено съединете струите им така, че да се окажете вътре в енергийната сфера. После почувствайте кожата си и продължете усещането към сферата. Когато мислено надувате повърхността на кожата си, сферата на затворените енергийни фонтани се фиксира. Правете го без напрежение и без да се стараете с всички сили.

Не се старайте да натрупвате енергия, а й позволете свободно да минава през вас като два насрещни потока.
Не се стремете да се превърнете в кълбо от енергия, а си представете, че сте капка в океана.

Външното намерение постига целта, но непосредствените потребности наистина могат да се задоволят само със силата на вътрешното намерение.

Когато енергийните канали са стеснени от стрес или липса на развитие, човек води сиво съществуване. Няма я енергията на намерението и животът не е радост, а тегоба.
Каналите се тренират, когато се налага намерението да се използва максимално. Енергийните канали се тренират с енергийна гимнастика. 

Външното намерение реализира потенциална възможност от пространството на варианти. Неговата сила е пропорционална на енергийното ниво. Външното намерение представлява абсолютна решителност, съчетана с висок енергиен потенциал.

Всяко старание и усърдие създава излишен потенциал, защото придавате излишно важно значение на целта. Намерението не е усърдие, а съсредоточеност.

Не учавствайте в разговори за болести. Така излъчвате енергия на честотата на деструктивното махало, тоест приемате играта му. Съответно махалото ще ви изпрати болест. Това е пример за индуциран преход.

Можете да неутрализирате първия тласък на махалото - болестта, като не приемете насериозно симптомите, отхвърлите ги спокойно и забравите за тях. Не успеете ли, вземете елементарни профилактични мерки. Ако въпреки всичко се разболеете, не играйте на играта Болест, а играйте на Лечение.

Играта Болест – да играеш болест, значи пасивно да страдаш, да учавстваш в разговори за разни болести, да охкаш, да се жалваш, да изискваш от околните съчувстие и грижи, да смяташ лошото самочувствие за свой задължителен атрибут, непрекъснато да се занимаваш с болежките си, на драго сърце да търсиш и да ползваш информация, свързана с различни недъзи.

Играта Лечение – да играеш Лечение, значи да действаш активно, да се интересуваш от методи за изцеление, да се стремиш към здравословен начин на живот, да се отнасяш към болестта с хумор, да акцентираш вниманието си върху подобряване на самочувствието.

В играта Болест учавствате в ролята си на пасивна жертва, а в играта Лечение в качеството си на творец, активен създател и господар, който сам командва съдбата си.

Породените от болестите махала са едни от най-могъщите.

Избягвайте компании, в които се говори за болести и тяхното лечение. Участниците в подобни разговори активно излъчват енергия на честотата на махалата на болестите. Тя е също толкова заразна, както и болестотворните микроби. Избягвайте тези компании, иначе самите вие няма да забележите как ще преминете на честотата на болестното излъчване.

Махалото на болестите е лесно разпознаваемо – то ви увлича с информация за болести и тяхното лечение. Ако пуснете тази информация покрай ушите си без да я вземате насериозно, или я посрещнете иронично, ще неутрализирате махалото.

В основата на вътрешното намерение на даден човек е неговото чувство за собствената му значимост.
Използвайте вътрешното намерение на другите хора, за да постигате своите цели.

Не бива да се опитвате да променяте другите, но и себе си също не бива.
Вместо това позволете на другите да реализират вътрешното си намерение. Тогава ще се задейства външното намерение, а вашето вътрешно ще се реализира от самосебе си.
Прехвърлете вниманието си върху желанията и мотивите на другите. Задайте си въпроса – към какво е насочено вътрешното намерение на партьора ми? След това остава само да насочите вътрешното си намерение към реализиране на вътрешното намерение на партньора. Така вашето вътрешно намерение ще бъде преобразувано във външно.

Ако си поставите за цел да се държите непринудено нищо няма да излезе. Можете да постигнете непринуденост само като отхвърлите важността. Имайте предвид, че при контакта си с вас човек го интересува главно вниманието към самия него. Хората са заети изключително със себе си. Заемете се и вие с тях. Прехвърлете вниманието от себе си върху околните. Престанете да играете на играта “повишаване на своята значимост”. Поиграйте на играта “повишаване на значимостта на другите”.Интересувайте се от тях, слушайте ги, наблюдавайте ги. Не се подмазвайте, просто се движете по течението. Така излишния потенциал на собствената ви значимост ще изчезне от самосебе си. Точно тогава ще започнете да се държите непринудено.

Не говорете с хората за това, което ви интересува, а за това, което интересува тях, включително за тях самите.
За да привлечете внимание е достатъчно само да проявите интерес към околните. Да се интересуваш от другите е външно намерение.

Когато проявявате интерес към човека, той получава реализация на вътрешното си намерение.

В битовите контакти не е важно колко сте интересни, а доколко подхождате на даден човек за отношения с него. Точно това преценява той.
Достойнствата и недостатъците ви интересуват партньора на последно място, а на първо го интересува чувството за собствената значимост, което получава при общуването си с вас.

Когато човек вижда, че сте супер на първо място преценява доколко ще бъде значителен самия той редом до такова съвършенство.

Поставете си за цел не да се покажете като увлекателен събеседник, а да дадете възможност на партьнора си да се прояви като интересен човек. Откажете се от вътрешното си намерение превръщайки го във външно, а като резултат ще получите всичко, от което сте се отказали. Това е начина да станете значителен за другите.

Ако човек приеме предизвикателството в контекста на собствената си значимост, той ще изпълнява вашата воля като своя собствена. Така ще бъде именно защото вие сте се отказали от вътрешното си намерение и сте обърнали внимание на вътрешното намерение на другия човек.
Използвайте вътрешното намерение на другите, а не своето собствено.

Движейки се по течението на варианти, външното ви намерение ще се опитва да определи какво искат хората и с какво са преситени. Търсенето се определя от течението на варианти.

Не се надявайте да получите приходи ако изобретите нещо, което е изпреварило течението на варианти.

Критиката е проява на борба на разума с течението на варианти. Критиката е родена от вътрешното намерение. Поощряването и залагането на положителните човешки качества се отнасят до външното намерение.
Не критикувайте и не обвинявайте, а подчертавайте достойнствата и поощрявайте другите.

Махнете с ръка на чуждите недостатъци, мислете само за качествата. Това е движение по течението. Критиката прави душата враг на разума, а поощрението – съюзник.

Ако интересите ви няма да пострадат, позволете на другите да твърдят неща, с които не сте съгласни. Така не създавате излишни потенциали и не се борите с течението.

За да не бъдете въвлечени в играта на спорещите, е необходимо да се събудите и да активирате вътрешния си Надзирател – да поемете ролята на мъдър зрител.

Избягвайте като чума опитите да засегнете чувството за значимост на хората. Съгласете се с това, което говори другия, а после вече спокойно поговорете и за вашата гледна точка, без да я натрапвате, без да я доказвате. Така не само се движите по течението, а и  използвате външното намерение.

Винаги започвайте разговора с нещо, с което събеседникът ви може да се съгласи, чак след това преминете към спорните въпроси. Ако сте допуснали грешка и очаквате справедливо обвинение, не се настройвайте отбранително, просто го изпреварете и признайте грешката си. Така реализирате вътрешното му намерение да ви постави на мястото ви и да повиши своята значимост. Но тъй като го правите по своя воля, не по принуда, вашата значимост няма да пострада. Така повишавате значимостта на опонента си, за което ще ви е благодарен, без да подронвате своята.

Желанието да се оправдавате по какъвто и да било начин е предизвикано от повишеното равнище на вътрешната ви важност. Отхвърлете от себе си това непосилно бреме, подарете си правото на грешки и си позволете да ги извършвате.
Не защитавайте грешките си, а съзнателно ги признавайте.

Признайте чуждата правота или поне се съобразете с нея. Кажете на човека, че е бил прав и ще спечелите благоразположението му.

Единственият начин да се намери общ език и разбиране е да се разговаря с човека в контекста на собствените му интереси. Прехвърлете вътрешния си взор от себе си върху събеседника.

За да се настроите на честотата на събеседника преди всичко е необходимо внимателно да слушате онова, което иска да ви каже.

Говорете с партньора си за онова, което го интересува. Така ще спечелите интереса и съчувствието му. Поставете се на негово място.

Първият и най-прост ключ към честотата на другия е името му. От самото си раждане човек възприема обръщението към себе си по име. Използвайте по-често в разговора с него името му и това ще му въздейства. Така внушавате дружески намерения и признавате значението на другия.

Най-ефикасният начин да се премахне всякаква разделяща стена е проявата на искрена симпатия. Ако искате да внушите симпатия в общуването си с хората, дайте им да разберат, че се радвате да ги видите.

