Отговори
# 270
  • Мнения: 50 762
tays, трудно е, разбира се. Децата са такива, затова не носят наказателна отговорност за действията си, има куп науки, занимаващи се с психологията и отглеждането им и т.н. Затова се очаква, че възрастните ще работят в екип и ще променят ситуацията. Детето няма как да се осъзнае изведнъж и да превключи и воала. Проблемите са решени. Дори и да иска да се промени, среда, навици, и т.н. имат значение и вероятно и не знае как да постъпва.
Затова повечето тук отчитаме, че детето е с проблемно поведение, но се съсредоточаваме върху причините и какво може да се направи. А не върху заклеймяване на детето. Да, поведението му е ужасно. И аз имам големи тийнейджъри, имам цял куп случки с тях, когато ми е идело да ги удуша със собствените си ръце. Има болни деца, има всякакви случаи.
Но тук конкретно имам една определена ситуация, чак подозрително описана дословно като по учебник...и съответно шанс нещата да се променят. Или пък авторката да не се забатачи още повече с бебе...и това е нещо...

# 271
  • Мнения: X
Как се оправи - с шамари като авторката? Тук го има тънкия момент, че детето си е твое и го обичаш и това то винаги ще го осъзнава.

# 272
  • here and now
  • Мнения: 5 566
18 страници не стана ли ясно, че няма как да се повлияе на майката? Ами ако все пак успеете да изпратите детето там и то започне да плаче за баща си? И Какво правим?
След като 2 годни си постигала резултати с това дете, не се ли привърза поне малко към него? Не можеш ли да приемеш, че най-малкото зло за това дете е да остане във вашето семейство?
Изглеждаш интелигентна жена, ще намериш начин (както вече си го правила), ако имаш желание.
Остави я тази "майка". Тя не го иска, не бъди като нея.

# 273
  • Мнения: 7 005
Авторке, аз ти писах за разговор с майката. Но пак ти казвам – от тези хора, щом са им такива реакциите, детето ти е най-малкия проблем.

Очеизвадно безотговорна и бягаща от реалността майка.
Баща, който замита под килима очевидното.
Няма как да им покажеш или докажеш, ако те не искат сами да видят, осъзнаят, а те явно не искат.
Съгласна съм с тезата за адаптацията на децата – но не забравяй, че при това дете е изпусната началната фаза на възпитание. Кога, къде може и трябва да спре. Дори и да се опитваш да му създадеш ред и дисциплина, ако бащата върви срещу теб, детето усеща това и затова ви прави на диви и щастливи.


Значи, на мен ми прави впечатление, че добра-лоша, Даскалката е единствения възрастен, ангажирал се със детето. Майката имала нов живот, незнам си какво... ами МАЙКАТА е най-важния човек в живота на това дете, няма право да абдикира. Няма. Право. Никаква майка не е това. Оттам тръгва целия проблем.

Аз не съм бяла и добра и направо си казвам, че ако толкова години подред се грижа за чуждо дете и то става все по-озлобено, няма да съм най-щастливия човек.
Според мен решението е да се разделите с този човек или поне, ако останете заедно, физически да заживеете близо един до друг, но в различни апартаменти и той да продължи с грижите си за детето самостоятелно.

Ох, чета и ми става мъчно.
Детето има спешна нужда от помощ. От майка си и от баща си. Те и двамата имат спешна нужда от здрав шут.

Адмирация за усилията на авторката. Всеки коментар в посока "ти това дете не си го приела", "искаш да го разкараш", "ти си крива" е глупост. Човечето пищи за помощ и авторката няма как да му я даде, по простата причина, че не се иска от нея. Как се сплотяват син и баща, при жива майка, която е на майната си, от трети човек за мен е загадка.

За беда, щом майката до сега не е взела мерки, то никога няма да вземе. Ако си тръгнеш, бащата ще хвърли детето пак на бабата, а връзката ти ще отиде по дяволите. Красота. Отговорни родители.
Не зная как имаш сила и нерви да гледаш всичко това, но мисли три пъти преди да родиш от таткото.

