Приятелят ми е "мамино синче"

  • 15 353
  • 204
  •   1
Отговори
# 135
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
 Досега не съм чувал разговорите на половинката с родителското тяло да влияят зле на половия живот в една връзка. Имам точно обратния опит - бърборене по два часа по телефона с приятелки и с майка ѝ, а после ми се нахвърля по няколко пъти на ден. И през ум не ми е идвало да имам нещо против разговорите...

# 136
  • Мнения: 2 359
Жребче, теб не те броим, на теб ти се нахвърлят през глава по принцип. Нашите са по-обикновени момчета и когато се държат като чехльовци не им се нахвърляме, а ги подбираме с точилките.

# 137
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Жребче, теб не те броим, на теб ти се нахвърлят през глава по принцип. Нашите са по-обикновени момчета и когато се държат като чехльовци не им се нахвърляме, а ги подбираме с точилките.
Темата ме накара да се замисля, че всъщност за последните 15-ина години едва ли съм говорил с майка си по телефона повече от половин час общо. Най-много да е имало някакво обаждане за по минута-две от типа на "Къде си, не си се обаждал скоро?", "Можеш ли да дойдеш после до нас, че баща ти има нужда от помощ да преместите нещо?" или "Кога ще си свободен да проектираш и сглобиш една ракла за коридора?". За другото съм ходил лично при нашите. Изключение правят последните 1-2 години, когато съм бил в чужбина и е имало телефонни разговори за по 15-30 минути по 1-4 пъти месечно. Дългите телефонни разговори не са ми любимо нещо. Забелязвал съм обаче, че много жени обожават да водят многочасови разговори по телефона. Всъщност и на улицата постоянно виждам девойки, които сякаш не могат да ходят, ако нямат "залепен" за ухото телефон.
 Ти защо написа, че "вашите момчета" се държат като чехльовци?

# 138
  • Мнения: 2 359
  Щото ако се обаждат на мама по пет пъти на ден, директно ще бъдат вписани в тая графа. Един-два пъти на ден, хубуу, ма 5...

# 139
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Мисля, че не го правят. Ти не би допуснала и търпяла подобен мъж до себе си. Имаш себеуважение.

# 140
  • Мнения: 2 359
  Хич не знам какво имам, знам какво нямам - нерви за късане.
  От друга страна, всеки си има хурките, на някои повече им пречи, че не е с два еднакви чорапа.

# 141
  • Мнения: 14 148
Бърз въпрос: Значи, за да не е мамино синче, да каже, че гаджето му не дава да говори по телефона, всъщност това не го ли прави мухльо? И ако утре на нейно величество почне да и пречи, че говори с приятели, трябва ли той да спре?
Знаете ли, ако някой посмее да ми каже с кого и колко да говоря, толкова бързо ще го поставя на място, че няма да му се вярва. Авторката не казва, че жената им се меси, че го настройва или каквото и да е близко до това поведение. Явно е от хората, които обичат да бърборят по телефона.

Като обича да си "бърбори" да си намери приятелка. Как ли пък няма да дудна на семейните ми синове с часове и то ежедневно! Моите са тинейджъри и не им се обаждам въобще през деня, освен ако нямам нещо важно да им кажа, пък какво остава да са женени. Вместо да си поговори с жена му и да обърне внимание на нея (и на детето, когато имат), ще си гука с мене, като че ли сме влюбени гълъбчета. Ако изкуфея дотолкова, че да му звъня по 4-5 пъти на ден, дано той прояви здрав разум и ми покаже, че прекалявам.
Имам колежка, която звънеше по толкова пъти на ден на сина си, последен клас в средното училище, станал пълнолетен. И се започваше: "Добро утро, маме, стана ли, наспа ли се? Приготвила съм ти филийки, във фурната са, само да ги запечеш". След два часа - "Изпече ли ги, маме, изяде ли ги? Вкусни ли бяха?". След един час пак - "Ааа, навън ли си, ама с кого? Якето ли си облече? За обяд има грах, в хладилника е, да си го стоплиш преди това". Два часа по-късно - "Прибра ли се, яде ли? Добре ли е станало яденето? За довечера нещо искаш ли да купя от магазина? Не?! Ама пастичка поне." Бяхме потресени всички. И синът може и да не беше мухльо, но майка му го третираше точно като такъв. Сега е почти на 30, живее в чужбина, а тя не спира да му пише нонстоп - от "добро утро и лек ден", и да му праща картинки с кафе, до "какво правиш, работиш ли?". Добре, че не е семеен.

# 142
  • Мнения: 1 267
Били сте потресени?! Много лесно се потрисате тогава! В тоя свят пълен с потресаващи неща точно това ли ви потресе? Толкова ли нямате какво ваше да гледате, че броихте колежката ви колко и за какво звъни на сина си?

