Сутринта четох такава статия (не ми се търси), че 30-80 дни преди важни избори става грандиозно убийство. Дори и самото убийство да не е режисирано, то се режисират емоциите на общетството - нагнетяване на напрежение и неочакван убиец. Целта е точно да се стигне до "никой не вярва на никого" и да има ниска избирателна активност.
Не вярвам, че някой чак ще режисира такова брутално престъпление с политически цели, но как вълната се яхва на мига и започва точно "режисиране на емоциите на обществото", съм напълно съгласна. И не само в този случай. Медиите са страшна сила.
Поствам един текст, не е пряко по темата, но дано не го изтрият. Струва си. Не е мой, от фейсбук е.
Скрит текст:
Евровизия, Дара, Тръмп, Епстийн, Путин, войни, педофили, проблеми, кметове, кризи, болести, инфлация, избори, катастрофи - ТРЯБВА да има начин човек да се скрие от това поне за малко, без да се налага действителното му оттегляне вдън гори тилилейски. Не мога пипна компютър или телефон, без всичката тая драма да плисне от там с все сила, придружена от поне два милиарда мнения. И надпреварата, Исусе - сякаш дават награди за най-скоростно и страстно мнение по Всеки Един Въпрос. Ако нещата продължават така, хората ще забравят да мислят и вместо това ще реагират като убоден охлюв при всяко медийно подръчкване.
Още в предхристови времена Платон разделял човешката душа на три части: нагонна (инстинктивни реакции), емоционална (чест и чувства) и разумна (мисъл и самоконтрол), като според него повечето хора успявали да развият у себе си само първите две и малцина разгръщали третата. Това е най-ранната спекулация на тема reactive vs. reflective mind (инстинкти с/у размишление), която е сред моите любими.
През 1890 Уилям Джеймс продължава в тази посока и разделя мисленето на импулсивно и волево, което после се доразвива от З.Фройд, Д.Дюи (1910) и други, и поставя основите на разни важности от модерната психология и невронаука.
Реактивното мислене е импулсивно, праволинейно и ръководено от външни стимули. То се влияе от авторитети, социални фактори и групови норми, както и от неща като справедливост, вина, наказание. Това мислене изисква постоянно наблюдение на околната среда и поведението на другите, и реагира с незабавни действия и мнения на база минали преживявания. Реактивното мислене е свързано с режима fight or flight, при който доминира лимбичната система, а префронталният кортекс е слабо ангажиран или потиснат. Мигновената реакция със “съгласен съм”, “не съм съгласен”, “харесва ми”, “не ми харесва”, “вярно е”, “не е вярно” дори на най-дребната дреболия в интернет е класически пример за реактивно мислене.
Рефлективното мислене или размишлението, от друга страна, е бавно, логично, аналитично и насочено навътре. Това е мисленето, което позволява качествени, алтернативни или дългосрочни решения. То не се влияе особено от външни стимули и дори напротив - слага ги на пауза, за да се активира. То е абстрактно, гъвкаво, отчита принципи и контекст и се фокусира върху обективния анализ, без да бъде директно свързано с поведението на другите. Рефлективната мисъл също може да формира мнение или да коментира, но изчаква поне 72 часа след постъпване на информацията и я разглежда поне от три страни, преди да се излъчи.
Пиаже и Колбърг са първите, които емпирично показват (1950–1970), че реактивното мислене преобладава в ранните етапи на човешкото развитие, докато рефлективното мислене е опционално, нестабилно и се развива по-късно, ако въобще се развие. Много възрастни не успяват да активират способността си за размишление.
Дарлоу и Сломан пък демонстрират (2000), че мозъкът може да използва само една от двете системи в определен момент, което ще рече, че човек, зает да реагира през цялото време на всичко около себе си, губи възможност за трезво разсъждение и обективна преценка.
И така, какво имаме днес: 1) медии, които целенасочено провокират хората да активират реактивната си мисъл, изключвайки всякакво по-съществено разсъждение, и 2) хора, които консумират тези медии без никакво чувство за самосъхранение и се оставят да бъдат дресирани в пубертетна импулсивност и състояние на перманентна възмута.
Това явление се вижда ясно навсякъде и дори тук, на тази скромна страница, в най-далечното кьоше на интернет. Каквото и да бъде написано, импулсивните мислители бързат да реагират с мнение за него и да отсъдят кой прав и кой крив, докато разсъдливите се опитват да го разберат и да го отнесат към собствените си преживявания. За едни най-важно е веднага да кажат дали са съгласни, докато други просто прибавят още една гледна точка към десетките други и споделят нещо от личната си палитра. Да коментираш другите изисква далеч по-малко усилия от това да коментираш себе си и създава илюзия за морал, принадлежност и проактивност.
