На всички ни е ясно, че за да бъде една връзка щастлива и пълноценна, любовта трябва да е взаимна, да има тръпка, хората трябва да се уважават, подкрепят, да си имат доверие и да гледат в една посока. За съжаление в днешно време това е рядкост, защото много от хората си промениха мисленето. Аз имам доста престижна професия и голяма част от колегите ми са на 35+, повечето от тях са моми и ергени. По думите им, биха се примирили с човек, който просто да ги търпи и уважава. На тези години вече, нямат надежда да срещат голяма любов и перфектния за тях човек, те просто искат да създадат семейство. Жалко е, но е факт. Преди време, когато се запознах с приятеля ми и той започна да ме сваля, бях изключително впечатлена от отношението му. До тогава не бях срещала такъв мъж, а даже и не бях чувала. Той наистина правеше всичко за мен, само и само да ме спечели. Държа да вметна, че той е хубав мъж, атлетичен, добре възпитан, с хубава професия, мъжкар е, със самочувствие и е доста харесван от жените. Та той беше толкова влюбен, че всичките му приятели се чудеха какво се случва с него, самият той не вярваше, че е способен на такива чувства. Нашата свалка продължи няколко месеца. Аз обожавах да общувам с него, обожавах да съм покрай него, но си бях поставила бариера, защото преди него имах горчив опит в любовта и някак си имах нужда точно в този момент от време и пространство. Предишната ми връзка продължи 5 г., беше най-най - голямата ми любов, но имахме огромни различия, разделяхме се няколко пъти, той беше повърхностен, пиеше много и ми изневеряваше. Връзката беше много тежка и трудна за преодоляване след това. И тогава някак си се пречупих, бях много наранена и не исках да допускам никой до себе си. Отдавна вече съм прежалила бившия си, но остана нещо в мен ... не мога точно да го опиша, може би една натрупана болка и гняв. И когато със сегашния ми приятел се стигна до откровен разговор и той ми призна за чувствата си и намеренията си към мен /имам предвид още в началото/, аз бях напълно искрена с него и му казах, че не съм влюбена в него и той да прецени дали ще се откаже от мен или ще ми даде шанс да продължим да общуваме и времето ще покаже как ще се развият нещата. Той разбира се ми даде шанс и ме поизчака доста дълго време. Важно е да отбележа, че аз се държах с него просто приятелски, не бяхме интимни тогава и той не ме притискаше. Тихо и кротко ме изчака няколко месеца. През това време се виждахме почти всеки ден, разговаряхме по телефона с часове, ходихме на море и на екскурзии с наши приятели, дори го запознах с родителите си. И така някак неусетно го заобичах наистина много, не можех без него, имах нужда постоянно от него и много бързо заживяхме заедно. Връзката ни до момента е прекрасна, той продължава да се държи с мен като с принцеса. Аз съм напълно отдадена на него, наум не ми е минавало да му изневеря, просто нямам такава потребност и не бих могла да му го причиня. Та накратко така стоят нещата ... от моя страна нямаше силно първично влюбване, нямаше кой знае каква тръпка, директно преминах към обич или може би се научих да го обичам. 