С лекота ще спечелите разположението на човек като го помолите да ви помогне да излезете от някакво затруднение или да ви направи дребна услуга. Така се отказвате от своята значимост, а повишавате неговата. Оценявате качествата му.

Никога не казвайте направо на хората, че не са прави. Дори да сте уверени в собствената си правота, винаги е по-полезно да запазите неутралитет.

За да постигнете взаимна любов, е необходимо да се откажете от правото на притежание и просто да обичате без да се надявате на нищо. Любовта може да се запази, ако не се превръща в отношение на зависимост.

Човешкото обаяние е взаимна любов между душата и разума. Излишъкът от свободна енергия се излива като фонтан върху околните и те го чувстват. Свободната енергия се модулира от мислите.

Обърнете се към душата си, заобичайте се. Тогава ще се променят не само личните ви качества, но дори и физически ще станете по-чаровни и привлекателни.

Личността с излишък от енергия винаги предизвиква интереса и разположението на другите. Включете енергийните си фонтани така, че да залеят околните с вашата енергия. Усетете енергийната си обвивка и почувствайте как се разширява и обхваща всички участници. Тогава околните ще почувстват силата именно на вашите мисли.

Представяйте си благотворна визуализация за партньора ви, докато общувате с него. Благотворната визуализация ви настройва на честотата на събеседника ви по-най ефективния и толерантен начин.

Приемайте се такива, каквито сте. Позволете си разкоша да имате недостатъци и да не притежавате необходимите качества. Дайте си индулгенция за недостатъците и ще ви стане много по-леко.

Действайте, без значение как, без значение ефикасно или не. Позволете си да действате невероятно лошо. Потенциалът на важността ще бъде разсеян в процеса на движение, ще се освободи енергията на намерението и всичко ще бъде както трябва.

Непрекъснато си повтаряйте, че имате право да избирате най-доброто, и щом сте си дали поръчката, тя рано или късно ще бъде изпълнена.

Постоянно се питайте какво иска отсрещния да получи от вас, от какво има нужда. Поставете се на негово място.

Трябва да се предлагате (например в търсенето на работа) без да настоявате. Направете така, че (работодателите) сами да ви изберат. Не притискайте света със своите желания и стремежи. Позволете да бъдете намерени. Необходимо е да се уважавате и да си знаете цената. Действайте и спокойно чакайте улова си.

Може дълго да чакате изпълнението на поръчката. Не се надявайте на мигновен отговор. Ако желанието ви за поръчката гори като ярък пламък, равновесните сили ще ви пречат по всякакъв начин. Често поръчката се изпълнява тогава, когато надеждата е изчезнала. Колкото по-равнодушно се отнасяте към поръчката си, толкова по-скоро тя ще бъде реализирана. Липсата на желание ви дава свобода, която позволява да се съсредоточите върху намерението да действате, вместо да преживявате заради възможен неуспех.

Единственото средство да се справите с вълнението е предварително да се примирите с поражението. Приемете се такива, каквито сте. Няма за какво да се оправдавате нито пред себе си, нито пред когото и да било.

Не се стремете директно към целта, съсредоточете се върху процеса, тоест върху конкретния момент от пътя към целта.

След като се примирите с поражението изхвърлете всички мисли, че можете да се провалите. Нали вече сте се примирили, значи нямате какво да губите.

Каквото и да вършите в състояние на неувереност, все ще бъде лошо. Липсата на вяра в собствените ви възможности наред със завишената оценка на сложността на външните проблеми води до състояние на скованост или вцепенение. Действието под напрежение прави резултата лош.

Външната важност на целта поражда мъчително желание тя да бъде постигната. Вътрешната важност поражда съмниения в собствените възможности. Всичко това се обединява в едно – неувереност.

Увереността не се развива с действия – така се освобождава енергията на намерението. Увереността не може да се развие, не може да се самовнуши.
За да рухнат стените на неувереността е необходимо да престанете да търсите изход и да се откажете от важността.
За да добиете увереност трябва да се откажете от нея.

Увереността е химера, изобретение на махалата, капан за важността. Игра на махалата, в която те винаги побеждават. Понятие, издигнато върху излишните потенциали и отношения на зависимост.

Където има вяра, там винаги ще се намери място за съмнение. Където има увереност, винаго ще се намери място за колебание и нерешителност.

Осъзнатостта и намерението ни позволяват да игнорираме играта на махалата и да постигнем своето без борба. А когато има свобода без борба, тогава увереност не е нужна.

Зависимостта от външните фактори и обстоятелства създава у човека илюзия за опора и увереност. Пускайки конците на важността, човек получава свобода и повече не се нуждае от увереност, създаваща илюзията за опора.

Увереността като опора не е нужна на отърсилия се от важността човек, защото щом няма важност, няма какво да защитавам и какво да завоювам, от какво да се страхувам и за какво да се тревожа.

Нямам необходимост да се боря. Просто спокойно си вървя и си вземам своето. Това не е несигурна увереност, а спокойна и осъзната координация.

Откажете се от необходимостта да се доказвате на всички и на себе си. Тутакси ще придобиете значимост. И спокойствие.

Отказвайки се от борбата за своята значимост и преставайки да се оправдавате, вие ще си разчистите сметките с голяма част от вътрешната си важност.

Щом съзнателно отхвърлите външната важност и прекратите борбата си с течението на варианти, пречките ще изчезнат от самосебе си.

За да отслабите примката на важността започнете да действате по какъвто и да е начин, без да се напрягате и без да упорствате. Енергията на излишните потенциали ще се разтвори в действието, енергията на намерението ще се освободи и сложните проблеми ще се превърнат в прости решения.

Нужни са ви не вяра и увереност, а координация.
Координация означава: да получаваш удоволствие от мислите за целта, сякаш вече е постигната, да отслабиш примката на контрола върху сценария и да се движиш по течението на варианти, помагайки си с веслото на чистото намерение.

Когато съзнателно се движите по течението, всичко си идва по местата без излишни усилия.

Живот съобразно със собственото кредо означава, че аз се обичам, приемам себе си такъв какъвто съм, не ме измъчват угризения на съвестта и чувство на вина, без колебание постъпвам според повелите на разума и сърцето си.

Истинската спокойна увереност в себе си се основава само на вътрешна самодостатъчност и пълнота. Увереността, постигната по какъвто и да било друг начин, ще бъде фалшива.

Кредото не се формира с борба или някакви волеви усилия. Живейте в хармония с околния свят и със себе си, съобразно със своето кредо.

Главният принцип на борбата с махалата е да се откажете от борба с тях. Махалото е колос върху глинени крака, докато вие осъзнавате същността на играта му и не се подчинявате на правилата му. Имате право да нарушавате правилата на играта само ако не спите наяве. Достатъчно е да се опомните, да реаргирате неадекватно и ще разстроите плановете на махалото.

Когато махалото ви провокира, а вие не се поддавате, енергията му, която отива за провокацията, преминава във вас и вие ставате по-силни.

Не се борете със своята реакция на провокацията на махалото. Погледнете я от друг ъгъл. Емоциите са следствие, чиято причина е отношението. Не ви е нужна твърдост в битката с махалото. Празнотата е много по-ефикасна.

Необходимостта да се поддържа важността, равна на нула, не бива да прераства в постоянна бойна готовност за отблъскване на нападение. В този случай придавате излишно важно значение на самата игра. Отпуснете се и си позволете отвреме навреме да губите. Не е нужно да се стремите към победа на всяка цена. Това поддържа примката на контрола и махалото ви върти на пръста си. Ако не ви е весело в играта, проявете максимум безразличие и губете равнодушно.

Не си казвайте, че губите за последен път, не поставяйте ултиматуми и не правете клопки. Ултиматумът не е нищо друго, освен мощна защитна стена, която превръща играта в битка, която неизбежно ще загубите. Бъдете готови за това, че махалата могат да провокират фино и гальовно.

От вредни навици не можете да се отървете с мисли от рода на “това ми е за последен път”. Това са думи, натрапени ви от махалото. Осъзнаването на този факт ще ви помогне равнодушно да се отървете от вредния навик, не решително, а именно равнодушно.

Обичайте Бога в себе си и другите, не се прекланяйте пред махалата – това е всичко, към което призовават десетте заповеди.

Пропускайте покрай ушите си негативните новини идващи от медиите.

Задачата ви е съзнателно да нарушавате правилата на играта. Това може да се направи по два начина. Или да отхвърлите важността и да провалите махалото в пустотата на своето равнодушите, или да го неутрализирате, като реаргирате неадекватно. Всяко неадекватно реаргиране на провокация е грубо нарушаване на правилата на играта.

