Криминални досиета

Джулиана Борелли бе легендарна личност в Бургас. Не само заради екзотичното си име, разкрепостения си характер и провокативното си поведение. Тя бе дъщеря на първата знайна проститутка в морския град, за която се носеха митове по времето на комунизма. Животът на майка й Славея бе толкова невероятен в онези сухи и скучни времена, колкото невероятна бе и смъртта й. Около нея витаеха най-различни предания – че била приближена на най-първите комунисти, някои от които дори си я поръчвали, и така избягвала трудовите лагери. Че работела за ДС, откъдето я насочвали към по-специални клиенти, които да обслужи и проучи. През 1985 г. обаче късметът не бе на нейна страна. В една есенна вечер някой подпали дома й, който се намираше в самия център на града до почти единствения сносен тогава хотел „България“. На следващата сутрин сред останките намериха обгорялото й тяло и овъгления труп на малкия й осемгодишен син. Разследването не откри кой знае колко. Личеше си, че

властите нямат интерес да разкрият случая


Очевидно Славея бе стъпила накриво пред комунистическата управа и това е струвало живота й. Джулиана, родена от кратка авантюра на майка й с италианец, оцеля в този пожар, за да продължи по пътя на Славея.

В средата на 90-те години на нея й предстоеше едно запознанство, което щеше да бележи живота и смъртта й. Тя се сближи с 22-годишния Георги Орешков и неговата приятелка Ирена, все още ученичка. Тримата бързо си паснаха. Харесаха се и защото имаха общи разбирания за живота и разкрепостения секс. Ирена, също както и Джулиана, бе бисексуална. Георги пък бе опитвал всичко и с момчета, и с момичета. Постепенно тримата си станаха толкова близки, че споделяха общо легло и общи сексуални фантазии. До 22 април 1997 г.

Тази вечер обещаваше да е като всяка друга. Георги и двете момичета отново се бяха събрали в апартамента му, недалеч от Висшия химико-технологичен институт в края на Бургас. Първоначалният им замисъл бе да хапнат, да пийнат и след това да правят любов, но събитията се стекоха не точно по план. Тримата започнаха да пият водки, а вместо безалкохолно използваха бяло вино. Джулиана и Ирена междувременно ходиха до банята да се къпят, после продължиха да пият с Георги и така вече не можеха дори да преброят колко чашки са пресушили. По някое време

тримата се озоваха в едно легло

Орешков, който досега никога не бе имал нищо против да споделя приятелката си и с Джулиана, изведнъж реши, че отношенията между тях двете са се задълбочили. Отнякъде в главата му се загнезди ревност, която ставаше по-силна и по-силна. Накрая той вече нямаше власт над себе си. Ревността преля в гняв, който отприщи най-необузданите му и дълбоко скатани особености в неговия характер.

Разбира се, зад всичко това стоеше алкохолът, който понякога кара човек да е по-директен в действията си и откровен в разговорите си от всякога. Без сам да осъзнава как, Георги извади от едно чекмедже шило с 40-сантиметрово острие и като се надвеси над вкопчените женски тела, го заби в Джулиана. От тялото й избликна като гейзер кръв, това сякаш отприщи още повече агресията и той замахна отново. Забиваше острието още и още. Джулиана вече агонизираше, а Ирена най-невъзмутимо стана от леглото, отиде в банята, за да се измие от кръвта й. След това си поръча такси и се прибра в квартирата си, все едно просто е била на някакъв филм на ужасите, който е изгледала докрай и по време на финалните надписи е напуснала киносалона.

Георги Орешков не реагира. Дори не се опита да я спре. Останал сам с трупа, той изведнъж изтрезня. Започна да умува как да се отърве от тялото и да заличи следите от убийството. Точно в този момент в апартамента през незаключената от Ирина врата влязоха двама негови приятели. Вместо да се

опита да прикрие кървавото престъпление

той им разказа какво се е случило и поиска съвет от тях какво да прави с трупа. „Мислех, че мога да им се доверя, защото знаех, че братът на единия от тях беше убил и нарязал тялото на жена си“, ще каже дни по-късно Георги пред следователя. Приятелите му обаче побързаха да си тръгнат, а след около час единият от тях се обади в полицията.

