Просто история

Ми с право си мисля и знам,че това на мен не може да ми се случи!
Не,че не е възможно да попадна на мошеник,но егоиста в мен който винаги гледа първо себе си,не би понесъл и изтърпял толкова дълга вериги от лъжи и простотия..
Още при първия му "тест",ще е заминал в 6та глуха,аз да не съм автомобил,че да ме тества?

Има и нещо друго, пак ще говоря от личен пример.
Когато ти сервират нещо голямо, за което нито си молила, нито си намеквала, е доста вероятно да помислиш:
"След като го прави без инициатива от моя страна, може пък наистина да го чувства така". А впоследствие да се окаже, че си говори само наизуст или има полза (сексуална, професионална, жилищна) и при първата възникнала трудност или ако нещата не му се уредят както е мислел - започва увъртане, гънене и измъкване.

Срещат се жени, подмамени да се разведат и после човекът размисля и се скатава. Ако има деца, въобще не е добре.

Ми с право го отнасят!
Какво значи подмамени?
Или като мймуните?Не се пуска стария клон,докато не намериш нов?

Че се развеждаш заради някого, с идеята да се събереш с него, а не той да се възприема като свободен електрон.
В духа на равноправието, което винаги защитавам, ще кажа, че може да се случи и на мъж.
Но ми се струва, че в повечето случаи става така - ако не е тази, ще е онази. Така или иначе повечето разведени мъже са свободни от деца и свързаната с тях логистика и разходи.

Върнах се и отново внимателно прочетох първия пост. Ами не, не може да ми се случи да планирам семейство с някого, когото не съм виждала. Много внимателно подхождам към онлайн запознанства. Щях да имам едно наум още когато ми каже, че иска да живее с мен, без въобще да сме се виждали на живо. Още на този етап за мен нещата щяха да клонят към края си. Вече ако с някакъв чар, отношение и каквото и друго да е ме омае и заблуди - да, признавам, възможно е. Но приказки по телефона с непознат... не.

Авторката търси да се вкопчи в нещо, някого.
Това обяснява широко затворените очи.
Вижда това, което иска да види, а не каквото се случва с нея.
Като листо, носено от вятъра (както казваше една тв героиня).

Толкова жадува да намери обич, че я привижда там, където очеизвадно я няма.

Авторке, първо трябва да се научиш да обичаш себе си. Тогава ще се появи и истински човек, който да те обича и цени.

То затова хората са казали,че любовта е сляпа.

Онлайн общуването подлъгва. Без да си видял човека как говори и какво реално би направил за теб, от едни сладки приказки се връзваш и после трудно да се върнеш назад.
А вероятно наистина е харизматичен гадняр, не са рядкост.

Питаш дали ти си виновна, да, ти си виновна, заради идеализирането на някакъв си. По същия начин като теб и аз се бях хванала с един идиот. Пет години по-късно си се чудя и на акъла, на емоционалната нестабилност, когато го срещнах и стремежа да създам семейство на всяка цена. Точно този го приемах като божие провидение. Срещнах го в идентични обстоятелства на твоите. Изводът, който си направих е никога не започвай връзка, когато си емоционално нестабилна. Идеализирани образи, разочарования, загърбване на разума, сляпа вяра в глупави брътвежи и лъжи. Отърсвай се и скоро ще се чудиш на акъла си. Бъди сигурна, че ще го прескачаш този епизод от живота си като незначителен и то най-вече заради мъжа, който не е заслужавал вниманието ти.
 От позицията на времето ти казвам, че и след сблъсъкът с подобен индивид, животът продължава. Сега по-лесно ще оцениш нормалния мъж от лъжеца и манипулаторът.

Това нейното и любов не е!
Да си на 14 и да се влюбиш в образ от снимка, е разбираемо.
Да си на 35 и да го направиш, е признак за инфантилност, при това- тежка.
Но, да се уловиш като удавник за сламка в простотиите, които юнакът ежедневно сътворява, при това- абсолютно нелогични, се иска нещо повече от инфантилност.
Тук нещата са опрели до "мъж искам, сега го искам и веднага го искам"! Няма друго обяснения факта, че и бисексуален, че и с постоянен приятел го приема.
Четох само първия пост, но не бих си причинила още обяснения.