Колкото до проявеното насилие от страна на детето, това за мен е огромна червена лампа. Много, много важно е да се действа бързо, без грам да се оправдава поведението му. Каквото и да му е такава проява на насилие е недопустима.


Три смислени поста по темата.

Авторке,плащаш цената за собствената си глупост или лоша преценка,все тая.
Сключила си кофти сделка с живота и си се нахендрила на пачи яйца.
Сега единственото разумно нещо би било да се разделиш с тези хора и да ги оставиш да се оправят сами.

# 274
  • Мнения: 17 268
tays, трудно е, разбира се. Децата са такива, затова не носят наказателна отговорност за действията си, има куп науки, занимаващи се с психологията и отглеждането им и т.н. Затова се очаква, че възрастните ще работят в екип и ще променят ситуацията. Детето няма как да се осъзнае изведнъж и да превключи и воала.
Скрит текст:
Проблемите са решени. Дори и да иска да се промени, среда, навици, и т.н. имат значение и вероятно и не знае как да постъпва.
Затова повечето тук отчитаме, че детето е с проблемно поведение, но се съсредоточаваме върху причините и какво може да се направи. А не върху заклеймяване на детето. Да, поведението му е ужасно. И аз имам големи тийнейджъри, имам цял куп случки с тях, когато ми е идело да ги удуша със собствените си ръце. Има болни деца, има всякакви случаи.
Но тук конкретно имам една определена ситуация, чак подозрително описана дословно като по учебник...и съответно шанс нещата да се променят. Или пък авторката да не се забатачи още повече с бебе...и това е нещо...

Точно тук е разковничето- детето да осъзнае, че това е семейството му, друго няма. Но за целта трябва хубавичко да му се обясни, че мама е далече и трябва да уважава жената , която го отглежда. Тя е поела нещата, вижда се. Въпросът е и тя да осъзнае, че майката я няма и да приеме , остане, и бъде възпитаващият родител едно и две, щото , нали, таткото не се занимава с деца.
Трудна тема е това, не зная колко жени биха могли да го напправят. Едно е майката с детето при друг мъж, друго е със заместваща майка без правомощия.

# 275
  • Мнения: 24 693
Защо трябва да е бито? Почнаха свободните съчинения


 Питам, ама отговор май няма да получа. А питам, защото ми се струва, че е възможно не само тя да се оправя по този начин с детето.

Също така ме интересуват и похватите, с които е постигнала детето да бъде отличник и да ходи на тренировки и език. Явно това е било възможно, не е някакъв пълен изрод, какъвто образ се създава у мен, като прочетох как дебне зад вратите и планира да убие незаченатото си братче.

# 276
  • Мнения: 1 432
Къде видяхте "горката аз" позиция, хора, направо ме изумявате Simple Smile Никой не е тръгнал да се жали, прави на жертва или какво ли не. Попитала съм за подход, човек съм, не мога да се сетя за всички възможни варианти, а тук стана ...

На базата на предишен опит, откакто прискърцах със зъби да го взима повече, това се случи. Значи силовият метод работи, въпрос на доза е. И на поднасяне.  Абсурдно ми е, че така лесно аудиторията прие, че щом майката не иска, това е, край. Няма не искам тука, детето е нейно, хората с избор какво и колко сме аз и пастрокът, но не и майката и мъжа ми.

# 277
  • Мнения: 50 762
Не мисля, че само тя би могла да го постигне. От личен опит говоря. Трябва всичките да поработят...няма как. Дори и за няколко месеца да е...Няма как да стане иначе, милион процента съм убедена.
Някои деца, принудени от обстоятелства и вероятно поради личностни качества, успяват да постигнат завидно самообладание, лицемерие, зрялост на ранна възраст и да се адаптират към всякаква среда, но пак си има последствия за психиката им. В случая детето не е такова. Спомена се, че са в малко населено място и отказват психолог. То не че свестен психолог се среща под път и над път.

