МАЙските крачета вече тичат край морето (72)

Нервите ми все още са в час, но имам чувството, че изтървам възпитанието на детето... Или поне мъжът ми се опитва да ми вмени някаква вина. Силия прави абсолютно всичко наопаки... Започна и да се тръшка, като не става на нейната, да хленчи, докато се наложи. Много е своенравна и не знам откъде да я почвам изобщо. Надявам се да е период, ма като гледам други връстници май не са чак така като нашата...

Аз моята щерка на канибали не давам  Франзели, ти като смени ника, много злобно взе да го раздаваш  Няма да им се даваш на бъдещите снахи, я ( говоря в мн.ч., визирайки върволицата от гаджета на Фипо) 

начатих, ама, пусто. Аз просто разкрих истинската си същност със смяната на ника 
Димана, почти съм готова да заложа 2 лв, че това е период и че не подлежи на въздействие 
Мисля, че си има обяснение, н орешение незнам. дете открива, че може да прави хиляди неща, не може да реши, иска му се нещо, пък, ако е забранено, то се оказва, че е можело да е най-интересното.
Аз правя крачка напред-оставям Фелипе да си бърка манджите, колкото иска и после сме в банята-нервната ми перфекционистична природа не допускаше мисъл за подобни неща доскоро

Сиска,мила,сигурна съм че се притесняваш много.Аз мисля ,че кърмата ти не е нехранителна,все пак е много по добре отколкото съвсем да не яде.Стискам палци дано новото педи измисли някакво разрешение.
Аз незнам как съм с нервите,гледам да не му повишавам тон,но не винаги успявам,когато кажа не той точно там отива с още по голямо желание.Или започва да реве-пример той ме щипе,аз му махам ръката и му казвам строго не,а той започва да реве защото не му давам да щипе/хапе/скубе.
Мартеа,знам че не ти е било весело,ама мен много ме разсмя това с картофите

Злобела,много ме кефи новият ти ник И аз оставям малкият да се храни сам,нали все пак трябва да се учат,коментарът на баща му беше- че не е очаквал от мен подобно нещо -това след като го видя как си маже по косата и лицето манджа.

Сиска, ако и този педиатър не подходи сериозно към въпроса, май ще е по-добре да си грабнете детето и се консултирате в София...софийските мами да кажат къде. Една майка в Здравния хвалеше много лекарите в спешното на детската клиника на Александровска болница, и поне не се чака за час.

Кики, ти сама ли ще пътуваш с детето? Аз, ако си идвам, ще съм сама и много се притеснявам как ще я удържам в самолета, и Мари е в инатливия и тръшкащ се период сега.

Мами, да ви питам, вие събирате ли детето си с други деца? Мари така или иначе през седмицата е с други деца, но вечерите и уикенда сме в парка, тя обожава да играе в пясъка с другите. Имам братовчедка, която заради страха от вируси, гледа 4год. си дете вкъщи, не го събира с други деца, поради тази причина не ходят из центъра и на кафе въобще, развлеченията на детето са да види дядо си, да иде на лозето и т.н. Детето пак си боледува и то доста, вече два пъти е влизало в болница. Вярно е, че децата си предават вирусите, но не мога да я затворя вкъщи само с нас, и Мари, и аз ще полудея...вие как процедирате?

  това не го разбрах - как, детето не играе с деца ли? Тя социопат ли иска да го направи
иначе по въпроса - даже в момента малко се притеснявам - в Младост има повече деца, тук има едно кафе, на което се събират деца, но все на различни възрасти и де факто Теа си играе все с по-големи, докато в Младост имаше поне 10ина връстничета на площадката. От вируси не можем да ги опазим по този начин.

Аnia, как процедирам?! Никак- детето ми е много общително и не мога да го лиша от игрите и забавленията с негови връстници. Двете по- сериозни разболявания разбрах от кого и кога ги лепна, деца, с които играе. И все си викам- ще й огранича контактите, ама  не става. Като я гледам колко добре си играе с дечицата, как да я вържа в количката и да я паркирам в кафето!

Леле,доста се е поизписало докато се наканя да се включа .Не мога да сваря да чета.Сиска,радвам се че вече сте се оправили от този вирус,апък за апетита що не попиташ педито за някакви витамини нещо да му подсилиш имунната система,той явно доста се е изтощил/малко ли неща ви минаха през главата/,мойто Наси и то не иска да яде та и аз сега обмислям този вариант понеже съм чувала,че от витамините им си повишавал апетита .Ние също тези дни бяхме с дрисок,но без повръщане и за това не съм сигурна дали е било този прословут вирус .Дупенцето на Наси беше станало направо на рана и така зверски го болеше,че го оставах почти цял ден гол без памперс.Пък да се оплача вчера си изгубихме златната гривна и много ме е яд-120лв назад.В понеделник пък ни се счупи колелото/още 65лв./ и едвам се прибрахме.Снощи пък Наско си завра някъде пустата биба и още не мога да я намеря/миналата седмица я купих/,а и да не забравя и чадърчето на количката ни се счупи,изобщо тази седмица ни тръгна назад,да свършва по-бързо .Аниа, ние сме сами само като спим.Постоянно сме с деца,дори докато сме си в къщи идват дечица от блока да си играят с Наси.Той е много общителен и много обичада е с дечица,апък ако са каки и батковци още по-добре .