Орешков взе един макетен нож, с който преди време бе разкроявал балатум, и започна да разчленява трупа на Джулиана. Отряза краката и ги опакова в черни найлонови торби. Отнесе зловещия товар до един от страничните корпуси на института. Там той зарови частите от тялото и се върна за следващите. С удивителна вещина той успя да транжира тялото, все едно го е правил стотици пъти преди това. Отряза главата, а след това и ръцете. Започна да ги опакова в найлонови торби, но тук нервите му не издържаха, прилоша му. Той се опря на една от стените в хола и запали цигара. Точно така го завариха полицаите.

По-късно съдебните медици обясниха в съда, че Джулиана е агонизирала не по-малко от един час. Смъртта е настъпила от кръвозагуба от дълбоките прободни рани, които са засегнали жизненоважни органи. Три от тях са в гръдния кош и една в корема. Петата била по-плитка и не е била смъртоносна. Убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, с особена жестокост, реши съдът и определи за Георги най-строгото наказание – смърт чрез разстрел. Орешков обаче имаше повече късмет от жертвата си и нейната майка. Точно по това време в България вече бе в сила мораториумът върху изпълнение на смъртните присъди, които в края на 1998 г. и нацяло бяха отменени.

Така той оцеля и вече 14 години е в бургаския затвор

Първоначално бе в килия на смъртник, без право на разходка в двора. После го изведоха от зоната с повишена сигурност и в момента не се отличава от другите лишени от свобода. Той не може да се оплаче от липса на медиен интерес към особата му. Преди време дори бе интервюиран от „24 часа“. „В затвора ми липсва само жена, всичко друго си го имам. Ако ме пуснат дори за един ден на свобода, ще намеря предателя и ще съжалява, че се е обадил в полицията. Иначе не ми пука. Не скучая. Пуша си, пия си кафенце. Всяка вечер се разхождам по половин час на спортната площадка“, реди там той.

Тези дни името на Орешков отново изскочи от небитието. Той спечели дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Георги подаде жалба срещу лошото отношение към него, което е трябвало да изтърпи в първите няколко години от престоя си в затвора. „Бях настанен в малка килия с размери 1.90 на 3.20 м. Нямаше нито течаща вода, нито тоалетна. Трябваше да се облекчавам в пластмасова кофа. Беше ми разрешено да излизам от килията само три пъти на ден, за да изпразня съда и да си измия ръцете“, пише в жалбата му. И още – не бил доволен от затворническата храна, а заради строгия режим майка му имала право да му праща по един колет на всеки 6 месеца. Поради което Орешков получил гастрит, който бил лекуван само с обезболяващи. „При посещения съм отделен с гъста мрежа от гостите си и освен това винаги съм наблюдаван от надзирател. Систематично ми разпечатват писмата до адвокатката ми. Един пъти дори ми бе отказано да проведа телефонен разговор с нея“, оплаква се осъденият доживот.

Заради всичко това съдиите от Страсбург отсъдиха България да плати на убиеца Орешков 2,400 лева, а на адвокатката му – 2,000 лева хонорар. Неговата искова молба всъщност бе за 26,000 лева, но сигурно е доволен и на тези, които ще получи. Междувременно условията в килията му са вече отлични. Сега тя е с площ от 9 кв.м, с тоалетна и отделна баня, както и с топла вода. Стаята бе ремонтирана, прозорците – подменени, бе направена изолация на стените и облицовка на пода с плочки. Обзаведоха му я с нови мебели – легло с пружина, гардероб, маса, стол и огледало. А ако е роден с късмет, Георги Орешков може един ден и да излезе на свобода. Вицепрезидентът Маргарита Попова обяви преди дни, че ако трябва, ще води лична война с хиляди хора, но ще премахне присъдата „доживотен затвор без право на замяна“ от Наказателния кодекс.