Решимостта да имате притежава несравнимо по-голяма сила от решимостта да действате.
Спечелете не пари, а решимостта да имате.

Изборът ви е неотменим закон. Вие сами създавате вашата реалност.

В никакъв случай не се принуждавайте да си позволите да имате.Не прожектирайте целевия слайд насила. Не бива да се стараете. Не го правете напористо и с натиск. Защото това пак е борба.
Просто си направете удоволствието да мислите празнично.
Не е нужна решителност, а празна и безгрижна решимост.

Решимостта да имате е безстрастно и прозаично намерение да вземете това, което безусловно ви се полага.
Спокойно и без да настоявате, все едно взимате пощата от пощенската си кутия, използвайте своето право на избор. Просто си мислете, че си вземате своето.

Щом примката на контрола отслабне, ограничаващите условия за рационалност на разума изчезват и точно тогава възниква единство между душата и разума.

Когато не можете да се откажете съзнателно от важността на ментално ниво, тогава ви остава само едно -  да действате. Енергията на излишния потенциал се разпръсква с действието. Прожектирайте в мислите си целевия слайд, визуализирайте процеса и спокойно вървете към целта – точно това е вашето действие.

Как да не се страхувате? Страхът е най-силния излишен потенциал. Не можете да се принудите да не се страхувате. Намерете си гаранция, заобиколен път, резервен вариант, прикритие.
И действайте. Потенциалите на тревогата и безпокойството се разпръскват с действието. Пасивното безпокойство ще виси над вас докато не започнете активно да действате.
Видът дейност дори може да няма отношение към предмета на безпокойството ви. Достатъчно е да се заемете с нещо и веднага ще почувствате как безпокойството ви намалява. 

Как да не желаете? Примирете се с възможното поражение и действайте. Този потенциал е също много силен. Едва ли е възможно изобщо да се откажем да постигнем целта. Ако обаче предварително се примирите с поражението и намерите резервни пътища, тогава потенциалът на желанието се уравновесява. Когато желанието се трансформира в действие, енергията му отива за оформяне на намерението.

Как да не очаквате? Действайте. Този потенциал също се разпръсква в действието. Разтворете желанието и очакването в действие.

Как да се откажете от своята значимост? Транссърфингът предлага не да се примирите със своята незначимост, а да приемете значимостта си за аксиома. Нужно е само да се откажете от действия, насочени към повишаване на собствената значимост.
Ако сами признаете своята висока значимост, околните веднага ще се съгласят с вас.

Как да не се дразните? Като играете с махалото нарушавайки правилата на неговата игра. Нужно е навреме да си спомните, че това е игра, и весело да нарушавате правилата й, тоест реаргирайте неадекватно. Изкоренете навика си да реаргирате негативно на неприятните новини, а на приятните реаргирайте радостно и с въодушевление. Махалата ви спретват неприятности, за да ви извадят от равновесие и да получат отрицателна енергия. Реаргирайки неадекватно, вие нарушавате ритъма на махалото и то остава с празни ръце.

Как да се отървете от чувството на вина? Престанете да се оправдавате. Не бъдете повече сам за себе си обвинител, адвокат и подсъдим. Манипулаторите няма да има от какво да се възползват и ще се откачат от вас.

Как да се справите с обидата и възмущението? Няма да ги изпитвате, ако се отървете от чувството за вина и приемете своята значимост. Прекратете битката си и плувайте по течението.
В случаите, когато не можете да се справите с обидата и възмущението, трябва просто да си позволите тази слабост.
Позволете си понякога да се проваляте и да създавате излишни потенциали. Не се принуждавайте винаги да печелите.

Вместо да се борите с излишните си потенциали е необходимо да действате в рамките на изчистеното намерение. А то се изчиства в процеса на движение. Решимостта да имате не се постига с абстрактни упражнения, а с конкретни действия. Започнете някак си, правейки крачки по посока на целта си. Действията ви ще станат ефикасни в процеса на движението.

Негативистът, въпреки че изглежда безпомощен, притежава огромна сила и я използва на пълна мощност. Силата му се състои в твърдото му убеждение, че животът е отвратителен и с всеки изминал ден става все по-зле. Твърдото му убеждение всъщност е решимост да има, ето защо изборът на негативиста успешно се реализира. Той наистина прави избор и светът наистина изпълнява желанието му.

Раждането, в класическия му вид, е съвършено кошмарен шок, оставящ дълбока рана в подсъзнанието на човек за цял живот. Така се поставя началото, което е необходимо на махалата.
Предразположението към негативизъм е здраво вкоренено в човека още от раждането му.

Ако вземете решение да разглеждате изглеждащото като негативно изменение в сценария като позитивно, тогава ще стане точно така.

Неприятностите се подреждат не след самата беда, а след вашето отношение към нея.
Опитайте се да намерите позитивно зрънце в неприятното събитие. Дори да не намерите, пак се порадвайте. Поиграйте си с глинения колос. Настройте се позитивно и се престорете, че това събитие ви радва.
Създайте си “идиотския” навик да се радвате на неуспехите.
В много от случаите неприятностите ви наистина ще се окажат от полза, а дори и да не е така, благодарение на позитивното си отношение вие сте се оказали на благоприятното разклонение и сте избегнали други неприятности.

Когато пред очите ви сценарият се променя, е необходимо да приемете измененията и да се съгласите с тях. Та нали приемате събитието като негативно само защото то не се вписва в сценария ви. Престорете се, че точно това искате.
Получава се пълзящ и динамичен контрол върху внасяните промени в сценария.
Отказвайки се от контрол върху сценария, вие ще го получите. Той ще бъде насочен не към борба с течението на варианти, а към движение по него.

Координацията е най-ефикасният начин за движение в пространството на варианти. Посрещате всяко събитие като позитивно и по този начин винаги се намирате на благоприятното разклонение и все по-често срещате вълната на успеха. Но не витаете в облаците, защото действате преднамерено и съзнателно. Така вие балансирате върху вълната на успеха. В това се състои основната същност на транссърфинга.

“Според вярата ви ще бъде въздадено”. Тоест винаги получавате само онова, което сте готови да имате. Външното намерение безупречно ще изпълни поръчката ви. Но не и ако вярата ви е фалшива.

Истинската вяра е знание. Ако се налага да се увещавате и да се убеждавате - няма значение как, ентусиазирано или по принуда, значи това е фалшива вяра.
Знанието се формира не с убеждаване, а с факти. Фалшивата вяра се крепи на контрола на разума. Никога не убеждавайте себе си и не се мъчете да повярвате, иначе рискувате да се получите фалшива вяра., която само ви изглежда истинска.

Изхвърлете от шаблона си думата “вярвам” и я заменете с думата “знам”. Позволете си да знаете, че вашето желание ще се изпълни. Вие го знаете, защото законът е такъв: целта ще бъде постигната, ако съществува решимост да имате, и ще можете да реализирате решимостта да действате, преминавайки през вашата врата. Изборът си е ваш. Вие сте господари, за това ако сами сте направили избор, всички разсъждения на тема “ами ако не стане” просто ще отпаднат.

Вашата задача не е да се уговаряте, а отвреме навреме да си напомняте, че знаете, че целта ще бъде постигната.

Разрушете стереотипите на обикновения за вас светоглед, за да се изтръгнете от калъфа на предопределеността и да се събудите от съня наяве. Тогава ще осъзнаете, че сте способни да управлявате съня си.

Съзнателно и целенасочено прехвърлете излъчването си към реализиране на най-добрите си очаквания. Вживейте се в слайда, върху който целта вече е постигната. Точно това е конкретна работа без убеденост.

Понякога ще ви се струва, че обстоятелствата се подреждат по много странен начин. Винаги помнете, че разумът не е в състояние да предвиди всички ходове напред и не му е известно как да се реализира целта. Предоставете грижата за средствата и пътищата за постигане на външното намерение. Доверете се на течението на варианти. Дори въпреки волята си ще действате така, че да стигнете до целта.

Ще откриете опора в осъзнаването, че разбирате как махалото се опитва да ви подчини и да смуче енергия от вас. Надеждата също е знание – че не всичко е загубено и изход има. Разбирането на механизма на проблемната ситуация има същото значение, както и надеждата. Вече не сте марионетка, не сте хартиено корабче. И сами можете да разберете какво става и съзнателно да се усмихнете наум.

