Мъжът ми дава тайно пари на майка си

Доколкото разбирам, те са млади хора и отскоро са семейство. Много такива неща ще се появяват и преодоляват.
Затова и съветът ми беше, че ако е щастлива със съпруга си, да не си разваля мира с дреболии - има начини да спечели безграничното му доверие и да го привърже към себе си.
Ако тръгне открито да изяснява въпроса - вече е получила грубия отговор ''не се бъркай''. Ще започне война, която тя няма да спечели, но ще се отрови обстановката.
Разбира се, че правилният начин е съпругът да каже ''скъпа, ще давам малка сума от нашия общ бюджет на майка ми защото еди-какво си''.
Колко хора в наши дни  обаче, са обучени да комуникират интелигентно и елегантно?
Вижте нас тук, във форума - дърлим се за проблеми, които дори не са наши, стигаме до обиди и зложелания, а се предполага, че сме интелигентни жени.

Това работи в случай, че няма деца в картинката. При наличие на деца ситуацията е съвсем различна. В повечето случай в едно домакинство децата се падат точно грижа на жената от гледна точка на дрехи, курсове, спорт, лагери, подаръци за рожденни дни, подаръци и организиране на празници, джобни или просто купи ми това или онова при едно излизане, лекарства и др. Колко много пари заминават от бюджета на жената по децата без изобщо да се учсещат или виждат, не е истина. Отделно ако самото семейство е поканено някъде на някакъв повод , вповечето случай, пак на жената се пада честта да купи подаръците. Плюс като добавим и дрехи и обувки на съпругът. Моят мъж от години не е влизал в магазин и незнае къде се продават чорапи и гащи. Всичко е мое задължение ама и от моят бюджет. И сега преди да кажете ее, то пък колко толкова дрехи купувате. Ами при децата обикновено за пролет и зима и за училище още материали и бла бла се пазарува. За нас по-рядко. Или ще кажете къде пък толкова по рожденни дни. Ами като сложите 4 членно семейство в различни месеци ето ви още едно перо, за което заминава не малка сума. Плюс всяко дете си има различни приятели и сме поне веднъж месечно или на единият на приятели или на другият на рожденни дни. За излизане просто на кино, театър и т.н, Почивките дори не ги слагам в кюпа. Абе ако се замисля колко много пари, за колко много неща. И от чии бюджет си мислите че се вадят тези разхори. В 80-90 процента от жентата (говоря за работещи жени) Мъжете в повечето случаи не забелязват тези харчове и реакциите са, ти пък какви толкова разходи имаш, аз като плащам сметките. Нали щото няма значение, че и жената слага за сметки освен всичко останало, то мъжете все се бият в гърдите, че те всичко плащали.Та подобен начин на семеен бюджет би работил трудно. Много голяма част от разходите описани от мен няма как да се планират.

Според мен при разбирателство всеки вид бюджет би работил добре. Ако единият винаги се скатава - едва ли. Мъжът от описанието ми се струва да се прави на приятно разсеян.

Сега разбирам защо може да се изнерви човек......
А, колко по- лесно е да се определят едни пари за фонда "и аз съм човек", а останалите да отиват в общата сметка. И да се тегли от двамата за общите харчове.

Ех Абсурт, ще дойдеш накрая на моето Фонда и аз съм човек кога да го отделя, преди да отделя фонд мама или след. Фонд и аз съм човек имам, но той се изразява в един маникюр месечно. Това мога да си позволя. И понеже съм злобна, то след маникюрът ми не остава нищо за фонд мама )


Дам, аз го написах по напред в темата. Бюджетите ни са отделни. Той си получава неговата заплата в неговата сметка, аз моята в моя сметка. И понеже той плаща само и единствено ипотека, а аз всичко останало, типично като всички останали мъже пускаше реплики като: ти пък за какво толкова харчиш. Ами седнах направих му една сметка какви са неговите разходи и какви са моите. Предложих му точно този вариант да дава той половината и аз половината в една трета сметка, да видиш как бързо се смени темата на разговора. Защото не са само и това разходите. Има данъци, застраховки, коли, Тук в Германия застраховките на колите са сериозно перо, поддръжка на тези коли. Плюс е почти задължително да си направиш и едни други застаховки. И ей така заминават ту тук ту там парите. Ама мама си мисли, че децата са бездънна яма за пари. Печелят милиони и си ги кътат под дюшека, а не ги дават на нея.

Сега се сещам за реакциите като казах на нашите колко ми е наемът. И на предишната квартира също, и на по-предишната. А баба ми все едно с кофа студена вода я полях.
Те знаят не само колко получавам, ами и колко харча само за да съществувам, и че разполагам в най-добрия случай с някакви левчета повече от тях. Не биха ми поискали никога пари при това положение, нито да си спестя разходите в големия град, като се прибера на село - защото тогава пък те ще трябва да ме издържат. И този вариант е 'отработен' и никой не беше доволен.
Откакто нито аз, нито брат ми зависим от тях - писах - екскурзии, спа, ремонти, скъпи покупки.

Добре, де, ТВОЯТА мама или НЕГОВАТА мама си мислят така. И те ви натискат да им пращате, нищо че ти си преценила, че нямат нужда.
Защо си ме погнала мен и ми прехвърляш тежненията си и защо обявяваш, че никой от нищо няма нужда и не бива да бъде погледнат от децата си, дори и да умре от глад!?
Проблемът ти е с мъжа ти, не с родителите, ама по- лесно е да овикаш непознати във форума, отколкото да се разбереш с него.

