„Zero waste“ и „Plastic-free“ като начин на живот – струва ли си?

Хартиите ги пълня в по-голяма картонена опаковка и накрая всичко си върви с кутията. В найлоните слагам пластмаси и металните кутийки. Отказахме се от еднолитровите пластмасови шишета с бира, в полза на кутийките. Хем по-малко се пие, хем без пластмаса.

Такива ползваме за стъкло, пластмаса и хартия, плюс два коша с капак за био и общ боклук. Трета година, почти като нови са, мия ги на ръка. Преди хартията я слагах в голям хартиен плик, от тези дебелите от магазини за дрехи...

Между разпада и разгражда има огромна разлика.
Няма  по-гадно нещо за почистване от разпадаща
се деграденова торбичка ...

По въпроса с квасенето на мляко. Мъжът ми кваси и вече отвикнах въобще от вкуса на купешкото кисело мляко. Но проблемът си остава, че прясното мляко пак го купуваме в пластмасови шишета за еднократна употреба. Вариант би бил може би млекомат (но освен на женския пазар за другаде не знам да има) или ако въведе някоя млекарница да продава в стъклени бутилки и да изкупува, но това си е мечта засега..

Не потръгнаха млекоматите в София, за съжаление. Дори не знаех, че този на ЖП (в квартала ми е) функционира още.
Може би защото в България хората ядат предимно кисело мляко и др. ферментирали млечни продукти, прясно мляко не се употребява активно (то и по-добре...)

Съгласна, но не мога да отговоря дали се разгражда. Знам какво ти се е случило.

Рециклирам, в смисъл изхвърлям ги заедно с боклука, който отива за рециклиране (тук се слагат в специални торби/кофи, минават и го събират за рециклиране).
Но примерно хартиени опаковки от прах за пране не мога да изхвърля за рециклиране, защото ще ме глобят (не може да е замърсен картона, а праха за пране с времето си се просмуква в хартията и не е като да мога да го измия)

За киселото мляко - много ми харесаха отговорите на момичетата, които си го правят у дома. Браво, момичета! Аз не съм се пробвала още, все си мисля, че няма да ми се получи.

За тежината на стъклените буркани - момичета, а защо се силите да сте си и доставчик, и домакин, и мастър шеф, т.е. вие да го играете всичко у дома? Всъщност, не питам, а просто отбелязвам как този 21 век ни е промил мозъците на нас, жените, че сме някакви машини, роботи и пасваме универсално за всякаква роля, всичко можем да правим и помощ никога не ни е нужна.

На моята тогава 32-35 годишна майка лично АЗ й носих бурканчетата с кисело мляко. Хващаше ме всеки ден да отида да й купя мляко от млекарницата (ех, тогава имаше магазин, който се казваше точно така). Не съм някой съвсем архаичен динозавър, карах детството си в края на 80-тте и тогава най-нормалното нещо беше майка ти да те прати за мляко и хляб. Всеки ден! С колелото. Всички деца ходехме. Ходих с колелото и за безалкохолно - хехе, голяма бутилка Пепси от стъкло (май бяха по литър и нещо), ако няма големи бутилки - тогава поне 3-4 малки бутилки. Ако е петък или събота, ще ме накарат и поне 2 бири в бутилки да взема. И задължително да ги проверя да нямат парцали по дъното! Обичах да си купувам отвреме-навреме боза. Малките бозички се изпиваха на един дъх, не си струваше да ги мъкна в дебелите им (но много красиви) шишенца. Купувах направо голяма боза - тя тежеше цял тон, но който иска да пие - ще носи. А комшийчето ми Ангелинка трябваше да купува минерална вода Хисаря на баба си за бъбреците, в една дебела зелена бутилка се продаваше. А също и връщах бутилките като се натрупат - през седмица-две. Даваха ми стотинки, които моментално похарчвах на павилиона за някое детско списание, картичка или календарче.

И да съм имала счупено, било е единични случаи, щом не ги помня изобщо. Не че в млекарницата не съм виждала счупен буркан и разсипано мляко, ама човек трябва да се учи и на ловкост, нали така? По-важното беше да не натискам капачките на млякото, че бяха от някакъв тънък алуминий, като станиол. Била съм дете на 10-12 години и съм се научила. Разбира се, купувах си и награди заедно с млякото и хляба - сладолед или пък нещо от сладкарницата (което се завиваше в хартия, нямаше никаква пластмасова опаковка, печеше се и се глазираше на място, слагаше се във витрината в едни големи тави)…

Та, мисълта ми беше - научете децата да ви помагат! Какво лошо има в това? Нали все говорим - ах, все са на комповете, ах, нямат опит в живота, ах, затворени са, ах, затлъстели са... Изкарайте ги, дайте им пазарската чанта и да отиват!

Още имам 10-сантиметров белег на прасеца от ентусиазъм да изкарвам пари от връщане на бутилки през 80-те Като стана белята, натъпках с памуци с кислородна вода и отидох да играя до късно вечерта, нашите като видяха, вече и за шиене беше минало времето. Била съм на около 10-11, не съвсем малка.
С което не казвам, че днешните деца не трябва да помагат или че ще пострадат от нещо такова, пази боже. Моята кифла обаче ако види така да й "висят червата", както казвахме в детството ми, сигурно ще събере квартала с писъци и крясъци, че умира

Нося си обяд в две стъклени кутии, едната за 500мл, другата за 600мл. Суупа в херметичен буркан 500мл. Пълня ги, колкото поемат. Понякога нося и две даже, ако реша да взема салатата от къщи. Не е чак толкова тежко. Досадното е, че заемат място в чантата, но това не е заради материала.

Не знам дали тук му е мястото, но да ви питам: има ли места, където се рециклират дискове/ CD-та? Четох, че не трябва да е в пластмаси уж и се чудя какво да ги правя, имам сигурно 100 бройки записани филми, който съм теглила като малка и съответно сега се няма смисъл да заемат място.

Хм, ми то в София е общ контейнерът за пластмаса и метал, та ги изхвърлям там. Иначе по магазините на мобилните оператори събират такъв тип отпадъци - стари телефони, зарядни, дискети и т.н., но точно за CD и DVD не съм сигурна.

CD и DVD не събират операторите питала съм.Вчера като се прибирах гледах,че до контейнера за стари дрехи, но не такъв на БЧК, а от другите беше спрял огромен камион целия препълнен с чували до тавана -даже се загледах къде ли ще сложи тези от нашия контейнер.
сигурна съм, че 2/3 от нещата са хвърлени, защото са малки или вече не харесват на някого, а аз през комунизма редовно си разменях някои дрех с братовчет ми ,който е два месеца по-малък.
например за практиката ми в първи курс в университета ходих с негов скиорски екип.А сега повечето хора се обиждат,ако им предложиш нещо което е запазено.

Запазени дрехи аз нося в H&M, те си ги рециклират. Иначе детски дрехи и вещи доста сме давали на познати, и на нас са ни давали, нищо обидно не виждам.

Пластмасови тубички от паста за зъби, играете ли си да почистите? Предполагам трябва да се разреже и измие от всички остатъчци. Мен до момента не ми стигат нерви за тази операция, но се сетих да попитам.