Криминални досиета

  • 421 107
  • 6 888
  •   1
Отговори
# 630
  • София
  • Мнения: 13 392
Ох, моля ви, нека я сменим тая ужасна тема и да оставим бедните дечица да почиват в мир. Да ни им ровим кокалите. Нека говорим за друго. Кой изобщо я подхвана тая кошмарна тема?! Достатъчно вече!
Е, в крайна сметка темата е за криминални досиета, нормално е да се говори за убийства, измъчвания, серийни убийци и тн. Не са леки теми за разговор, но и затова във всички канали в ютюб и като цяло филми слагат знак, че не е за всеки.

Такъв канал е например този на Вяра Георгиева, не знам дали я следите, но разказва увлекателно.

# 631
  • Мнения: 4 791
Аз ще сменя темата. Наскоро гледах Mindhunters (препоръчвам) и ми даде поле за размисъл дали могат да се предотвратят престъпления и дали може да се разбере дали някой е способен на някои видове престъпления още преди да ги е извършил. Аз лично вярвам в превенцията и мисля, че могат да се разпознават такива хора отрано ако близките разпознават сигналите. Ако не сте гледали сериала става дума за няколко ФБР агента, които изучават психиката на серийните убийци, като ги интервюират в затвора. Имаше интервюта с Ед Кемпер, Чарлз Менсън, Сина на Сам и т.н. и бяха доста достоверни (в такъв смисъл, че са базирани на истински интервюта и актьорите бяха много добре подбрани). Един от алармиращите сигнали е за деца или юноши (а и за възрастни хора), които измъчват или убиват животни. Друг знак може да бъде антисоциално поведение. Кофти детство, кофти родители, някакъв вид преживяно насилие в ранните години също.
Вие какво мислите, дали можем да предотвратим това човек да убива ако следим за правилните сигнали? Ако институциите си свършат работата (ако има домашно насилие), ако близките реагират адекватно щом разберат, че децата им мъчат животни или проявяват друго притеснително поведение?

# 632
  • Мнения: X
Ами то обикновено това е вина точно на близките, никое бебе не се ражда убиец или садист, а това което е видял и преживял човек в най-ранного си детство го изкривява и травмира необратимо. Тези хора са в повечето случаи безумно нещастни и са имали кошмарен живот, който нито едно дете не заслужава и оттам не могат да проявяват емпатия и съчувствие, защото такова никой не е проявил към тях когато са били най-безпомощни и уязвими.
За тоя сериал - тези агенти всъщност би трябвало да са психолози и да проучат първо детството и родителите/близките/средата, в която са се оформяли тази хора и воала - 90% от работата им е свършена.

# 633
  • Мнения: 10 352
Не мисля, че е възможно. Именно тези хора, които се очаква да помогнат и реагират адекватно, създават убиеца в повечето случаи.

# 634
  • Мнения: 4 791
Всъщност най-интересното е, че няма рецепта. Има и убийци, израстнали в нормална среда, например Тед Бънди. В действителност е възможно да се родиш с такива отклонения, родителите да не са виновни и ако разпознаят признаците да те заведат на психолог. Това е като въпросът - кое е първо - яйцето или кокошката. Няма универсален отговор, нещата са доста по-комплексни. Ако това беше причината, то не би ли следвало всеки с тежко детство да е убиец и престъпник? Много хора са преминали през ада като деца и са грижовни и емпатични като възрастни и водят нормален живот.

Последна редакция: пн, 10 май 2021, 12:20 от Уейв

# 635
  • София
  • Мнения: 13 392
То не е само до семейството, а често и до властите. Ето например един Ед Кемпер, който се спомена горе, един от най-известните серийни убийци, за него се е знаело още от дете какъв е, все пак е бил на 15, когато е убил баба си и дядо си, но го пускат бързо-бързо. Могли са да предотвратят следващите убийства.

# 636
  • Мнения: 10 352
Тед Бънди да е расъл в нормална среда? Докато майка му му е била представяна като сестра в най-важните години от живота му? Не съм съгласна.