Здравейте мами и от нас с Митето! Ние гостувахме 3 седмици на баба му и четох отгоре-отгоре. Май и при нас картината е не по-различна. Митко изкара първото си боледуване при баба си. Слава богу се размина само със сополи и кихавица. Но една седмица все за нещо плачеше и щях да полудея, вместо да си почина при майка. Болестта в комплект с новата обстановка и невероятните жеги го промениха това моето дете към много лошо- все в мен се вре, не иска да спи вече в креватчето си, не яде почти нищо освен адапте и солети. Направо до тоалетна не мога да отида от него, преди все за 15-20 минути го залъгвах в кошарата, сега пищи като заклан и в креватчето, и в басейна с играчки...
Днес трябва да го водя на консултация за капките, но заспа току що и май ще отложим. Мами я кажете ние ли сме единствените който искат да си оставят детето и да ходят сами на море? Преди бях много надъхана да отидем на море с мъжа ми и да си починем сами, но като говоря с други семейства всички си водят дечицата със себе си....

Сиска, успех при педито! Дано разбере какво му е на Дени.

Мартеа, с нервите съм много зле. Мислех да ходя при джипито да ме посъветва какво да правя...сам-самичка с детето и кучето в тая къща, много ми идва да викам и по двете, да чистя, готвя, мета двор и т.н. глупости. Дребното естествено и то взе да се тръшка, само ме гони из къщата и иска да го водя за ръка. Всичко върша, докато спи през деня или през ноща. Само сутрин си имам едни 30мин, в които то спи и аз пия кафе на спокойствие. И аз се притеснявам, че го изпускам и става невъзпитан, ама не знам как да постъпя.
Иначе, сега не го събирам с децата в парка, защото ви казах онзи ден за "мъдрата" майка. Съвсем скоро беше болен и ме е страх, че лесно ще лепне вируса. Още е жълто-сивичък един със сенки под очите.
Пък и колкото и да ми е мъчно, една моя приятелка, въпреки, че дечкото й още е болен беше в парка...много криво ми стана. Не отидох при нея, само от далече си разменихме някоя и друга дума и тя някак с насмешка ме гледаше, че си пазя детето. Ама какво да направя...кекаво ми е и без това, та да го навирам в болните...няма да стане. Колкото и да ми се смеят отстрани.

Гита, кой си загуби златната гривничка, ти ли? Още малко остава, дано нямате повече щети, че верно ти се  е събрало

Криси, и аз искам да отидем есента сами на море, не си сама. Просто с бебе не се усеща нищо от почивката, видях как е, даже според мен е по-уморително там...мое мнение

Ето и от мен една снимка вечерта преди да родя, сигурно не съм я показвала http://www.bgphoto.net/photos/5129/o632600553209062500.jpg

Таман слагах точката на един километричен пост и Мишана ми цъкна копчето на компютъра
Сега ще  пробвам телеграфно

Сиска, дано тази педиатърка ви помогне, ако не- търсете друг лекар. Твърде дълго време не е ял, той няма откъде да намери сили да се справи с боледуването. В подобни случаи ако не приема нищо през устата, глюкоза във вените и така ще се храни, няма начин трябва му енергия.
И не спирай да пишеш, ние ако не с друго, можем да помогнем като те изслушваме

Смесването с деца не ми е проблем. Аз действам много ударно по отношение на болестите- държа я гола, давам й студени работи да яде, бъркам я из всякакъв народ, изобщо не й се притеснявам, имунитет не се придобива в стерилна среда. Тя изпада в такъв див екстаз като види себеподобно, че ще бъде грехота да не й давам да ги доближава.

По отношение на нервите- пушка съм Особено откакто бабите разредиха посещенията и ме оставиха да дишам по-свободно.
Позволявам й много неща, но съм забелязала, че така ме слуша повече след това. Ето вчера например й отворих един шкаф с видеокасети, детето направо пощуря от радост. Вади ги, подрежда ги, разхвърля ги, носи ми ги на мен, слага ги от едната маса на другата- кеф на буци. Като приключи със заниманията, ги прибирам, какво толкоз. Тя ме гледа и иска да ме имитира. Докопала препарата за миене, опитва се да го сипе в миялната машина После я затвори, само дето не реди съдовете Изобщо, детето в момента се запознава с всичко и предпочитам да ми е разхвърляно, отколкото да й повтарям "не" на всяка крачка и тя да се чуди защо нищо не може да пипа.
В тази връзка да ви разкажа една случка. Ходихме на гости на кумовете ни и Мишка естествено си поиска нещо за ядене от масата. Аз й дадох кашкавалче, обаче тя не може да яде твърдата храна добре, смуче, гризе и плюе общо взето. Ама й е кеф. Чувства се голяма Та, седнало детето на земята, държи си в ръка кашкавала и си погризва от него и по едно време кумът ни минава покрай нея, взе й го и ми каза- не й давай храна, няма да се наяде, само ще ни изцапа  килима... Не мога да ви опиша колко обидно ми стана. Та тя е дете. Мъничка е още, не разбира, че трябва да се храни културно. Ама иска. Цяла вечер съм я вардила след това и я извеждах на балкона с храната, та да не цапа   Сигурно те са прави за себе си, килимът е важно да е чист, но аз от позицията на майка някак си си нареждам по друг начин приоритетите   ...Мисълта ми беше, че колкото по-малко очакваме на 1г. да се държат като големи хора, толкова по-спокойни ще се чувстваме.