Първи елемент на транзакцията – завъртете ключа, който пуска централните ви енергийни потоци. Представете си, че от самия център на тялото ви излизат две хоризонтални стрелки с противоположни направления – едната напред, другата назад. Те излизат извън тялото на 20-30 сантиметра. Сега мислено обърнете едновременно стрелките - предната нагоре, а задната надолу, така че да застанат вертикално покрай гръбнака. Почувствайте как осезаемо се съживяват енергийните ви потоци. Убедете се, че мускулите, които са били напрегнати сега се отпускат и ще почувствате  облекчение.

Втори елемент на транзакцията – визуализацията на целевия слайд. След като завъртите ключа, пуснете целевия слайд мислено. Не забравяйте, че трябва да си се представеяте вътре в него, а не да го гледате отстрани като филм. Представете си, че сте в ситуация, където целта е постигната. За да се слеете със слайда, си внушете усещанията, които изпитвате в него. Въртете в мислите си слайда една или няколко минути, желателно е да изпълнявате транзакцията когато вървите по позната местност. За да концентрирайте вниманието най-добре си гледайте в краката.

Трети елемент на транзакцията – след като сте успели повече или по-малко ясно да си се представите в слайда, погледнете напред със съзнателен поглед. Не мислете за нищо и не анализирайте, а просто гледайте напред и надалеч с ясен поглед.

Ще забележите, че към познатата ви картина се е прибавил нов привкус, усещане, настроение – оттенък. В паметта ви внезапно изплува усещане за миналото. Не спомени, а именно усещане за миналото – дежа-вю. Виждате смяната на оттенъците на декора на материалната реализация на слоя на вашия свят, движещ се в пространството на варианти.

Напълно възможно е да си създадете своя техника. Действайте като че ли между другото и както ви е удобно. Колкото по-малка за вас е важността на транзакцията, толкова по-добър ще бъде резултата. Ако не се напрягате всичко ще стане лесно.

Изпълнявайте транзакцията само отвреме навреме, за собствено удоволствие и от любопитство. Не е нужно да зацикляте. Транзакцията служи единствено, за да видите със собствените си очи движението в пространството на варианти. А основното ви внимание в заниманиято с транссъфинга трабва да е – да прожектирате целевия слайд и да визуализирате процеса на реализиране на текущото звено в трансферната верига. Външното намерение работи и по този начин, независимо дали го виждате или не. Но вече се е появил своего рода илюминатор в пространството на варианти.

Не можете да се преместите напред или назад във времето намирайки се на една и съща жизнена линия.

Енергията на негативните преживявания индуцира преминаване върху жизнени линии, където равновесието е нарушено, животът е излязъл от спокойното си течение и има нарушение от нормата – някой оттенък е различен.

Хората, в чиито ръце всичко се поврежда постоянно се намират в състояние на отклонение от нормалното равновесие – или са много разсеяни, или твърде възбудени, или напрегнати, или неспокойни.

Пътешествието е не само в пространството на варианти, но в определен смисъл и във времето. Миналото не можеш да върнеш, но можете да върнете свежото усещане за нещо ново, за надежда и щастие, което сте изгубили, движейки се по негативните разклонения.

Получавате свобода когато прекратявате битката си.

Светът отразява като огледало вашето отношение към него. Когато сте недоволни от света, той ви обръща гръб. Когато се борите с него, той се бори с вас. Когато прекратявате битката си, светът ще ви помага.

Не придавайте излишно значение на нищо нито вътре, нито извън себе си. Отхвърляйте всяка важност, която успявате да отхвърлите съзнателно. А която не успеете, трансформирайте в действие. Отказването от битката също е действие, щом се откажете от битката свободата ще става с всеки изминал ден все по-осезаема.

Няма гаранции, че всичко веднага ще тръгне гладко. Очакват ви провокации от страна на махалата, пречки и разочарования. Главното е да не се отчайвате и да не изпадате в униние. Разполагате с мощна техника да управлявате съдбата си, с времето всичко ще се нареди.

Особено трябва да се опасявате от хвалбите пред приятели и роднини. Ако гласно заявите, че ще постигнете всичко, шансовете ви за успех силно намаляват. В този случай увереността в себе си прераства в самоувереност. Когато вътрешно знаете, че ще постигнете своето, не нарушавате равновесието. Това знание е вътре във вас, то е нещо в себе си.
Преобразувайте възторга си в намерение за празник. Съобразно с принципа на координацията – ако възприемете живота си като празник въпреки всичко, значи така и ще бъде.

Успехът не може да бъде планиран. Разумът не е способен да разработи алгоритъм на успеха. Никой не знае рецептата за успех във всеки конкретен случай. Но е и по-добре човек изобщо да не знае как ще постигне успех. Чудото е там, че рецептата сама ще се изпълни.

Задачата на разума е да не пречи със своя контрол на течението на варианти, тоест на развитието на събитията. Течението на варианти винаги е насочено към вашия избор. Именно затова ако изборът е направен можете смело да разчитате на принципа за координация на намерението: намерението ми се реализира, всичко върви нататък и става както трябва.

Несъвместими са по-скоро еднаквите хора, а не различните. Несъвместимост означава да не си позволяват да бъдат себе си.
В действителност хората с противоположни характери могат и трябва да живеят щастливо в разбирателство. Не напразно равновесните сили сблъскват противоположностите, като по този начин поддържат статуквото.

Да обичаш себе си е абсолютно необходимо.

Истински духовните личности никога нищо няма да ви натрапват.

Спрете с търсенето на отговори в чуждите книги и се обърнете към себе си. Душата не знае всичко, но за разлика от разума има достъп до информационното поле, където се намират всички данни за миналото и бъдещето, както и всички шедьоври и открития.
Разумът възприема чувствата на душата като интуитивни знания и озарения, а после ги интерпретира във вид на общоприети понятия и означения.

Приемете факта, че са ви достъпни всички знания.
Обърнете се с въпрос към себе си.
Тръгнете по своя път.
Използвайте правото си на индивидуалност.
Възползвайте се от достъпа си до знанието.

Знанието ще ви бъде достъпно, щом успеете да преориентирате намерението си от другите към себе си.
Кажете си, че вие сте индивидуални, неповторими и знаете всичко. Задайте си въпрос и чакайте отговора. Той ще дойде сам, може би след време в зависимост от сложността, но непременно ще дойде.

На който му хрумне да обърне намерението на разума към душата, започва да открива нови неща и да създава шедьоври.

Докато сте потънали в проблемите на хората, вие сте в еднакво положение с тях. За да разберете и решите проблемите им трябва да действате сякаш отстрани. Не безсърдечно, не равнодушно, а отстранено. Точно тук е разликата между липсата на важност и бездушието.
Ще успеете да решите проблемите – както своите, така и чуждите, ако поемете ролята си на зрител, който играе. А докато “живеете” със своите и чуждите проблеми сте безпомощни.

Липсата на важност е действие отстрани, а не безразличие.

Не е невъзможно да се живее без цел. Щом ви се иска просто да живеете, без да се стремите към нещо, така да бъде.

Много добре е когато човек не е като всички – това е нормалното. Ненормалното е сегашното положение – когато всички мислят и действат еднакво.

Девизът на транссърфинга: “Аз не искам и не се надявам. Аз имам намерение.”

Инверсия на реалността - искаш ли да живееш, умей да се смееш.
Присмивай се на всяка беда, на всяка лоша ситуация, на всичко негативно.
Така първо, веднага изчезват цялата важност и излишните потенциали. Второ, параметрите на мисленото енергийно излъчване на възторг, макар и идиотски, изобщо не съответстват на печалните жизнени линии, затова преходът се осъществява незабавно. Огледалото бързо реаргира, защото душата и разумът най-после въздъхват облекчено. Като резултат реалността се поправя.

Когато контрастността на слайда стигне максимума, той в някакъв момент се превръща в негатив. Ако настроението ви е толкова гадно, че просто нямате сили да извършите инверсията, тогава трябва още повече да влошите настроението си, да го доведете до гротеска, до абсурд. Но не и със средства, променящи съзнанието, иначе ще стане наистина лошо.
Потиснатото, тягостно състояние показва крайно ниско ниво на енергията на намерението. Унисон между разума и душата да бъдете зле. По-добре дръжте енергията си на нужното ниво, тогава няма да изпадате в депресивни състояния.

Инверсията на реалността много прилича на принципа за координация на намерението. Разликата е само в това, че инверсията е по-радикална и изпълнена с хумор. Инверсията е присмиване и иронизиране на негативното.

Главният принцип на транссърфинга е, че нашето мислено излъчване оказва не само косвено, но и непосредствено влияние върху заобикалящата ни действителност.
Човешките мисли имат материално излъчване, способно да влияе върху околния свят.

Въпросът не е в техниката, а в осъзнаването на вътрешната свобода и чувството, че си господар на слоя на своя свят. Когато това чувство се появи, всичко ще тръгне от самосебе си, без никаква техника. С намерението си вие създавате слоя на своя свят.

