Значи 7 тежковъоръжени + 2 деца се търсят, така ли? Егати кашата.
- Публикувана: 10 юни 2019, 20:58 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2026, 22:32 ч.
Криминални досиета
Аз си вярвам на тезата, че е биологичен баща на Ники, на Алекс и вероятно и на другото момче, което е било с него в Мексико и си гледат децата по някакъв си техен извратен начин. Това обяснява защо никой от близките не възроптава и не се притеснява за детето си.
В живота е един тотален скъсаняк, без пари, без образование, без нищо. Опитва се да изкарва пари от някакви мними дейности, но истинският му бизнес е я кокаин, я оръжейния, я нещо друго.
В живота е един тотален скъсаняк, без пари, без образование, без нищо. Опитва се да изкарва пари от някакви мними дейности, но истинският му бизнес е я кокаин, я оръжейния, я нещо друго.
Значи 7 тежковъоръжени + 2 деца се търсят, така ли? Егати кашата.
П.П.
Предвид какво излезе за семейството на Калушев няма как да е "скъсаняк"
. През 2019 г. Ивайло Калушев и Ивайло Иванов участват в предаване на националното радио, където говорят надълго и нашироко за работата си в Школата за приключения "Роук", както и че обучават деца и младежи навън сред природата.
"Роук", първата в България детска школа за екстремни спортове и приключения сред природата, започва да функционира в далечната 1992.
"Децата не плащат за това, което получават в нашата школа в България. Ние им предоставяме абсолютно всичко. Всъщност, Роук от самото начало се оформи като напълно некомерсиална инициатива и до ден днешен е такава. Този проект е с идеална цел и за мен това е много освобождаващо, защото можем да си позволим да търсим будни деца и да им помагаме без никакви ограничения, нито за техните родители, нито за самите нас. Това има голямо значение. До един момент ги брояхме, но вече не…. Малко под три хиляди във всичките ни програми за тези 27 години, това е доста дълъг период от време. В различни моменти сме правили както масови програми, така и такива за малки групи. А на интервюта са се явили много повече кандидати. Само през последната половин година за общо пет програми се наложи да правим подбор измежду над хиляда и шестотин деца", разказва през 2019 година Калушев.
Кой е Иво Калушев?
Иво e създател на първия български интернет портал и частен клуб за екстремни спортове Extremno.com, собственик на мексиканската школа по пещерно гмуркане Diving Mexico, както и на няколко други организации в областта в България и чужбина, пише в списанието в екстремното "Списание 360" и на 360mag.bg. Той е старши инструктор по спелеология, алпинизъм и скално катерене, пещерно гмуркане, аварийно спасяване и оцеляване в екстремни условия към редица водещи световни организации, както и международен Outward Bound и EDUCO инструктор. Пътешественик-мореплавател, пилот парапланерист, международен инструктор по бойни изкуства (5 дан TKW ITF, Wing Chun Kung Fu), както и световно известен пещерен водолаз и изследовател, Иво е ръководител на екипа, изследващ в Мексико най-дългата в света подводна пещера с единичен вход – Система Икстлан. И да не пропуснем да споменем, че също е кино режисьор и фотограф, чиято работа намери широко признание у нас и в чужбина. Можете да видите един красив близо четиридесет минутен филм и да се гмурнете с Иво в подводните пещери на Мексиканския полуостров Юкатан във Vimeo: “THE UNEXPLORED – A special cave diving documentary.”
Преди всичко обаче Иво е забележителен учител, който по неповторим начин успява да предаде духа на всички тези занимания на малки и големи, с непрестанна усмивка, доброта и истинско вдъхновение, раздавайки всичко от себе си. Без него нямаше да съществува нищо от прекрасния и магичен свят на Школата за Приключения Роук.
