Приятелство

  • 21 780
  • 263
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 28 396
Това с живота на морето е тежка работа...ние имахме едни такива дето ни се влачеха от София за по една седмица на море у нас...но не бяха приятели само на мъжа ми, а общи. Една две години ги търпях и един път  направих недоволна физиономия при пристигането им и престанаха. От една две години правят опити да се свържат пак с нас, но всички опити са парирани! hahaha

# 121
  • Мнения: 10 761
Grinning Grinning Ами използвачи, какво да кажеш на такива. Моята най-най-близка приятелка, като си идват от чужбина и винаги са на хотел. Колко пъти ги каня в нас да спят, защото ще ми е приятно (виждаме се на 2-3 години), ами не идват. Не искат да ни притесняват, не искат и те да се чувстват неудобно.
Но за сметкаджиите на дребно "неудобство" е непозната дума .

# 122
  • Мнения: 28 396
Grinning Grinning Ами използвачи, какво да кажеш на такива. Моята най-най-близка приятелка, като си идват от чужбина и винаги са на хотел. Колко пъти ги каня в нас да спят, защото ще ми е приятно (виждаме се на 2-3 години), ами не идват. Не искат да ни притесняват, не искат и те да се чувстват неудобно.
Но за сметкаджиите на дребно "неудобство" е непозната дума .

Точно, те и на дюшек на земята ще спят, ако се наложи....!

# 123
  • Мнения: 5 266
Аз имам един такъв случай налице, но в Пловдив. "Аз си обичам Пловдив." всяка година в продължение на 10-15 години оставала за седмица у хората. Болни, здрави - тя си е там част от програмата... И накрая домакинята отишла на минерални бани, а "Аз си обичам Пловдив." искала даже и ключ от жилището, след като семейството го няма точно в този период. И на всичкото отгоре се фръцнала, че не и слушат командите и смъртно обидена прекъснала контакт..

А кога определяте, че някой приятел се е превърнал в далечен познат (без да е имало кавги или да се е случило нещо лошо)?
При мен се случи естествено, но бавно. Последните две години от едно приятелство бяха повърхностни и започнах целево да обръщам внимание дали този човек въобще се интересува от моя живот. Оказа се, че, когато исках да споделя нещо, човекът отсреща отсичаше бързо с: "ама, моля ти се, всичко ти е наред, виж при мен.." и пак си разказваше час-два за своите грижи. Загубих интерес с намаляване на свободното ми време, разредихме срещите; сега се виждаме в компания, честитим си, бъбрим си, но не се търсим за каквито и да е операции само на четири очи. Нямам лоши чувства към жената, просто, ако имам свободно време, искам да го прекарам с други хора. Тя сигурно по същия начин, не знам.

Последна редакция: ср, 27 ное 2019, 16:59 от Ли Лу

# 124
  • Мнения: 29
От 5-6 години имам групичка "приятелки". По време на студентските години постоянно се срещахме и излизахме, но вече се виждаме веднъж на 2-3 месеца и то не с всички.
Вече си имам приятел, живеем в друг град, имаме планове за бъдещето. Много пъти съм ги канила да дойдат на гости по всякакви поводи, но въпреки това не идват. Само половината знаят изобщо къде живея, а ако се случи някоя да дойде, е без приятеля си. Нямат интерес да се срещаме като големи хора.
Когато се събираме, трябва задължително да сме само по женски, да се напием до несвяст и да клюкарим. Ако откажа да пия или откажа да отида, защото е далече и не искам да давам пари за транспорт, веднага се започва как приятелят ми ме контролирал и как съм била баба-пенсионерка. Канила съм ги не веднъж да дойдат вкъщи, но отказват, защото приятелят ми е тук или настояват да го изпратя да спи другаде, което е меко казано абсурдно, защото това е и неговият дом, а е и моят партньор - следователно е част от моя живот и не мога да го изключа от живота си, защото на някого не му изнася.
Да ви кажа - нямам нужда от такива "приятели".Благодаря...

# 125
  • Мнения: 4 706
Последният коментар ме подсети за мои "приятелки", които ме търсят само, когато приятелят им е извън града, когато той й зает ми се обаждат и настояват да се видим, даже казват, че го няма и затова да се видим, а през останалото време са с неговите приятели. И на мен такива приятели... абе броя ги за далечни познати вече. Simple Smile

# 126
  • София
  • Мнения: 13 030
За мен е абсолютно нормално с тези приятелки, които са си само мои, да се виждаме по женски и да не насилваме половинките си да се сприятеляват, когато нито се познават, нито вероятно им се създават приятелства на "стари" години.
Малко само мои приятелки имам, защото със съпруга ми сме в обща компания от деца, но имам няколко такива състудентки. Виждаме се, когато съпрузите ни са заети с нещо друго. Не си ходим да си спим семейно по къщите с тези от други градове. Дори при тези от други градове се е случвало съпругът ми да ме закара и да ни остави цял ден да се видим на спокойствие, а той да се разходи сам или с някое от децата и да разгледа града. С него обикновено съм 24/7, но не мога да го карам насила да изкара цял ден или повече време с непознати за него хора. Същото важи и за съпрузите на моите приятелки. Понякога пият и мъжете с нас по кафе или бира, но се усеща, че няма какво да си кажат, освен няколко любезни реплики.
Съвсем различно е с тези приятели, с които сме се сприятелили като двойки или се е случило да са били в началото само мои или негови приятели, но живеят наблизо, имаме обща работа или животът ни е събрал по някакъв начин и сме се сближили по-късно.

# 127
  • Мнения: 1 118
Според вас колко дълго е твърде дълго, за да се “реконектнеш” със стар приятел?

# 128
  • Canada
  • Мнения: 3 358
Никога не е твърде късно. Аз се реконектнах преди няколко месеца след години без контакти. Може би не трябваше, но ще видим.

# 129
  • Мнения: 1 118
Защо смятате, че може би не е трябвало Thinking

# 130
  • Canada
  • Мнения: 3 358
Защото хората не се променят драстично. Някои прогресират други деградират, но като цяло същността си е същата.

# 131
  • Мнения: 8 995
Или пък нещата никога не могат да бъдат същите, както са били преди.

# 132
  • Canada
  • Мнения: 3 358
И това е така, но за да се прекъснат контакти значи отношенията не са били в много добро състояние.

Последна редакция: пт, 21 фев 2020, 20:03 от Polar bear

# 133
  • Мнения: 8 995
Понякога ни разделя времето, обстоятелства, приоритети, разстояния ако щеш...причини много. Но аз смятам, че подновени отношения след години няма как да бъдат същите. Най-малкото хората сами по себе си не са същите-остарели, помъдрели Simple SmileНикой не знае, може пък да е по-хубаво от преди...

# 134
  • Мнения: 9 152
Понякога ни разделя времето, обстоятелства, приоритети, разстояния ако щеш...причини много. Но аз смятам, че подновени отношения след години няма как да бъдат същите. Най-малкото хората сами по себе си не са същите-остарели, помъдрели Simple SmileНикой не знае, може пък да е по-хубаво от преди...
И аз имам надежда,че помъдряваме

Общи условия

Активация на акаунт