Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 770 104
  • 11 934
  •   1
Отговори
# 2 085
  • Countryside
  • Мнения: 12 175
Ааа Пийк, това с тиксото не беше ли за глисти?

Грейпфрут, няма начин да ям грис или нишесте. Или мляко с ориз. Колкото и да са хубави, аз просто не искам да ги опитам даже. Но аз по принцип не съм по сладкото. О, и прочутите кюфтета с бял/червен сос. Бляк.
Иначе браво на детето, помислило за мама Hug

# 2 086
  • Sofia
  • Мнения: 29 127
Не сме ги яли ,защото са били приготвени некадърно или са били правени с вода.
Малко съм ходила на целодневна ДГ,почти не се хранех там /от инат /и нямам много спомени.Ходех на занималня по 1/2ден и там нямаше храна,а си носихме от къщи.
И аз обичам всякакви кремчета,грис,мляко с ориз,фрикасе и т.н. Blush ,но сега пък не бива да ги ям Cry
С кварцова лампа мама ни мъчеше зимата,още я имаме,но не я ползваме,а може би трябва Thinking

Последна редакция: ср, 03 юни 2020, 08:31 от Doli

# 2 087
  • Countryside
  • Мнения: 12 175
Те всичко правеха некадърно. Всичко беше гадно. Същото и в студентските столове. Там ядях само таратор и пържола Joy За съжаление, май и сега пробутват същите гадости на децата в ДГ и в училище...

# 2 088
  • Пловдив
  • Мнения: 44 336
Разкопки покрай свинкса, около 1850 г.

Първа снимка от космоса, 1946 г.

Този компактдиск може да побере повече информация, отколкото цялата хартия, която е под мен", Бил Гейтс, 1994 г

# 2 089
  • Мнения: 35 645
Ааа Пийк, това с тиксото не беше ли за глисти?

Май да

# 2 090
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
1931г.

# 2 091
  • София
  • Мнения: 6 308
Горките котета.

Баба ми винаги имаше едни огромни котараци. Спомням си, че много тормозех един рижав. Бутах го в кукленската количка, той бягаше, аз го гонех. Заради него се научих да се катеря по дърветата.

# 2 092
  • Мнения: 4 717
Ние имахме малък пинчер, на който връзвахме "шапка - боне" от едно плетено на кука каренце, пъхахме в детска количка и обикаляхме квартала. Сегашното ми куче дори не влиза в стаята на дъщеря ми.

# 2 093
  • Мнения: 35 645
Ние имахме около 5 или 6 пинчера. И всичките се губеха. Нашите ги пускаха да се разхождат без каишка и те драсваха на някъде. И само едно се беше върнало
.. и после най избяга. А много мразех дядо ми да разхожда кучетата ни, защото всеки път ги губеше. Как ги разхождаше не знам. Но чуя ли, че той ще разхожда кучето и почвах да плача..

# 2 094
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 871
винаги сме имали котки и кучета на двора. и всякакви други домашни животни и птици.
кучетата бяха прекрасни, мили и дружелюбни същества, а котките... за тях мога романи да напиша - своенравни, егоистични и нагли.
но пък най-пухкавите и гальовни душици, когато го поискат.
когато оперираха брат ми всички котки избягаха. остана само котка Дочка. лягаше до него, когато спи. събудеше ли се, тя като вихрушка се изнасяше от къщата.
помня как го заварих, сложил котката по гръб на леглото, хванал пластмасовото ножче от комплекта за пластилин и прави операция на Дочка.
а тя седи. по-точно лежи.
по гръб!
след "операцията" стана още по-пъргава и щом чуеше, че някой застава до вратата вече беше във въздуха, а щом вратата се открехне, вече  беше навън.
но никога не го одраска, никога не го захапа...

# 2 095
  • Мнения: 15 859
А аз боядисах с водни бои бялата котка на баба!
...а котките... за тях мога романи да напиша - своенравни, егоистични и нагли.
но пък най-пухкавите и гальовни душици, когато го поискат.
Точно като мен - затова ги обичам толкова Grinning

Грис, мляко с ориз, крем карамел, кюфтета със сос, пиле фрикасе, крем нишесте и всички подобни икони на соц. детската градина и до ден днешен не близвам в каквато и да е форма, независимо от заведението или домакинята, където и да е по света! Миналата година след голямо увещаване опитах популярните в Португалия сладки (Pastel de Belém), защото ужасяващо ми приличаха на крем карамел. Иначе се имам за всеяден експериментатор и любител на хубава храна - миди, стриди, раци, жаби, сашимита, тартари и живи мравки са ми сред любимите храни! Като казах стриди....

https://americanhistory.si.edu/onthewater/exhibition/3_5.html

Cannery Workers
Thousands of people worked in Baltimore’s canneries, packing oysters in winter and fruits and vegetables in summer. Many immigrants, especially women from Eastern Europe, worked opening oysters. In this 1914 image they are opening, or “shucking,” steamed oysters, a process that loosened the oyster muscle and separated the shells, making the work less difficult.

Работници на консервите Хиляди хора са работили в консервите на Балтимор, през зимата са опаковали стриди, а през лятото - плодове и зеленчуци. Много имигранти, особено жени от Източна Европа, работеха с отварянето на стриди. В това изображение от 1914 г. те отварят, или „свиват”, парени стриди, процес, който разхлабва мускула на стридите и разделя черупките, което прави работата по-малко трудна.

# 2 096
  • Мнения: 10 703
Леле Агент "грис, мляко с ориз, крем карамел, кюфтета със сос, пиле фрикасе, крем нишесте и до ден днешен не близвам" и аз.

Как ни е травмирала детската градина цяло едно поколение Laughing Всички сме с този спомен.

# 2 097
  • Countryside
  • Мнения: 12 175
Ми то си е за травма. Как пък всичко беше гадно! Само крем карамел обичам, явно в моята ДГ не са ни давали, щото със сигурност не съм го яла там Joy

# 2 098
  • Мнения: X
Пилето фрикасе, добре направено, със "запечатани" зеленчуци, вино и всичките му пинизи ми е любимо.
Соца му развали добрата слава.

Който не го е пробвал в щедрия му вариант, може да намери добра рецепта и да поправи тази грешка : ))

# 2 099
  • Euskal Herria
  • Мнения: 29 419
От всичко изброено-  само грис не ям. Другото  - да. Нямам чак такива гадни спомени от храната в градината, а аз съм доста капризна.

Общи условия

Активация на акаунт