Как започна твоят път на учител?, питат от "Списание 360" Иво Калушев
Иво Калушев: Още от малък пътувах много по света и кръгозорът ми доста се разшири. Основах детската школа още през 1992, когато бях на 18. Тогава се казваше Екологично Дружество “Залмоксис” – кръстихме го на един легендарен магьосник от нашите земи. От много малък се занимавах с катерене и пещерно дело. На 16 годишна възраст работих малко в един детски лагер в САЩ и много ми хареса идеята да се работи с деца и да им се помага да установят връзка с природата по различен начин. Школата тръгна като една много свежа идея и бързо набра скорост. Още към първата програма, която обявихме, имаше огромен и неочакван за нас интерес. Тогава за десет места правихме интервюта с повече от сто деца в продължение на две седмици. Лека полека стана ясно, че има смисъл да се развива това начинание, още първите ни групи бяха много силни. Станаха чудеса с тези деца! Това бяха дълги програми – по 6 месеца – и стана ясно на всички, че Роук има причина да съществува. Така тръгна всичко – от една искрена идея, която вече 27 години съществува и се развива. Но се развива по малко по-нестандартен начин, защото повечето подобни организации търсят разрастване, а ние търсим точно обратното. Ние намалихме броя на децата, с които работим и направихме много по-труден подбора. Вдигнахме летвата много. В момента целта ни е да работим със съвсем малки групи – обикновено по 5-6 деца, но имаме дори програми за по 1 или 2 деца, като целият ресурс, с който разполагаме, се използва за тяхното развитие.
С какъв ресурс разполагате?
Иво Калушев: Работим тук в много тясно сътрудничество с Българската Асоциация по Екстремни Спортове, имаме и няколко бизнес организации в Мексико в областта на екстремните спортове и природните дисциплини. Също така имаме туроператорска агенция за VIP турове из джунглата на полуостров Юкатан. Наше е и едно от най-елитните училища за пещерно гмуркане в света – DivingMexico, в Ривиера Мая, най-големият курорт на Карибско море. От там идват средствата, които се пренасочват към Роук.
С други думи, децата не плащат за това, което получават в нашата школа в България. Ние им предоставяме абсолютно всичко. Всъщност, Роук от самото начало се оформи като напълно некомерсиална инициатива и до ден днешен е такава. Този проект е с идеална цел и за мен това е много освобождаващо, защото можем да си позволим да търсим будни деца и да им помагаме без никакви ограничения, нито за техните родители, нито за самите нас. Това има голямо значение.
Колко деца са минали през школата за тези близо тридесет години?
Иво Калушев: До един момент ги брояхме, но вече не…. Малко под три хиляди във всичките ни програми за тези 27 години, това е доста дълъг период от време. В различни моменти сме правили както масови програми, така и такива за малки групи. А на интервюта са се явили много повече кандидати. Само през последната половин година за общо пет програми се наложи да правим подбор измежду над хиляда и шестотин деца.
В интервю, публикувано на 24.01.2019 г. и достъпно в сайта на Българското национално радио, Иво Калушев казва: "Децата вече не знаят как да си играят". Според него приключението и планината могат да дадат сила на слабите, интровертните и тормозените от съучениците им деца
"Труд news" публикува статията към разговора на Ирина Недева с Иво Калушев и Ивайло Иванов в ''Хоризонт до обед'' без редакторска намеса. Сегашните деца нямат детство, каза пред радиото Иво Калушев – създател на Школа за приключения Роук:
„Това е тенденция, която се забелязва от доста време насам, но в момента е някак плашеща ситуацията. Причините, предполагам, са доста комплексни, но това, която наблюдаваме е, че децата все повече и повече се отчуждават от семейството, прекарват все повече и повече време в училище. В момента се налага схема на целодневно обучение в много училища. Това е нещо, което може би идва от родителите, които просто пращат децата на "отглеждане" в училището и то в момента в частните училища е факт на много места – деца, които са цел ден на училище, учебни часове, които са по 60 минути и всъщност тези деца, те нямат детство и започва да се вижда все повече и повече тези липса на детство. Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. самите деца са доста „угаснали“, бих казал.“
Ивайло Иванов от Българската асоциация по екстремни спортове, който също е част от школата, допълва: „В училище децата на практика следват модела на цял работен ден, в който те вместо да са до обяд на училище и след това да имат свободно време предимно за игра, повтарят деня на възрастните. Природата напълно липсва в цялото им ежедневие.“
Виртуалните игри допълнително допринасят за отдалечаването на децата от природата като им дават фалшиво и заместващо усещане за игра. 15-годишният Ники, който от 10 годишен е в досег с природата, още на 11 годишна възраст става най-младия в света сертифициран пещерен водолаз. Участвал е в трудни подводни пещерни изследвания с няколко стотин пещерни гмуркания и спокойно споделя своите наблюдения:
„Изключително е да имаш възможността да си сред природата от малък и да правиш неща, за които повечето деца само си мечтаят и в същото време ми е доста тъжно като наблюдавам как по-малките от мен вече са загубили напълно досега си с тези спортове и с планината. Все повече и повече срещам деца, които са само с няколко години по-малки от мен, но които са сякаш от напълно различно поколение. Те не знаят нищо, не могат нищо, не мислят кой знае колко и доста трудно се води разговор с тях“.