Насоката на намерението определя вектора на течението на варианти. Изисква се само да се поддържа тази насока и да не се пречи на течението на варианти. Средствата за постигане на целта сами ще дойдат, не можете и не бива да знаете как тя ще се реализира. Каквото и да става, ако поддържате в главата си целевия слайд и спазвате принципа за координация, течението на варианти ви носи към целта. Такъв е законът.

Ако постоянно мислите за целта сякаш вече е постигната, външното намерение – тази неудържима сила – когато му дойде времето, ще отвори нужната врата.
Задачата на разума е да насочи мислите в подходящото направление и по този начин да задейства външното намерение.

Контрол върху посоката на мислите – това трябва да е основната работа на разума.

Желанието е като котва. Към целта трябва да се стремиш безстрастно, все едно вече си се примирил с поражението. Трябва да няма какво да губиш и от какво да се страхуваш. Така отсичаш веригите на котвата на желанието.

Необходимо е да можеш да чакаш, като при това запазваш спокойствието на господар на ситуацията. Избраният вариант узрява и се материализира бавно. Паузата, през която нищо не се случва е изпитание, което трябва да се издържи.

Оставете си място за поражения. Позволете си грешките и неуспехите понякога да се случват, не се борете с тях.
Не забравяйте, че каквото и да се случва във вашата власт е да обявите неуспеха за успех. Защото след като сте решили, че светът се грижи за вас, разумът ви може и да не знае кое за него е действително добро. Светът ви обаче знае.

В същото време не смятайте положителната нагласа за свое задължение, не се принуждавайте винаги да сте доволни. Позитивната нагласа трябва да бъде следствие от убеждението ви, че това е от полза за вас. Нужно е просто да осъзнаете, че вашето отношение формира отражението в огледалото на вашия свят. И да не се задължавате нищо.
Във вашата власт е понякога да бъдете недоволни и да капризничите. Не се ограничавайте с принуждения, доставете си удоволствие с играта в огледалото на света.

Опомняйте се винаги, когато понечите да се оправдавате. Забранете си да го правите. Оправдавайте се само в краен случай, когато е наистина необходимо да обясните постъпките си. На първо време туширайте леко съвестта си. Щом навикът да се оправдавате изчезне, след него ще се отървете и от чувството за вина, а следователно и от сценария за наказание.

Не е въпрос дали вършите нещо правилно или не, а доколко вие самите вярвате в своята правота. Ако смятате, че постъпвате неправилно, вършите грешка каквото и да правите. Щом се съмнявате, получавате себе си – съмняващия се. Вземете правото си да бъдете прави.

Към всички техники се отнасяйте леко, следвайте ги, но като си оставяте свобода за свое тълкуване и импровизации.

Махалото не насърчава “най-добрият” в областта си човек, а “правилният” за целите на самото махало. Махалото няма съзнателно намерение, но влияе върху мотивацията на хората, така, че да заздрави стабилността на структурата си и да подрони положението на конкурентите.

Когато група хора започват да мислят в едно направление, сумарната енергия на мисловното излъчване не изчезва, а се трансормира в енергоинформационна същност – махало. В такъв случай, ако си поставите като основен приоритет развитието и укрепването на махалото, то само ще извърши по-голямата част от работата по подобряване на структурата (фирма, производство, бизнес и т.н.). Когато придобие достатъчно сила, то ще се погрижи “най-добрите” да заменят “правилните” на ръководните постове, и продукта да стане не само продаваем, а и висококачествен, а и структурата да процъфтява.

Колкото по-силно обичате и боготворите някого, толкова повече поводи за разочарование ще имате. Така равновесните сили се стремят да възстановят баланса.
Не задушавайте никого с вашата любов.

Съвместният живот на двама души с различни цели е подобен на две свързани заедно лодки. Платното на онзи, който съзнателно се движи към целта си, се издува от вятъра и плува по курса. Ако другият не следва принципите на транссърфинга, то той се носи неуправляемо по вълните и платното му е увиснало, не помага, но и не пречи, освен ако човекът не е патологичен песимист, в който случай ще възспира съвместното движение.
Но при всички случаи управляваната лодка ще стигне до целта, дори и да се наложи да тегли другата на буксир.

Би трябвало да се страхувате от незаслужените похвали. Когато излишно ви превъзнасят , трябва да измислите “какво лошо да направите”, за да възстановите сами равновесието.

Точно обратното е, когато ви ругаят или незаслужено ви обиждат. Колкото по-лошо мнение имат за вас, толкова по-добре ще се нареждат работите ви. Когато се сблъскате с негативно отношение към вас, ви остава единствено тихичко да се усмихвате и доволно да потривате ръце. Радвайте се!

Не обръщайте внимание на чуждото лошо намерение и то просто ще отскача от вас като топка от стена.

За да разберете какво става с вас и около вас, е достатъчно просто да обърнете внимание на мислите си. В околния свят се отразява цялото ви светоусещане като в огледало. Със своите мисли създавате слоя на вашия свят.

Чрез четене на специализирана литература тематично свързана с вашата цел, мислите ви се подреждат в посоката на целта, в следствие на което в огледалото на света започва да се появява съответното отражение. Не забравяйте, че огледалото на света реаргира със забавяне и за да се реализират мислите ви е нужно известно време.
Не забравяйте още, че за да се фиксира мисловната форма в материална действителност,  прожектирането на целевия слайд в мислите ви трябва да е системна и конкретна работа.

Транссърфингът не бива да се изучава като учебник по висша математика, необходимо е просто да се изпълняват елементарните и съвсем конкретни препоръки. Не си затлачвайте мозъка с излишни въпроси от рода на каква енергия да използвам и накъде да я насоча.

Няма смисъл да имате няколко по-малки цели. Целта, наречена в транссърфинга “ваша” привлича изпълнението на всички останали желания, затова най-добре е да се стремите към нея. Вашата цел е онова, което ще превърне живота ви в празник.
Ако още не сте намерили вашата цел, може засега да се разпилеете и по много цели, стига да го правите редовно.

Работата със слайда се отличава от мечтаенето по това,  че се провежда системно, целенасочено и е конкретна работа. Необходимо е да работите със слайда по половин час дневно, без напрежение, както ви е удобно, за да изпитате удоволствие от картината, в която вашата цел (или няколко цели) е постигната.
Решимостта да имаш или възниква изведнъж, или се постига с упорит труд, чрез редовна работа със слайда.

Откъснете мислите си от средствата за постигане на целта и ги насочете към самата цел, сякаш е вече постигната. Тогава в реалността ще се отрази крайният резултат, а не борбата с него. Реалността е огледало на нашите мисли.

За настройване на реалността към по-благоприятно ежедневие са нужни от 3 до 7 дни в зависимост от натрупания негативизъм.

Липсата на външна важност (например към трагедия) не е безразличие, а трезва оценка, разумен егоизъм. Не се опиянявайте от състраданието и жалостта си.
Ако с нищо не мога да помогна, съжалението ми няма смисъл.

Искреността винаги е пълна с енергията на неподправено съчувствие. Но на махалата не им е изгодно хората да си дават един другиму енергия и душевна топлота. Затова са създали стереотип на нормите на порядъчно поведение, където искреността се подменя с евтин заместител – добрите маниери, като бизнес усмивката или фалшивите комплименти. В тях няма нищо лошо докато не започнат да изместват истинското внимание, симпатия и съчувствие.
Опитайте съзнателно да замените обичайните любезни маниери с искрено съчувствие и ще имате предимство – околните веднага ще почувстват вашата искреност. Излизането от полето на изкусните фалшификати мигновено ще предизвика жив интерес и ще внуши симпатия.
Необходимо е просто да прехвърлите вниманието от себе си към хората и да проявите интерес към тях. Влезте им в положението, запитайте се какво ги движи, към какво се стремят, какво ги интересува. След като определите насоката на вътрешното намерение на човека, дайте му да разбере, че оценявате усилията му. Това е всичко, което се изисква, а в замяна ще получите благодарност и разположение.

Искреният комплимент е подарък, той трябва да е специфичен и индивидуален. Избягвайте шаблонните фрази, всяка импровизация ще бъде възприета като искрена оценка. Комплиментът, поднесен като изящна шега, също е подарък.
Равнодушно поднесената фраза често действа по-силно от комплимента, опакован във възторг, който може да е фалшив.
Особен ефект има, ако подаръкът бъде поднесен не директно, а чрез посредник – ако в присъствието на човека, говорите добри неща за него на другите, и то без никаква емоция, а като нещо обикновено.
Още по-добре е да признаете неговите качества в негово отсъствие, а другите после да му предадат какво мислите. За този човек ще станете източник на тиха радост и удовлетворение. За всеки истински подарък няма да получите благодарности, защото човек не би си признал, че сте го уцелили с искрения комплимент, но ще получите нещо много повече – искреното благоразположение на този човек към вас.

