И пак за изневярата...

Много неща каза... Ама не всеки има... капацитета да осмисли казаното.

Явно само вие двете имате този капацитет. Освен да сте с някакви неземни сили, за които ние простосмъртните не знаем. Ама от 50, ако само двама са различни, то повредата дали не е в тях?! Пак казвам, че не защитавам изневерите, само че не всичко е бяло или черно.
Сега ще ви оставя, че имам да пускам прахосмукачка, да готвя и да гладя и то след като съм изработил един добър надник, да покрия норматива за „идеалния”......а довечера.....два пъти.

Там е работата,  Сапфир, че не можеш да промениш хората. Не можеш и насила да дадеш акъл там, дето няма благоприятна почва за него. И никому не е важно,  че ти не го приемаш,  защото това образува яд и лоши мисли в теб, не в него. По-вероятно е да те заклеймят... също както и ти го правиш. И развитие никакво.
Понеже изцяло споделям онова, което опитваш да обясниш - да не вредиш на някой друг...
Няма обаче как да се случи всяка съдба по начина и по пътя, за който пишеш.  Хората с лекота и готовност преминаваме през себе си, само зашото вярваме,  че увредата е за друг. Няма как да предпазиш никого. Когато,  тогава. На всеки му идва времето да го разбере.

Предлагам човек много добре да мисли за последствията, преди да хуква след всяка тръпка под корема. Да отсява приоритетите си. Да поставя на първо място доброто на децата и целостта на семейството си. Да се опитва да решава проблемите вътре в двойката. Не просто да се опитва, ами направо да полага всички възможни усилия, включително семейни терапии. Да полага усилия с цялото си сърце, а не само да пунтира. Ако въпреки това не става и не става, ако проблемите са толкова тежки и нерешими, че не подлежат на разрешаване, да има доблестта да приключи умрялата си връзка. Говоря за семейства с наистина нерешими проблеми, не такива, които малко са си поомръзнали и им се иска да чукнат нещо новичко, а пък иначе да си ползват основния набор от удобства вкъщи.
Така или иначе децата в такива заминали семейства са наясно и разводът не е някаква страшна изненада, понякога дори носи облекчение. Може и да не е развод, може да е споразумение с партньора да си живеят като съквартиранти, да си поделят разходите и грижите по децата и всеки да си търси щастието навън. Не единият а се чувства свободен и отвързан, а другият да си мисли, че е в брак. Била съм свидетел на абсурдни, нелепи сцени на ревност от страна на изневеряващ мъж към жена му, която хал хабер си няма за любовници, най-малкото защото е вързана с малки деца вкъщи. Не е случайно обстоятелството, че женените любовници са повече от омъжените такива (поне по моите наблюдения). Изглежда статистически жените мислят малко повече с горната си глава в сравнение с мъжете.

Луна, напълно си права. Добро, любов и акъл не може да се дадат насила.
Но тук пишат разни хора разни неща и искат....предполагам чуждо мнение или съвет? За какво всъщност ги пишат тези неща?
Така че това е, което правя - казвам си мнението. Естествено, на който е решил да го подкара през просото, му е точно все едно за моето мнение. Ама защо тогава публикуват такива теми? Или поне да пишат изрично: темата е само за хвалене на кръшкачите и за обмяна на опит как да лъжем по-добре.

Сапфир, хората не създават деца с разум,  даже напротив. Деветдесет процента сигурно са така. Няма как да стане. За съжаление. Ще продължи да има всякаква мъка по тая земя. На никого не можеш да помогнеш - нито на ония,  които би трябвало да обичат,  нито на децата им,  които зависят от тях.

Аз ти предлагам да се опиташ да гледаш на изневярата като нещо, което така или иначе се случва и далеч не е най-лошото, което може да сполети невинни дечица.
Луна, неадекватният родителски подход, резултиращ в социално непригодни и зависими от друг индивиди, пак към липсата на разум ли го броим? Или ти само за изневярата?
Болестите на човека и обществото много отдавна не могат да се разглеждат поотделно

Да,  Дренке, пак е глупост,  пак егоизъм.

Сапфир, в някакъв нереален свят ли живееш или виртуалния те е сбъркал? Абсурдни са ми твърдения като "Аз и мъжа ми сме безгрешни" и "винаги знам кога и как ще постъпя, ако ми се случи", нищо не знаеш, само предполагаш.
Докато умираш от мъка по страдащите нещастни  деца и възрастни вследствие изневяра на близките им не се ли терзаеш и за милионите деца от третия свят, които умират от глад и тънат в нищета. Що не вземеш да осиновиш едно, да посветиш ценното си време за нещо благородно, вместо да го пропиляваш безцелно в някакъв си форум, щом си толкова разумна и загрижена?
Изневяра сред хората е имало и винаги ще има, стига с тез деца, те порастват по един или друг начин. Правим компромиси всякакви в името на децата. Понякага жертваме собственото си щастие за тях - година, две, пет, десет... колко точно трябва да пожертваме? Ние възрастните, души не носим ли? Всеки един от случаите е индивидуален и породен от някаква причина, различна от прословутите пеперуди. Толкова ли е трудно да допуснеш, че понякога това е компромисния вариант, който е по-приемлив от раздяла и по-удачен за всички? Десетилетни бракове не се разтрогват току така.  

Разтрогват се и още как Като единия срещне любовта за първи път ... (що се е женил преди това е неясно)

Понякога, добре че е таз първа любов, та другият да осъзнае, че през цялото време е бил смазван психически от разни други поведенчески прояви

Естествено, че знам дали мога /не мога, да изневеря. Познавам се и за СЕБЕ СИ гарантирам. Оправдания от типа "Никога не знаеш какво ще ти се случи!" за нещо, което на 1000% зависи от теб, са смешни...

Това кой го твърди?
Иначе ясно, от 9 кладенеца лъжецът и подлецът ще донесе вода, за да се самоубеди, че има основание да лъже и да подлее. Това не променя фактите. В едно 80% от случаите измамената половинка е някоя съвсем прилична жена, която нито мачка, нито има някакви съществени недостатъци, освен най-големия: че вече не е нова. А тия многострадални оправдания ги разправяйте на децата си, ако някога ви питат защо сте съсипали семейството си за едното....
На въпроса как се отнасям към гладуващите африканчета, по същия начин, както и към децата на кръшкачите: съчувствам им, но не мога да им помогна.

Да, знам какво ще направя, ако хвана мъжа ми в изневяра и той го знае.

Франсоаз, Нямам предвид себе си.
Ставаше дума, че знае какво ще направи на момeнта ако и изневерят на нея. Знае кога и какво. Въпросната си знае какво е написала. Поста си беше за нея.

Ама тя Пенка не живее с огризки, а с оргазми

И аз не мисля, че Пенка е прецакана По нейните представи, за нея тя си е супер, и аз не бих го оборвала.