Време не остана вече, ЮНИ е, ще гушкаме малкото човече. - Тема 9

Честито на новите мамчета и бебчета, да са ви живи и здрави❤️💙❤️

Ами какво да ти кажа- все едно си описала моята ситуация. Баткото , който е роден март месец, беше голямо сукалче, обаче вечер никога не ме е будил на час- час и половина. С този момък обаче вечер е рок енд рол. Максимумът, който прави, е два часа пауза и то ако имам късмет. На всеки час цоцка, после хълца, връща, не винаги заспива, памперса сменям по няколко пъти. Не се бях замисляла, че може да е от жегите, но сега ми звучи логично.

Моята дребосъчка, като една от каките на групата и тя въобще не ме оставя да спя. В началото като я взех от неоналягогията по си поспиваше след всяко хранене, вечер не толкова. Обаче вече стана на 2 месеца и хем будува, но не е спокойна, все се гърчи от коликите, все иска на ръце , само така е спокойна и заспива. Вечер продължава да се буди на 2-3 часа, въпреки, че от две седмици не я храня през ноща. Като чувам как бебетата сами си правели паузи от по 6-8 часа вечер , че викам пак карък!. Каката ревеше на всеки час вечер, това поне през два часа
Та съчувствам ви!

Почти с еднакви мерки са двете ни девойки )

ronisset, Честита принцеса! Нека бъде здрава и щастлива!🎆🍀🌻

Благодаря! Аз съм малко по-добре днес. Още не мога да осъзная какво се случи вчера 😁. Междодругото секциото с упойката продължиха час и 40мин. Трудно я извадиха, много кофти беше застанала. Та добре че реших секцио в последния момент, защото щяха да ме измъчат и пак да ме режат накрая по спешност. Показаха ни я за малко сърдитката вчера, днес пак ще я доведът предполагам след раздвижването. Вече мога да кажа, че и от мен излезе човек 😂😂😂.
zhr89, грациозни мадами 😍
 Момичета, стискам палци на останалите неродили мами да мине леко, а на всички родили да са ни здрави бебчета и ние също ❤

Здравейте мами ,аз съм от юлските мами но може да се наложи да ми правят секцио този месец, защото бебето е оплетено на 3 места с пъпната връв и плацентата ми е 3та степен калцирана та исках да ви попитам нещо.
Може ли мамите родили секцио да кажат как е минало секциото ,какво точно се усеща по време на операцията, боли ли слагането на упойката .Колко време след операцията ви раздвижижа и ви дадоха бебето .