Физиология:

Храносмилателната система на човек е устроена така, че за да се усвоят правилно, продуктите трябва да постъпват поотделно, последователно, без да се смесват. Ако това правило се нарушава, храната не се смила, а загнива, замърсявайки и отравяйки целия организъм.

Продуктите, преминали топлинна обработка са екстремално натоварване за организма, тъй като почти всичко ценно в тях е унищожено. Храносмилателната система не е еволюирала обработвайки приготвена с огън храна.
Енергийното тяло на човек реаргира на замърсяваниата на неговата “канализация”. Енергийните канали се стесняват и запушват и енергиният поток постепенно се превръща в тъничко ручейче и всичко това води до загуба на жизнени сили. На свой ред нарушаването на жизнената енергетика води до патологични нарушения във физическото тяло, от което се получава омагьосан кръг. За да си върнете жизнеността и да станете по-здрави отколкото някога сте били, а и да добавите нови часове към свободното си време, е нужно да се отървете от всички уреди за умъртвяване на продуктите – печки, тенджери, тигани.

Вътрешната хигиена ще се поддържа от самия организъм, ако преминте към правилно хранене. Това трябва да става постепенно, на няколко етапа: последователно хранене, разделно, отказване от редица продукти и най-накрая суровоядство.

Хранейки се по стандартните общоприети начини, човек просто не знае какво е истинско здраве, той никога, още от раждането си, не го е изпитвал.

В менюто ви в крайна сметка трябва да останат само естествени продукти: пресни, замразени или сушени плодове и зеленчуци, морски водорасли, ядки (без фъстъци), семена, мед. И никаква топлинна обработка, всичко само в суров вид.
Микрофлората ви се пренастройва напълно в течение на една година. В края на този срок в менюто не трябва да има вече никаква обработена храна. Суровата храна не замърсява организма, напротив изчиства го. И кухненските съдове, и всички вътрешни органи остават идеално чисти от суровата храна. Разликата е принципна.

При преминаване към сурова храна могат да възникнат една или няколко очистителни кризи, по време на които се изострят старите болести. Не се тревожете и не се опитвайте да лекувате по някакъв начин болестите. Те са доказателство, че организмът  най-после се освобождава от боклука, натрупван през многото години и се преустройва към нормален режим на работа. Единствената полезна мярка по време на кризите е гладуването – употребява се само дестилирана (преварена) вода един или няколко дни.

Ако здравето не е много запуснато, към суровоядство може да се премине и веднага. В такъв случай очистителната криза ще бъде по-силна, но това е индивидуално. Вероятно е значително да намалите теглото си. Това означава, че организмът се очиства от мъртвата тъкан и се възражда отново.

Ферментите (ензимите) са вещества, които правят живота възможен, организаторите на строежа на нашето тяло. Необходими са за всяка химична реакция, протичаща в организма. Те са мерните единици на жизнената енергия. Ферментите се разрушават при температурна обработка на храната над 50С.

Всеки човек има някакъв “стартов капитал” от ферменти, предвидени за цял живот. Когато достигнете момента, в който организмът ви повече не е способен да възстановява ферментите, батерията ви е изпразнена и животът ви свършва.
Консумирайки храна, преминала топлинна обработка, хората безгрижно харчат ограничения си запас от ферменти, които вместо да поддържат тялото са заети да разграждат храната. Това е една от основните причини за всички болести, преждевременното стареене и ранната смърт.

Суровите продукти съдържат собствени ферменти, които позволяват да се извършва автолиза – храната лесно се усвоява, защото се обработва в собствения си сок. Но ако ядете сготвена храна, лишена от ферменти, организмът е принуден да отделя от своите резерви за смилането й. Точно това предизвиква намаляване на и без това ограничения ферментен потенциал.

Понятието “вкусно” не е нищо друго освен привързаност към определено махало. Съвсем не е нужно да се лишавате от удоволствия. Да се изтръгнеш от примката чрез самоограничаване действително е трудно, пък и не особено приятно. Има по-добър изход – трябва да промените вкусовата си ориентация, и тогава удоволствията няма да изчезнат, просто ще станат други. Пристрастията се променят, щом се промени махалото.
Верният път е да станете привърженик на друго, по-малко деструктивно махало, каквото е разделното хранене и суровоядството.

Животът на суровоядците не е лишен от радости, напротив, те стават дори повече, защото благодарение на изострянето на жизнената сила се появяват нови, недостъпни преди.

Не бягайте от махалата, няма къде, а не е и нужно, просто не бъдете техен роб, а станете техен господар. Но щом почувствате, че едно или друго махало започва да накърнява здравето или портфейла ви, най-добре се откажете от кредита на това махало. Трябва да бъдете много внимателни в света на махалата и да поддържате своята осъзнатост на високо ниво, за да съхраните свободата си.

Чрез продуктите на съвременната цивилизациял, махалата разпростират своята паяжина до такава степен, че я превръщат в грандиозна йерархична система, в която човек бива въвлечен в редица процеси и става малко винтче от чудовищен механизъм. Махалата са енергийни структури, който не притежават съзнание и не правят това умишлено. Мрежата им се развива от самосебе си като синергична система, чиято единствена цел е собственото й разрастване.

Употребявайки продуктите на махалата, вие ставате участници в процеса на тяхното развитие, следователно и елемент на структурата им. Степента на вашата зависимост е право пропорционална на частта на изкуствените фабрикати в менюто ви.
И обратното – толкова сте по-свободни, колкото повече естествени, необработени продукти употребявате.
Най-деструктивният компонент отнемащ здравето, енергията и свободата, е енергията на махалото, съдържаща се в неговите фабрикати.

За решимостта да промениш живота си се изисква наличието на свободна енергия. Ако нямаш желание да променяш нещо, значи енергията на намерението ти се намира на много ниско равнище – задълженията ти по енергийните кредити на махалата са много големи.

Макар и на пръв поглед да са сложни, процесите в нашия свят се свеждат до два фундаментални: от една страна има конфронтация – битка на махалата, а от друга – стремеж на всяко махало да укрепи структурата си. Точно това става, стабилизиране и унищожаване, нищо повече.

За да станете господар на съдбата си и животът ви да се развива по сецнарий, изгоден за вас, а не за някого другио, е необходимо преди всичко да излезете от играта, като същевременно оставате в нея – да превърнете живота си в осъзнат сън, който можете да управлявате. Да играете ролята си, но да гледате на всичко ставащо отстрани, за да не станете изпълнител на чужда воля.
Много е лесно да станеш играещ зрител: нужно е единствено да си давате сметка в чий интерес е играта. Живеем в свят, който представлява йерархия на махала – енергоинформационни същности, проявяващи се като надстройка над материалните си носители. Тяхната структура се самоорганизира принуждавайки заспалото в неосъзнат сън човечество да желае онова, което е в нейн интерес.
Ако не желаете да се превърнете в марионетка, трябва да различавате сведенията като безпристрастни факти, както и преднамерената интерпретация, която се опитват да ви натрапят с определна цел.

За всяка система личната свобода на нейните елементи е не само неизгодна, а пагубна.
Затова системата така се самоорганизира, че всичките й елементи изпълняват определените им функции, като всеки е убеден, че изпълнява личната си воля.

Ако човек наистина се е отърсил от паяжината на зависимостта, той е способен да решава самостоятелно какво и как да прави.
Истински събудилият се няма нужда да търси истината във външни източници – намира я у себе си и дори самият транссърфинг не може да го командва.

Не е нужно да се откажете от продуктите на системата и да се уедините в дива планина, напротив всяка мечта може да бъде реализирана само в рамките на една или друга структура. Въпросът е кой в чия каруца е впрегнат – дали вие на махалото или то във вашата. Трябва да си давате сметка: аз работя в структурата за себе си, или работя за структурата. Самата система, както и нейните продукти могат и трябва да се използват за собствените ви цели, ако го правите съзнателно. Точно заради това си струва да се събудите.

Ако системата покаже по определен начин загриженост към вас, значи преследва някакви свои цели.

Необходимо е да не забравяте за своята осъзнатост и да различавате кога се опитват да ви съобщят нещо, и кога да ви го внушат. Всяка информация, която структурата ви предоставя, е с определена цел, независимо колко “свободен” е източникът й. Абсолютно свободни и независими източници на информация по принцип не съществуват, защото всички са отделни брънки в йерархията на махалата.