О, абсурд не съм те погнала. Говориме си. Ако четеш всичко, а не само тази част, която ти изнася, щеше да разбереш че моята мама одавна е починала. Сто пъти казах, че не съм ок да се дава на здрав и работещ човек. За пенсионери и болни писах друго, но ти пак удобно си пропуснала. Никъде не съм казала, да се оставят родителите да умират от глад. Нормалните и здрави родители в работоспособна възраст обикновено не умират от глад. От глад умират същите, но мързеливи, егоистично настроени и чакащи на децата им да ги издържат.

Добре, какво става в ситация, в която родител има нужда от финансова помощ, мъжът казва на жената, че това се налага и тя казва: Не!
Да помогне ли той на родителя или да каже - Еми, сори, жена ми не позволява? И същите ли ще са реакциите тук, ако родител на съпругата има нужда от помощ, но мъжът отсече: Не, не може.

За мен това, че си сключил брак или сте двойка, не изтрива целия ти друг живот и хора от него. Жал ми е за хора, които нямат никой друг близък освен мъжа си/жена си - тая борба за обсебване никога не съм я разбирала и направо виждам нещо нездраво в нея.

Разбира се, че чета всичко. И няколко пъти ти се обясни, че в България има много работещи бедни, тъй като чистите пари, които получават хората на минимална заплата, са 434 лева. А, в провинцията заплатите са ниски, но режийните са същите, че и на места водата е по- скъпа от софийската.
Но, ти си решила, че с изключение на твоите родители, всички други са мързеливи егоисти, които само гледат как " да цоцат" от децата си.
Грозно е, но явно пък ти старателно избягваш да видиш, че проблемът ти е с мъжа ти, не с възрастните, които са отворили уста да ти лапнат заплатата.

И на мен ми се струва, че нещо липсва в цялата история. Защо мъжът ще се крие, че дава пари на майка си? Или е страхливец по душа, или е имало разговор с "милото", който го е навел на мисълта, че е по-добре да дава пари на майка си тайно.
За мен работещите възрастни в тази държава са поставени в унизително положение. Много ми е жал като гледам например възрастните мъже, които работят като "охрана". И не за друго, а защото все си мисля, че един здравеняк, решил да прескочи "охраната", ще удари два юмрука на горкия дядо и ще го вкара в спешното.
Много от възрастните дами не са в по-завидно положение и работят като касиерки по супермаркетите и тем подобни. В крайна сметка изкарват пари, не мизерстват, но не съм убедена дали могат да живеят без някаква помощ от децата си.
И според мен ако ставаше въпрос за мъж, който не дава на жена си да помогне на тъщата, мненията щяха да са мнооого различни...

Това нещо много хора тук са били твърде малки по това време, за да го помнят, или пък помнят, но удобно го забравят.
Моето поколение и тези преди мен, сме загубени поколения и без помощта на децата няма да се справим в старческа възраст. Дано Господ да не ни наказва с дълголетие. Има старо китайско проклятие - "Да живееш по време на промени".
Младите да се спасяват в чужбина, тук нищо не става. Все такива дърляния на дребно ще има, защото пари няма и няма и да има, с много малки изключения.

Не ти вярвам ,fiolio.Ходиш на почивка в чужбина , всеки месец на спа ,   поръчваш храна отвън и не готвиш,  искаш от бабите  да се отчетат за децата по празници и на всяко ходене. И още нещица  , не ти вярвам.Иначе си умно момиче, с добра работа и заплата ,  мъжът ти те носи на ръце(тоест те търпи,че няма друга да му гледа децата,него може само да наглежда) и така нататък.Много ми хареса сценария ми.
Всъщност вече го казах ,най-дето не дават първи ще дадат при нужда. Има бъдеще , няма страшно, ще оцелее народа.И дано поумнее.
Истината е ,че всеки от своя хал  има мнение, наистина не получих нищо отникъде, разните им съображения, но поне успях покрив  да си осигуря, не могат с топ ме помести.Не съм длъжна също на никой, но на добра воля  давам каквото мога , макар нищожно, страдам от грешките на децата си и моите грешки, но ако моите мога донякъде да туширам, да не допускам повече ,на децата нищо не мога да направя, дърти магарета,  и да почна да говоря не дават, а и не се натискам.Откак минахме възхитата, че знам цялата азбука , все съм дето нищо не знам и не разбирам. Като си мълча си спестявам погледите и въздишките им и намека за  изоставането ми. А може да съм много права , ама...Да си трошат главите и учат уроци сами.Случвало се е да ме послушат и  да са доволни.
Та така, всеки се оправя , но... когато вземаш,  трябва да даваш насреща за баланс. И не е пари винаги, те лесно са дават. Но да ти кажа , изплаши ме първо, а се оказва, че няма страшно.
Все още има гадост , а се надявах да се е свършила с нас, то вяско поокление се надява. Защото и много бързи промени станаха в отношенията, във възможностите,   с  живота въобще.Ама ...има неумряло старо.

Права си, на някои от "децата", отгледани през онези мътни години на безработица, инфлация и мутри, им е по- удобно да забравят, за да не се чувстват длъжни да се лишат от почивките си.
Само че, всички да се махнат от държавата, дали е решение?
Там, в другите държави, хората са постигнали стандарта си не защото са напуснали, а защото са останали.

Глупости! В чужбина успяват не защото са останали, а защото си скъсват задника от работа. В Бг може да се успее точно толкова, колкото и в чужбина ако работиш така както се работи в чужбината. Ама в Бг, българинът е мързелив и никой не може да го накара да работи на 2-3 работи. Като дойде в чужбина си стяга сърмичките и знае че няма шест пет. Тук хората не спират да учат и да се развиват. В Бг колко от тези които приключиха с унито и започнаха някаква работа, продължиха да учат и да се развиват? Иначе тези същите българи и не само, които са дошли в чужбината с идеята, че ще берат пари по дърветата, и че ще лежат на една кълка както в Бг, неуспяват никъде.