Иво Калушев обяснява, че децата вече не знаят как да си играят: „Ние работим и с частни училища и с държавни училища и това, което получаваме като обратна връзка от самите директори, от самите учители на тези училища, е доста обезпокоително. Това са деца, които буквално не знаят какво е да си играят. Става дума за базови умения и познания за това да си играеш, дори това го няма, Учители по физическо споделят, че първото, което трябва да учат децата, е как да си играят. Не на конкретни игри, а как да си играят въобще.“
Тази обезпокоителна тенденция може да се подсили при налагане на целодневната форма на обучение в училище, за която настояват и много родители, които в нея пък виждат възможност да облекчат своите ангажименти към деня на децата им.
Школата за приключения, която съществува над 25 години предупреждава, че в сравнителен план това "угасване на играта и на детските мечти" се случва едва в последните години. Контролирания досег с екстремните спортове и оцеляването в досег с природата могат да вдъхнат увереност на децата във възрастовата група от 10 до 15 годишните и да ги научат да се справят сами със сложни ситуации и изпитания."
"Роук", първата в България детска школа за екстремни спортове и приключения сред природата, започва да функционира в далечната 1992.
"Децата не плащат за това, което получават в нашата школа в България. Ние им предоставяме абсолютно всичко. Всъщност, Роук от самото начало се оформи като напълно некомерсиална инициатива и до ден днешен е такава. Този проект е с идеална цел и за мен това е много освобождаващо, защото можем да си позволим да търсим будни деца и да им помагаме без никакви ограничения, нито за техните родители, нито за самите нас. Това има голямо значение. До един момент ги брояхме, но вече не…. Малко под три хиляди във всичките ни програми за тези 27 години, това е доста дълъг период от време. В различни моменти сме правили както масови програми, така и такива за малки групи. А на интервюта са се явили много повече кандидати. Само през последната половин година за общо пет програми се наложи да правим подбор измежду над хиляда и шестотин деца", разказва през 2019 година Калушев.
Кой е Иво Калушев?
Иво e създател на първия български интернет портал и частен клуб за екстремни спортове Extremno.com, собственик на мексиканската школа по пещерно гмуркане Diving Mexico, както и на няколко други организации в областта в България и чужбина, пише в списанието в екстремното "Списание 360" и на 360mag.bg. Той е старши инструктор по спелеология, алпинизъм и скално катерене, пещерно гмуркане, аварийно спасяване и оцеляване в екстремни условия към редица водещи световни организации, както и международен Outward Bound и EDUCO инструктор. Пътешественик-мореплавател, пилот парапланерист, международен инструктор по бойни изкуства (5 дан TKW ITF, Wing Chun Kung Fu), както и световно известен пещерен водолаз и изследовател, Иво е ръководител на екипа, изследващ в Мексико най-дългата в света подводна пещера с единичен вход – Система Икстлан. И да не пропуснем да споменем, че също е кино режисьор и фотограф, чиято работа намери широко признание у нас и в чужбина. Можете да видите един красив близо четиридесет минутен филм и да се гмурнете с Иво в подводните пещери на Мексиканския полуостров Юкатан във Vimeo: “THE UNEXPLORED – A special cave diving documentary.”