Моето беше на 08.06 - към 22 часа ми изтекоха водите без болки. Отидохме в болницата в 23 часа с 4/5 см разкритие. Пуснаха ми тонове, една система антибиотик превантивно и ме заведоха в стаята ми, за да чакам моята си следяща лекарка, която в същото време пътуваше (беше на почивка). Към 01 часа пак ми пуснаха тонове, контракциите бяха вече силнички. Стигаха до 75/80 по скалата, когато ми гледаха тоновете. Имаше една жена в съседна стая, вкараха я за секцио(мм говори с нейния и след 10 мин донесоха бебето им), та към 02 часа решихме, че няма нужда да чакам и търпя контракции, и без това дежурната лекарка беше най-добрата в тази болница. Извикахме сестрата и казахме, че искаме веднага да се направи секциото. Тя каза, че до 10 мин екипа ще е сформиран. След 5 мин дойде, сложи ми катетъра (клизма не са ми правили), свалиха ме в операционната, анестезиолога ме попита спинална или пълна упойка предпочитам. Аз исках спинална. Преместиха ме на операционната маса. Надигнаха ме, за да поставят упойката - НЕ МЕ БОЛЯ, не беше страшно, отначало пръснаха с някаква течност предполагам дезинфекцираща, която беше студена и се уплаших - потрепнах от нея 🤣. Точно за 30 секунди започнах да усещам затопляне. Обработиха корема с дезинфекциращ препарат, лекарката дойде, усещах докосване и никаква болка, след 3 минути от влизането на лекарката ми казаха, че ще натиснат корема малко, да не се притеснявам. И бебето проплака ❤ Почистиха я и ми допряха личицето и до моето - беше толкова мека, като прасковка  и толкова мъничка с най-сладкото гласче, след това я качиха в неонатологичното отделение (на етажа в който лежах и аз) за преглед от лекар. Там мъжа ми и майка ми я чакаха до асансьора и си я видяха веднага докато сестрата я носи, въпреки че се роди малка 2490 грама, преди 38ма седмица нямаше нужда от подпомагане - затопляне или помощ при дишането. След като я извадиха в 02:36  около 20 минути продължи всичко при мен. Когато всичко приключи погледнах часовника на излизане от операционната и беше точно 02:55 часа. Качиха ме и в момента, в който излизах от асансьора, тя беше прегледана и мъжа ми и сестрата я носеха тъкмо с легълцето към нашата стая. Не сме били изобщо отделени. Час след операцията дойде сестра, почисти ме, погледна кръвотечението и взеха кръв за изследвания. Изтекоха ми две системи. Към 05 сутринта започнах да си усещам пръстите и веднага започнах да ги местя. През цялото време карах мъжа ми и майка ми да ми натискат краката като лек масаж. В 06 вече си свивах краката сама. Постоянно питах майка ми дали още упойката действа и дали след като мине ще ме боли много 🤣. Така си чаках болката, която слава Богу не се появи. Изпратих мъжа ми, за да попита кога ще дойде някой, който да ме раздвижи или да ми каже “стани” най-малкото. Отговориха му, че в 11 сутринта ще дойдат, аз в 9 станах на крака с помощта на мм. След това ставане на всеки 15 минути исках да ме изправят и правех по крачка - две. На следващия ден в 11 на обед ни изписаха. Както писах и в предния ми пост - мисля, че раздвижването е много важно, за болките. Имам операция с пълна упойка преди няколко години - тогава ме раздвижиха доста по-късно и беше по неприятно от самото лежане имам чувството, че бях схваната цялата.
Разбира се, че е до организъм, може би съм била късметлийка този път, но болката след операцията при мен беше допустима. След поставянето на водоустойчивата лепенка се изкъпах веднага. Лепенката махнах на 10 ден. На изписването ми изписаха антибиотик. Лохиите ми бяха 6/7 дни, после спряха. Вчера 14ти ден имах леко зацапване, мисля че ще е това. Много бързо се събрах - нямам и избор, мм замина войник ден след раждането, ние сме в Турция, майка ми не говори езика, бебенцето ми понеже е родено преди 38 ма седмица се води преждевременно родено и всеки ден следяхме билирубина, отделно минахме и други прегледи заради седмицата и на раждане и нямам помощ сама си я водя на лекар, вдигам качвам кошчето, стълби се наложи да качвам и слизам (9ти етаж), но за детето си и на Марс ще отида, ако трябва. Не се притеснявайте - майчинството дава невероятни сили, скоро след операцията ще сте забравили всички неразположения. 
Всяка болка, всяко притеснение си заслужава! Желая леко раждане и най-прекрасна среща - с малкото съкровище!

Момичета слагаха ли ви торби с пясък на корема след раждането? И какви бяха финалните сметки на кантара при вас? Аз съм вече +20кг 4 дни преди термин. Жегата мъчи ли ви още след като родихте?

Много благодаря малко се успокоявам сега като прочетох написаното от вас 😊
Доста подробно сте описали всичко,точно от това имам нужда сега.
Много време се подготвях психически за нормално раждане свикнах с мисълта и сега изведнъж като гръм ми доиде новината за секцио и много се паникьосах.

Аз също много се страхувах, най-вече за бебенцето. Това ще бъде най-хубавия ви ден!

Слагаха ми пясък да.
Бвх качила 10 кг., сега съм със 7 по - малко.

и на мен ми сложиха и пясък и лед. Аз бях 5 дни преди термин +6 кг (в деня, в който родих) , като ме изпишат ще видим как ще е положението..

Честито на всички родили , бъдете здрави и благословени с бебчетата си ❤ Моето момченце си роди на 18.06 спешно секцио след 8 часа не успешни опити да се роди нормално . Роди се с двойно оплетена пъпна връв около главичката и вродена двустранна пневмония и е настанен в неонатология в кувьоз, но е малко геройче и се възстановява ,много ми липсва 😥 Някоя от вас сблъсквала ли се е с подобен проблем ?

В отделението, в което раждах, не слагат торби с пясък, а директно бебечето веднага след като го извадят докато изчакат да изпулсира докрай пъпната връв
Аз бях 7 + кг, от които 6 паднаха с раждането, исках да си запазя последния кг за кърменето, но се наложи сама да си гледам бебето заради болен батко и свалих още 2 набързо, така че съм вече -1 от забременяването