Stonewalling

Ами това е точно този момент, в който на партньорът му е преляла чашата и отказва да инвестира времето си в безкрайни дебати, т.е. "не ме занимавай с глупости".
Това е моментът, в който си проличава, че връзката вече се изчерпва. Аз съм бил обект и съм проявявал такова поведение. И в двата случая става дума несходство във вижданията или нежелание на компромис и от двете страни. Обяснявам си по-високият процент на мъжете като по-склонни да избягват конфронтация с партньора.

Описание на брака ми. 1:1. От началото до края.
Разведена щастливо, благодаря

Много рядко проявявам подобно поведение, винаги докрай съм искала да се изясняват конфликтите и смятам, че е точно обезценяващо поведение. Не го прилагам. И не е чудно, тъй като двама с подобно поведение трудно биха се изтърпяли. Т.е. била съм обект, да. Много често и много интензивно. При търсене на минимална отговорност, при коментар на ситуация, при всичко, което касае и моята гледна точка, а не е центрирано върху отсрещния (тогава може дебатът да е и 5ч. ) Когато е хронично, обикновено е гарнирано с други хубавини. По- дълбоко е от додада тип "абе, не ме занимавай".
Много рядко е само това обезценяване вербално и пренебрегване. Почти винаги си е цялата рецепта с газлайтинг, гоустване, сайлънт трийтмънт и т.н.
Мисля, че всеки човек в един момент е прилагал това, но когато е тенденция, говори и за други пробойни в човешкия образ

На всеки, мисля, в този живот му се е случвало за момент да преустанови комуникация, по една или друга причина. Но за кратко, стане ли системно такова поведение, раздялата е неминуема. Не си представям да инициирам разговори с любимия, а отсреща- каменна стена и обратно, не искам и на него да го причинявам. Понеже терминът не включва поведение само между съпрузи, извън това признавам, че ми се е случвало да отказвам комуникация, когато не съм виждала смисъл...опитвам се да се сетя дали съм била обект...ами и да съм била, не съм разбрала

Не знам откъде я извади тази статистика, подобно поведение въобще не е в зависимост от пола. Точно несходства, колкото и да ровиш в темата.

От пола е. Мъжете са доказано по- егоцентрични и склонни към пасивна агресия и психическо насилие.

Точно толкоз, колкото и жените

В някаква статия от Psychology Today цитираха рисърч, от там са процентите. Аз не съм експерт в областта.

Не бих вирял в такава връзка. Картите на масата от самото начало, после по същия начин - за най-малкото нещо на секундата се води диалог face to face, обсъждат се обструкциите, проблемите, притесненията, тревогите, съмненията и т.н. Друг начин няма.

Да, иначе не е здравословно.

Анджък де, няма нормален човек, който да се чувства добре иначе. Друг е въпросът, че понякога по принуда някои хора търпят точно такива издевателства, поне няколко теми прочетох в последните дни...и е жалко и тъжно.

Така е, Усмивка .
А хората иначе какво търпят, ни е бедна фантазията.
Е, ние с теб сме на другия полюс .
Както обичам да казвам - връзката трябва да ти прави живота по-добър, а не обратно. То е ясно, че постоянно има нещо и не е розово и по масло 24/7, но концепцията е важна и изначално как тръгват двама души.

Ясно, значи ЕЖК.
Присъединявам се към мнението на Дренка. Да се твърди, че stonewalling се употребява основно от мъжете, е също толкова абсурдно, колкото пак имаше някакви рисърчи, според които gaslighting се употребява повече от жените. До човек е и лично аз не бих се занимавал с хора, употребяващи кое да е от двете. Още първия път, в който се пробва, ще ме накара да си преосмисля мнението за този човек.

Мъжът ми прави точно тези неща които се посочват в Гугъл с мен. Навик му е да мълчи дълги дни след като се скараме за нещо и да ме игнорира. Винаги помиряването става по моя инициатива, като аз инициирам разговора. Дори и след това известно време пак се държи дръпнато и студено. След един конфликт, при това доста незначителен, той направи същото и след като уж се помирихме поведението му стана нетърпимо. Разминава се с мен като с мебел, не ме гледа в очите, изключително студен е с мен. Каквото и да кажа, ми отвръща с нетърпимост. Например днес казвам "Извинявай, може ли след като свърши любимата ти песен да намалиш музиката малко?", защото беше рано сутрин и музиката действително беше много силна. На което той изсумтя, стана и загаси уредбата. И почна да мърмори нещо под нос как щял да си направи студио в гаража или нещо подобно. И така е на всяко нещо. За една чаша вода трябва да се извинявам и да благодаря по 100 пъти, и той пак се цупи. Как-во-то му кажа, все с пренебрежение и агресия реагира. Не се интересува от мен, не ме е попитал как съм сигурно цял месец, не ме е целунал, не ме е прегърнал извън търсенето на секс. Опитах се да зачекна темата, оправдава се с работата и една специална фитнес диета, която спазва, където се изисква да яде много често и да тренира всеки ден по график, и той не можел да спазва графика, затова се изнверял. Само че никога не се извинява и не показва да съжалява за поведението си. Не желае никакъв диалог с мен, нито да прекарваме време. Това е. Пробвах да съм емпатична, пробвах да съм безразлична и нищо не работи. Знам за какво е време, обаче още нямам смелост. Най-лошото е, че виждам, че той го прави нарочно и че изпитва доволство да ме кара да се чувствам зле и незначителна. Точно както го описват.