Преди всичко обаче Иво е забележителен учител, който по неповторим начин успява да предаде духа на всички тези занимания на малки и големи, с непрестанна усмивка, доброта и истинско вдъхновение, раздавайки всичко от себе си. Без него нямаше да съществува нищо от прекрасния и магичен свят на Школата за Приключения Роук.
Как започна твоят път на учител?, питат от "Списание 360" Иво Калушев
Иво Калушев: Още от малък пътувах много по света и кръгозорът ми доста се разшири. Основах детската школа още през 1992, когато бях на 18. Тогава се казваше Екологично Дружество “Залмоксис” – кръстихме го на един легендарен магьосник от нашите земи. От много малък се занимавах с катерене и пещерно дело. На 16 годишна възраст работих малко в един детски лагер в САЩ и много ми хареса идеята да се работи с деца и да им се помага да установят връзка с природата по различен начин. Школата тръгна като една много свежа идея и бързо набра скорост. Още към първата програма, която обявихме, имаше огромен и неочакван за нас интерес. Тогава за десет места правихме интервюта с повече от сто деца в продължение на две седмици. Лека полека стана ясно, че има смисъл да се развива това начинание, още първите ни групи бяха много силни. Станаха чудеса с тези деца! Това бяха дълги програми – по 6 месеца – и стана ясно на всички, че Роук има причина да съществува. Така тръгна всичко – от една искрена идея, която вече 27 години съществува и се развива. Но се развива по малко по-нестандартен начин, защото повечето подобни организации търсят разрастване, а ние търсим точно обратното. Ние намалихме броя на децата, с които работим и направихме много по-труден подбора. Вдигнахме летвата много. В момента целта ни е да работим със съвсем малки групи – обикновено по 5-6 деца, но имаме дори програми за по 1 или 2 деца, като целият ресурс, с който разполагаме, се използва за тяхното развитие.
С какъв ресурс разполагате?
Иво Калушев: Работим тук в много тясно сътрудничество с Българската Асоциация по Екстремни Спортове, имаме и няколко бизнес организации в Мексико в областта на екстремните спортове и природните дисциплини. Също така имаме туроператорска агенция за VIP турове из джунглата на полуостров Юкатан. Наше е и едно от най-елитните училища за пещерно гмуркане в света – DivingMexico, в Ривиера Мая, най-големият курорт на Карибско море. От там идват средствата, които се пренасочват към Роук.
С други думи, децата не плащат за това, което получават в нашата школа в България. Ние им предоставяме абсолютно всичко. Всъщност, Роук от самото начало се оформи като напълно некомерсиална инициатива и до ден днешен е такава. Този проект е с идеална цел и за мен това е много освобождаващо, защото можем да си позволим да търсим будни деца и да им помагаме без никакви ограничения, нито за техните родители, нито за самите нас. Това има голямо значение.
Колко деца са минали през школата за тези близо тридесет години?
Иво Калушев: До един момент ги брояхме, но вече не…. Малко под три хиляди във всичките ни програми за тези 27 години, това е доста дълъг период от време. В различни моменти сме правили както масови програми, така и такива за малки групи. А на интервюта са се явили много повече кандидати. Само през последната половин година за общо пет програми се наложи да правим подбор измежду над хиляда и шестотин деца.
