Всеки с модела си, адаш. За различните хора, различно е нормалното. На майка ми звъня веднъж в седмицата, максимум два пъти, да я чуя добре ли е, дали има нужда от нещо и т.н. С Уишмастъров, когато е в командировка, се чуваме всяка вечер и откарваме лаф мохабет по цял час. А когато Говендър Мой е на море, съм го помолила да пуска всеки ден по едно съобщение (няма значение СМС, вайбър или месинджър), че не се е удавил. И той, клетникът, ежедневно пише прилежно: "И днес не съм се удавил." 
И аз така бих ти писала.
Това са разбираеми неща. И аз се чувам всеки ден с майка ми. НО дори тя, която е бая притеснителна натура, а и в нашия случай има защо - ние не лежим на плажа и да се плацикаме тук таме, а обикаляме разни пусти чукари, знае отдавна да не звъни преди 21-22 часа, защото е твърде вероятно а) да бягам, защото в 12 по обяд на жегите не мога; б) да вечеряме; в) да се разхождаме на по-прохладно и тн.
Млад мъж с жена си на почивка в 20 часа на припек не може да е чак такъв повод за притеснение, че да се раззвъниш по други хора.
Освен това ти пропускаш друг важен момент - ти далеч не си обсебваща и не занимаваш през ден Говендъра с разни измислени поводи да ти виси на главата. Аз си представям картинката, както я описа Анонимната: 5 дена в седмицата на работа; всяка вечер по 30-40 мин разговори със свеки (дотук ОК), иде уикенда, свекървата вика за ремонти да й се помага; пак 5 дена работа, следващ уикенд с ново 20 и уж нужда от помощ, чака с нетърпение да дойде отпуската и да останат малко на спокойствие като млада двойка... и изведнъж няма 8, сега пък им звънят приятели да им кажат, че "Свеки много се притеснява". И аз бих изпушила.