Имах нужда от любов и внимание, така е.
Неща, които смятах, че не съм ги получавала от години, по време на брака си. Неща, които бях забравила как изглеждат.
За бившия ми съпруг най-важното беше и е работата му. Не заради парите, които изкарва,  а буквално защото беше женен за работата си.

Бях забравила какво е това някой да прояви жест на внимание към теб, да ти налее вода в чашата, когато седнете на кафе или да ти отвори вратата, да ти подаде ръка, да те погледне така, сякаш си изключителна жена.
Да не говоря за физическия контакт, който толкова ми липсваше последните години. Елементарни неща като докосване, прегръдки и целувки. За секса изобщо няма да коментирам.

Не съм планирала да живея с него, преди да го видя. Той ми го предлагаше по телефона. И то не някакво супер настойчиво, а по начин, който звучеше искрено.

 Общувахме непрекъснато, по цял ден, макар и на хиляди километри.
Видяхме се. Наблюдавах поведението му, реакциите му, как се държи с мен и със страничните хора, обслужващ персонал и тн. Как говори с майка си по телефона.
И реших, че не съм се подвела, защото поведението му, докато бяхме заедно потвърди първоначалната ми представа за него. Хареса ми още повече.

Разбира се, може би се е преструвал. Може би пред други хора се е държал различно. Нямам представа.
Във всеки случай, поведението му на джентълмен и спокоен, мил човек изглеждаше 100% непринудено и като нещо, с което е свикнал.

На тези, които ме определят като "наивна", "инфантилна", "глупава" и тн. , ще кажа, че това си е ваше право да мислите така. Не се обиждам, защото зная, че човек може да постъпи глупаво, инфантилно и тн., но това не определя характера му. Случило се е. Не съм предполагала, че може да ми се случи.
Не ми се беше случвало такова нещо досега.
Оттук нататък ще внимавам.

Просто ми се искаше един път да повярвам. До забрава.
Е, не улучих подходящия човек за това.

Наистина се опитваше да ме използва за "професионалните си проекти" с мен.
Реално той не е участвал по никакъв начин в тях, освен да даде идея, но просто подхвърлена идея, без някакава ясна концепция как точно трябва да станат нещата.
Накарах го да запише онлайн курс, в който обясняваха от А до Я как се разработва един проект.
Записа го и го изкара.

Първоначално участваше с разни въпроси, неща, които е научил от курса, после бързо загуби интерес.

Очаквал е явно аз да разработя нещата и евентуално той да изкарва някакви пари от тях, като страничен доход.
Или като "голям удар".

Най ме боли, че продължи да иска да сме работели по проектите и след като ми беше казал, че се е сгодил.
И не се отказа с манипулациите до последно.
В един от последните разговори, след годежа му, ми каза:
"Обичам те и ми липсваш, и искам да зная дали мога да ти имам доверие на 200%."

Искаше да използва това, че го обичам, въобразяваше си, че бих се унижила дотам в стремежа си да го запазя в живота си, че да му помагам финансово да издържа годеницата си покрай проектите.

Не е чудно, между другото, че разсъждава така.
Всичките му бивши приятелки продължаваха да общуват с него, след като ги е бил отрязал от години.
Показвал ми е нещо на телефона си и съм виждала как му пишат постоянно някакви жени.
Просто не искат да го губят като част от живота си, макар и бивша.
Дотолкова е обаятелен.

Това никога не ми е пречело, не ме е карало да ревнувам и пр.
Аз също имам приятели, които ми пишат.
Имах му доверие.

Приеми, че си се доверила на кофти тип и си прости. Не дълбай, не се питай как може да е такъв идиот - може.  Дано не ти трябват толкова години, колкото на мен.

Прекалено много драматизираш тази история. Нищо толкова не се е случило, реални последици няма. Преживяното не е любов, нямали сте връзка, писала си си с някакъв, видели сте се няколко пъти и това е. Нездрави отношения между нездрави хора. Да, и двамата. И тази тема с нищо не помага, просто е още един начин да циклиш върху този мъж и върху някакви нереални фантазии и представи, които сама си стоварила върху тези отношения. Докато ги идеализираш като кой знае каква невероятна и тъжна история, все така ще си караш. Обърни се към психолог, нещата не са добре още отпреди този паразит да се опита да ти се лепне. Ако не беше той, щеше да е друг.

Авторката за съжаление не разбира що за боклук е нейният човек, живее си с блянове и заблуди за очарованието му.