В интервю, публикувано на 24.01.2019 г. и достъпно в сайта на Българското национално радио, Иво Калушев казва: "Децата вече не знаят как да си играят". Според него приключението и планината могат да дадат сила на слабите, интровертните и тормозените от съучениците им деца
"Труд news" публикува статията към разговора на Ирина Недева с Иво Калушев и Ивайло Иванов в ''Хоризонт до обед'' без редакторска намеса. Сегашните деца нямат детство, каза пред радиото Иво Калушев – създател на Школа за приключения Роук:
„Това е тенденция, която се забелязва от доста време насам, но в момента е някак плашеща ситуацията. Причините, предполагам, са доста комплексни, но това, която наблюдаваме е, че децата все повече и повече се отчуждават от семейството, прекарват все повече и повече време в училище. В момента се налага схема на целодневно обучение в много училища. Това е нещо, което може би идва от родителите, които просто пращат децата на "отглеждане" в училището и то в момента в частните училища е факт на много места – деца, които са цел ден на училище, учебни часове, които са по 60 минути и всъщност тези деца, те нямат детство и започва да се вижда все повече и повече тези липса на детство. Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. самите деца са доста „угаснали“, бих казал.“
Ивайло Иванов от Българската асоциация по екстремни спортове, който също е част от школата, допълва: „В училище децата на практика следват модела на цял работен ден, в който те вместо да са до обяд на училище и след това да имат свободно време предимно за игра, повтарят деня на възрастните. Природата напълно липсва в цялото им ежедневие.“
Виртуалните игри допълнително допринасят за отдалечаването на децата от природата като им дават фалшиво и заместващо усещане за игра. 15-годишният Ники, който от 10 годишен е в досег с природата, още на 11 годишна възраст става най-младия в света сертифициран пещерен водолаз. Участвал е в трудни подводни пещерни изследвания с няколко стотин пещерни гмуркания и спокойно споделя своите наблюдения:
„Изключително е да имаш възможността да си сред природата от малък и да правиш неща, за които повечето деца само си мечтаят и в същото време ми е доста тъжно като наблюдавам как по-малките от мен вече са загубили напълно досега си с тези спортове и с планината. Все повече и повече срещам деца, които са само с няколко години по-малки от мен, но които са сякаш от напълно различно поколение. Те не знаят нищо, не могат нищо, не мислят кой знае колко и доста трудно се води разговор с тях“.
Иво Калушев обяснява, че децата вече не знаят как да си играят: „Ние работим и с частни училища и с държавни училища и това, което получаваме като обратна връзка от самите директори, от самите учители на тези училища, е доста обезпокоително. Това са деца, които буквално не знаят какво е да си играят. Става дума за базови умения и познания за това да си играеш, дори това го няма, Учители по физическо споделят, че първото, което трябва да учат децата, е как да си играят. Не на конкретни игри, а как да си играят въобще.“
Тази обезпокоителна тенденция може да се подсили при налагане на целодневната форма на обучение в училище, за която настояват и много родители, които в нея пък виждат възможност да облекчат своите ангажименти към деня на децата им.
Школата за приключения, която съществува над 25 години предупреждава, че в сравнителен план това "угасване на играта и на детските мечти" се случва едва в последните години. Контролирания досег с екстремните спортове и оцеляването в досег с природата могат да вдъхнат увереност на децата във възрастовата група от 10 до 15 годишните и да ги научат да се справят сами със сложни ситуации и изпитания."
Прочетох, че Ивайло Калушев е започнал да води лагери от 16-18 годишна възраст. Предвид липсата на каквито и да е жени около него или около другите мъже в хижата и изискванията към момчета в лагера да попадат в конкретен възрастов диапазон, според мен вариантите за педофилия са напълно възможни.
Начинът му на говорене в спасителното видео от 2010 г. за мен лично е инфантилен и очевидно той може да комуникира и влияе главно на уязвими юноши и родители, опитвайки се да упражни надмощието върху групите, които може. Зловещо е как е възможно да се сближаваш масово и само с деца в тази уязвима възраст. Какво намира в тях ако не платно за собствените си “идеи”….
А да не говорим, че тази страст към пещерите - символ на женското начало, също е обезпокоителен. Нямам нищо против спортовете, но в контекста на педофилията и очевидния интерес към момчета, е интересно как това е основната дейност и “убежище”.
Относно защитата на родителите или мълчанието им, това си е чист когнитивен дисонанс, както спомена криминалния психолог по БТВ. Дано няма повече фатални случаи, но при всички положения ако бъдат намерени живи младежите, то ще имат нужда от много подкрепа, за да се интегрират след случилото се.