Конкретно на мен ми става все по-трудно да се забавлявам в интернет, защото шумът от мнения и реакции на моменти достига децибели отвъд поносимото. Прекалено много отвратени, покрусени, разочаровани и развълнувани, които трескаво се мятат от тема на тема и търсят дневната си доза допамин. Иска ми се повече хора да осъзнават властта, която медийните алгоритми имат върху мисълта им, и да си дават сметка, че непрекъснато биват подлъгвани да реагират. Не защото някой реално се интересува от тяхното мнение, а защото всеки в режим на реактивно мислене е лесна жертва.
П.С. Жълтият гребен на папагалите какаду реагира автоматично на външните стимули и наподобява бързата инстинктивна реакция на хората с реактивно мислене
(Сетая Брат)
Още в предхристови времена Платон разделял човешката душа на три части: нагонна (инстинктивни реакции), емоционална (чест и чувства) и разумна (мисъл и самоконтрол), като според него повечето хора успявали да развият у себе си само първите две и малцина разгръщали третата. Това е най-ранната спекулация на тема reactive vs. reflective mind (инстинкти с/у размишление), която е сред моите любими.
През 1890 Уилям Джеймс продължава в тази посока и разделя мисленето на импулсивно и волево, което после се доразвива от З.Фройд, Д.Дюи (1910) и други, и поставя основите на разни важности от модерната психология и невронаука.
Реактивното мислене е импулсивно, праволинейно и ръководено от външни стимули. То се влияе от авторитети, социални фактори и групови норми, както и от неща като справедливост, вина, наказание. Това мислене изисква постоянно наблюдение на околната среда и поведението на другите, и реагира с незабавни действия и мнения на база минали преживявания. Реактивното мислене е свързано с режима fight or flight, при който доминира лимбичната система, а префронталният кортекс е слабо ангажиран или потиснат. Мигновената реакция със “съгласен съм”, “не съм съгласен”, “харесва ми”, “не ми харесва”, “вярно е”, “не е вярно” дори на най-дребната дреболия в интернет е класически пример за реактивно мислене.
Рефлективното мислене или размишлението, от друга страна, е бавно, логично, аналитично и насочено навътре. Това е мисленето, което позволява качествени, алтернативни или дългосрочни решения. То не се влияе особено от външни стимули и дори напротив - слага ги на пауза, за да се активира. То е абстрактно, гъвкаво, отчита принципи и контекст и се фокусира върху обективния анализ, без да бъде директно свързано с поведението на другите. Рефлективната мисъл също може да формира мнение или да коментира, но изчаква поне 72 часа след постъпване на информацията и я разглежда поне от три страни, преди да се излъчи.
Пиаже и Колбърг са първите, които емпирично показват (1950–1970), че реактивното мислене преобладава в ранните етапи на човешкото развитие, докато рефлективното мислене е опционално, нестабилно и се развива по-късно, ако въобще се развие. Много възрастни не успяват да активират способността си за размишление.
Дарлоу и Сломан пък демонстрират (2000), че мозъкът може да използва само една от двете системи в определен момент, което ще рече, че човек, зает да реагира през цялото време на всичко около себе си, губи възможност за трезво разсъждение и обективна преценка.
И така, какво имаме днес: 1) медии, които целенасочено провокират хората да активират реактивната си мисъл, изключвайки всякакво по-съществено разсъждение, и 2) хора, които консумират тези медии без никакво чувство за самосъхранение и се оставят да бъдат дресирани в пубертетна импулсивност и състояние на перманентна възмута.
Това явление се вижда ясно навсякъде и дори тук, на тази скромна страница, в най-далечното кьоше на интернет. Каквото и да бъде написано, импулсивните мислители бързат да реагират с мнение за него и да отсъдят кой прав и кой крив, докато разсъдливите се опитват да го разберат и да го отнесат към собствените си преживявания. За едни най-важно е веднага да кажат дали са съгласни, докато други просто прибавят още една гледна точка към десетките други и споделят нещо от личната си палитра. Да коментираш другите изисква далеч по-малко усилия от това да коментираш себе си и създава илюзия за морал, принадлежност и проактивност.
Конкретно на мен ми става все по-трудно да се забавлявам в интернет, защото шумът от мнения и реакции на моменти достига децибели отвъд поносимото. Прекалено много отвратени, покрусени, разочаровани и развълнувани, които трескаво се мятат от тема на тема и търсят дневната си доза допамин. Иска ми се повече хора да осъзнават властта, която медийните алгоритми имат върху мисълта им, и да си дават сметка, че непрекъснато биват подлъгвани да реагират. Не защото някой реално се интересува от тяхното мнение, а защото всеки в режим на реактивно мислене е лесна жертва.
П.С. Жълтият гребен на папагалите какаду реагира автоматично на външните стимули и наподобява бързата инстинктивна реакция на хората с реактивно мислене
(Сетая Брат)