Деспина, едно от захласването на Михаела беше точно пред педиатърката, не чак с припадане, но си посиня и тогава сериозно. Казвах й, че и в безсъзнание е изпадала, ами нищо, казва ми "Ще го израсте" и толкоз. Тя хубаво ще го израсте, ама още няколко такива изпълнения и аз няма да съм жива да го видя как става израстването

Мартеа, на свекърва ти й слагаш на масата храната за Теа и й казваш да не дава нищо друго, освен приготвеното от теб. И изобщо да не ти пука дали ще мрънка и се сърди. Тя не е важната в случая.

Fairy, много тъпо, наистина ... Може би нашите отношения с кума ни ( понеже кумата не съм я виждала от години) са по- различни, но не мога да си представя той да направи подобна забележка на детето ми... Очаква се да са ни едни от най- близките хора кумовете, това респективно означава и на децата ни... Но който и да е- разни хора, разни идеали. За мен последното нещо от значение би бил килимът, а не искрите в очите на малкото същество... 

Ами, Димана, ние сме много близки и сме заедно от гимназията- и с двамата, аз си го обяснявам с това, че нямат деца, не знаят какво е, не мислят по този начин, по който ние... Живот и здраве, ще си имат детенце в края на месеца, после ще разберат. Надявам се:)

Е тва е приказка....въпреки че не винаги ми се отдава. Калоян има две много любими места - Патиланци и една клетка с кокошки - токачки, пред едно заведение. Та...когато сме в парка тича към Патиланци, ама като ви казвам тича имайте предвид че нито се обръща, нито се оглежда за мене...детето има цел. Това хубаво, ама аз не мога веднага да отреагирам и обикновено го догонвам, връщам го за да вземем количката и отиваме (то иначе няма вариант) - е това връщам го е съпроводено с неистови писъци, тръшкане по земята, рев и т.н. Същата работа е от училищния двор - от там тича към въпросните кокошки. Факт е че щом е обиколил всичките две мероприятия се заиграва където го пласираш, но това тичане насам натам и писъци, когато не е на неговата на моменти ме влудяват. Това което предприемам е че го "наказвам" в количката и не му обръщам внимание (5 минути примерно...или докато не нареве). През въпросното време събирам камъчета в кофичката или търся някакво интересно занимание, та като го сваля да се заиграе.... Общо взето е послушен, знае кое не бива да пипа и от кой шкаф кое може да си извади за да играе. Моето мнение за всеобщото ни положение е че е период, свързан с умението вече да се придвижват сигурни (катерят, слизат стълби и т.н.) и просто мислят че могат да отидат навсякъде, но пък той света е за това...за ад го опознават и откриват. иии...докато пиша детето се научи да мести кошарата  ...тя нали лека от тия преносимите и стой и гледай как отива в средата на стаята  .

Сиска стискам много палците за подходящо лекарско мнение.

Феъри, тъпо наистина...
По въпроса за това да оставя детето да прави каквото си иска - аз позволявам твърде много неща. Включително и да яде на пода После чистя. Колкото пъти трябва. Но, все пак когато става дума за въпроси, свързани с нейната сигурност - примерно отива и се завира под коритото, така че ще я захлупи, а у нас в момента няма много място, или пък ръчка по пералнята докато работи или изтегля щепсела от контакта и т.н - ами няма как да я оставя, нали? Не мога да й осигуря нейни си шкафове и т.н. И тя знае много добре кои неща са й забранени и не си грае с нищо друго - само със забраненото. Тръгва с дяволита усмивка, размахва пръстче, вика нье, нье и прави каквото си е наумила. И тук идват опънатите ми до край нерви, честно, на моменти просто не мога да се въздържа да не се скарам.

Тиа, да, видях го Калоян с баба му какъв спринт удари към Патиланци, щях да падна.
Ти си наистина удивително спокойна, шапка ти свалям.

Ami да ви кажа, че съм много зле с нервите. При мен се получава нещо като мадам Джекил и мисис Хайд, просто за секунда се променям и изпадам в истерия. Преди това търпеливо съм понасяла всичко без да кажа гък и изведнъж ми пада пердето. Бесувам 2-3 минути и после съжалявам. Иначе и аз и давам да яде сама, много се цапа, маже по косата, зад ушите, но съм свикнала, прахосмукачката седи на стенд бай.
Не мога да се справя с интереса и към изключително тясната ми стара кухня-бокс, която е опасна не само за малки деца, и не мога да я науча да не бърше пода с току що изпраните дрехи. Леле как  се нервирам