Дори и да се окаже че са виновни или замесени, аз смятам, че Ивайло и родителите на младежите трябва да бъдат държани отговорни…
Начинът му на говорене в спасителното видео от 2010 г. за мен лично е инфантилен и очевидно той може да комуникира и влияе главно на уязвими юноши и родители, опитвайки се да упражни надмощието върху групите, които може. Зловещо е как е възможно да се сближаваш масово и само с деца в тази уязвима възраст. Какво намира в тях ако не платно за собствените си “идеи”….
А да не говорим, че тази страст към пещерите - символ на женското начало, също е обезпокоителен. Нямам нищо против спортовете, но в контекста на педофилията и очевидния интерес към момчета, е интересно как това е основната дейност и “убежище”.
Относно защитата на родителите или мълчанието им, това си е чист когнитивен дисонанс, както спомена криминалния психолог по БТВ. Дано няма повече фатални случаи, но при всички положения ако бъдат намерени живи младежите, то ще имат нужда от много подкрепа, за да се интегрират след случилото се.
Дори и да се окаже че са виновни или замесени, аз смятам, че Ивайло и родителите на младежите трябва да бъдат държани отговорни…
Още малко от един от МВР каза:
Скрит текст:
"„Бомби не бяха открити, но за сметка на това се натъкнахме на цяла планина с оръжия – пистолети, ловни автомати и карабини, механични арбалети и муниции, достатъчни за цял взвод. Оръжията едва се побраха в полицейския микробус“, признава присъствал на първия оглед криминалист. От МВР все още извършват пълен опис на откритите в хижата оръжия, като засега проверката показва, че всички са законни.
До труповете на застреляните в слепоочията горски рейнджъри Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев са намерени и личните им оръжия, както и ловна карабина, а експертиза е установила, че с тях не е стреляно.
Същевременно стана ясно, че МВР издирва под дърво и камък със скрит бюлетин седем човека от рейнджърската организация, като описанието, дадено на екипите по издирване, е, че „лицата са тежко въоръжени и много опасни“, и съществува риск за сигурността на служителите на МВР. С други думи – на ченгетата е разрешено да прилагат груба сила и да използват огнестрелни оръжия. Засега няма данни издирваните седем рейнджъри да са били преки свидетели или извършители на тройното убийство, но от тях ченгетата се надяват да научат важни за разследването детайли."
До труповете на застреляните в слепоочията горски рейнджъри Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев са намерени и личните им оръжия, както и ловна карабина, а експертиза е установила, че с тях не е стреляно.
Същевременно стана ясно, че МВР издирва под дърво и камък със скрит бюлетин седем човека от рейнджърската организация, като описанието, дадено на екипите по издирване, е, че „лицата са тежко въоръжени и много опасни“, и съществува риск за сигурността на служителите на МВР. С други думи – на ченгетата е разрешено да прилагат груба сила и да използват огнестрелни оръжия. Засега няма данни издирваните седем рейнджъри да са били преки свидетели или извършители на тройното убийство, но от тях ченгетата се надяват да научат важни за разследването детайли."
Скрит текст:
Повечето засегнати ги мързи да водят дела, но който има нерви и пари за адвокати редовно ги осъжда за клевета и си плащат. На УИКЕНД ме им пука, защото си избиват кинтите от тиража. Това е от informiran.net с източник Уикенд.
Горното интервю с него, звучи много добронамерено. Единственото странно е - „можем да си позволим да търсим будни деца и да им помагаме без никакви ограничения, нито за техните родители, нито за самите нас”. От къде тези пари? Ако онази фондация, която споделих по-напред, е финансирала проучванията с пещерите, то какво е финансирало откриването на тази школа?
Прочетох, че Ивайло Калушев е започнал да води лагери от 16-18 годишна възраст. Предвид липсата на каквито и да е жени около него или около другите мъже в хижата и изискванията към момчета в лагера да попадат в конкретен възрастов диапазон, според мен вариантите за педофилия са напълно възможни.
