Биричка не,ама ми донесе за утре вино,доволна съм 
Аз вино никога не отказвам.
Аз вино никога не отказвам. - Публикувана: 1 ян. 2019, 00:45 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2020, 01:50 ч.
Да се оплачем... 2019
Оплаквам се, че ми писна от колеги, които се скатават от работа на гърба на другите. Наистина защо има хора, на които не им е неудобно, че другите вършат тяхната работа?
И мен. На такъв ще му хвърля всички дрехи, да си ги откупува от битака 
За шегата де, иначе сякаш бих избухнала в смях от такава случка. Все си мислех, че познавам плюшкини, ама твоят бие всичко. То и аз си пазя нещица. Копченца, които може да ми потрябват, телчета и подобни джунджурии.
За шегата де, иначе сякаш бих избухнала в смях от такава случка. Все си мислех, че познавам плюшкини, ама твоят бие всичко. То и аз си пазя нещица. Копченца, които може да ми потрябват, телчета и подобни джунджурии.
То си беще комично. Ама съвсем невинно и по детски се почудил милият как се озовала на битака. И ми я носи с такава гордост все едно не е стара чанта а Светия Граал. Продавам го или го заменям. Основно условие - върви в комплект с всички боклуци от мазето, пералното(тоест работилницата) и къщата на село. При интерес и уточнения за цената пишвте на лично.
До тък с глупостите. Може да е плюшкин, ама не си го давам. 
С тези оплаквания за работата ме подсетихте, че повечето пъти, в които съм почвала работа старите колеги не са искали да ми обясняват и нещата съм ги научавала или с много настоявания от моя страна да ми обяснят какво трябва да направя или на принципа проба-грешка. За това аз обяснявам и помагам на всеки, който има желание да реши проблема, който има, защото знам какво е да имаш проблем и никой да не желае да ти помогне. Ама много се дразня, когато им дадеш готово решение и се почне "Ама това аз ли трябва да го направя, ама това моя работа ли е." И сума ти време няколко отдела спорят кой трябва да свърши работата и никой не я иска, а клиента чака решение на проблема му.
Ох, момичета за плюшкиновците, моят мъж е незаменим, има си гараж, плюс стаичка, която нарича негов офис, аз там не подреждам, постигнали сме някакво негласно примирие, той си трупа нещата и аз не пипам, отвреме на време му подхвърлям, че като умрем децата няма да могат да почистят след нас, ама кой ти чува...
Да се оплача- боли ме китката на дясната ръка, ужасно е, не мога да я завъртя, а утре съм на работа, мажа с едно турско мазило, аналог на Диклофенак, дано мине, ако- не, ще пия Нурофен, сутринта.
Да се оплача- боли ме китката на дясната ръка, ужасно е, не мога да я завъртя, а утре съм на работа, мажа с едно турско мазило, аналог на Диклофенак, дано мине, ако- не, ще пия Нурофен, сутринта.
За мен става все по ясно защо сме се събрали тука...
Ооо моят е в другата крайност! На скоро разчиствахме пак нещо и от две ютии,нямах нито една. Той решил,че ще купуваме нова и ги метнал в коша. 🙄 Работещи,здрави. Е сега ми купи нова,щот е много чистник. Всичко изхвърля! Нищо не му трябва на него. Подлудява ме! Аз съм израстнала с лишения,не сме били заможни и такива хвърляния на здрави и работещи неща ме ядосват. Дивана ни беше нов,ма и него изхвърли. Друг ще купим. Човек ще каже,че сме милионери. Това,което не изхвърли,го подарява. Печки,тостери,чопъри,прахосмукачки,парочистачки... Всичко. Скоро даже подари перяща прахосмукачка,която бяхме ползвали веднъж. Такова му е чистенето на него. Само за музиката се радвам,че я подари. Че ми дънеше главата яко. 🤣
О, и аз съм по изхвърлянето на ненужни вещи. Психологически ми действа добре като се отърва от всичко ненужно и старо.
Но щерката е голям плюшкин, стаята ѝ е затрупана от вещи. Веднъж и изхвърлих едни стари маратонки /имаше още 3 чифта/, и като ревна, и ходи вечерта да си ги вади от контейнера.
Но щерката е голям плюшкин, стаята ѝ е затрупана от вещи. Веднъж и изхвърлих едни стари маратонки /имаше още 3 чифта/, и като ревна, и ходи вечерта да си ги вади от контейнера.
Прочетох на ММ поста за ризата. И го питам: "Ти нали щеше преди години да си подариш на Х. черното, зимно яке, което не даде да изхвърля"? А той ми прави жест с ръка - отказал се. Успокоих го, че отдавна е на боклука. Последно се потресе защо изхвърлям маратонки на децата. Ми, сигурно, защото са им омалели. Ама не, да стояли. Върнах ги и като тръгна на работа ги метнах в контейнера. Не е и питал за тях, ама да не ги хвърлям.
И аз от преяждане се оплаквам. И като във вица, през 2020-а ще се боря с наложените стандарти за красота.
Биричка не,ама ми донесе за утре вино,доволна съм Аз вино никога не отказвам.
Аз вино никога не отказвам.