Даскалке, мъжът ти не е пастрок, а баща на детето. Излагаш се и нарочно дразниш аудиторията Simple Smile С пастрок и "избор"
И е факт, че майката няма да го вземе, не виждам какво постоянно повтаряш до припадък, че детето си  нейно, да си го гледа
Чак се чудя няма ли вариант 3. Тоз безценен мъж ти прави дете, то си е САМО твое, няма избор и мърдане, глеаш си го, те да се махат и да се оправят Simple Smile

# 278
  • Бургас
  • Мнения: 6 064
Аз лично виждам точно два начина да се справиш със ситуацията:

1. С риск да си загубиш връзката, събираш майката и бащата на едно кафе и ги мяташ на общо основание.  /риск е, че и двамата ще скочат, че не си в час и всичко е ще остане по стария начин. Считам, че има 90% такава вероятност./ Ако до сега не са вдянали какво причинява поведението им, то няма и да вдянат. Това е много жалко, но вече е факт.

2. Игронрираш нуждата от майката, която очевидно няма грам намерение да го играе такава. Да не говорим, че да се поддържа измамната илюзия, че някой ще дойде е гадно, защото тоя някой всеки ден не идва и това води до ежедневно разочарование. 
Приемаш детето като свое и просто се опитваш да го напътстваш, без предрасъдъци, че си му никаква, защото по друг начин е просто невъзможно. За таз цел татенцето следва да бъде партньор, а не опозиция.
Тъй като човечето си е проблемно следва да има точен подход, ясни граници и да се гради от двама.
Абе и в двата слоая трябва таткото да бъде в екип. Колкото той има вина за ситуацията, толкова и майката.

Уважението не се обяснява, то следва да бъде усетено.

Няма не искам тука, детето е нейно, хората с избор какво и колко сме аз и пастрокът, но не и майката и мъжа ми.
Безспорен факт! А има ли пастрок на хоризонта?

3 вариант - бягай моме! /бих заложила точно на този/

# 279
  • Варна
  • Мнения: 14 675
Ще повторя въпросите си. Описвате фамилията в др.теми като проблемна.
Магии , омраза , пожелания за смъртта Ви. Отделно проблеми в отношение, възпитание , ценностна система и др.
Вие афиширате приоритетите си - добър статус , бизнес , образование и т.н.
Наистина ли,  наивно се надявате да въведете ред и превъзпитате тези хора и да предложите подобни абсурдни взаимоотношения и среда на бъдещето си дете ? Надявам се на отговор ...

Последна редакция: пт, 28 юни 2019, 14:00 от Viviana91

# 280
  • София
  • Мнения: 19 560
Под пастрок авторката визира приятеля на майката, стига сте търсили под вола теле.
Иначе аз от мой личен опит с предишен брак, и от подобен опит на мои приятелки, не съм видяла начин да накараме бащите на децата ни да се поинтересуват от тях, така че смело и категорично продължавам да твърдя, че, не, няма начин да накараш някой, който не иска да е родител, да стане.
Ти собствения си съпруг, дето ти е в къщата и в леглото, не си успяла да накараш да стане родител, мислиш, че ще успееш с жена на хиляди километри от вас, с която нямаш връзка. Е как да стане.
.

# 281
  • Мнения: 2 053
За пастрока, според мен има предвид новия мъж на майката.
Авторката, какво значи "няма не искам"? Как ще НАКАРАШ майката да си поеме задълженията? Знам, че това е целта на темата ти, но вече доста хора ти обясниха, че това просто няма как да стане. Ти отказваш да повярваш. Няма да е първият родител изоставил детето си и не интересуващ се от него. Как мислиш, че може да се противодейства на това? Ти живееш с бащата на детето и на него не можеш да повлияеш, а искаш да накараш безотговорна жена, на хиляди километри да направи нещо какво ти се иска на теб. Защо не пробваш да убедиш човека, до когото си лягаш всяка вечер и с когото претендираш да си семейство, да влезе в ролята си на баща и да разбере, че детето има нужда от помощ? Защо не го заставиш да постави правила и да се погрижи за възпитанието на сина си, ако го интересува какъв човек ще стане и ако иска да продължи да бъде с теб? Мъжът ти е човека, който може да промени нещата. Никой друг.