Важна задача за махалото е да привлече вниманието на голяма маса хора в примката си посредством подбрана информация. Когато мислите на хората са синхронизирани в една посока, е по-лесно да се манипулира съзнанието им.

Не бива на малки деца да се обясняват негативни събития. Те сами по-добре ще схванат каквото им е нужно да знаят и как да го разберат. Възрастните проектират чувството си  за безпомощност в агресивния свят върху децата. А на децата трябва да се внушава точно обратното. И да не им се заостря вниманието чрез обяснения на негативното. Детското съзнание трябва всячески да се пази от всичко това, детското мисловно пространство да се държи чисто, тъй като въз основа на начина на мислене на отделния човек се формира неговият индивидуален слой на света, в който му се налага да съществува.

Пространството на варианти е като библиотека, от която можеш да си вземеш каквито си поискаш книги от различни лавици. Единственото условие е да повярваш в своите способности, да се възползваш от правото си на достъп до знанията, да вземеш решение и да ги получиш. Задавайте си въпроси и не се страхувайте да им отговаряте самите вие. Знанието се разкрива на онези, които са обявили намерението си да го вземат самостоятелно.

Големите открития в този свят са правени паралелно, всички са направени по едно и също време от различни хора. Но като откриватели се помнят онези, които са се решили да поставят окончателната точка, които са имали куража да вземат своето право.

“Препрочитайки понякога фрагменти от собствените си книги, откривам за себе си нещо ново.” /Зеланд/

Ако си поставим за цел да проследим цялата верига от “просветлени”, чак до онзи, който пръв е обявил съществуването на пространството на варианти, ще навлезем в дълбините на изминалите хилядолетия. Наистина няма нищо ново под слънцето. “Знаещите” нямат ориентация да търсят нови теории и знания, те търсят празнини в знанието. Не си струва да се изразходва енергия за празна полемика с тях.
Транссърфингът има точно обратната задача – да поднесе древното (не новото!) знание на онези, които имат нужда от него.

Не търсете чужди съвети. Вземете своето право да бъдете прави в каквото и да е. Това не е увереност, която обстоятелствата могат да разколебаят във всеки момент. Не е самонадеяност, основана на сляпата вяра в успеха. И дори не е оптимизъм като черта на характера.Това е намерението на създател. Способни сте сами да създавате своята реалност.

Вашата цел е онова, което ще превърне живота ви в празник. Свободата е съпътстващото усещане, задължителната част от този празник. Защото докато вървите към своята цел през своята врата, вие работие не за друг, а за себе си. Това именно дава чувство за свобода. Така, че трябва да търсите своя път, а не просто да мечтаете за свобода без съответната почва.

Не забравяйте при всеки удобен случай да си повтаряте, че вашият свят се грижи за вас.

Принципът за координиране на намерението е универсален инструмент, който поправя всяка сложна ситуация.
Принципът (отново): ако решите да разглеждате някое събитие, което ви се струва негативно, като положително, тогава точно така и ще стане.
(Всяко зло за добро.)

Всяко събитие върху жизнената линия има две разклонения – в благоприятна и в неблагоприятна посока. Винаги, когато се сблъскате с една или друга ситуация, правите избор как да се отнасяте към нея. Ако разглеждате събитието като положително, попадате върху благоприятното разклонение на жизнената линия. Ако склонността към негативизъм ви накара да изразите недоволство, избирате неблагоприятното разклонение. Неприятностите идват не след самия проблем, а след вашето отношение към него. Закономерността се създава от избора, който правите на разклона.

Не си създавайте негативно отношение и не реаргирайте примитивно на отрицателното събитие. Въпреки всичко се настройте на позитивна вълна и се престорете, че събитието ви радва. Опитайте се да откриете зрънце положителност в него. Дори и нищо да не намерите, все пак се порадвайте. Създайте си “идиотския” навик да се радвате на неуспехите. Това е по-весело от хленченето. Предстои да се убедите, че в повечето случаи вашата неприятност всъщност ви е от полза.
А дори и да не е така, благодарение на положителното си отношение сте се оказали върху благоприятното разклонение и сте избегнали други неприятности.

Координирането е най-ефикасният начин за движение в пространството на варианти. Посрещайки всяко събитие като положително, винаги се оказвате върху благоприятното разклонение. Не витаете в облаците, защото действате преднамерено и съзнателно, балансирайки върху вълната на успеха.

Когато човек страда, той по най-ефективния начин програмира влошаването на ситуацията си.

За да поправите слоя на вашата реалност отделете специално време, в течение на което просто ще си почивате, без да мислите за проблемите.
Кажете си: “Днес с моя свят отиваме на разходка!”
Времето си струва, защото слоят трябва да се изчисти – от него зависят много неща.
Купете си любимото лакомство, поглезете се, обръщайте се към себе си мило, посветете целия ден на себе си, на своите удоволствия.
На следващия ден спазвайте принципа за координиране на намерението и ще почувствате как околната действителност се оцветява във все по-топли и уютни отсенки – слоят излиза от мътната област.

Ако достатъчно силно визуализирате целевия слайд, индивидуалният слой на света преминава през т.нар. транзитни зони в пространството на варианти и тогава в реалността възникват локални смущения – случва се нещо необичайно. Силният импулс мисловна енергия оказва осезателен ефект върху реалността, от което по нея се разпространяват вълни като водни кръгове – например изведнъж започвате да срещате необичайно много хора със странна външност. Такива ефекти могат да се наблюдават чисто визуално. Но тъй като огледалото на света реаргира със забавяне, не е възможно да наблюдавате с очите си “проявяването на изображението”, тоест да видите реализирането на крайния резултат. Това може да стане на мига само на сън.

Нашите представи за безкрайността на пространството и времето са ограничени единствено в обозримия отрязък от траекторията, по която се развива материалната реализация в пространстовото на потенциалните варианти.

За реализиране на потенциалния вариант е необходимо време, в течение на което, човек, свикнал да наблюдава мигновения ефект на своите действия, си прави извода, че нищо няма да излезе.
Налага се да се примирите, че не можете да видите с очите си как работи намерението. Резултатът ще се появи по-късно, но само при условие, че се съгласите да действате на сляпо. Необходимо е да вземете предвид инертността на материалната действителност и с неизменно постоянство да фиксирате вниманието си в една насока достатъчно дълго време. Убедете разума си, че е възможно да управлявате развитието на съня наяве.

Външното намерение прехвърля метафизичната реалност в материална форма.
Насочената ви мисловна енергия реализира съответния сектор от пространството на варианти, създавайки нещо, което до този момент не е съществувало в действителността.

Желанията не се изпълняват и мечтите не се сбъдват – в действитвителността се въплъщава или мисловният образ, роден в единството между душата и разума, или непреклонното намерение. Ако душата се стреми към целта, но разумът се съмнява в нейната осъществимост или мисли за средствата за постигането й, образът се раздвоява и затова в огледалото не може да се формира отражение. Аналогично – ако “здравият разум” е стигнал до решение, в което, както му се струва, всичко е пресметнал и обосновал, докато на сърцето ви е неспокойно и тягостно (душевен дискомфорт), образът пак е неясен.

Вашата цел е това, което фокусира единството между душата и разума, пътя, по който няма да възникнат противоречия между повелите на сърцето и реалиите на живота.

Сложно е да отркиете точно своя път, обаче това не означава, че човек не може да постигне успех по пътя, който е избрал. В този случай за осъществяването на желанието се изисква непреклонно намерение, а именно системна работа с целевия слайд. Трябва само да се разбира, че намерението не е напрягане на всички сили, а концентрация на вниманието.

Искате ли да видите в огледалото образа на своите мисли – контролирайте насоката на вниманието си, действайте с неизменно постоянство, просто работете редовно със слайда – това е всичко.

Това, че в реалността ви на първо време нищо не се променя, не означава, че нищо не се случва. Малко по-малко в отражението ще започне да се появява онова, което отговаря на вашето намерение. Главното е да действате с неизменно постоянство, спазвайки принципа на координацията.
Знайте, че ако обявите на света непреклонното си намерение, рано или късно ще се отвори врата – стечения на обстоятелствата, позволяващи да се осъществи замисленото.
Разумът не подозира, че вратата съществува, но когато тя се отвори сам ще се убеди – онова, което преди е изглеждало неизпълнимо вече е напълно реално.

С времето разумът наблюдава нови прояви на работата на намерението и става по-уверен в успеха, несъответствието между желанието и възможностите изчезва, образът се фокусира и в огледалото на реалността започват да се обрисуват обозримите черти на желаната цел. Не е задължително да вярвате че “ще ви се въздаде”, необходима е конкретна системна работа.