# 637
  • Мнения: 272
Много интересен и комплексен въпрос, но според мен въпреки научния напредък и в частност този на психиатрията и психологията,  аз по-скоро смятам, че подобна успешна превенция към настоящия момент си остава в сферата на научната фантастика, освен това силно ме притеснява по какъв начин ще бъде осъществявана тя спрямо лица, които не са извършили каквото и да е престъпление, но се счета, че ще го направят в бъдеще, при все че наказателната отговорност се носи само и единствено за извършено вече престъпно деяние, а не за абстрактна възможност за извършването на такова, което за мен крие сериозни рискове за нарушаване на права на лица, които е възможно никога да не се превърнат в престъпници, макар че е имало класическите предпоставки за това.

Иначе, за когото му е интересно и не е запознат със случая - една от любимите ми криминални загадки - изчезването на Джоан Риш, американска домакиня, останало неразрешено и до ден днешен, вдъхновило написването на романа на Дж. Флин "Не казвай сбогом" ("Gone girl"), по който е създаден и едноименният филм на Д. Финчър, с участието на Бен Афлек и Розамунд Пайк:

https://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/%d0%bd%d0%b5-%d0 … 0%be%d0%b0%d0%bd/

Последна редакция: пн, 10 май 2021, 12:39 от _Електра_

# 638
  • Мнения: X
Всъщност най-интересното е, че няма рецепта. Има и убийци, израстнали в нормална среда, например Тед Бънди.
Тези Бънди и нормална семейна среда? Където дядото е бил насилник а майка си мислел за своя сестра?

# 639
  • Мнения: 16 731
Строги закони трябват и много сериозна съдебна и изпълнителна власт. Трябва да има респект, страх от наказанието и от органите на реда. А не да се строят нови затвори като хотели по изискванията на ЕС. И смъртно наказание, което да не чака изпълнението си, докато осъдения умре от старост търкайки нара и плочките на плаца. Не държиш ли човека в страх и чакаш ли на неговото самосъзнание, има да си чакаааш.
В човека лошото е заложено изначално. Хората са зверове с интелект. Това ги прави извънредно опасни. Не ги ли контролираш и държиш на къса каишка, ще настане анархия и ще се убиват просто защото могат. Не, че и сега не го правят, но страха им държи веригата и не смеят да се откачат от нея. Някои обаче късат синджира и става това което става.

# 640
  • Мнения: 4 791
Превенция не се има предвид под наказтелна отговорност, а срещи с психолог навреме, а ако средата е лоша да се отдели от нея, за което институциите трябва да си свършат работата. Например Ед Кемпър е убил баба си и дядо си, поседял е малко в лудницата и са го пуснали. Как ще пуснеш такъв човек на свобода? Ето, че институциите не са си свършили работата.

Да, добре, бил е лъган, но не е бил малтретиран по никакъв начин. Още като е бил малко дете, почти бебе е слагал ножове около спящото тяло на леля си. На нея й се е сторило странно, но не е направила нищо. Ако в този момент е бил заведен на психолог например, ходейки редовно, дали животът му щеше да се завърти в друга посока? Това се е случвало още преди да научи, че е бил лъган. Следва да се предполага, че се е родил с подобни наклонности.

# 641
  • Мнения: 10 352
Никога не е само един фактор проблема, и не е задължително да има ясно изразено насилие, за да побъркаш психиката на едно малко дете. А тръгне ли едно малко дете с грешно изградени основи, после вече е много, много трудно нещо да се промени. Има неща, които се учат само до определена възраст, после вече е невъзможно.

# 642
  • Мнения: X
Аз съм гледала интересни видеа на неврологът Джеймс Фалън, който смята, че са нужни три фактора за да бъдеш убиец: генетичен (агресивност), физиологичен (някакъв вид нефункционираща час на предния дял на мозъка, която отговаря за етика, морал и импулсивност)  и третият фактор е малтретиране.

Линк към клип ако на някой му е интересно: https://www.youtube.com/watch?v=Vx8RxRn6dWU

Интересното при него е, че самият той открива при ЯМР, че мозъкът му е със същата физиологична особеност, която е открита при серийните убийци:

Неврохирургът Джеймс Фалън, който цял живот е изследвал мозъците на психопати и убийци, установява, че генетично, поведенчески и мозъчно той също е един от тях, и започва да експериментира със себе си.

