Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2

Шофьор, преводач, копирайтър.

Зеленчукопроизводител . Аз лично си мечтая за къщичка с двор, където да си гледам зарзават, да си затварям зимнина, може и някоя кокошчица да щъка за разкош.

Редактор, преводач, печатар-предпечат, учен, анализатор.

От всичко изписано до тук в голяма част намирам себе си. Дугото което ми направи впечатление ,е че по-голямата част от хората в темата са жени. Доста често съм се чудил защо съм такъв и какво е довело до това, какво в детството ми ме е направило по-затворен човек сякаш имам някаква защитна стена в себе си която не мога да пробия. Като малък имах много голям талант във футбола ,но не можех да се докажа като съм сред много хора се напрягах ,сякаш си мислих че съм център на внимание и всеки ме гледа до най-малкия детайл и да не направя грешка. Винаги когато се захвана с нещо се старая да го правя качествено и се раздавам на макс и това може би е плюс с това че мисля че всички ме гледат и го правя още по- старателно. Някак усещам хората и тези които са ми с отрицателна аура интриганти или двуличници ги усещам и ги отбягвам. Говоря пред малка група които съм ги опознал и мога да бъда много забавен имам доста добро чувство за хумор ,но не се разкривам пред всички. С времето след като завърших не ходих на бала.  Започнах да работя извън България в началото ми беше досадно, но свикнах. Малкото приятели които имах и те тръгнаха на някъде. Като се прибера в бг излизам колкото да разходя колата и пак съм сам отбягвам хората не искам да съм център на внимание. Повече стоя в нас и гледам някои филми , играя на видеоигри и това ме разсейва. Понякога доста се разтройвам че това което правя може би е грешка и че живота е кратък и не трябва да си проспивам младините както казват хората. Казват не трябва да ти пука , но като така ми идва от вътре и не мога да бъда такъв на който да не му пука. Единственото което много ми тежи,е че намалявам шансовете да си намеря подходящата жена за която да отдам живота си , да се грижа за нея и винаги си мисля че ако намеря тази жена ще се променя. Тя ще ми дава стимул да покажа на какво съм способен без да се притеснявам от хората. Казват че любовта променя хората. Да си имам сродна душа , да си ходя с нея където поискаме  на планина , море , къмпинг сред природата и т.н. Да сме си само двамата и да не мислим за нищо друго. Това е може би най-голямата ми мечта... И аз да спомена че по-добре ми е да пиша.

П.П. Извинявам се за дългия текст

И аз съм така. Мразя си рождените дни. Мразя да почва цялата рода да ми звъни и да ми пожелава бебета и да ме пита кога ще имам деца. Даже преди рождните дни не мога да спя от напрежение и очакване и повечето пъти съм като парцал и само чакам да мине. Изключвам и телефони, за да не ми звънят. Попринцип страдам от тревожност и това се отразява, но винаги много си ценя личното пространство и не обичам много да съм сред хора, напрягат ме. Много мразя да говоря по телефон, ако ми пишат - супер.
Такъв смахнат като мен няма, но какво да се прави.

Има, има...
И аз съм същата. Едно към едно.
Рождените ми дни за мен са си обикновени дни и се чудя вече как да отговарям всяка година, когато едни и същи хора ме питат "как ще празнуваш?"...
По принцип отговарям с "вкъщи пред телевизора", но май вече започна да се изтърква.

Радвам се, че не съм сама .... Така се чувствам по-малко темерут
Също и като ми кажат- "Това е твоят ден, трябва да се забавляваш"
Ами не ми се забавлява бе хора, даже предпочитам всеки друг ден да се забавлявам, а не насила само и само щото ми било рожден ден.
Даже и по гореспоменатите причини и с мъжа ми не се оженихме. И двамата не обичаме да сме център на внимание, да плануваме трапези, ресторанти, гости, сеири. То за мен няма да е празник, а мъчение.

За рождените дни даже като дете не помня да съм се вълнувала. Скрила съм от мрежите датата си на раждане или съм писала някакви други. Нито искам пожелания, нито известия. Да празнувам, че одъртявам мерси. 🤷🏻‍♀️
Хаха, да. "Любимите ".

Има поне още една като теб. И аз страдам от тревожност. Ако ми звъннат ще отговоря, но аз ако трябва да звъня...

На мен ми го казват не само когато имам рожден ден. ,,Трябва се забавляваш, да си почиваш". Едно, че това  ,,трябва" изключва всякаква възможност за забавление, второ - моята представа за забавно изглежда доста скучна в очите на другите. Но често се смея на нечия неразбираща физиономия, като кажа, че предпочитам дълга разходка в гората пред обикаляне по баровете, например.

И аз съм така за рождения ден. Много ме напряга. Чакам с нетърпение да мине и да се успокоя. Обикновено си изключвам напълно ФБ по това време. А и наистина не намирам повод за радост, че остарявам. Плюс, че не искам да съм център на внимание.

Здравейте! Отдавна не съм писала. Имам нужда да се оплача на някого, затова, който не иска да се напряга, да не ме чете.
Ох, много ми е зле на работата ми. Три години работих от вкъщи и когато започна пандемията, бях най-щастливият човек, защото нямаше да ми се налага да се опознавам с колеги. Беше моят рай. Да, но с времето започна да ми се отразява много зле тази изолация, аз си имам своите екстровертни страни, не съм чист интроверт, обаче пък имам "социална тревожност". Слагам го в кавички, защото не знам дали това е терминът. Страхувах се да се завърна в офиса, а работата все повече ми тежеше. В крайна сметка реших да напусна и да започна нещо коренно различно. Станах учителка в частна школа в началото на годината. Да, обаче тук е много тежко, избутах някак предишния срок, оцелях. После дойде лятото, при което пак ходехме на работа, но само убивахме времето с някакви по-безсмислени занимания. Съответно се отпуснах доста и забравих за напрежението. Днес ми е първи ден след дългото лято, направо искам да умра. При нас предизвестието е три месеца, но те искаха да обещая, че ще остана цялата следваща година. Чувствам се зле, знам, че ще вляза в ритъм рано или късно, но всичко ще е насила. Страх ме е от родителите, от шефове, от оценяващи, от кого ли не. Искам да избягам и да се свия на пашкул и да не изляза от вкъщи повече. Знам, че преувеличавам сигурно, но просто ми е много трудно. Направих го с идеята да изляза от черупката си, да внеса промяна в живота си, но ми се струва, че цената е прекалено голяма за мен. За съжаление, имам и финансови проблеми, заради които не можех да си позволя да остана известно време без работа и затова се съгласих да продължа. Направо не знам как ще я карам... Знам, че сега след отпуска е тежко и че трябва да си дам време. Знам, че социалните умения горе-долу приличат на мускул и просто трябва да ги "развижда" малко, но ме е старх... благодаря на тези, които са ме прочели.

Джуд, прочетох те. Ти сама си си ударила един здравословен шут отзад с учителската работа, значи си осъзнала нуждата си от промяна. Вярвам, че ще свикнеш отново и ще ти се отрази добре. Пожелавам ти успех от все сърце!

На каква възраст са децата?
Успех и здрави нерви желая 🍀

Сега ще имам деца в предучилищна и четвърти. Предишните бяха първи, втори и шести. Справих се, просто явно сега заради паузата ми е ужасно трудно.
P.S. Аз съм такъв човек, все ми трябва външен натиск, за да се задвижа като машина. Това не е добре, но... и като ми се даде малко повече свобода и пространство, за да разчитам на самодисциплина, се разпадам като дроб. От това пък ми се появява чувство за вина и се завърта един порочен цикъл.