Снимки – спомени от близко и далечно минало

Не са големия проблем ограниченията. Преживяват се някак, заобикалят се.
 Проблем беше икономиката ,тя фалира, едно предприятие  е печелившо като ново, вземат му  печалбата  и я преориентират.  Докато издъхне. Ниска конкурентноспособност,  с падането на СИВ няма пазари, на другите не върви нашето, че те изкарват евтино,  и така в общи линии, няма икономика да конкурира другите, нищо ново не се прави в едно предприятие, остарява  и губи. Иновации трудни, докато не се прикачи някой , няма път да ги одобрят, камо ли да ги вкарат в действие.
 Това фалира соцлагера. Затворен, изкуствена   и регулирана икономика ,без  мисъл, като това да сменят имената на Левски и ЦСК някакви старци , такива решения. Навсякъде бяха . Не се усещаше от редовия   човек, замазваха , заеми вземаха ,накрая никой не им даде заем  и край. Сега има заеми, но цифрата включва и частни такива ,не са само на държавата.  Наложиха се, след фалита. Сега пак има изкуствено заради  Ковид, войната( коствено, обърка енергийните  планове и  цени). Зелената сделка може би бе изпреварване,  усет  или  разузнаване накъде отиваме, но закъсня преориентирането към други източници. Те цените им са обвързани, защото при евтин ток например всичко ще се преориентира на ток и няма да издържи системата)

Всъщност църковният развод е супер елементарен. Носиш си съдебното решение за развод в църквата и анулират свидетелството за църковен брак. Вече ако разсъждаваме от гледната точка, че си се венчал не пред църквата, а пред Бог и дали само той може или не може да разтрогне този брак, е въпрос към вярващите...

Точно така. В последните 15 години съм свидетел на значително количество изключително лесни разводи, след венчавки в църква. Ако хората ходят заради фотосесията там, то няма какво да търсим Бог в този брак.

Моите родители не са венчани в църква. Дори самите не са кръстени. Сигурно е имало някаква причина. Но майка ме водеше на църква от дете (90-те), много преди сама да реша да бъда кръстена (около 17 годишна). Бяха и аполитични хора.
Баба ми също не знам дали е била кръстена, но беше силно вярваща (не религиозна) и Господ присъстваше често в пряката реч.
На погребенията на рода нямаше попове. Имаше жени, които оплакваха мъртвия. Беше много странно. Когато за първи път видях да са извикали поп, честно казано на мен ми се видя снобско. Чудех се какво прави  този чужд човек сред нас в този момент. Лично, детско възприятие.

Служител от кметството по граждански ритуали казваше няколко думи, страничка прочита,на гроба, преди да пуснат починалия. Все нещо ,не   е мълчешком,  и музика имаше.  Плащаш за нея  де , но това някак спря, служител не ходи, музика не всеки иска. Та почна да ходи поп, пее си  ,чете си от книжката псалми,  и е полезен . Че някак шуто мълчешката ,без дума  да хвърлят човека излиза. Няма лошо,  и попа си плащаш де. Някак тържествено, човешки става.Аз обаче не искам ни поп ,ни попадия.

Аз пък не съм била на погребение без църковен ритуал в църква. На мен това би ми изглеждало странно.

Много черно стана в темата, пуснете някоя снимки на младоженци.

Това което написа Добри беше всъщност. Някой там те заплаши и хората се съобразяват, за да не навредят на деца и внуци. Или пък си чул, че казали нещо на друг.

Помня, че се правеше почити във всяка къща домашно сладко. Бабите имаха едни малки чинийки ( сервизи ) специално за сладкото, което се сервираше със кафето. 
И сега още обичам сладко от цели смокини и набарам ли някой буркан .... нямам спирачка ! Не че като малък имах но тогава криеха бурканите или ги вдигаха на високо. Бях развил нюх къде във баба ми е сладкото !
Някой правеха и домашна вишновка. В магазина се продаваше хранителен спирт. Имаше и такива домашни произведения и от черници.
Изобщо домашната кухня и произведения бяха нещо страхотно. Помня вървите със чирози които ги имаше из махлата. И соляха в тенекии от сирене хамсия. После хамсията като узрее се чисти от кокалите и се нарежда в чинийка, полива се с прясно изцеден лимонов сок ( това по Коледа иначе с оцет ), с олио, поръсва се с нарязано на ситно магданоз и лук и така се сервира. Как върви с препечен хляб - не е истина ! А чироза като го препечеш на котлона става супер. И веяния и маринован паламуд .... ехеее....

