Съвет как майката на доведения ми син да започне да си изпълнява майчинските задължения

Хепи, подписвам се под всяка дума. Мерките обаче, които трябва да вземе бащата, трябва да ги вземе той. Ако авторката тръгне да му нарежда и обяснява какво трябва да прави... изгубена кауза. Той не се ли усети, че е главно действащо лице в Трагедия и да си поеме отговорността и мъжката роля най-сетне, нищо няма да се получи, ни-щи-чко. А тя не иска даже да му намеква, че нещо не е наред, сакън, да не се скарат.
Авторке, той изобщо какво отношение има по този въпрос? И той ли иска детето да е при майката? Ми - да й го стовари като куфар и така. Да се отказва той от правата в такъв случай, като толкова не го иска синчето.

Приеми, че няма отношение. Децата били грижа да майките.
Според него са някакви си там ....неща.
такъв ми изглежда.
Ама авторката си го знае.
Тя не пита да остане ли с него.
Явно може да си понесе манталитета му.
Ама тя.
А това дете ? Пак тя.
Да го осъзнава и толкоз. Няма майка на хоризонта. Тя е повече от майка. Безвъзмездно.

Питам според теб какво е грижа за едно дете... какво включва?

Щото обикновените битовизми като готвене, пране, гладене, чистене не били според теб?

Знам, че ще кажеш - обич, разбиране, изслушване....а битовите неща?!? Или за му дадем да си сготви, да си изпере, като го изслушаме и му се радваме, но си пием кафето и си чатим във форума, достатъчна ли ще е грижата?

Сатанизирането ми е нормално, хора, не се учудвайте. Темата е щекотлива, стане ли дума за дете всеки реагира.

Истината е, че масата хора не са се сблъсквали със случай като нашия лично и е нормално да си мислят, че детето просто реагира една идея повече заради обстоятелствата и класическата годзила мащеха в мое лице само търси начин да се отърве от него.

Виждате ме как пиша, какъв ми е изказът и т.н. Не сте длъжни да ми вярвате, не го търся, не ми е нужно. Много добре знам какво имам вкъщи. Да, наранявал е и животни. Недиагностицираните му синдроми са типични за деца, изоставени на възрастта, на която е бил той, наблюдават се в голям процент от осиновените деца и децата в приемна грижа, при нас още практиката за работа с този тип проблеми е много оскъдна поради редица причини, не на последно място защото точно като в нашия случай заради стигмата на лошото психично здраве рядко се стига до взимане на сериозни мерки, терапии с години както е нужно и при нас и прочее. Предвид възрастта му няма как да се диагностицира с по-тежките диагнози, за които поведението му също загатва.

Не отговарям на някои въпроси, защото така се съчинява свободно и интерпретира, че кой знае дали някоя дама, член на форума, няма да реши, че малтретирам малкия и да пусне някой сигнал да ходя да се обяснявам, че не съм камила. Ще кажа само, че понеже деца с тези синдроми често подават фалшиви сигнали за тормоз, разполагам с аудио и видео записи от 2016та насам, в случай, че се стигне до там, а както е тръгнало остане ли тук няма да ни се размине и социални, и детска педагогическа, и т.н.

Майката е съществена, за да се подобри състоянието на детето и ако трябва присъствието й да се осигурява насила, както в момента, така ще е докато съм с баща му. И не, не съм се качила на самолета за Лондон да я набия 🤣🤣🤣, не е толкова глупава и много добре се усети като й прискърцах със зъби за какво иде реч.

Попитаха ме какво казва инстинктът ми по случая. Мисля, че с натиск ще успея да я ангажирам повече. Свършиха й вече опциите за извинения и отлагания. Първата година как да е, чужбина, Лондон не е евтин град, трябва известен резерв да вземеш и дете със себе си. После беше първи клас, да научел буквите и т.н. ОК, разумно. После пък Брекзит-а, да видим какво щяло да стане. Да, ама и това време дойде. Половинката й е отдавна там, има паспорт, него не го касае. Тя ако си уреди документите, има интерес да е при нея заради помощите. Ако не - ще, ще не ще, ще се върне. Така че просто въпросът трябва да се постави много ребром, вече как и от кой беше идеята за някой съвет в темата.

Обикновените битовизми са само част от грижата. Друга част ти сама си я посочила- обич, разбиране, изслучване. А защо разделяш и противопоставяш тези две части нямам идея. За мен те са едно цяло. Само тогава можем да говорим за наистина грижа към детето.

А ако майката откаже да го вземе, ти какво ще направиш, честтно кажи , моля ? Имаш ли този вариант? 

Ама разбира се, Уиш.

Сагата продължава. Намерила си начин, действай, какво да ти кажа. Кой я знае каква е майката, ама наистина, явно е по-добре да е при нея, щом е толкова нежелано при вас. Класика.
Хем има садистични наклонности, хем не е посетило психолог още - това не е грижа.
Ми - ще го дават за осиновяване, какво. Бащата не ще, гаджето не ще, какво да е. Т.е. приемна грижа, такова голямо дали ще се намери кой да го осинови - я се намери, я не.

Ми, ОК, давай. Не забравяй да се похвалиш, когато успееш.

Междувременно, ние не омаловажаваме проблемността на детето, а се чудим на твоя акъл защо си се набутала в ситуация, с която не само че нямаш капацитет да се справиш, но и я влошаваш? Или просто сметките ти излязоха криви?

Защото ти си написала, че


….щото си е грижа. Май е най-загрижена за детето от всички, дори от родните му майка и баща.

И, ако твоя Говендър, не храни хамстера, той ще умре, та...грижа е и това.

Това е заяждане на дребно сега. Уиш имаше предвид, че не е достатъчна грижа, и всички я разбрахме правилно. През комунизма така ни гледаха някой от нас - топла манджа и прани чаршафи, до там.

Нито майката, нито авторката се опитваме да 'принудим' да гледа детето. Аз апелирам към авторката да се заеме, защото ми се струва по-отговорна, а и за да не става трето изоставяне. Дори и да го вземе майката, след година ще го върне, детето е проблемно вече, тя с непроблемно не е успяла да се справи навремето. Няма родителски капацитет, няма и да проима. Авторката: по-може! Родна, не родна, има някакъв шанс, пак казах - родната е изгубена кауза за мен. Два случая имам пред очите, тези жени не се променят, хора. Често са с така да го наречем особен морал.

Четеш избирателно. Посещавало е психолог и е със СОП.

Натали, да, горната ми формулировка, която си болднала, не е точна.

Няма ефект. Посещенията трябва да са постоянни, очевидно.
Така е, това не съм прочела, недовидяла съм го, много излишно има в постовете й, много дълги, трудно се четат от ненужната информация.

Уиш, даскалкаката не пуска тема за пръв път- преди може би 2 години, отново питаше как да се справи.
Тогава детето беше при бабите, които хем го лигавеха, хем го настройваха против нея, искайки да я разкарат, за да се събере бащата с майката, която си имаше любовник и такава възможност въобще не съществуваше.
Дълга беше историята и се чудехме на авторката с кой акъл се е заела с чуждото дете, че и беше извоювала да го вземат от бабите, че и по психолози го водеше.......
Спомням си, че беше напуснала София и се беше завряла в малкото градче от пустата любов.
Аз се учудвам да издържливостта ѝ, честно казано. Много народ просто би си бил шута.