# 143
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
Бърз въпрос: Значи, за да не е мамино синче, да каже, че гаджето му не дава да говори по телефона, всъщност това не го ли прави мухльо? И ако утре на нейно величество почне да и пречи, че говори с приятели, трябва ли той да спре?
Знаете ли, ако някой посмее да ми каже с кого и колко да говоря, толкова бързо ще го поставя на място, че няма да му се вярва. Авторката не казва, че жената им се меси, че го настройва или каквото и да е близко до това поведение. Явно е от хората, които обичат да бърборят по телефона.

Като обича да си "бърбори" да си намери приятелка. Как ли пък няма да дудна на семейните ми синове с часове и то ежедневно! Моите са тинейджъри и не им се обаждам въобще през деня, освен ако нямам нещо важно да им кажа, пък какво остава да са женени. Вместо да си поговори с жена му и да обърне внимание на нея (и на детето, когато имат), ще си гука с мене, като че ли сме влюбени гълъбчета. Ако изкуфея дотолкова, че да му звъня по 4-5 пъти на ден, дано той прояви здрав разум и ми покаже, че прекалявам.
Имам колежка, която звънеше по толкова пъти на ден на сина си, последен клас в средното училище, станал пълнолетен. И се започваше: "Добро утро, маме, стана ли, наспа ли се? Приготвила съм ти филийки, във фурната са, само да ги запечеш". След два часа - "Изпече ли ги, маме, изяде ли ги? Вкусни ли бяха?". След един час пак - "Ааа, навън ли си, ама с кого? Якето ли си облече? За обяд има грах, в хладилника е, да си го стоплиш преди това". Два часа по-късно - "Прибра ли се, яде ли? Добре ли е станало яденето? За довечера нещо искаш ли да купя от магазина? Не?! Ама пастичка поне." Бяхме потресени всички. И синът може и да не беше мухльо, но майка му го третираше точно като такъв. Сега е почти на 30, живее в чужбина, а тя не спира да му пише нонстоп - от "добро утро и лек ден", и да му праща картинки с кафе, до "какво правиш, работиш ли?". Добре, че не е семеен.
Как успяваш толкова изкъсо да следиш какво си пишат всеки ден дори и към днешна дата?

# 144
  • Мнения: 14 148
В една стая сме, сама си казва. И не, не съм броила, но съм длъжна да й слушам разговорите. То и да слушаме какво и колко е ял мъжът й сме длъжни, но кВо да праЙш, началник ни е.

# 145
  • Мнения: 1 011
В една стая сме, сама си казва. И не, не съм броила, но съм длъжна да й слушам разговорите. То и да слушаме какво и колко е ял мъжът й сме длъжни, но кВо да праЙш, началник ни е.

Надявам се поне клиенти или изобщо външни лица да не се радват на същата информираност.

# 146
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
В една стая сме, сама си казва. И не, не съм броила, но съм длъжна да й слушам разговорите. То и да слушаме какво и колко е ял мъжът й сме длъжни, но кВо да праЙш, началник ни е.
Предвид, че не ти плащат допълнителни "Вредни" за гореописаното задължение по неволя да слушаш драмите на началничката, сигурно много силно обичаш професията си.

# 147
  • Мнения: 1 267
В една стая сме, сама си казва. И не, не съм броила, но съм длъжна да й слушам разговорите. То и да слушаме какво и колко е ял мъжът й сме длъжни, но кВо да праЙш, началник ни е.

Надявам се поне клиенти или изобщо външни лица да не се радват на същата информираност.

Цял форум малко ли е?

# 148
  • Мнения: 1 011
В една стая сме, сама си казва. И не, не съм броила, но съм длъжна да й слушам разговорите. То и да слушаме какво и колко е ял мъжът й сме длъжни, но кВо да праЙш, началник ни е.

Надявам се поне клиенти или изобщо външни лица да не се радват на същата информираност.

Цял форум малко ли е?

Целият форум не знае нито името на фирмата, нито на въпросната жена.

# 149
  • Мнения: 14 148
В една стая сме, сама си казва. И не, не съм броила, но съм длъжна да й слушам разговорите. То и да слушаме какво и колко е ял мъжът й сме длъжни, но кВо да праЙш, началник ни е.

Надявам се поне клиенти или изобщо външни лица да не се радват на същата информираност.

Клиентите не, но колектива от над 20 човека - да. Имахме и друга колежка, но тя напусна. Тя пък звънеше нонстоп на дъщеря си, която беше студентка по това време. Първо да събуди, после да провери какво си е облякла, а често дъщеря й я питаше този панталон добре ли се комбинира с тази блуза? После даваше наставления за ремонта на жилището, след като дъщеря й се омъжи, то ненапразно зетят беше решил да се развежда. И на подобни персони никой не им брои разговорите и не ги подслушва. За тях е толкова нормално цялото това обсебване на децата им, че го правят на всеослушание и грам не се притесняват. То няма лошо да имаш топла връзка с детето си, но всичко трябва да става с мярка. Обсебването не е добро за никого.

О, Мимикрия, не ми играй по струната "цял форум малко ли е", няма да ме трогнеш.

Общи условия

Активация на акаунт