Начинът му на говорене в спасителното видео от 2010 г. за мен лично е инфантилен и очевидно той може да комуникира и влияе главно на уязвими юноши и родители, опитвайки се да упражни надмощието върху групите, които може. Зловещо е как е възможно да се сближаваш масово и само с деца в тази уязвима възраст. Какво намира в тях ако не платно за собствените си “идеи”….
А да не говорим, че тази страст към пещерите - символ на женското начало, също е обезпокоителен. Нямам нищо против спортовете, но в контекста на педофилията и очевидния интерес към момчета, е интересно как това е основната дейност и “убежище”.
Относно защитата на родителите или мълчанието им, това си е чист когнитивен дисонанс, както спомена криминалния психолог по БТВ. Дано няма повече фатални случаи, но при всички положения ако бъдат намерени живи младежите, то ще имат нужда от много подкрепа, за да се интегрират след случилото се.
Дори и да се окаже че са виновни или замесени, аз смятам, че Ивайло и родителите на младежите трябва да бъдат държани отговорни…
Начинът му на говорене в спасителното видео от 2010 г. за мен лично е инфантилен и очевидно той може да комуникира и влияе главно на уязвими юноши и родители, опитвайки се да упражни надмощието върху групите, които може. Зловещо е как е възможно да се сближаваш масово и само с деца в тази уязвима възраст. Какво намира в тях ако не платно за собствените си “идеи”….
А да не говорим, че тази страст към пещерите - символ на женското начало, също е обезпокоителен. Нямам нищо против спортовете, но в контекста на педофилията и очевидния интерес към момчета, е интересно как това е основната дейност и “убежище”.
Относно защитата на родителите или мълчанието им, това си е чист когнитивен дисонанс, както спомена криминалния психолог по БТВ. Дано няма повече фатални случаи, но при всички положения ако бъдат намерени живи младежите, то ще имат нужда от много подкрепа, за да се интегрират след случилото се.
Дори и да се окаже че са виновни или замесени, аз смятам, че Ивайло и родителите на младежите трябва да бъдат държани отговорни…
" А да не говорим, че тази страст към пещерите - символ на женското начало, също е обезпокоителен" ........ Уникален коментар! Хем педофил, хем страст към женското начало. Поздравления !!! Явно си е заслужавало да се регистрирате днес в късният следобед в бг. мама !
Горното интервю с него, звучи много добронамерено. Единственото странно е - „можем да си позволим да търсим будни деца и да им помагаме без никакви ограничения, нито за техните родители, нито за самите нас”. От къде тези пари? Ако онази фондация, която споделих по-напред, е финансирала проучванията с пещерите, то какво е финансирало откриването на тази школа?
От къде тези пари? Ако онази фондация, която споделих по-напред, е финансирала проучванията с пещерите, то какво е финансирало откриването на тази школа?
"Също така имаме туроператорска агенция за VIP турове из джунглата на полуостров Юкатан. Наше е и едно от най-елитните училища за пещерно гмуркане в света – DivingMexico, в Ривиера Мая, най-големият курорт на Карибско море. От там идват средствата, които се пренасочват към Роук."
Първо, кои са тези "ние", и второ голямо самочувствие извади тоя. Как пък реши, че тяхното е едно от най-елитните училища? Ако беше така, защо няма инфо за този супер елит навсякъде или и там само определени са могли да се включват? То ще се окаже, че само аз, ти, комшията и братчеда сме участвали в тези мащабни проекти, след като пък чак такава висока летва е имало за участие! 🤣 Иначе милиони изкарвали, че и ги пренасочвали.
Първо, кои са тези "ние", и второ голямо самочувствие извади тоя. Как пък реши, че тяхното е едно от най-елитните училища? Ако беше така, защо няма инфо за този супер елит навсякъде или и там само определени са могли да се включват? То ще се окаже, че само аз, ти, комшията и братчеда сме участвали в тези мащабни проекти, след като пък чак такава висока летва е имало за участие! 🤣 Иначе милиони изкарвали, че и ги пренасочвали.