Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с ИЯР- тема 12

Преди този опит и трансфер ми се случваха само странни неща
и неприятности, но няма да ви занимавам с личните си проблеми,
ще споделя това, от което най-много се изненадах и ядосах -
че влязоха у нас дървеници от съседите, които не си направиха
труда да ме предупредят и ми създадоха големи неприятности!
Въпреки че това изглежда дребен проблем на пръв поглед,
всъщност е много сериозен, и да се избавиш от тях, е много трудно!
Добре че се усетих навреме, то само това не ми се беше случвало досега!
Такава напаст са, че може да се наложи да си изхвърлиш цялата покъщнина,
а те пак да останат, хапят безмилостно! Събуждаш се с 50 пъпки,
че и повече, всяка сутрин, ад е просто! Добре че не получих алергична реакция.
И само мен хапят, обикновено нападат жени и деца.
Вкъщи бяхме под карантина, голямо пръскане беше,
и то на силно токсични отрови. Слава богу, да чукам на дърво,
не са се появявали повече! Като четох, как едно семейство се е борило с тях 1 г.
и са си изхвърлили всичко, много се напрегнах, даже опитът не ме вълнуваше толкова.
Малко преди трансферът, не знам как настинах, взе да ме боли и вляво,
реших обаче да отида до ТР за лекарства. В автобуса изстинах още повече
от климатика, имах пресантиман, че ще имам проблем на границата
за лекарствата, защото са много, а и нямам рецепта за всичко,
така и стана, просто се разминах на косъм.
В ТР за пръв път ми стана лошо от Естрофема, подуха ми се адски краката,
зави ми се свят и една кола щеше да ме блъсне, ако буквално
не ме беше извлачило едно момче, аз даже и него не видях.
За пръв път отивах на аптека, която не знаех къде се намира.
Слязла съм на предната спирка, но там районът е голяма обърквация.
Една бедна женичка, с 3 малки деца, едното в количка, без да знае английски,
показах й на телeфона си адреса и ме заведе в най-големия пек до аптеката.
Пътят беше доста, почувствах се неудобно, съжалявах, че нямам какво
да дам на децата, стана ми неудобно да й дам пари, за да не я обидя.
Изобщо от турците съм с много хубави впечатления!
Много непознати са ми помагали.
След няколко дена получих възпаление на яйчника и вдигнах висока температура,
трябваше да пращам ехография на чехите, казах на моята гинеколожка
да ми изпише антибиотик, тя отказа. Накрая казах на Милен,
че съм много зле и ще пия Зинат, и че може да се отложи трансферът,
а хич не ми се искаше, защото съвпадна с отпуска на мъжа ми.
Той се свърза с клиниката и казали, че може да пия Зинат.
Обаче яйчникът минаваше бавно, може би в деня на трансфера
се почувствах по-добре, но днес взе да ме наболява пак.
Трансферът ми беше на 24 юли, предния ден имах преглед.
В деня на трансфера научих, че имаме само 1 здрав ембрион.
Донорката ми не е споделена, 24-годишна.
Резултат: 6 я., 4 ембриона, 3 с лошо качество
и 1 на 120 часа развитие, без усложнения.
Аз нямах големи очаквания, но това не очаквах!
Хвърлиха вината върху я., не върху спермата.
Нямах среща с ембриолог, само с лекуващата лекарка.
Като я попитах защо е толкова лош резултатът от толкова
млада донорка, тя вдигна рамене и най-искрено каза,
че не знае. И тя била учудена.
Не спори, каза, че вината е тяхна, не е от мъжкия фактор,
и пак погледна анализа на спермата.
Хубавото е, че в Чехия има пакет гаранция
и ще получа нова донорка, защото нямаме тежък мъжки фактор,
а те гарантират 2 здрави ембриона, то има и клауза,
ако е тежък мъжкия фактор, са други условията,
но понеже при нас не е така, ни се полага нова донорка.
Случват се и такива неща, това не е точна наука,
никой не може да знае как точно ще се развият нещата.
Винаги съм проявявала разбиране, затова нищо не казах.
Те няма за какво да ме лъжат, защото е за тяхна сметка,
затова не се съмнявам във възрастта на донорката.
Преди трансфера се уточнява какво следва като терапия,
ако тестът е положителен, иначе всичко пишат и дават справки,
но никакви инструкции нямах какво трябва да правя след трансфера,
какво да ям, да пия, и т.н. В ТР ми бяха обяснили подробно, така че знам
и не питах. Нямат отделна стая, настаняват те в обща след трансфера.
Лежиш 15-20 мин. Не дават чехли за еднократна употреба, което ме изнервя,
въпреки че не съм взискателен човек и подминавам много неща!
И в хотелите им е така. Иначе в клиниката свети от чистота,
всичко е ново, обстановката е приятелска, любезни са,
не те натоварват. Не мога да се оплача. Стриктни са.
Още на първичния лекарката начерта план, който точно спазваше.
Нещата се случиха така, както ги планира от самото начало,
без да има изненади и неяснота. Имах си инструкции,
които следвах. Бях информирана за пункцията на донорката,
знаех и много от рано кога ще е трансферът.
Не са ми създали никакви притеснения и дискомфорт.
Бях се притеснила за трансфера, защото ми се стори,
че е много късен, на 24-ия ден от МЦ.
Имам приятелка, която е в друга чешка клиника, една от най-престижните,
че и на нея са й казали, че до 23-ия ден правят трансфер.
Нейната донорка е дори по-млада, но пак са извадени малък брой я.
Явно прилагат слаби стимулации, щом млади жени, вадят малко я.
Нейните ембриони са и след ПИД, но засега няма успех.
Честно казано, въпреки че не си правя прибързани изводи
за дадени клиники, но за мен или ембриологията им е слаба,
или стимулациите им куцат. Ако и приятелката ми не успее,
ще съм на мнение, че на чехите славата им е някакъв мираж.
Милен ми каза, че правят всякакви генетични изследвания
на донорите и имат доста изисквания към тях.
Понеже не ми изписаха прогестеронови инжекции,
а само Утрагестан, а според мен само глобули е малко,
реших да се подсигуря и сама да си бия в крака 2 ампули Прогестан.
Гледах клип точно как се прави. Справих се, обаче след 2 ч.,
ми се скова кракът и не можех да ходя.
Куцах все едно е счупен. Отече и до коляното. Като седна,
не мога да стана, стълби да изкачвам, да слизам и т.н.
Като се прибрах във Варна, ме хвана адска криза.
Потене, треска, отпадналост, температура, гадене,
контракции, липса на апетит, бях като отровена.
И адски запек, този път беше по-жесток от предния!
Ядосах се на себе си, защото си го знаех от предния път,
а не ми остана време да си купя Дуфалак, така се подредиха обстоятелствата.
Ако го бях пила предната вечер, щях да избегна тази криза.
Че и доста се понапънах, но не оттам ще дойде неуспеха.
Вчера, 7-и ден от трансфера, направих уринарен тест - отрицателен.
Мислех Прогестан да отивам да ми бият, затова си правих теста,
за да знам дали има смисъл, иначе не съм от нетърпеливите,
винаги си чакам теста. Пролутекс ми понася по-добре
и реших за всеки случай да си бия от него,
защото ми казаха, че е много рано за уринарен.
Не храня никакви надежди, но спрях отдавна да се ядосвам, честно казано!
То на човек му омръзва всичко в един момент!
Благодаря на Бог, че сме живи и здрави,
и се радвам на това, което ми е останало, че винаги може и да е по-лошо!
Много късмет желая на всички от сърце и не се предавайте!
Силни прегръдки и целувки от мен!