Скрит текст:
Заложбите на психопат?
Психопатията не е призната официално като мозъчно разстройство. Според авторитетни източници като "Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders" (DSM) психопатите и социопатите попадат в категорията на страдащи от антисоциално личностно разстройство. В допълнение се съобщава, че на такива субекти им е по-трудно да се справят с функционирането на личността и проявяват характерни черти на патологична личност.

Например: егоцентризъм, манипулация и липса на съчувствие и състрадание.

През 70-те психологът Робърт Хейер (Robert Hare) създава контролен списък от 20 въпроса, който имал задачата да проверява дали решаващият го е психопат, или не, в зависимост от това дали споделя определени личностни белези и характерно за психопата поведение.

Макар да е подобрен, същият списък все още е широко използваем. Някои проучвания обаче казват, че въпросникът не е кой знае колко полезен, тъй като е не е способен на друго, освен да предупреди за възможно агресивно поведение в бъдеще.

Но когато Фалън установил, че томографията на мозъка му показва прилики с тези на психопатите, освен изключително изненадан и притеснен, той започнал да се разколебава относно своята теория, казал си: "Аз не съм лош човек. Добър съм си."

След като ученият се прибрал вкъщи и споделил всичко на жена си, нейната реакция отново го смутила: "Не се и учудвам" - казала тя.

Но не само тя реагирала по този начин, а също приятелите, колегите и дори дъщеря му.

"Емоционално не беше с нас" - казвали колегите му.

А дъщеря му си спомня, че в детството си винаги го е рисувала като "тъмна фигура".

Психиатри - приятели на Фалън - също споделят мнението си за изминали събития и казват, че той няма едно важно чувство - съчувствието - характерна черта на психопата: "Той често пропускаше погребения, защото смяташе, че може би ще му е скучно."

И семейството и приятелите му са съгласни с това твърдение.

"Осъзнах, че хората са се опитвали да ми кажат нещо години наред, а аз така и не съм прозрял" - споделя Фалън.

"Важно е да имаме едно наум" - казват учените - "ние все още не знаем достатъчно за психопатията. Но смятаме, че хора като Фалън имат разбиране за света, съвсем различно от това на останалите."

Проучванията разкриват, че психопатите осъзнават кога някой е в нужда или изпитва болка, но просто не го възприемат толкова навътре, както е при повечето хора.

Както казва Фалън: "Аз просто не разбирам междуличностните връзки и топлина".

И тогава неврологът решил да проучи себе си, като започне с генетиката.

Оказало се, че той има ген, който често е споменаван в докладите. MAO-A (monoamine oxidase A) е ген, който увеличава риска от поява на насилствено и агресивно поведение.

MAO-A, също познат като "генът-войн", е виновен за производството на протеина, който разгражда определени видове химични "месинджъри". Тези месинджъри контролират нашата мисъл и поведение, а "генът-войн" въздейства именно на невротрансмитери и хормони като допамина, норадреналина и серотонина. Всички те са пряко свързани с настроението.

Генетика срещу възпитание
Присъствието на гена обаче не влияе тотално на характера ни. Цял набор от фактори, включително обкръжението ни, ни правят такива, каквито сме.

Фалън смята, че за повечето хора средата, в която израстват, има само частичен ефект върху тяхното развитие.

Но една много малка част от нас (според него 1/4) е генетично предопределена да бъде много чувствителна към заобикалящата я среда в ранна възраст. За тази част от населението той коментира: "Ако мозъкът им види света като враждебен, тогава единственият вариант да оцелеят е да бъдат враждебни и те. Но ако го видят като съвсем нормален, тогава и те ще бъдат нормални."

Снимка на нормален мозък и мозъка на Фалън.


Има и проучвания в подкрепа на това. През 2002 г. излиза доклад за голяма група от момчета, които са били малтретирани (напр. физически или сексуално) от ранна детска възраст до зрелост, който установява, че тези от тях, които са имали определена версия на гена MAO-A, са развили антисоциално поведение с порастването си, а тези без тази версия на гена - не са.