# 282
  • Мнения: 24 693
Къде видяхте "горката аз" позиция, хора, направо ме изумявате Simple Smile Никой не е тръгнал да се жали, прави на жертва или какво ли не. Попитала съм за подход, човек съм, не мога да се сетя за всички възможни варианти, а тук стана .

Подход за какво точно, да бъде принудена майката да вземе детето въобще? Да го взема за определени периоди? Това може да направи само мъжът Ви, следователно намерете подход да принудите него да направи съответните уговорки.

# 283
  • Мнения: 1 432
Не мисля, че само тя би могла да го постигне. От личен опит говоря. Трябва всичките да поработят...няма как. Дори и за няколко месеца да е...Няма как да стане иначе, милион процента съм убедена.
Някои деца, принудени от обстоятелства и вероятно поради личностни качества, успяват да постигнат завидно самообладание, лицемерие, зрялост на ранна възраст и да се адаптират към всякаква среда, но пак си има последствия за психиката им. В случая детето не е такова. Спомена се, че са в малко населено място и отказват психолог. То не че свестен психолог се среща под път и над път.

Даскалке, мъжът ти не е пастрок, а баща на детето. Излагаш се и нарочно дразниш аудиторията Simple Smile С пастрок и "избор"
И е факт, че майката няма да го вземе, не виждам какво постоянно повтаряш до припадък, че детето си  нейно, да си го гледа
Чак се чудя няма ли вариант 3. Тоз безценен мъж ти прави дете, то си е САМО твое, няма избор и мърдане, глеаш си го, те да се махат и да се оправят Simple Smile

Под пастрок имам предвид половинката на майката, мисля, че стана ясно по-горе, че тя живее с мъж откакто е заминала, детето пребивава в техния дом, когато е при нея.

# 284
  • Бургас
  • Мнения: 6 064
Моят личен син ми устрои най - големия спектакъл точно в трети клас. Заяви ми с най- инатливия си поглед и глас, че няма да решава задачи и това е. Вика- прави ми каквото искаш. ЗалудЕх Flushed Хич не е педагогично, но понеже ми беше вече писнало, го заключих в тъмна и студена стая , докато склони. Е , нЕма такъв цирк. Изпуших пет цигари една от друга, ни звук, ни стон. Викам си- този получи хипотермия, припадна , онемя. Отключих и какво да видя- намерил си да си светне нощна лампа,сложил си една маска на Батман, стои враждебно и ми заявява- Няма да уча, това е. Какво ще ми направиш.
Е, Оправих се, дет вика авторката. Joy

Представям си колко и е трудно с чуждо дете, то своите едва вкарваме в пътя понякога, а  тя.
Никога не съм ползвала шамари. Дет се вика 15 години борба хахаха.
Явно съм страшна по някакъв начин, защото когато ме видят да сменям погледа и изчезват като мишки. Няма не, няма не искам. Изрева ли, се нареждат в две редици. Даже и не мога да си представя, да ми каже няма да уча, да посегне или да ми се репчи. Сигурно и синковците не могат да си го представят. Мисълта ми е, че "миротворството" не винаги е нужно да става с шамари, но вероятно понякога може да се налага. Вбесят ли ме, съм сигурна, че биха се молили за шамари, а не за наказание. Че съм и последователна. Няма нет 1 месец - на 2рия ден му се плетат чорапи.

Къде видяхте "горката аз" позиция, хора, направо ме изумявате Simple Smile Никой не е тръгнал да се жали, прави на жертва или какво ли не. Попитала съм за подход, човек съм, не мога да се сетя за всички възможни варианти, а тук стана .

Подход за какво точно, да бъде принудена майката да вземе детето въобще? Да го взема за определени периоди? Това може да направи само мъжът Ви, следователно намерете подход да принудите него.
Тук лаконичо ще отговоря, че няма как да се случи. Таткото ще даде детето на бабата, но няма да тръгне да работи за връзката му с майката. Има опция детето да е с него, обаче да го гледа новата му жена или да остане при баба си. Докато тези две опции съществуват, този татко няма да мръде и см. от позицията си.

Общи условия

Активация на акаунт