Каквото и да става, дори и да ви се струва, че всичко се проваля, не разсейвайте вниманието си от крайната цел. Когато видите реален напредък, тогава ще се появи и вярата. Но дотогава ще се наложи известно време да се движите с вързани очи.
Разсеяш ли се, нищо няма да получиш. Който обаче издържи безмълвието, в което нищо не се случва и целта не се вижда на хоризонта, той ще я достигне.

Задачата на разума не е да търси целта по пътя на логиката, а навреме да я познае. Душата сама ще я отгатне и вие ще го почувствате.

Търсейки целта си разширете кръгозора си – отидете на места, където не сте били, вижте неща, които не сте виждали, поемайте нова информация, накратко – изтръгнете се от кръга на всекидневието. Когато се сблъскате с някаква информация и почувствате, че душата ви се е въодошевила, а разумът ви с удоволствие и от всички страни я обмисля, тогава вероятно сте намерили каквото търсите.

Ако сте склонни да оценявате хората и да ги сравнявате със себе си, възниква поляризация, която привлича към вас личности с противоположни на вашите качества и характерни черти.
Докато съществувате без отношение към околните, “такъв/такава съм си и толкова” -  енергйината картина не се изкривява и равновесните сили не се намесват.
Позволете си според правилото на транссърфинга да бъдете себе си, а на другите да бъдат други и съзнателно пренасочете вниманието си върху качествата, които харесвате у другите. Огледалото на света с безразличие отразява картината, върху която е фокусирано вниманието ви. Създайте си навика да наблюдавате, да забелязвате и да изнамирате у хората онова, което ви е нужно.

Щом вниманието ви е фокусирано върху онова, което не приемате и от което се стремите да се отървете, получавате това, което не искате. Огледалото на реалността е безпристрастно.

Сънувате наяве когато събитията се случват независимо от вашата воля. Не се опитвайте да влияете директно на ставащото, вместо това контолирайте насоката на вниманието си. Оставите ли мислите си на автопилот ще попаднете в затворения кръг, в който не искате точно каквото получавате. Дайте си сметка върху какво е зациклило вниманието ви, и поне за известно време го прехвърлете върху онова, което бихте искали да имате. Събудете се от съня.

Негативната реакция на някое досадно обстоятелство не е нищо друго освен рефлекс, изработен навик, вероятно най-вредният от всички съществуващи.
Рефлекторният негативизъм кара жизнената ви линия да поема всеки път по негативно разклонение, където нещата се влошават. За да получите контрол върху ставащото не е нужно сляпо да вярвате, че всичко е добре, а съзнателно да управлявате отношението си. Да се събудите значи да погледнете осъзнато на ситуацията и отношението си към нея. С волята си на създател да обявите лошото обстоятелство за благоприятно.

Вземете лист хартия, изложете същността на негативната ситуация и отгоре поставете параф: “Одобрявам”.
Съзнателно обявявайки лошото обстоятелство за позитивно и отнасяйки се към него по съответния начин, вие вече действително сте поставили случващото се под своя контрол. Повече не вие зависите от обстоятелството, а то играе по вашата свирка. Съзнателно контролирате отношението си, и следователно управлявате реалността. Вие сте се събудили в съня си.

Вие и вашето отношение не сте едно и също. Няма нужда да променяте себе си, достатъчно е само да преразгледате отношението си към случващото ви се, оставайки себе си.

Непосредствените цели от ежедневието са по-трудни за постигане от далечните реали, защото материалната реализация е инертна и за въплащението на желаното в действителност се изисква времеви отрязък с неизвестна продължителност.

Транссърфингът не е сборник от канони, изискващи да се прекланяш и следваш една обща идея, а древно знание, което е съществувало винаги и се е предавало през поколенията в различни интерпретации. Същността му е, че всеки има и трябва да има собствена идея и е способен да сътвори свое чудо, ако поиска. Транссърфингът не вкарва всички в общ строй за разлика от религиите и сектите, напротив, той зове всекиго да следва своя собствен ункален път.

Не можете да излъжете огледалото на света с престорено безразличие - в него се отразява всичко, с което са заети душата и разумът. Ако те са единни, ясният образ бързо се въплъщава в действителност, ако има разногласия картината се раздвоява, а в реалността не се получава нищо определено.
Единството между душата и разума се отличава с един характерен признак – то винаги е придружено с неистово чувство. Понякога може да е възторг, но най-често заради човешката склонност към негативизъм, то се проявява като тревога, отвращение, обида, негодувание, ярост. За огледалото е без значение накъде е насочено отношението, към приемане или неприемане – то просто констатира съдържанието на мислите.

Не е възможно изкуствено да се създаде единство между душата и разума, както и прекалено дълго да се запази състоянието на възторг. Но потиснатостта и отвращението могат да бъдат постоянни спътници, тъй като са предопределени от околната действителност.

Мислите ви не владеят онова, към което сте безразлични. Ако просто си кажете какво не искате, но не се страхувате, че то ще ви се случи, в ума ви няма определеност, липсва ориентация, затова картината се получава аморфна, размита – не е ясно какво изразява образът ви. А когато започнете да се боите, страстно да не приемате нещо, душата и разумът ви се сливат в пълно единство, от което образът ви получава ясни очертания. Дуалното огледало на света безстрастно прехвърля този образ в реалността. Ето защо получавате онова, което не искате.

Колкото по-добре е фокусиран образът на душата и разума, толкова по-бързо ще бъде реализиран. Живейте съобразно своето кредо и се движете към своята цел, тогава ще постигнете единство. Винаги, когато вниманието ви е завладяно от онова, което не приемате, съзнателно се прехвърляйте върху което искате да имате.А ако засега не успявате, можете да постигнете същите резултати с дълга обсада – да действате с неизменно постоянно.

Не разигравайте в ума си нарочно всички възможни лоши варианти, по които може да се развие дадено събитие, с цел да предизвикате равновесните сили да изравнят баланса, тласкайки събитието към добър вариант на развитие. Първо, няма да успеете да моделирате изкуствено създадения излишен потенциал. Дори разумът да се престори на изплашен, душата няма да повярва, не можете да се излъжете. Второ, рисувайки мрачни картини, създавате негативен образ, който с един или друг успех ще се отрази в огледалото на света, тоест сами ще програмирате реалността си негативно.
Ако изобщо когато нарочно насочвате мислите си към най-лошото се случва нещо добро, то идва от душата, защото въпреки всичко тайно се надявате на успешен изход. Но като цяло игрите с негативизма могат само да навредят.

Течението на вариантите винаги се движи по пътя на най-малкото съпротивление и този път е оптимален. Това не означава, че ако сте се промушили през чужда врата няма да изминете пътя докрай, но там ще ви чакат маса проблеми и трудности. Следвайте правилото, че щом вратата се отваря трудно, трябва смело да се върнете и да потърсите друга.
Винаги, каквито и усложнения да си измисля разума, правете нещата възможно най-лесно. Колелото ще се завърти само.

Колкото повече разумът се опитва да ви убеди, че нещо е много хубаво за вас, че даден човек е подходящ, в дадено събитие трябва да учавствате, толкова по-вероятно е после да съжалявате. Не разчитайте на доводите на разума, не вярвайте на арументите му. Върнете се през вратата и продължете да плувате спокойно по течението на варианти. Ако обаче е обратното, душата ви иска нещо, а разумът ви говори, че няма смисъл, не е подходящо, не е възможно, тогава си позволете лукса да направите желаното своя цел.

Целта на живота като цяло е служене на Бога. Служенето не се състои в преклонение, а в сътворяване заедно с Него. Бог упавлява света посредством всичко живо. Той няма друг начин на съществуване освен във формата на живот – в цялото многообразие на проявите му.
Животът е сънят на Бога.
Реинкарнацията е преминаване от един сън в друг.
Всички същества преследват една цел – да живеят, а значи според възможностите си да управляват дадената реалност. Управлението на реалността е цел, способност и право.
Ако вие си вземете това право, реализирате волята на Бога и живеете пълноценен живот.

Ако смятате да търсите отговори в чужди книги, ви предстои безкрайно пътешествие, което не води доникъде. Единствено вие самият, като се обърнете към себе си ще получите отговорите на всички въпроси.

Бог ни е пуснал да се разходим в този свят. Дали Го обичаме и дали Го слушаме не засяга никого. Аз сам, със своето намерение, формирам слоя на своя свят и щом това не пречи на другите деца на Бога, не съм длъжен да давам отчет никому.

В осъзнато сънуване душата лети през нереализирани сценарии на пространството на варианти. Но ако попадне на материално реализиран сектор можете да изчезнете заедно с тялото си пренасяйки се там. Или ако тялото остане се констатира смърт по време на сън.