Затова Фалън подозира, че ако с някой с такъв ген е злоупотребявано в детство му, може да бъде провокиран да действа инстинктивно по избухлив или безсърдечен начин. От друга страна, ако някой със същия ген, е отгледан грижовно, то е съвсем възможно да не тръгне по този път.

И все пак, изследванията предупреждават, че трябва да сме внимателни, когато правим връзка между агресивното поведение и гена MAO-A. Въпреки че изследванията потвърждават, че има връзка между двете, те не заявяват, че едното е следствие на другото.

По това време, когато Фалън тъкмо започнал да открива тъмните си страни, научил странностите на семейното си минало. Пра-прадядо му - Томас Корнел, убил своята майка през 1673. Тази линия на неговото семейство е извършител на още половин дузина убийства, сред които неизвестната Лизи Бордън (Lizzie Borden) - млада жена, която била обвинена (и скандално оправдана) за бруталното убийство с брадва на баща си и мащехата си през 1892 г.

И въпреки че това не доказва психопатията на Фалън, той все пак се замисля: "Сякаш някой се опитваше да ми каже нещо".

Личен тест
Колкото до Фалън, когато разбрал, че има прилика с останалите психопати в гените, мозъчната активност и държанието, той решил да си направи малък експеримент със самия себе си - започнал да бъде мил и добросъвестен към заобикалящите го, дори когато не искал.

Например започнал с малките неща като това да отваря вратата на хората и да посещава събирания - сватби, кръщенета и погребения, за които преди изобщо не си е правил труда.

Жена му забелязала промяната в поведението и това й харесало, въпреки че знаела, че новото му поведение не е искрено.

"Може би, ако се държа както трябва, дори да не го усещам на емоционално ниво, ще бъде добро начало за превръщането ми в добър приятел и партньор" - споделил Фалън пред шоуто The Moth - "Ето в това положение се намирам сега."

Впоследствие Фалън открил един страничен ефект на усилията си да бъде добър - забавяла се мисълта му и способността да говори бързо, защото постоянно се чудил какво би направил един добър човек в тази ситуация. Освен това сега намира ежедневието си за много по-изморително.

И все пак само фактът, че Фалън прави всичките тези усилия, въпреки себеусещането си, говори, че най-вероятно той е по-добър, отколкото предполага.

Видеото обяснява как да разберем дали сме психопати.

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Dokato-izsledval-psihopa … t-tiah_15709.html

https://www.ted.com/talks/jim_fallon_exploring_the_mind_of_a_kil … ranscript#t-67791

# 643
  • Мнения: 16 731
Превенцията е в страха от наказуемост. Голяма част от хората се въздържат от извършване на престъпления, защото ги е страх да не попаднат под ударите на закона и че ще бъдат наказани. Ключовата дума е страх, не самосъзнание. Тия утопии за самосъзнанието са си само такива - утопии, неприложими в обществото в което живеем.
Психолозите няма да помогнат, поне не и достатъчно. Не може да набедиш някой за престъпник само защото си мислиш, че ще стане такъв. Няма такъв филм. Ако някой дава индикации за престъпна дейност, то той трябва да бъде стопиран чрез съответната превенция и репресия. Превенцията също е част от наказателния закон, но тя отново включва съответно наказание. Дори и задължителните програми за психологическа помощ са вид наказание или част от наказанието.

# 644
  • София
  • Мнения: 4 817
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6652439

Тук е обяснено за връзката майка-бебе и как несъзнателното отхвърляне от майката в ранна възраст може да създаде от детето психопат. Подобна теория беше използвана и във филма We need to talk about Kevin. Иначе аз за себе си реших от миналата година насам, че когато някой престъпник ми е особено интересен, ще търся начин да общувам с него лично и да търся отговорите за себе си. Вече имам напредък в тази насока, работя с този, с когото най-много исках и ми е изключително интересно.

Последна редакция: пн, 10 май 2021, 13:05 от Lizia

Общи условия

Активация на акаунт