Хамсията в нас я осоляваха в един стар, голям супник и я оставяха в мазата на хладно.

Аз много сладка не обичах (бях ужасно злояда), но харесвах от вишни и ми правеха за мен. За Нова година бях получила детски сервиз за сладко и черпех маминките като ни дойдеха на гости или приятелките на майка. Майка също си имаше стъклени такива чинийки (и още ги пази ).

Аз и сега правя вишновка, много си я уважавам.

Имам си един скъп приятел, който веднъж ми рече: "Ти мен не ме уважаваш, виж, за соленият ми паламуд душа даваш!" )))))))))))))))

И аз имам такива чинийки за сладко, но ги ползвам не по предназначение - или за пепелник, или си разтварям някои боички в тях.

Четох и слюноотделях. Спомените, така нахлуха, че се сетих за сладко от цели круши с ядка, сини сливи-белени с ядка и т. н.
И за за бабите с" пра", уменията им и търпението. И за "Бохема", която едната си тананикаше.
Един прекрасен превод на Михаил Коен:
БОХЕМА

превод на песента на Шарл Азнавур "LA BOHÈME"

Говоря ви за време,
което не може да бъде доловено
от по-младите от 20 години.
Монмартър тогава
простираше люляците си, и те плаваха
чак до прозорците в нашите градини.
И ако нашето скромно местенце,
което ни служеше за гнезденце
не ни бе поверило своята стряха,
Ето там се опознахме,
Аз, крещящият от глад,
Ти − позираща гола, без уплаха.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме щастливи,
Ах, бохема, ах, бохема,
ядяхме на два дни веднъж, разбира се.

Из кафенетата околни,
бяхме неколцина, волни
в очакване на славата звездна.
И бяхме сиромаси
със стържещи стомаси,
ние вярвахме безрезервно.
И щом някое бистро
си купеше от нас платно
срещу топло ястие вкусно,
около печката отпуснати,
ние редяхме стихове тогава
и забравяхме за зимата корава.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че ти си красива.
Ах, бохема, ах, бохема,
И всички бяхме гениални, разбира се.

Понякога се случваше
пред статива да се сгуша
и да прекарам нощи бели−
на картината ретуш,
гърдата да оформя с туш,
или на ханша предела,
И чак на сутринта,
ние изпращахме нощта
пред кафе със сметана,
изтощени, но окрилени,
за живота не се питахме
що е обич и що е забрана.

Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме на 20,
Ах, бохема, ах, бохема,
В духа на времето ние живяхме.

Когато съдбата
ме върна обратно
на моя стар адрес,
нищо не разпознах,
ни стени, ни улици, ни праг,
на моята младост свидетели,
На стълбището горе,
търся ателието свое,
от което нищо не остана,
в своята нова премяна,
Монмартър тъжен изглежда
и към мъртвите люляци се навежда.

Ах, бохема, ах, бохема,
И бяхме млади, и бяхме щури,
ах, бохема, ах, бохема,
Това вече нищо не значи.

Ах, ах, ах, Азнавур...
Нека да чуем и песента все пак.

И да, Монмартр не е същия, даже на площадчето с карусела под Сакре Кьор, сега има само нигерийци, продаващи айфелови кули...

Майка ми и баща ми бяха франкофони. Имаше голямо уважение към френската култура по времето на тяхната младост до към 80те, когато британската култура зае това място в сърцата на младите хора. Това въпреки “социализма”.

Оле, Майка ми ми пееше Ла боем, казва още от бебе. Това са ми едни от най-чистите детски спомени.

Аз и сега правя сладко от цели смокини. Според зависи колко ме мързи и с ядка правя. И вишновка правя. И... сладко от цели круши. И от нарязани круши. И от .... абе от каквото ми прищрака.